№ 67
гр. Търговище, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500133 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК във вр.с чл.17 от ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Х. ЮС. Б. от гр.Омуртаг,
действащ чрез процесуалния си пред-ставител адв.Р.М. от АК-В.Търново
против решение №165/14.04.2022г., постановено по гр.д.№301/2022г. на
Районен съд-Търговище за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие в полза на Несрин Мустафова Б. и малолетното дете АКС. Х. ЮС.,
двамата от гр.Търговище с налагане на мерки за защита-задължаване на
ответника да се въздържа от домашно насилие, забрана да приближава на
ищцата, нейното и на родителите й жилище, местоработата и местата за
социални контакти, и отдих на ищцата за срок от 12 месеца, като на ответника
е наложена глоба в размер на 500 лв. и са му възложени съдебни разноски в
размер на 50 лв.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на решението, ведно с издадената заповед и за
отхвърляне на молбата за защита, евентуално- за намаляване срока на
приложение на мерките.
С писмено възражение по реда и в срока по 17, ал.4 от ЗЗДН
въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата с молба за
потвърждаване на решението.
1
След като провери оплакванията по жалбата по реда на чл. 269-272 от
ГПК, съдът констатира следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Молбата за закрила по чл.8, т.1 от ЗЗНД е обоснована с обстоятелствата,
че бившият съпруг на молителката нееднократно упражнява психическо и
физическо насилие над нея и детето им, като последният случай е на
22.02.2022г., когато й отправил словесни нападки и й нанесъл удари по
лицето и главата в присъствие на детето, което изпаднало в стрес и се
разплакало.
Ответникът оспорва твърденията по молбата.
С оглед регламентацията по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо и психическо насилие, както и опита за такова
насилие, извършено спрямо лица които се намират в родствена връзка с
извършителя, включително и лица, които са били съпрузи, а съгласно чл.2,
ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случай, молителката и ответникът са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с развод на 15.10.2020г., като в потвърждение на
твърденията си същата е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН с
изложение на обстоятелствата по упражне-ния спрямо нея на 22.02.2022г. в
присъствие на малолетното им дете Аксай-3г., психически и физически
тормоз, изразяващ се в словесни нападки и удари по лицето и главата.
Независимо, че декларацията има самостоятелно доказателствено значение-
чл.13, ал.3 от ЗЗДН, то посочените в нея обстоятелства следва да бъдат
преценени при съпоставка с останалите по делото доказателства.
Съгласно показанията на съпругата на ответника св.А.А., на посочената
дата 22.02.2022г. при предаването на детето от бащата на майката в
автомобила му пред заведението „Д.п.“ в гр.Търговище не е имало каквито и
да е проблеми, като двамата родители се разбрали то да бъде предадено малко
по-късно, за която цел ответникът и детето се върнали обратно при майката
пред заведението.В тази насока са и показанията на св.М.М. , приятел на
ответника, съгласно които в негово присъствие между страните не са
възникнали каквито и да е било проблеми и конфликти.
От друга страна, съгласно показанията на св.С.С., приятел на брата на
2
ищцата, същият е видял последната да слиза разстроена и разплакана от
колата, вземайки детето, като преди това ответникът се преместил при нея на
задната седалка.В тази насока са и показанията на майката на молителката и
баба на детето-св.Н.А., съгласно които, още вечерта на същия ден дъщеря й
споделила за упражненото от ответника насилие, като свидетелката лично се
е уверила в наличието на нараняване и оток по лицето, както и в стресовото
емоционално-психическо състояние на детето.
Ако се приеме, че двете групи свидетели възпроизвеждат факти към
различен момент, т.е. при първото отиване на ответника пред заведението,
когато срещата е протекла нормално, а на св.С.С.-към момента на вземане на
детето, когато в автомобила ответникът упражнил насилие над ищцата, то
противоречие в показанията не е налице и доказателствената стойност на
показанията на втората група свидетели не може да се приеме за опровергана.
Ако се приеме, че показанията на свидетелите се отнасят към един и същ
момент, то така констатираното противоречие следва да бъде преодоляно
чрез преценка на доказателствената им стойност, съобразно правилата на
чл.172 от ГПК, като предпо-читание следва да се отдаде на тези от тях, които
са подкрепени от останалите по делото доказателства.А в случая, това са
втората група свидетелски показания, които се подкрепят от писмените
доказателства по делото-представената медицинската докумен-тация, а
именно-съдебно-медицинско удостоверение №38/25.02. 2022г., изд. от
МБАЛ- Търговище, удостоверяващо, че при преглед на молителката на
22.02.2022г. са констатирани лек оток в дясната лицева половина в областта
на дясната скула, със спонтанна и палпаторна болезненост, причинили й
болки и страдания, които по време и начин отговарят на описаното от нея,
както и амбулаторен лист от 23.02.2022г., изд. от д-р Ф.М., за болки в окото и
ухото в дясната половина на лицето, с направени изследвания и насочване
към специалист-УНГ.
При тези обстоятелства, налице е поведение на ответника,
представляващо домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, обуславящо
необходимостта от специална закрила, чрез прилагане на ограничителни
мерки.Постановените спрямо ответника мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН,
както и срока им на прилагане, са адекватни на степента и характера на
констатираното домашно насилие, с тежестта на последното е съобразен и
размера на наложената по чл.5, ал.3 от ЗЗДН глоба от 500 лв.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да бъде
оставено в сила.
Въз основа на изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №165/14.04.2022г., постановено по гр.д.
№301/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК
във вр.с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4