Определение по дело №204/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпил протест от РП - гр.Г. Д. против решение №91/18.ІІ.2009 год., постановено по НАХД №243/2008год.по описа на РС-гр.Г. Д.

Сочи се в същия, че атакувания съдебен акт /наречен присъда/ се явява неправилен и не съответства на установената фактическа обстановка. По делото били събрани безспорни доказателства в подкрепа на повдигнатото срещу Б. обвинение като показанията на двете пострадали А. - майка и дъщеря и заключение на експерт по изготвените по делото съдебно-психологични експертизи. От анализа на всички събрани по делото доказателства се установявало, че е налице осъществен от обективна и субективна страна от М. Б. състав на престъпление по чл.144,ал.З вр. с ал.1 от НК

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени това на Районен съд -гр.Г. Д. по нахд №234/2008г. и постанови ново, с което да признае нарушителят М. И. Б. от с.Л., оБ.Б., за виновен в това че на 12.07.2007г. в с.Л., оБ.Б., се е заканил на В. Х.А. и Ф. И. А., двете от с.Л.,община Г. Д. ,оБ.Б., с престъпление против личността им – убийство /"Отворете, че сега ебах вашата майка.Ще взема една балтия и ще ви утрепа/, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -престъпление по чл.144,ал.З вр. с ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание.

В съдебно заседание представителят на ОП-Б. поддържа изцяло протеста на РП. Не сочи нови доказателства.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник моли съда да постанови решение, с което да потвърди това на първата инстанция. Също не сочи нови доказателства.

В хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция съдът е назначил повторна комплексна експертиза, като е изслушал и приел заключението на вещите лица.

Въззивният съд, като обсъди събраните доказателства от първостепенния съд и разгледа извършените процесуално-следствени действия намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, както и че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила накърняващи правото на защита на страните.

Последното се изразява в неправилно предприети действия по особената процедура за разглеждане на съдебното производство. Същото е инициирано с постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по особените правила на чл. 375 и сл. от НПК, касаещо случаите, в които са налични предпоставките на чл. 78а от НК.

Същият текст освобождава извършителя от налагане на наказателно правната санкция, като я заменя с административно наказание, ако предвиденото в закона наказание е до 3 години “лишаване от свобода” за инкриминираното престъпление, ако не е осъждан и спрямо него не е прилаган соченият институт. С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на наказателния кодекс обн. В ДВ 75 от 2006г. се създава чл. 78а ал.6 от НК, съгласно която ал. 1 -5 не се прилагат и в случаите на множество престъпление.

Действително инкриминираното деяние е било внесена за едно деяние, но по отношение на две лица за престъпление по чл. 144 от НК, за което се предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода. Обвиняемият не е осъждан и спрямо него не е прилаган соченият институт, от деянието няма предвидени и причинени съставомерни имуществени вреди, но му е било повдигнато обвинение за продължавана престъпна дейност по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Касае се до отправени закани за убийство по отношение на две лица, като заканването би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Посочената правна норма попада в раздел V, от глава ІІ на НК, озаглавена „Престъпления против личността”. Видно от описанието в обстоятелствената част на предложението на РП за освобождаване на Б. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК е, че с едно деяние последният е извършил две отделни престъпления ( и двете с посочената по-горе правна квалификация, но по отношение на различни лица). Т.е. осъщественото от дееца следва да бъде квалифицирано като множество престъпления, извършени в идеална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК (по аргумент от разпоредбата на чл.26, ал.6 във вр.с ал.1 от НК). С оглед на всичко това ОС намира, че в случая РП е следвало да състави и внесе в съда обвинителен акт против М. Б., но не и процесното постановление, тъй като и към момента на съставянето на последното е действал чл.78а, ал.6 (ред. от 11.V.2006 год.), императивно указващ, че този институт не може да намери приложение при множество престъпления. Действайки в разрез с тази правна норма, РП е изготвила незаконосъобразен акт. Районният съд от своя страна, без да проконтролира съответствието на прокурорското предложение със закона, е образувал НАХД и се произнесъл по същество, като е оправдал нарушителя.

В последвалия протест на РП липсва каквото и да било искане за отмяна на решението на първата инстанция и връщане на делото на прокурора за съставяне на ОА.Въпреки това институтът на съвкупността от престъпление е регламентиран в раздел четвърти на глава втора от НК, озаглавена- множество престъпления, тъй като урежда и санкционира именно множеството отделни престъпни деяния. В този смисъл законът е възвел забрана за този род усложнена престъпна дейност, с оглед по високата й обществена опасност, да е приложим институтът на освобождаването от наказателна отговорност.

В конкретния случай първоинстанционния съд е допусна и разгледал производството в нарушение на императивните изисквания на чл. 375 и сл. от НПК, като е допуснал незаконосъобразно развитие на наказателното производство по особени правила без да са били налице процесуалните основания затова.

Соченото се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се е развило извън установения в НПК ред за разглеждане на наказателното производство пред първоинстанционния съд.

Пропускът не би могъл да се санира в настоящата инстанция с оглед правото на страните да получат справедлив процес в цяла една съдебно фаза. Недостатъкът е отстраним във фазата, в която е допуснат, а именно след приключване на разследването прокурорът е следвало да осъществи правомощията си съобразно чл. 246 от НПК.

Отделно от това соченият пропуск не би могъл да се санира и поради оправдаването на обвиняемия, тъй като процесуалното нарушение е свързано с неприлагане на общите правила за разглеждане на делото , чрез провеждане на съдебно следствие по внесен обвинителен акт в съда. Деянието е извършено след влизане в сила на забраната, поради което е безпредметно разглеждане на пропускът в контекста на приложението и на чл. 2 ал. 2 от НК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334 т.1 от НПК вр. с чл. 335 ал.1 т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №91/18.02.2009г. по НАХД № 234/2008г. по описа на РС – гр.Г. Д.

ВРЪЩА делото на РП – гр.Г. Д. за отстраняване на нередовностите, посочени в мотивите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Подписано с особено мнение ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА ПЕТЪР ПАНДЕВ :

Независимо от констатираното нарушение, допуснато от страна на РП, свързано с това, че е съставила и внесла в съда предложение за освобождаване на М. Б. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”, вместо съответен ОА намирам, че с отмяната на решението на РС и връщането на делото на прокурора се утежнява недопустимо положението на подсъдимия, при липса на законови основания затова. Аргументи :

Изрично условие за отмяна на оправдателна присъда и връщане на делото на прокурора по алинея 1 и 2 на чл.335 от НК е наличието на съответен протест(вж.чл.335, ал.3 от НПК). Постъпилият такъв в ОС, въз основа на който е било образувано и настоящото производство бележи тази особеност, че изразява несъгласие с оправдателното решение на първата инстанция, като заедно с това съдържа искане за уважаване на предложението за приложение на чл.78а от НК. Същевременно в него липсва и намек досежно неправилното приложение на този институт предвид посочените в НК забрани относно престъпленията против личността. В този смисъл считам, че подаденият протест от прокурора не може да се приеме като съответен по смисъла на цитираната по-горе правна норма така, че да служи за основание на решението на съда.

С отмяната на пръвоинстанционното решение и връщането на делото на прокурора, освен нарушението на императивната разпоредба на чл.335, ал.3 от НПК, фактически съществено ще бъдат накърнени правата на подсъдимия в следната насока :

Ако прокуратурата приеме, че са налице и останалите условия затова, следва да състави обвинителен акт за две отделни престъпления, извършени от М. Б.. Самото внасяне на акта в съда предполага образуване на дело от общ характер, чието разглеждане, събиране на доказателства и др., се подчинява на по-различни правила, които определено са по-усложнени в сравнение с тези по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Заедно с това ако РС приеме, че Б. е извършил деянията виновно, то по силата на чл.78а, ал.6 от НК не би могъл да освободи последния от наказателна отговорност и му наложи административно наказание. При положение, че се стигне и до определяне на съответни наказания за всяко от деянията, последните следва да бъдат кумулирани по силата на чл.23, ал.1 от НК.

С оглед на всичко това приемам, че отмяната на решението на РС и връщането на делото на прокурора, води до утежняване на положението на Б., без наличие на законова възможност затова.

За да се избегне процедирането, водещо до този резултат считам, че след констатиране на нарушенията на РП и РС въззивният съд би следвало да се произнесе по същество на делото.

Не мога да изразя съгласие и относно това, че процесуалният характер на нарушенията преклудира възможността да се изследва наличието на забраните по чл.335, ал.3 и чл.355, ал.3 от НПК при вземане на решение за връщане на делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :