№ 730
гр. Горна Оряховица, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Н.
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120100921 по описа за 2024 година
Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и
осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, заедно с акцесорна
претенция за присъждане на законната лихва върху исковата сума, от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск
по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в
единния електронен трудов запис или в други документи.
Ищцата Т. Б. К. твърди, че е работила по трудово правоотношение с
ответника по делото Народно читалище „Искра-1896“, със седалище и адрес
на управление гр. В. Търново, представлявано от председателя Т.Т., на
длъжност „артист-балетист“. Със заповед № 8/05.02.2024 г. на Председателя
на настоятелството трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл. 188, т. 3 от КТ, поради нарушение на трудовата дисциплина. Основанията
били по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2, пр. 4, т. 3, пр. 1 и 2, т. 9 и т. 10, пр. 1, 2 и 4-то
от КТ, чл. 126, т. 3, 4. 7, 9 и 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3, 4, пр. 1 и 7 от КТ,
което представлявало тежък случай съобразно чл. 189, ал. 1 от КТ. Оспорва
уволнението, считайки, че не е извършила нарушение на трудовата
дисциплина. Оспорва мотивите на работодателя във връзка с изложените
обстоятелства случили се на 15.12.2023 г., 19.12.2023 г. и 20. 12. 2023 г. Иска
от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, както и да бъде
1
възстановена на предишната работа, включително да й се заплати
обезщетение за времето, за което е останала без работа, както и да бъде
поправено основанието за уволнение вписано в единния електронен трудов
запис или в друг документ. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска.
Ответникът не оспорва съществуването на трудово правоотношение между
страните, че ищецът е заемал длъжността „артист-балетист“ до момента на
прекратяване на правоотношението му. Счита, че описаното в Заповед №
8/05.02.2024 г. укоримо поведение на ищцата, нарушава трудовата
дисциплина, което представлява неизпълнение на служебните й задължения,
вменени по силата на длъжностна характеристика, Правилата на вътрешния
трудов ред в НЧ и Етичния кодекс на НЧ. Ответникът поддържа изложеното в
заповедта,че на дати 15,18,19,20.12.2023 г. и 03.01., 04.01.2024 г. са извършени
тежки нарушения на служебната дисциплина, поради което и след като е
спазил критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание. Намира, че системното нарушение на трудовата
дисциплина и то в кратки интервали от време, характеризират поведението на
ищцата с устойчивост към неправомерно поведение по отношение на
служебните задължения, което е довело до дефицит в работната среда в
ансамбъла, в резултат на което и друг балетист е поискал да го напусне. Счита,
че при налагане на наказанието не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Иска от съда да отхвърли всички предявените искове и да се
присъдят сторените в производството разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от
компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.
2
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана със Заповед №
8/05.02.2024г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
за това, че в качеството си на „артист-балетист“ изразявал лично отношение
по време на изпълнение на служебните задължения, насочено към уронване
авторитета на други лица и пряк ръководител хореографа на ансамбъла – Д.Д.,
уронвала престижа на читалището, създавала враждебна и обидна среда,
нарушила разпоредбите на Етичния кодекс, изразяващи се в колегиалност
учтивост и поведение основано на уважение към колегите, придържане към
любезно и възпитано отношение и др. Ищецът отказвал да изпълнява
служебните си задължения демонстративно, придружено с обидни думи към
прекия си ръководител и към ръководители в читалището, с която показвал
явно неуважение и незачитане на НЧ“Искра-1986“, което станало достояние и
на трети лица. Ищецът извършил деянията на 15.12.2023 г., 18.12.2023 г., 19.
12. 2023 г., 20.12.2023 г., 03.01.2024 г., на 04. 01. 2024 г.
Установява се, че формалните изисквания за налагане на
дисциплинарното наказание, свързани с изискване на обяснения, спазване на
преклузивни срокове и мотивиране на заповедта за уволнение са спазени, а
именно на 26.01.2024 г. е поискано даване на обяснение от ищеца за
извършените нарушения, което той отказал(л.17-18), както че тази покана му е
връчена с куриерска фирма „Спиди“ АД на 29.01.2024 г., което е видно от
представената обратна разписка (л.21). Ето защо наложеното на 05.02.2014г.
дисциплинарно наказание е реализирано в рамките на преклузивния срок.
Ищецът не оспорва, включително и извънпроцесуално – видно от
депозираните от него обяснения, че е извършил описаните в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание действия, но дава обяснение, че те не
пресъздавали истинността и цялостта на обективната ситуация, контекста и
провокацията, довели до цялостното им използване. От показанията на
разпитаните по делото свидетели Н. С., Б. А.. Д. Д. и Й. Д., се установява, по
несъмнен начин, че ищецът е извършил описаните дисциплинарни нарушения,
подробно пресъздадени от работодателя в Заповед № 8/05.02.2024г.
3
Показанията на разпитаните свидетели отразяват преки техни възприятия,
взаимно се допълват, като не се откриват противоречия в обстоятелствената
им част, които да дадат основание на съда да заключи, че са недостоверни.
Същевременно показания за извършените деяния се подкрепят и от приетите
писмени доказателства, а именно докладни записки, което е още един довод за
съда да приеме, че в качеството си на очевидци са възприели описаните в
заповедта деяния.
Ето защо, съдът приема, че с описаните в заповедта за уволнение
действия ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, като е
нарушил вмененото с длъжностната характеристика и в рамките на трудовата
му функция задължение, да не отказва изпълнението на художествено
творчески задачи, свързани с репитационната дейност на ансамбъла, да
уплътнява работното си време, да изпълнява възложената работа и да
изпълнява законовите разпореждания на прекия си ръководител, както и да
организира и изпълнява трудовите си задължения, така че да не възпрепятства
или затруднява работата на останалия персонал. Установеното по делото
поведение като цяло е подронило авторитета на хореографа на ансамбъла –
свидетеля Д. Д., и дори на 19.12.2023 г. ищецът е саботирал работата на целия
ансамбъл, което довело до напускане на всички участници от танцовия състав
по време на репетиция. Това поведение е имало за последица: провалена
работа на репетицията, провалена работата на хореографа, на главния
художествен ръководител, на озвучителя и др.
Твърдението на ищеца, че заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение” е незаконосъобразна поради нарушение на
изискването за съответност на наложеното наказание и извършеното
нарушение, е неоснователно. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на
наказанието работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено то, както и поведението на
служителя. В процесния случай се установява, че ищецът е нарушил основни
свои трудови задължения. Те са свързани със служебната дисциплина и се
изразяват в задължение за изпълнение на следващите се за длъжността
трудови функции - изпълнение на указанията на прекия ръководител, свързани
с хореографията на танцовия ансамбъл; задължение да пази доброто име и
престиж на работодателя; да съгласува поведението си с останалия състав от
ансамбъла, хореографа и художествения ръководител, което не е сторено. Това
4
поведение е причинило реални вреди на ответника, свързани с провала на
репетиционна подготовка на ансамбъла за сценични изяви. Отказът на ищеца
да заучава, подготвя, както на репетиции, така и самостоятелно танцови
патрии, роли, като и отказът да изпълнява художествено творческите задачи,
свързани с репетиционната дейност на ансамбъла, правилно са
квалифицирани от работодателя като тежки нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т.7, във вр. с чл. 187, ал. 1,
т. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 от КТр. Налице е системност в извършването им, в
сравнително кратък период от време 15.12.2023 г. до 04.01.2024 г., както и
устойчивост в извършването им. Не на последно място работодателят
правилно е оценил, че липсата на самокритичност у ищеца, както в
обясненията дадени по реда на чл. 193 КТр., така и по време на процесния
период, също е основание работодателят да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание. Всичко това дава основание на съда да заключи,
че нарушенията следва да се квалифицират като „тежки“ по смисъла на
закона.
Неоснователно е възражението на ищеца, че няма редовно връчена
длъжността характеристика. Видно от представения трудов договор, такава е
връчена при подписването му, като същия е следвало да се запознае с нея,
както и следващите се от характеристиката задължения. Длъжностната
характеристика от 2009 г., съдържаща се в личното трудово досие на ищеца, не
е предмет на настоящото производство, т.к. е част от предходно трудово
правоотношение на ищеца.
При тези факти съдът намира, че за нарушение, извършено при форма
на вина пряк умисъл, което е довело до реални вреди за работодателя,
предвид тежестта и системността на нарушенията, въпреки че е
извършено от лице което не е било наказвано дисциплинарно, наложеното
наказание се явява съответно. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2, т. 4 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението.
Съдът не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което исковете
за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа, както и за постановяване на поправка на основанието за
5
уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или друг документ,
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна
такса остават за сметка на съда. Ответникът претендира разноски в размер на
2000 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което следва да му се
присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Б. К., ЕГН **********, гр. В.Т., ул. ***,
срещу Народно читалище „Искра-1896“, със седалище и адрес на управление
гр. В. Търново, ул. „Бачо Киро“ № 2, ЕИК *********, искове за отмяна на
уволнението, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТр. със заповед №
8/05.02.2024г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „артист-балетист” – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр.; за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
в резултат от незаконното уволнение за периода 05.02.2024г. – 05.08.2024 г. в
размер на 6 180,24лв. - чл. 225, ал. 1 КТр.; за поправка на основанието за
уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други
документи-чл. 344, ал. 1, т. 4 КТр.
ОСЪЖДА Т. Б. К., ЕГН **********, гр. В.Т., ул. *** да заплати на
„Народно читалище „Искра-1896“, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. „Бачо Киро“ № 2, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2000,00 (две хиляди) лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд - В.Т.
в двуседмичен срок, считано от 25.10.2024 г.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6