Р Е Ш Е Н И Е
№ 573
гр. Пловдив, 27 март
2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ
състав, в открито заседание на 12, 01, 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря П. ДОБРЕВА и участието
на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм.
дело № 137 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 182 и 182а от АПК.
Жалбоподателят
- Д.А.Я., с ЕГН **********, с адрес ***, и с адрес в гр. София, ж.к. Редута, ***,
чрез адв. М., иска прогласяването на нищожност на Решение № 231, прието с
Протокол № 07/10.07.2015 г. на Общински съвет „Родопи“, с което на основание
чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 10б, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, във връзка с § 27
от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и § 46 от ПЗР към Постановление № 139/13.05.2011 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС от 1991 г. /обн.ДВ, бр.39/2011
г./ Общински съвет „Родопи“ е приел списъци с имоти по Предложение с вх.№
92-ОбС-27/30.12.2011 г. от ОСЗ-Родопи за предоставяне на земеделска земя,
собственост на община Родопи, за обезщетяване на собствениците или техните
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС или ДЗС,
като е изключил земеделски земи – публична общинска собственост, съгласно
приложен списък, неразделна част от решението.
В хода по същество адв. М. иска обявяването
на нищожност на Решение 231 от 2015 г., прието с Протокол № 07/10.07.2015 г. на
Общински съвет „Родопи“, тъй като същото драстично нарушава императивите норми
на закона, по специално на параграф 27 от ЗСПЗЗ, тъй като Общинския съвет е
изключил общо 1 261.310 дка земи по чл. 19, които целево са определени по
силата на закона за обезщетение на бивши собственици. Претендира и присъждане
на разноски.
Ответникът - ОБЩИНСКИ
СЪВЕТ РОДОПИ, чрез адв. Д., изразява становище за отхвърляне на жалбата срещу
Решение 231 от 2015г., като неоснователна и недоказана и моли за потвърждаване
на процесното решение, като валидно и законосъобразно по съображения в писмени бележки/
л. 1158/. Претендира и присъждане на разноски.
Заинтересованата страна - Н.С.Г., чрез адв. М., поддържа жалбата.
Контролираща страна - ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ, чрез прокурор Стоянова изразява становище
за правилност и законосъобразност на процесното решение.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предмет на съдебен контрол е жалба,
наименована искова молба, подадена от Д.А.Я., против Решение № 231, прието с
Протокол № 07 от 10.07.2015 г. на Общински съвет „Родопи", с която се иска
от съда да бъде прогласена неговата нищожност.
С Решение № 231, прието с Протокол №
07 от 10.07.2015г. на ОбС-Родопи, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и
чл. 106, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, във връзка с § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и § 46
от ПЗР към Постановление № 139/13.05.2011г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, приет с
ПМС от 1991 г. /обн. ДВ, бр. 39/2011 г./, Общински съвет „Родопи" е приел
списъци с имоти по Предложение с Вх.№ 92-О6С-27/30.12.2011г. от ОСЗ-Родопи за
предоставяне на земеделска земя, собственост на Община „Родопи", за
обезщетяване на собствениците или техните наследници, притежавали земеделски
земи преди образуването на ТКЗС или ДЗС, като е изключил земеделски земи -
публична общинска собственост, съгласно приложен списък, неразделна част от
решението.
Съдът обсъди приложените по делото
съдебни решения по адм. дела №№ 1710/2014г./л.427/., №1976/2015г. /л.427/, №5751/2016
на ВАС–л.430., и Определение по АД № 921/2017г. –л.433 от изложените мотиви по
които установи следното:
1. Решение № 781, прието с Протокол №
39 от 21.10.2010г. на Общински Съвет „Родопи" е отменено с Решение № 1515
от 06.10.2011г., постановено по адм. дело № 2351/2010г. по описа на
Административен съд-Пловдив - III състав, с което съдът е върнал преписката на
същия административен орган за решаване на въпроса по същество при спазване на
задължителните указания, дадени в решението;
2. Решение № 303, прието с Протокол №
22 от 07.12.2012 г. на Общински съвет „Родопи"е отменено с Решение № 1090
от 22.04.2014 г., постановено по адм. дело № 962/2013г. по описа на
Административен съд-Пловдив, с което съдът е върнал преписката на Общински
съвет „Родопи" за произнасяне съобразно дадените в мотивите на това
решение указания;
3. Решение № 148, прието с Протокол №
11 от 06.06.2014 г. на Общински съвет „Родопи" е отменено с Решение № 799
от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1710/2014г. по описа на Административен
съд-Пловдив – XVII c., с което съдът е изпратил преписката на Общински съвет
„Родопи" за ново произнасяне по Предложение с Вх.№ 92-ОбС-27/30.12.2011 г.
от ОСЗ - Родопи, при съблюдаване на дадените с решението указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Така се стига до вземане на
оспореното в настоящото производство Решение № 231, прието с Протокол № 07 от
10.07.2015 г. на Общински съвет „Родопи". Същото е прието след влизане в
сила на горецитираното Решение № 799 от 22.04.2015г., постановено по адм. дело
№ 1710/2014г. по описа на Адм. съд-Пловдив, по силата на което делото е било
изпратено като преписка на Общински съвет „Родопи" за ново произнасяне по
Предложение с Вх.№ 92-ОбС-27/30.12.2011г. от ОСЗ - Родопи, при съблюдаване на
дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
4. Оспореното в настоящото
производство Решение № 231, прието с Протокол № 07 от 10.07.2015г. на Общински
съвет „Родопи", вече е било предмет на съдебна проверка - по адм. дело №
1976/2015г. по описа на Административен съд-Пловдив, XIV състав.
С Решение № 578 от 17.03.2016г.,
постановено по горепосоченото адм. дело № 1976/2015г. по описа на
Административен съд-Пловдив, съдът е отхвърлил жалбата против Решение № 231,
взето с Протокол № 07/10.07.2015 г. на ОбС-Родопи, с което се приемат списъци с
имоти по Предложение с Вх.№ 92-ОбС-27/30.12.2011 г. от ОСЗ -Родопи, като са
изключени земеделски земи-публична собственост, съгласно приложен списък.
Впоследствие Решение № 578 от
17.03.2016 г., постановено по горепосоченото адм. дело № 1976/2015 г. по описа
на Адм. съд-Пловдив, е било отменено с Решение № 3963/30.03.2017г., постановено
по адм. дело № 5751/2016 г. по описа на ВАС - IV отд., като ВАС е върнал делото
на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Било е образувано адм. дело №
921/2017 г. по описа на Адм. съд-Пловдив, XV състав, като с определение №
2099/25.10.2017 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил
производството поради оттегляне на жалбата .
В крайна сметка се установява по
безспорен начин, че са налице множество обжалвания на Решения на Общински съвет
Родопи, по които са налични влезли в сила съдебни актове.
Съдът със свое Определение №1674 от 12.10.
2020 година по наст. дело, на основание чл. 159, т. 4 и т.6 от АПК е оставил
без разглеждане жалбата на Д.А.Я. против Решение № 231, прието с Протокол №
07/10.07.2015 г. на Общински съвет „Родопи“ и е прекратил съдебното
производство, като е приел липсата на правен интерес.
С Определение № 15654 от 16.12.2020 г.
по адм. дело 13136/20 г. ВАС отменя горното определение и връща делото на
настоящия съд.
По искане на жалбоподателя съдът е
допуснал и приел /л. 824-1153/ СТЕ на вл. Д., чието заключение, оспорено от
страните ще бъде обсъдено, съобразно с другите доказателства по делото.
Отделно от изложените мотиви на
горните съдебни решения, съдът установи, че
на 03.11.2009 г. на основание чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ е внесено
предложение в Общински съвет – Родопи от И. Георгиев Боянов – началник на ОСЗ
„Родопи“ в гр. Пловдив с изх. № 910/03.11.2009 г. за обезщетяване на
правоимащите лица по чл. 10б от ЗСПЗЗ със земи от ОПФ. В тази връзка е прието
Решение № 781/21.10.2010 г. на ОбС „Родопи“, с което част от имотите,
предложени за обезщетение са изключени от списъка. Решението на ОбС е обжалвано
от Юри Балджиев, като е образувано адм. дело № 2351/2010 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, III състав, приключило с Решение № 1515/10.06.2011
г. С постановения акт съдът е отменил решението на ОбС, като незаконосъобразно,
поради противоречие с материалния закон и е върнал преписката на
административния орган за произнасяне по същество при спазване на
задължителните указания, дадени в мотивната част на решението. Съдът е посочил,
че предоставените с атакуваното решение земеделски земи за обезщетяване в
размер на 4 469,358 дка не съставляват 50% от наличния ОПФ в общ размер от 10
089 дка, съгласно изискванията на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Установил е още, че е
нарушен принципа на чл. 19, ал. 11, тъй като предложението на общинската служба
по земеделие, респ. решението на общинския съвет не съответства на постъпилите
искания за обезщетяване, включително относно землището, за което е признато правото
на обезщетяване, което изискване е императивно посочено и в нормата на чл. 19,
ал. 20 от ППЗСПЗЗ.
На 30.12.2011 г.
е направено ново предложение от ОСЗ „Родопи“ към ОбС „Родопи“ за предоставяне
на земеделска земя, собственост на общината за обезщетяване на собствениците по
реда на пар. 27 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ и пар. 46 от ПЗР към Постановление №
139/13.05.2011 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на
ЗСПЗЗ, приет с Постановление № 74 на МС от 1991 г. В изпълнение задължения си
по чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ Общинския съвет е приел Решение № 138/28.06.2012 г.,
което на 14.11.2012 г. по реда на административния контрол е върнато от
Областния управител за ново разглеждане. Посочени са мотиви, за допуснати множество
процесуални нарушения - чл. 66, 68, 69, 71 и 72 АПК. Освен това, Областният
управител е изтъкнал, че Решението на ОбС не е съобразено изцяло с
предложението на ОСЗ, както и че предложените площи надвишават значително
необходимите площи за обезщетение. Kонстатирано е, че посочените основания, с
които част от земите са изключени от списъка за обезщетяване, а именно инвестиционни намерения на публични и частни
субекти са изцяло незаконосъобразни и не могат по никакъв начин да се
противопоставят на процеса на обезщетяване, чрез дерогация на императивни
правни норми.
На 19.07.2012 г.
е прието решение № 225 на ОбС Родопи, с което е отменено и върнатото за ново
обсъждане Решение № 138, прието с Протокол № 13 от 28.06.2012 г.
Междувременно, ОбС на общ. Родопи
приема Решение № 187/19.07.2012 г. по силата на което променя НТП от „пасище“
на „друга изоставена нива“ за около 210 дка земя в землището на с. Първенец,
поради заявени инвестиционни намерения от частни лица.
На 01.11.2012
г. ОбС Родопи се произнася повторно с Решение № 270/ 01.11.2012 г. по предложението
на ОСЗ Родопи с вх. № № 92-ОбС-27/30.12.2011 г., като изцяло отхвърля същото и
го връща за изготвяне на ново с „подходящи земеделски земи“. Приетото решение
на Общинския съвет е върнато от Областния управител за ново разглеждане, поради
допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 АПК, като е посочено, че ОбС действа в
условията на обвързана компетентност и не може да откаже предложението на ОбС
„Земеделие“, относно приемането на списъци с имоти за обезщетяване на
правоимащите лица със земеделски земи от ОПФ.
На 07.12.2022 г. ОбС „Родопи“ приема Решение № 303, като отново отхвърля предложение вх.
№ 92-ОбС-27/30.12.2011 г. на ОСЗ „Родопи“. За целта посочва, че имотите не са
подходящи за обезщетяване, тъй като същите са терени, представляващи пътища,
канали, залесени територии и т.н., като към решението е приложен и нарочен
списък с „неподходящите“ имоти. ОбС Родопи връща предложението в ОСЗ за
изработване и внасяне на ново предложение.
Срещу цитираното Решение №
303/30.12.2012 г. на ОбС е депозирана жалба от Юри Балджиев, като е образувано
адм. дело № 962/2013 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XI състав.
Същото приключва с Решение от 22.04.2014 г., с което обжалваният
административен акт е отменен, а преписката върната в ОбС на общ. Родопи за произнасяне,
съобразно мотивната част на решението. По същество съдът е приел, че Общинският
съвет действа при условията на обвързана компетентност, поради което не може да
прави промени в предложения списък с имоти – „ОбС е длъжен да се произнесе по
мотивираното искане, направено от ОСЗ за определяне на земи от наличния
общински поземлен фонд за обезщетяване на собствениците на земеделски имоти, за
които е невъзможно да им се възстанови реално собствеността поради
предпоставките на чл.19б от ППЗСПЗЗ, той обаче не може да прави ревизии на
имотите, посочени в това предложение /В този смисъл Решение № 50 от 04.01.2007
г. на ВАС по адм. дело № 10847/2006 г., ІV отд., Решение № 595 от 11.05.2009 г.
на ВАС по адм. дело № 791/2009 г., ІV отд./“. Съдът посочва още, че
единствената възможност за намеса в предложението на ОСЗ е предоставена на
кмета на Общината, при условията на чл. 19, ал. 11, изр. 2-ро от ППЗСПЗЗ
/стр.3/. От друга страна, при наличието на имоти публична общинска собственост,
предложението на ОСЗ може да бъде върнато за корекция, но не може да бъде
отказано при наличие предпоставките на чл. 10б, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ.
В изпълнение на така постановеното
съдебно решение е прието Решение № 148/06.06.2014 г. на ОбС „Родопи“, с което
изцяло са приети списъци с имоти по предложение вх. № 92-ОбС-27/30.12.2011 г.
на ОСЗ „Родопи“ за предоставяне на земеделски земи за обезщетяване на
собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди
образуването на ТКЗС или държавни земеделски стопанства.
В законоустановения срок срещу
цитираното решение на ОбС е депозирана жалба от Пламен Спасов – кмет на общ.
Родопи, в която са изложени твърдения за нищожност, а в условията на
евентуалност – за незаконосъобразност на административния акт. С решение по
адм. дело № 1710/2014 г., Административен съд – Пловдив, XVII състав е отменил
Решение № 148/06.06.2014 г. на ОбС и е върнал преписката за ново произнасяне,
при спазване на дадените указания. Съдът е приел, че решението на Общинския
съвет е прието при липса на квалифицирано мнозинство, съгласно чл. 21, ал. 1,
т. 8, във вр. с чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, а именно с 14 гласа, вместо с
необходимите 15 гласа, като само на това основание решението се явява
незаконосъобразно. В допълнение е посочил, че в списъка с имоти за обезщетяване
са включени имоти публична общинска собственост – пасища и мери, които не могат
да бъдат предмет на разпоредителни актове, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОС.
Междувременно в ОбС „Родопи“ постъпва
писмо от Константин Пенчев – омбусдман на Република България с изх. №
1540/23.07.2014 г., в което последният посочва, че за пореден път са
констатирани неправомерни разпоредителни действия със земи от ОПФ на общ.
Родопи, предназначени за обезщетяване и възстановяване на правата на
собствениците на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. В писмото изрично е
посочено, че земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ – остатъчен поземлен фонд служат
целево за възстановяване правата на собственост и за обезщетяване, независимо
от начина им на трайно ползване, поради което преди приключване на
реституционните процедури не са допустими разпоредителни действия с тях.
В изпълнение на Решение по адм. дело
№ 1710/2014 г., Административен съд – Пловдив, XVII състав, както и на
предходни съдебни решения, ОбС „Родопи“ приема процесното Решение №
231/10.07.2015 г., с което приема списъци със земеделски земи за обезщетяване
по предложение вх. № 92-ОбС-27/30.12.2011 г. от ОСЗ „Родопи“, като изключва
редица имоти, с мотиви посочени в общо пет точки.
С т. І. 1 от оспореното решение на ОбС
Родопи от списъка с предложени за обезщетяване имоти на ОСЗ са изключени общо 3
686.325 дка земеделски земи, от които 3 308,293 дка пасища, мери и храсти.
Въпреки изначално заявените мотиви, че се изключват от списъка само пасища и
мери, съставляващи публична общинска собственост, видно от решението на ОбС
„Родопи“ са изключени земеделски земи с НТП ниви, ливади и овощни градини в общ
размер на 378.032 дка, като за същите не се посочва годно основание за публична
общинска собственост, а именно: землище с. Брани поле – ПИ № 050176 – нива с
площ от 14,889 дка, м. „Тръновица“; землище с.Брестовица – 1. ПИ № 017128 –
нива с площ 2,035 дка, м. „Плоска/Плешево“; 2. ПИ № 037068 – овощна градина с
площ от 1,800 дка, м. „Памуклия“; землище с. Крумово – ПИ № 000082 нива с площ
от 203,039 дка; землище с. Лилково – използвани ливади, по местности, както
следва: местността „Митницата“ - 1. ПИ № 019123 с площ от 2, 342 дка; 2. ПИ №
019126 с площ 1,762 дка; 3. ПИ № 019127 с площ от 2, 293 дка; 4. ПИ № 019131 с
площ от 3,039 дка; 5. ПИ № 019156 с площ от 3,039 дка; 6. ПИ № 019157 с площ от
2, 245 дка; 7. ПИ № 019346 с площ от 2,002 дка; местността „Забук“ – 1. ПИ №
019118 с площ от 1,789 дка; 2. ПИ № 019257 с площ от 6,037 дка; 3. ПИ № 019263
с площ от 2,016 дка; 4. ПИ № 019355 с площ от 3,965 дка; 5. ПИ № 020008 с площ
от 5,457 дка; 6. ПИ № 020020 с площ от 2,099 дка; 7. ПИ № 020022 с площ от
2,568 дка; 8. ПИ № 020024 с площ от 18.965 дка; 9. ПИ № 020025- 2,250 дка; 10.
ПИ № 029177 с площ от 14,898 дка; местността „Жажовица“ – 1. ПИ № 015036 с площ
от 1,919 дка; местността „Краище“ – 1. ПИ № 019237 с площ от 7,068 дка;
местността „Шипковица“ – 1. ПИ №022070 с площ от 3,176 дка; 2. ПИ № 022070 с
площ от 0,668 дка; 3. ПИ № 022070 с площ от 2,508 дка; 4. ПИ № 022073 с площ от
2,508 дка; 5. ПИ № 022107 с площ от 1,226 дка; 6. ПИ №022109 с площ от 4,319
дка; местността „Кутела“ – 1. ПИ № 027035 с площ 3,430 дка; 2. ПИ № 027036 с
площ от 2,709 дка; местността „Реката“ – 1. ПИ № 027160 с площ от 3,784 дка; 2.
ПИ № 027161 с площ 4,309 дка; местността „Пицурица“ – 1. ПИ № 029158 с площ
4,309 дка; 2. ПИ № 029159 с площ 4,805 дка; местността „Червено блато“ – 1. ПИ
№ 031098 с площ 5,595 дка; 2. ПИ № 0311099 с площ 2,424 дка; 3. ПИ № 031113 с
площ 6,139 дка; 4. ПИ № 031121 с площ 3,6310 дка; местността „Вятър поле“ – 1.
ПИ № 4,341 дка; 2. ПИ № 038010 с площ от 2,242 дка; 3. ПИ № 038010 с площ 1,903
дка; 4. ПИ № 038010 с площ 0,339 дка; 5. ПИ № 038011 с площ 5.646 дка.
За посочените по-горе земеделски земи
в общ размер на 378.032 дка не се сочи правно и фактическо основание, за
тяхното изключване от списъка с имотите за обезщетяване. Видно от заключението
на в.л. /т.4/ за описаните имоти са съставени актове за публична общинска
собственост, като формално са посочени основанията на чл.6, ал.2 от ЗОС – „За
публична общинска собственост се обявяват имотите и вещите - частна общинска
собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2.“ Не е ясно,
обаче в коя от хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗОС се претендира публична
общинска собственост. Очевидно посочените имоти с НТП „ниви“, „ливади“ и „овощни
градини“ не са нито определени със закон за публична собственост, нито са
предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление
и местната администрация, а още по-малко за трайно задоволяване на обществени
потребности от местно значение. Подобен подход за обявяване на публична
собственост в лицето на община Родопи се явява лишен от всякакви правни и
фактически основания, като по този начин се прави опит да се заобиколи закона и
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и такива от ОПФ да бъдат изключени от процеса на
възстановяване и обезщетяване на собствениците.
За останалите 3 308.293 дка изключени от
списъка се твърди да съставляват пасища и мери, със статут на публична общинска
собственост, поради което не подлежат на разпореждане в това число предоставяне
на правоимащите лица по чл. 10б от ЗСПЗЗ. За нито един от тези имоти не се
представят акт за публична общинска собственост. Не се представят и актове за
земите по чл. 19 ЗСПЗЗ, съставени по реда на ал. 3 от посочената разпоредба. По
делото е приложена Заповед № 553/01.08.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие“ –
Пловдив, с която е одобрено протоколно решение от 28.07.2008 г. от заседанието
на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за определяне земите по чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ в общ. Родопи. Съгласно приетите списъци от комисията по землища земите
по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ са както следва: Белащица –11,537 дка, Бойково – 554,501
дка, Брани поле - 20,086 дка, Брестник - 119,644 дка, Брестовица – 4 665,046
дка, Дедево – 5.298 дка, Златитрап - 86,752 дка, Извор - 678,762 дка, Крумово –
1,295 дка, Лилково - 1 584,4 дка, Марково – 180,895 дка, Първенец - 10,9561
дка, Ситово - 529,594 дка, Скобелево – 1,259 дка, Устина - 225,0765 дка, Храбрино
- 106,314 дка, Цалапица - 419,885 дка, Чурен – 3,05 дка, Ягодово -26,745 дка
или общо 9 231.09 дка.
Вещото лице Е.Д., посочва подобни данни,
като разлики има в следните землища: Белащица – 9,537 дка, Бойково – 328.024
дка, Брестник – 132,227 дка, Брестовица – 4 941,693 дка, Лилково – 2467,433
дка, Марково – 176,198 дка, Първенец – 11,974 дка, Ситово – 419,838 дка, Устина
– 231,819 дка, Цалапица – 414,257 дка, Чурен – 0 дка или. Общо земите по чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ на територията на общ. Родопи,
съгласно заключението на в.л. Е.Д.
възлизат на 9 907.82 дка или с 676.73 дка повече от тези, определени в Заповед
№ 553/01.08.2008 г., без да е ясно какъв е произхода на тези площи.
Посочените земеделски земи са напълно
достатъчни, за да бъдат обезщетени изцяло всички заявени претенции на лицата по
чл. 10б ЗСПЗЗ с влезли в сила решения по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С
атакуваното решение, обаче отново се прави опит част от тези земи да бъдат
оставени в патримониума на общината, за да бъдат обект на последващи
разпореждания по нейно усмотрение за задоволяване на други нужди /предимно
частни/ извън процеса на обезщетяване. В списъка на изключените земи по т. 1 от
решенето са включени общо 1 261,310 дка „пасища“, „мери“ и „храсти“, които обаче
с цитираната по-горе заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Пловдив са
определени, като остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Последните изрично са
посочени от в.л. Д. /т. 5, стр. 19 и сл. от СТЕ/, както следва: Землище с.
Брестовица – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ общо 66 бр. имоти с площ 448,842 дка, Землище
с. Извор – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ общо 4 бр. имоти с площ от 9,790 дка, Землище
с. Лилково – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ 1 бр. имот с площ от 2,861 дка, Землище с.
Първенец – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ общо 42 бр. имоти с площ от 371,668 дка,
Землище с. Цалапица – земи по чл. 19
ЗСПЗЗ общо 28 бр. имоти с площ от 428,149 дка. Идеята за създаването на
този фонд е земите включени в него да се ползват единствено и само за
възстановяване на бившите собственици и предоставяне на обезщетения в случаите
на чл. 10б, чл. 10в и пр. от ЗСПЗЗ. С други думи това е целева категория
земеделски земи, която не е собственост в същинския смисъл на съответната
община, доколкото правата й на разпореждане са ограничени до възможността да
използва същите единствено за обезщетяване на собствениците с план или с
отделни имоти по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В тази връзка, следва да се посочи
и старата редакция на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, действаща до изменението (ДВ, бр.
6/23.01.2009 г.), която предвиждаше период от 10 години за стопанисване на тези
земи от общината, преди същата да придобие правата на собственост.
Предвид горната фактическа обстановка,
съдът от правна страна следва да изложи
следното:
Съгласно разпоредбата на пар. 27, ал.
2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ - „Общинските съвети предоставят земи от общинския
поземлен фонд включително пасища и мери по чл. 19 при наличие на едно от
следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които
е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото
на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални
граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3.
обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена“.
Посочената норма и след нейното изм. с ДВ, бр. 61/2016 г. в сила от 05.08.2016
г. не променя по същество досегашната практика и нормативна уредба задължаваща
общините да използват резултативният фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ за обезщетяване на
собствениците, а не за собствени нужди. В този смисъл са и многобройните
решения на ВАС, част от които цитирани в съдебното решение по адм. дело №
962/2013 г. на Административен съд – Пловдив. Посочените земи са такива
останали след възстановяване на бившите собственици и като такива се
предоставят на съответната община по тяхното местонахождение, за да могат при
необходимост отново да бъдат включени в процеса на земеделската реституция.
Преди приключване на обезщетяването на собствениците на територията на
общината, разпореждането със земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се явява изцяло
незаконосъобразно. В този смисъл са указанията дадени в Решение № 7518 от
03.06.2014 г. по адм. дело № 15780/2013 г., ІV отд., Решение № 4386 от
31.03.2014 г. по адм. дело № 6348/2013 г., ІІІ отд., Решение № 17005 от
18.12.2013 г. по адм. дело № 6124/2013 г., ІV отд. на ВАС и др. Ограничаване
правата на общината да се разпорежда свободно със собствените си земи ясно и
недвусмислено указва целевото предназначение на този поземлен фонд, който е
поставен в услуга на значим обществен интерес, свързан с реално и пълно
възстановяване правото на собственост на лицата, от които тази собственост е
отнета. Правото на частна собственост неведнъж е определяно от Съда по правата
на човека, като основно човешко право, чието нарушаване засяга устоите на
държавността, а неговото опазване е висша цел и задача на държавните
институции. Това право е охранявано и от Върховния закон в РБългария, като в
чл. 17, ал. 3 от Конституцията е посочено, че правото на частна собственост е
неприкосновено. Така, правата и интересите на община Родопи не могат да се
противопоставят на правата на хилядите собственици, които в продължение на
повече от 20 години очакват справедливо и законосъобразно приключване на земеделската
реституция.
С текста на чл. 19 ЗСПЗЗ
законодателят е предвидил законова фикция за принадлежност към остатъчния
общински поземлен фонд на имоти, които са били собственост на физически лица,
но не са били заявени за възстановява или по друга причина не са възстановени
на предишните собственици. /Решение № 8262 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. №
13357/2010.г, докладчик съдията Татяна Хинова/. Общините управляват и
стопанисват земите в интерес на собствениците, които имат право да ги получат в
производството по чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ. Нормите са от императивен характер
и не търпят стеснително тълкуване. В старите редакции на чл. 19 ЗСПЗЗ
последователно е проведен принципа за неотчуждаемост на остатъчния земеделски
фонд, предназначен за задоволяване на специфични нужди – възстановяване на
собствеността в съществуващи или възстановими реални граници, изпълнение на
съдебни решения, предоставяне на обезщетения, изпълнение на важни
инфраструктурни обекти. След отмяна на тези разпоредби (ДВ, бр. 62/10.08.2010
г.), същите са възпроизведени в нормите на пар. 14 от ЗИД на Закона за опазване
на земеделските земи (ДВ, бр. 100/2015 г.), съгласно който 5 години от влизане
в сила на закона земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се предоставят от Общинските
съвети само при условията на пар. 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и
изпълнението на обекти от техническата инфраструктура и на други обекти, за
които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване.
Разпореждането със земеделска земя по
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е законосъобразно само ако не съществуват претенции за
възстановяване на земеделска земя или за обезщетяване с такава. В този смисъл
Решение № 16624 от 15.12.2011 г. по адм. д. № 10446/2011 на Върховния
административен съд. Съгласно Решение № 7518/03.06.2014 г. по адм. дело №
15780/2013 г. на ВАС, IV отд., продажбата на земеделски имот, частна общинска
собственост е възможна единствено, ако същият не е предназначен за обезщетяване
на собственици, чиято собственост не може да бъде възстановена. Има се предвид
неприключените обезщетителни производства по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ /в този
смисъл е и Решение № 4386/31.03.2014 г. по адм. дело № 6348/2013 г. на ВАС, III
отд. Волята на законодателя е ясна и недвусмислена, а тълкуването на закона от
съдилищата е последователно и непротиворечиво, налагащи единственото правило,
че земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ служат за задоволяване потребностите и
законосъобразното приключване на процеса за възстановяване и обезщетяване на
собствениците, като част от земеделската реституция. При наличие на
неприключили производства тези земи не могат да бъдат използвани за други
нужди, независимо от техния характер и предназначение. С тяхното изключване от
определените за обезщетяване имоти, на практика Общински съвет „Родопи“ лишава
тези имоти от основната им функция и значение на поземлен фонд, необходим за
разпределение между всички собственици, с отнети но невъзстановени права на
собственост. /Земите от общинския поземлен фонд са различни от земите по чл. 19
от ЗСПЗЗ. Земите по чл. 19 са тези, които са останали след възстановяването на
собствеността, но за тях не са се явили заявители, на които да им бъде
възстановена собствеността или са свободни, поради което се стопанисват от
общината. /Решение №7781 от 02.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 751 / 2011.г,
докладчик председателя Нина Докторова/
Изваждането на 3 686.325 дка
земеделска земя от списъка за обезщетяване на практика редуцира предложените от
ОСЗ имоти под изискуемият минимум от 50 % от наличния общински поземлен фонд.
Същия е определен с предложение вх. № 92-ОбС-27/30.12.2011 г. от ОСЗ „Родопи“
на 8 783.168 дка., като с оспореното Решение № 231/10.07.2015 г., очевидно
приетата за обезщетяване земя не удовлетворява, нито изискванията на закона –
чл. 10б от ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗ в относимата редакция към 2015 г.,
нито заявленията на правоимащите лица. Така постановения административен акт
открито противоречи, както на закона, така и на решението по адм. дело №
2351/2010 г., ІІІ състав на Административен съд – Пловдив, съгласно което
Общински съвет Родопи, следва да предостави земя, достатъчна да удовлетвори
заявените претенции в размер не по-малък от 50 на сто от наличния общински
поземлен фонд/след изменението на чл.10б ЗСПЗЗ и чл.19, ал. 11 ППЗСПЗЗ отпада
ограничението за 50% от ОПФ, т.е. предложената земя следва да съответства на
заявените и признати искания за обезщетения/. Със съдебното решение е прието,
че към 21.10.2010 г. – приемане на оспореното Решение № 781 на ОбС „Родопи“, този
фонд възлиза общо на 10 089 дка. Изрично съдът е посочил, че решението на ОбС
следва да бъде изготвено в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване.
В случаят при заявени около 6 000 дка земи за обезщетяване от 1949 собственици
/стр. 2 от СТЕ/ общински съвет Родопи е приел списък с общо 5 096.843 дка, като
е изключил от предложението на ОСЗ – 3 686.325 дка, от които 1 261,310 дка „пасища
и мери“ по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и 378.032 дка ниви и ливади.
По делото е приета съдебно техническа
експертиза, която обаче съдържа изводи направени върху принципно сгрешена
фактическа основа. В заключението си вещото лице Д., при формиране на своите
констатации е изхождала от факта, че всички имоти посочени в Решение №
231/10.07.2015 г. на ОбС „Родопи“ са предоставени за обезщетение на лицата по
чл. 10б от ЗСПЗЗ, което обстоятелство е очевидно невярно, тъй като изброените в
решението земи са такива, които са изключени от списъка за обезщетяване на
собствениците. Така напр. в т. 3 от заключението, стр. 4 вещото лице посочва,
че в землището на с. Белащица са одобрени от ОбС „Родопи“ общо 497,313 дка
земеделски земи. Посочените имоти, обаче са отказани за възстановяване, видно
от стр .3 на решението /т.І.1./. В землището на с. Бойково, в.л. сочи 2 имота
предоставени за обезщетение - № 002553 с площ от 0,456 дка и № 001443 с площ от
2,538 дка, които са точно отказаните имоти по решенето на Общинския съвет. По
същият начин са описани всички останали имоти по землища в населените места на
общ. Родопи – землище с Брани поле – 3 бр. имоти с обща площ от 20,491 дка,
землище с. Брестник – 80,475 дка, землище с. Брестовица – 454,125 дка, землище
с. Златитрап – 46,485 дка и т.н., като всички тези имоти са изключени от
списъка за обезщетяване, а не са одобрени за възстановяване на лицата по чл10б
ЗСПЗЗ, както неправилно сочи вещото лице.
Така посочените обстоятелства са
изрично признати от вещото лице, като на стр. 4 от протокола изготвен в с.з. от
12.01.2023 г., същото дава следните обяснения: „След като аз не съм разбрала,
че това са отказаните, значи приемаме, че отказаните земи са 1 261,310 дка по
чл. 19, а земите от ОПФ са 2 046.983 дка.“ При това уточнение изчисленията на
в.л. Е.Д. се явяват верни и съответни на проверените документи, но обърнати със
знак „-“ /отказани земи, а не приети за обезщетение/. Непълно, обаче е
заключението, относно отговор на въпрос № 5, свързан с проверка на фактическия
статут на имотите посочени в Решение № 231, като пасища и мери. Вещото лице е
проверило само част от земеделските земи, като за останалите е посочило че няма
данни, тъй като не е имала време да провери – „Да така е. Нямах време да намеря
идентификаторите на тези имоти. Няма изкарани скици, поради липса на
идентификаторите, защото нямах време. Може да бъдат намерени, но не ми е
останало време.“ Така поставения въпрос е относим към направеното искане от
страна на ОСЗ „Родопи“, обективирано в предложение вх. № 92-ОбС-27/30.12.2011
г. да бъде променен начина на трайно ползване на имотите, посочени като
„храсти“, „залесени ниви“, „пасище с храсти“ в „изоставени ниви“, тъй като
представляват такива на терен. Вместо да се съобрази с това искане, Общинският
съвет е изключил имотите от списъка. Не е променен и статута на имотите с НТП
„пасище, мера“ от общинска публична собственост на общинска частна собственост,
съгласно т. 2 от предложението на ОСЗ.
Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК „актове и
действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на
нищожността или да поиска от съда да я обяви“.
В обстоятелствената част на Решение №
1515/10.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2351/2010 г. на АС–Пловдив,
образувано по повод обжалване на Решение 781/21.10.2010 г. на ОбС на общ.
Родопи, съдът е посочил: „……....в нарушение на материалния закон,
административният орган е определил по вид, размер и местонахождение земеделска
земя за обезщетяване, като е допуснал несъответствие между заявените по
землища, площ и стойност земи за обезщетяване и определяне на такива, нарушил е
принципът за обезщетяване в съседно землище да се допуска само когато не е
налице общинска земеделска земя в същото землище, както и не е спазено
изискването на закона към момента на приемане на процесния административен акт
за обезщетяване да бъдат определени земеделски земи не по-малко от 50 на сто от
наличния общински фонд.“ В тази връзка съдът е отменил оспореното решение на
Общински съвет „Родопи“, с което се приемат списъци със земеделски земи за
обезщетяване на собствениците - „..обжалваното Решение се явява
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон – чл. 10б, ал. 2, т.
1 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ и с целта на ЗСПЗЗ обезщетяването на
собствениците на земеделски земи да става по начин, който е най-благоприятен за
тях при съществуваща възможност с равностойна земя и находяща се в землището по
местонахождение на имота преди включването му в ТКЗС“.
С последващ административен акт –
Решение № 303/07.12.2012 г. на ОбС „Родопи“, отново не са спазени дадените
указания, като се изключват „неподходящи земи“ от списъка. Във връзка с
оспорване на така постановеният акт в отменителното съдебно решение по адм.
дело № 962/2013 г. на ПАС е посочено, следното - „ППЗСПЗЗ и самият ЗЗСПЗ не
предвиждат възможността земеделските земи, по отношение на които има
предвиждания за бъдещето им, да не могат да бъдат предмет на обезщетение на
правоимащи собственици на земеделски земи в процедура по чл. 19, ал. 11 от
ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която процедура вече е отпочинала и
следва да бъде приключена от страна администрацията в разумни срокове. Поради
това, като е отхвърлил предложението на ОСЗ Родопи, с което се предлагат имоти
за обезщетяване на собствениците по реда на пар. 27 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и
пар. 46 от ПЗР към Постановление № 139/13.05.2011 г. за изменение и допълнение
ППЗСПЗЗ, приет с Постановление № 74 на МС от 1991 г., с мотиви, които не
съответстват на законовите предвидени основания в чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ,
ОбС Родопи е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен“. Съдът е посочил още в мотивите си „ОбС е длъжен да се произнесе по
мотивираното искане, направено от ОСЗ за определяне на земи от наличния
общински поземлен фонд за обезщетяване на собствениците на земеделски имоти, за
които е невъзможно да им се възстанови реално собствеността поради
предпоставките на чл. 19б от ППЗСПЗЗ, той обаче не може да прави ревизии на
имотите, посочени в това предложение“. В този смисъл е изричната разпоредба на
чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ – „Общинската служба по земеделие прави мотивирано
предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на
собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания
за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни
имоти по реда на чл. 45ж. Когато застрояването е с обекти, които не са общинска
собственост, кметът на общината връща предложението с мотивиран отказ в
14-дневен срок. Общинският съвет разглежда предложението на първото си
заседание след постъпването му и се произнася с положително решение, когато: 1.
проведените мероприятия представляват обекти - общинска собственост, или 2. в
землището не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд независимо от
характера и собствеността на проведените мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1
или 2 ЗСПЗЗ.“
Мотивите и съображенията на съда и в
двете съдебни решения са ясни – Общинския съвет действа при условията на
обвързана компетентност и не може да изключва от предложените по реда на чл. 19,
ал. 11 от ППЗСПЗЗ земеделски имоти по свое усмотрение, още по-малко земи по чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ, които по силата на закона – пар. 27 ЗСПЗЗ, пар. 14 ЗОЗЗ, във
вр. с чл. 10б ЗСПЗЗ са предназначени за обезщетяване на правоимащите лица до
размера на подадените искания, и постановените в тази връзка решения по чл. 19а,
ал. 4 от ЗСПЗЗ.
С последно свое Решение №
231/10.07.2015 г. вместо да съобрази земите отредени за обезщетяване с площите
заявени от лицата по чл. 10б за всяко от землищата на територията на община
Родопи, Общинският съвет изключва общо 3 686,325 дка от общо предложени 8 783,168
дка. По този начин, от една страна е нарушил цитираните по-горе съдебни
решения, а от друга е излязъл извън своите компетенции, очертани императивно в
нормата на чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ да постанови положително решение при наличие
на законовите представки за това – чл. 10б, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ. Така е разпоредил правни последици, които
са противоположни, несъвместими с правната норма, по начин който се явява
нетърпим за правния ред. Издаденият акт в оспорената част – т. І. 1. се
явява лишен от законова опора, основание и предпоставки за своето съществуване,
поради което страда от пороци водещи до неговата нищожност, поради съществена
материална незаконосъобразност.
Решението на ОбС се явява противно и на целта на закона, която в производството по чл. 10б
ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 19, ал. 11 и сл. от ППЗСПЗЗ е да определи и възстанови на
правоимащите лица земеделски земи по вид, площ и местонахождение, съобразно
притежаваните от тях преди образуване на организациите по чл. 10, ал. 1 от
ЗСПЗЗ имоти, които не са могли да бъдат възстановени. Развиващата се процедура
по чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, има за
крайна цел приключването на земеделската реституция със земи от наличния
общински поземлен фонд за обезщетяване на собствениците на земеделските имоти,
за които е невъзможно да им се възстанови реално собствеността поради
предпоставките на чл. 10б ЗСПЗЗ. На практика, с вземане на решение от страна на
общинския съвет по реда на чл. 10б, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, относно посочените в
предложението земеделски имоти и предоставянето им на общинската служба по
земеделие за изработването на план за обезщетяване завършва процеса на
реституция. Съгласно разясненията дадени от Съда по правата на човека в
Страсбург с решение от 25.09.2012 г. по дело № 19130/04 – Петкова и други срещу
България, във връзка със земеделската реституция, в т. 35 и т. 36 е посочено,
че понятието собственост следва да се възприема не само като съществуваща
собственост, но и като право на иск, при който жалбоподателят има легитимно
очакване за получаване на ефективно възползване от правото на собственост.
Обезщетяването със земя, следва да бъде в оправдани правни очаквания, т.е. в
разумни срокове и справедливи размери, съобразно отнетата площ от предишния
режим /т. 37/. В случаят, действията на община Родопи, отклонявайки земи по чл.
19 ЗСПЗЗ от тяхното целево предназначение, не просто отлагат обезщетяването на
собствениците със земя, а на практика това води до отнемане на признатото от
закона право на собствениците да бъдат обезщетени със земеделска земя, поради
съзнателно изчерпване и намаляване на ограничения поземлен ресурс, предназначен
за обезщетяване.
За да бъде законосъобразен актът
трябва да преследва предвидената в закона цел, т.е. да е целенасочен по закон,
което е елемент от правното му съдържание. Свободното усмотрение се изразява в
свободния избор на средствата, на начините на действие в рамката указана от
закона, но не и в свободния избор на целите. Целта указана в закона остава като
едно правно задължение. Нарушението, изместването, пренебрегването на така
поставената от закона цел и преследването на друга цел, която органът на
администрацията произволно си е избрал, ще представлява едно превратно
упражнение на власт, което в случаят води до нищожност на административният
акт. Несъобразяването с целта на закона може да намери проявление и в т.нар.
"превратно упражняване на власт". Противоречието с целта на закона
винаги е основание за недействителност на административния акт. Постигането на
целите на закона е основанието за съществуването на административните актове и
този порок винаги води до нищожност.
Конституционният съд в Решение № 13
от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г., мотивира, че целта на
закона е особено важна за преценката на законосъобразността на
административните актове по повод съдебното им обжалване, защото
несъответствието с целта на закона е една от предпоставките за незаконосъобразност
на административните актове. При ясно регламентирана цел на закона съдът може
да установи нейното спазване или превратното упражняване на власт от
компетентния административен орган. Конституционният съд подчертава, че „целта
на закона е отправна точка и за преценката спазен ли е принципът за
съразмерност по чл. 6 от АПК, който е неразривно свързан с преследваната цел“.
Обжалваното решение драстично
нарушава, както императивни правни норми, така и основни принципи на правото,
свързани със защита правото на собственост и то в контекста на един
изключително чувствителен и значим за обществото сегмент какъвто е поземлената
собственост и режима на нейното опазване. Това засягане е така съществено, че
води до нищожност на оспорения административен акт.
Недействителността традиционно се
свързва с липсата на принадлежност или последващото отпадане на правен акт от
правния ред поради наличието на определени юридически факти (пороци),
препятстващи проявлението на целените от него правни последици. Порочният правен
акт се обяснява като вид правонарушение, а недействителността – като правна
санкция за неспазване на изискванията за валидност. Изискванията за
законосъобразност на административния акт към момента са посочени в чл. 146 АПК, като единствено съществените нарушения на едно или повече от тези
изисквания опорочават административния акт, а изключително тежките пороци водят
до нищожност. Според акад. П. Стайнов порок е липсата (нарушението) на някое
или някои от специфицираните и изрично изисквани по закон условия за
валидността на административния акт. Другояче казано, порок е неспазването,
нарушаването на някое от нормативно установените условия (изисквания) за
законосъобразност на административните актове. Обявяването на един
административен акт за недействителен е санкция за неправомерно
административноправно поведение на органа - автор на акта. Необходимо и
достатъчно за това е обективното несъответствие между административния акт и
предписанията на закона. Противоречието с материалния закон, може да обоснове
нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна
норма или тя е приложена в обратния смисъл, както и при наличие на съдържание,
което е нетърпимо съобразно всеки закон. В този смисъл Решение № 9504 от
20.06.2019 г. по адм. д. № 3082/2019 на Върховния административен съд.
Условие за валидно действие на
административните актове е съобразяването им със съдържанието на закона.
Възможностите за неговото нарушаване са две: пряко и непряко. При прякото
нарушаване на това изискване няма съмнение, че ще е налице нищожността на акта.
Нищожният акт е не просто издаден в
отклонение на изискванията за законосъобразност, но и ценностно „непоносим“, а
оттук – радикално и (по определение) вечно несъвместим с правния ред. При
нищожността е налице засягане на фундаментални за правото ценности, което при
никакви условия не може да бъде преодоляно. В обичайния случай правната
несъстоятелност на нищожния административен акт е толкова явна и безспорна, че
изобщо не се стига до неговото изпълнение. В случаят решението на общински
съвет „Родопи“ не е изпълнено и до настоящият момент в неговата положителна
част, въпреки че споровете за неговата законосъобразност са приключили през
2017 г. с прекратяването на адм. дело № 921/2017 г., ХV състав на на Административен
съд – Пловдив, постановено след отменително решение на ВАС по адм. дело № 5751/
2016г. Последното поставя под съмнение, въобще легитимността на взетото
решение, което въпреки влизането му в сила, при липса на законови пречки за
това не се изпълнява, което може да бъде обяснено с пълната несъстоятелност на
приетия акт, който на практика не може да изпълни определената от закона цел –
да създаде условия за пълно, реципрочно и справедливо обезщетяване на
собствениците, чиято собственост е отнета и до настоящият момент
невъзстановена. Както се посочи по-горе, така приетия административен акт
открито и явно противоречи на съдебните решения, постановени по адм. дело №
2351/2010 г. и адм. дело № 962/2013 г. на ПАС. Същевременно не са преодолени
проблемите посочени в решението по адм. дело № 1710/2014 г., свързани с статута
на общинските пасища и мери, чрез промяна начина на трайно ползване и вида на
собственост от публична в частна, съгласно предложението на ОСЗ „Родопи“ вх. №
92-ОбС-27/30.12.2011 г. /т. 1 и т. 2/. В този смисъл превратно са тълкувани
указанията на съда в посоченото решение, като земите с НТП просто са изключени
от списъка, вместо да се промени тяхното предназначение, съгласно фактическия
им статут. Съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл. 25 от
ЗСПЗЗ, следва да се тълкува и прилага в съответствие с реституционната цел на
закона, обуславяща приоритет на обезщетяването и възстановяването на правата на
собствениците. В този смисъл е и изрично писмо на Обудсмана на Република
България до община Родопи изх. № 1540/23.07.2014 г. Повечето от т.нар „пасища“
са с площ под един дка и са разпръснати във всички местности на конкретното
землище, което ги лишава от основното им предназначени да служат за паша на
отглежданите животни. Съгласно, чл. 2, ал. 2 от Закона за опазване на
земеделските земи предназначението на земеделските земи е за производство на
растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното
плодородие и здравето. Малки и разпокъсани площи не могат да задоволяват
нуждите за паша, като на място същите съставляват изоставени ниви, а не пасища,
както отбелязва ОСЗ „Родопи“. От друга страна, пасища и мери, съставляващи част
от резултативния фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, следва да бъдат предоставени
за обезщетяване по изрична разпоредба на закона, без оглед на тяхното
предназначение и начин на трайно ползване.
Не е случайно, че необходимостта от
съдебна защита се свързва преди всичко с премахването на несигурността относно
правния статус на нищожния административен акт, която да парира претенцията за
неговото изпълнение. Изключването на повече от 1/3 от предложените за
обезщетение имоти на практика лишава от основание и законови рамки провеждането
на производството по чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, тъй като такова обезщетяване на
собствениците няма да бъде нито законосъобразно, нито целесъобразно, с оглед
императивно заложените принципи за съответност между подадените искания за
обезщетяване и решението на общинския съвет, като последица от направеното
предложение от страна на ОСЗ.
В разглеждания случай, с оглед
идентичността на фактическата обстановка и целените правни последици,
издаденото Решение № 231/ 10. 07. 2015 г. на ОбС „Родопи“ за пореден път
напълно дерогира дадените указания с предходни отменителни съдебни решения и
достига до нежелан и противоправен резултат, който е отречен при разглеждането
на същият правен спор. Настъпилата материалноправна промяна с отменителни
решения на съда, следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели
на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по
отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за
административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася
за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа
обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма
/Решение № 2408 от 22.02.2021 г. по адм. д. № 110/2021 на Върховния
административен съд/. Нищожност е налице
винаги, когато издаденият административен акт противоречи на съдебно решение, с
което на административния орган са дадени указания за прилагане на закона,
и които указания органът е длъжен да спази при новото произнасяне /Решение №
691 от 26.01.2022 г. по адм. д. № 5824 /2021 на Върховния административен съд/.
Следва да се приеме, че повторното издаване на същия акт със същото съдържание
като това на отменения, не поражда правни последици, поради което в настоящия
случай е налице нищожност /изначална недействителност на административния акт/.
Нищожността на издаден
административен акт може да бъде прогласена при установяване за допуснати груби
нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо
и препятстват настъпването на целените с него правни последици /Решение № 358
от 10.01.2019 г. по адм. д. № 7287/2018 г. на Върховния административен съд/. В
случая, гореописаното поведение на ОбС на община Родопи продължава повече от
десетилетие, като с процесното решение отново грубо се нарушават императивни
норми на закона, целящи защита на едно от най-висшите блага в правовата държава
– правото на частна собственост. От предложените по реда на чл. 19, ал. 11 от
ППЗСПЗЗ имоти са извадени 3 686,325 дка , което опорочава целия процес на възстановяване
на земеделски земи и определяне на справедливо обезщетение по реда на чл. 10б
ЗСПЗЗ. Така, в продължение на години
имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се продават, ипотекират, отдават под наем, като
при нужда, стояща далеч извън обществения интерес, статутът им се сменя от
публична в частна собственост и обратно, което напълно блокира и препятства
производството по земеделска реституция на територията на община Родопи.
Изложеното по горе налага да се
приеме за основателна жалбата и се прогласи нищожността на Решение №
231/10.07.2015 г. на ОбС на община „Родопи“, в частта на т. І. 1., с която от предложените с вх. №
92-ОбС-27/30.12.2011 г. на ОСЗ „Родопи“ земеделски земи са изключени общо 3
686,325 дка, като постановено в противоречие с влезли в сила съдебни решения по
адм. дело № 2351/2010 г., ІІІ състав и адм. дело № 962/2013 г., ХІ състав на
Административен съд – Пловдив, както и при съществено нарушение на материалния
закон и целта на закона - чл. 10б, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 19, ал. 1, пар. 27,
ал. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19, ал. 11 и сл. от ППЗСПЗЗ, пар. 14 от ЗОЗЗ и на основание
чл. 173, ал. 2 АПК преписката се върне на административния орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на спора на страните
следва да се присъдят претендираните разноски, съобразно приложените
доказателства на л. 63, 64, 751 и 1163.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И
Прогласява по жалба на Д.А.Я., с ЕГН **********
с адрес *** нищожност на Решение № 231, прието с Протокол № 07/10.07.2015 г. на
Общински съвет „Родопи“, в частта на т. І. 1., с която от предложените с вх. №
92-ОбС-27/30.12.2011 г. на ОСЗ „Родопи“ земеделски земи са изключени общо 3
686,325 дка, като постановено в противоречие с влезли в сила съдебни решения по
адм. дело № 2351/2010 г., ІІІ състав и адм. дело № 962/2013 г., ХІ състав на
Административен съд – Пловдив, както и при съществено нарушение на материалния
закон и целта на закона - чл. 10б, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 19, ал. 1, пар. 27,
ал. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19, ал. 11 и сл. от ППЗСПЗЗ, пар. 14 от ЗОЗЗ .
ВРЪЩА на основание чл. 173, ал. 2 АПК
преписката на административния орган за приемане на законосъобразно решение, съобразно
изложените в настоящото решение мотиви.
ОСЪЖДА Общински съвет „Родопи“, при община Родопи, обл. Пловдив да заплати на Д.А.Я.,
с ЕГН ********** с адрес *** съдебни разноски в размер на 1 100 лева.
ОСЪЖДА Общински съвет „Родопи“, при
община Родопи, обл. Пловдив да заплати на Н.С.Г. с ЕГН ********** с пост. Адрес
*** съдебни разноски в размер на 1 678 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: