Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София,
23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в
публичното съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 16689 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение от 17.12.2015 г. по
гр.д. 2783/2015 г. по описа на САС, по
което ВКС не е допуснал касационно обжалване е отменено неприсъственото решение
по гр.д.10643/2010 г. І ГО - 14 състав
на СГС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав в присъствието на двете страни.
Предявеният
е иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.
Ищцата
твърди в ИМ, че с ответника бил сключен предварителен договор за продажба
недвижим имот от 23.03.2010 г. по силата на който ответникът се задължил да й продаде описания
недвижим имот, с площ, месторазположение и адрес.Моли съда да постанови решение
с което да се обяви за окончателн този договор със законните последици.
Ответникът в настоящето производство прави възражение за
недопустимост, тъй като имота не е вече негова собственост. Оспорва предявените
искове, като твърди че договора не е подписан от управителя на дружеството,
евентуално е налице кражба на подписа, евентуално договора е нищожен, поради
противоречие с чл.152 ЗЗД, евентуално е сключен при грешка и измама. Сочи, че
имотът е бил отчужден с договор за покупко продажба от 01.04.2010 г.на трето
добросъвестно лице, преди вписването на на ИМ (09.03.2011) по това дело.Моли
съда да постанови решение с което да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира за разноските по представения
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен
предварителен договор от 23.03.2010 г. между ищцата, като купувач и ответното дружество като продавач,
за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 9 находящ се в гр.София на
ул.*********–подпокрвен с площ от 37 кв.м.и тераса 10.5 кв.м. към него по
проект с 7.83 кв.м. общи части от сградата към него състоящ се голяма дневна,
малка спалня, мокро помещение, сервизно помещение и коридор при съседи север
североизток: стълбище, асансьор, коридор и апартамент № 10 и от другите три
страни: двор, като сградата в която се намира апартамент № 9 е построена в УПИ ІV-792,793 в кв.17 по плана на
гр.София,местност „Манастирски ливади запад” с площ от 850 кв.м.при граници:
ул.”Пирин”,УПИ VІ-791, тупик, ПИ № 800, УПИ ІІІ-801. Съгласно чл.3 от този
договор купувачът е заплатил продажната цена съгласно запис на заповед между
страните сключен на 22.02.2010 г. за 5 500 евро.
В откритото производство по
чл.193 ГПК е допусната съдебно-почеркова експертиза относно автентичността на
подписа на Г. И. Д., положен в предварителния договор „за продавач”.
Вещото лице графолог В. по
назначената експертиза в писменото заключение след извършения анализ в заключение
допуска, че подписът „за продавач” от Г. И. Д. върху предварителния
договор не е положен от нея. В с.з.
вещото лице поясни, че тъй като изследвания документ е ксерокопие, затова не
изразява категоричност, но изследвания подпис
е с опростена конфигурация и лесно би могъл да се възпроизведе.Категорично
становище може да заяви само при изследване оригинала, какъвто по делото не е
приложен.
Безпорно се установява от
отбелязванията в имотния регистър в СВ - София, че към 28.01.2014 г. процесния
апартамент е бил отчужден на 01.04.2010 г. с нотариален акт № 67,т.ІІ,рег.№
8178 н.д.225/2010 г. по описа на нотариус Дахтеров, вписан в АВ под № 177, т.30,
д.№6748/2010 г.
От приложения нотариален акт е
видно, че процесния имот е бил продаден на М.И.на 01.04.2010 г., сделката е
била изповядана от нотариус Дахтеров.
От показанията на св. Д. се
установи,че тя в качеството си на управител на ответното дружество, е имала
права да сключва договори включително и сделки на стойност до 2 500 лв, не познава ищцата, но познава добре нейния
съпруг адв. А., процесуалния представител на ищцата в настоящето
производство.Свидетелката бе категорична, че подписа върху предварителния
договор предявен й в с.з. не е неин и с този договор се е запознала в 1 РПУ на
СДВР където е била разпитвана за първи път по този договор и където и когато
ищцата не я разпознала. Излага мнение,че вероятно адв.А., който е бил ползван
от ответника за юридически консултации и който често е оставал в офиса се е
запознал с книжата върху бюрото вкл. и за предварителните продажби на
апартаментите. Посочи М.И.като купувач на процесния апартамент при спазване
реда в дружеството като за продажбата на всеки имот ОС е вземало решение на ОС,
представяно по всяка сделка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
С иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД се
претендира съдът да постанови решение с което да се замести уговорен, но
несключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради което съдът е
задължен служебно да провери налице ли са описаните в чл.586 ал.1 ГПК условия и
спазени ли са изискванията на чл. 33 ЗС (арг.на чл.363 ГПК). В конкретния
случай видно от служебната справка от АВ
и приложения нотариален акт, имота предмет на предварителния договор не е
собственост на продавача, а на друго лице.
Сделката е изповядана и вписана на 01.04.2010 г. или - преди вписването
ИМ по настоящето дело. След като собствеността на имота не принадлежи на ответника
по делото към днешна дата, липсва материално правната предпоставка по чл. 19
ал.3 ЗЗД за обявяването на договора за окончателен. С оглед изложеното и само
на това основание иска следва да бъде отхвърлен.
Безпорно се установи от заключението на в.л
графолог, че подписа на продавача – лицето подписало предварителния договор св.Г.
Д. не е неин. Липсва изправност на предварителния договор и същия не може да се
обяви за окончателен тъй като не е налице съгласие на продавача и съдът и на това основание счита
няма валидно сключен предварителен договор. В тази насока съдът приема за
основателно и доказано възражението на ответника за кражба на подписа на
неговата управителка.
Поради изложените съображения предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските по производството:
С оглед
изхода по делото и след като ответникът претендира за направените разноски в
размера съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК или за сумата 7 437.58
лв. от тази сума следва да се приспаднат 1600 лв.(800 + 800 лв, присъдени на
ответницата в двете производства от ВКС)
или сумата 5 837.58 лв. (7 437. 58 –1 600).
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от Н.И.П. ЕГН ********** с адрес *** против „А.Г.“ ООД *** чрез адв.Н.Р.
*** за обявяване
сключения на 23.03.2010 г. предварителен
договор за окончателен на осн.чл.19 ал.3 ЗЗД относно апартамент
№ 9 находящ се в гр.София на ул.*********–подпокрвен с площ от 37 кв.м.и тераса
10.5 кв.м. към него по проект, с 7.83 кв.м. общи части от сградата към него,
състоящ се голяма дневна, малка спалня, мокро помещение, сервизно помещение и
коридор при съседи север североизток: стълбище, асансьор, коридор и апартамент
№ 10 и от другите три страни: двор, като сградата в която се намира апартамент
№ 9 е
построена в УПИ ІV-792,793 в кв.17 по плана на гр.София,местност
„Манастирски ливади запад” с площ от 850 кв.м.при граници: ул.”Пирин”,УПИ
VІ-791, тупик, ПИ № 800, УПИ ІІІ-801 като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.И.П. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „А.Г.“ ООД *** чрез адв.Н. Р. *** на осн.
чл. 78 ал.3 ГПК направените по делото разноски - 5 837.58 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: