МОТИВИ ПО НАХД № 199/2018 г., по описа
на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение
Русенска
окръжна прокуратура (РОП) e внесла постановление, с което предлага В.Н.И. да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, за това че на 16.11.2013 год. с. Иваново, обл.
Русе, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № Р 7713 ВВ, нарушил правилата за движение: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като допуснал
причиняването на лека телесна повреда на другиго – на П. Г. К., изразяваща се в
следните увреждания - кръвонасядане на лява мишница,
травматичен периатрит на лява раменна става и контрактура на лява раменна става, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.- престъпление по чл. 342, ал. 1
от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като
развива съображения за доказаност на същото – както
от обективна, така и от субективна страна. Пледира обв.
И. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.342, ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност. Счита, че при индивидуализацията на
наказанието следва да се отчете изключително дългия период от време от
осъществяване на деянието и предлага отмерване на наказание глоба на минимума
на предвиденото в закона – в размер на 1000 лева. По същият начин предлага да
се определи и кумулативно предвиденото в закона наказание – лишаване от
право да се управлява МПС.
Упълномощеният
защитник на обв. И. – адв. П.
се присъединява към доводите на представителя на държавното обвинение, като на
свой ред сочи като смекчаващи отговорността обстоятелства – предшествалите
деянието действия на другата група от участници във възникналия конфликт и
трайно влошените отношения между семейството на обвиняемия и това на св. М. К..
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият
В.Н.И. е роден на *** ***, ЕГН **********, български гражданин, неженен,
неосъждан, с основно образование, безработен, правоспособен водач на МПС -
категории „В“, „М“ и „АМ“ от 16.03.1998 год.
Обв. В.Н.И. *** и св. М. К.,
съпругата му св. К.Н. и майка му св. П. К.. Между семейството на обвиняемия и
на св. М. К. съществувала дългогодишна вражда между и често помежду им
възниквали конфликти.
На 16.11.2013 год., около 19:30
часа С. Ф. - брат на обв. В.И. управлявал собствения
си лек автомобил марка „Мерцедес Е 320 CDI“ с рег. № Р 3372 АМ. Движел се по
ул. „Олимпийска“ в с. Иваново, обл. Русе, като с него
в автомобила бил племенника му С. Г.. Приближавайки центъра на с. Иваново С. Ф.
застигнал и изпреварил движещия се бавно, по средата на пътното платно лек
автомобил марка „Ауди А6“ с рег. № Р 7474 АХ, от неговата дясна страна. След
това спрял непосредствено пред него, на главния път гр. Русе – гр. Две могили в
района пред Община Иваново. По този начин принудил неговия водач – св. П. К.,
син на св. М. К. също да спре. Заедно със св. П. К. в автомобила били св. К. П.
и С. В.. По повод на маневрата между двамата водачи възникнал конфликт, който
започнал с размяна на реплики през отворените прозорци на превозните средства.
Впоследствие всички излезли и започнали да се карат на висок глас. В този
момент, с лекия си автомобил марка „Фолксваген“, мод.
„Пасат“ с рег. № Р 7713 ВВ, покрай спорещите преминал обв.
В.Н.И.. В колата била жената с която живеел на съпружески начала - С. С. Г.. Те
видели случващото се и обв. В.И. решил да отиде и да
провери какво става. Междувременно, св. П. К. се обадил по телефона на баща си
– св. М. К. и го уведомил за възникналото спречкване. Св. М. К. веднага взел
със себе си дървен прът и казал на св. К.Н. и на св. П. К., че „*****“ (както
наричали рода на обвиняемия) били влезли в пререкание с сина му – св. П. К..
Тримата веднага тръгнали към центъра на село Иваново, обл.
Русе. Пристигайки на мястото, св. М. К. опитал да удари С. Ф. с дървения прът,
но присъстващите успели да му го отнемат. Междувременно, в конфликта се
включили и още лица, членове на двете фамилии, които също започнали да се карат
помежду си, да си разменят обиди и закани, да се дърпат и да си разменят удари.
Всяко от лицата държало твърд предмет – брадва или бухалка. Св. М. К. размахвал
дървения прът във всички посоки и успял да удари и нарани съпругата и сина на С.
Ф., както и да нанесе значителни щети по лекия му автомобил марка „Мерцедес“. В
настаналата суматоха св. М. К. ударил по главата и съпругата на обв. В.И., което ядосало последния. Събрали се и много
други хора, след които св. Р. Г. и св. Н. Б.. Разправията продължила, като
присъстващите започнали да се разделят на две групи – по фамилии. В един момент
обв. В.И. се качил в собствения си лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 7713 ВВ и потеглил от центъра на селото, по
главния път в посока гр. Русе. В този момент обвиняемият видял, че св. М. К.,
св. К.Н. и св. П. К. стоят на пътното платно, в неговия край но и в близост до
тротоара, като по същото имало достатъчно място за преминаването на автомобил.
Лицата били обърнати с гръб към него и той решил, че тъй като било шумно нямало
да го чуят ако се приближи с автомобила си към тях. Обв.
В. И. решил да ги уплаши, като премине в непосредствена близост до тях. В
изпълнение на това решение увеличил скоростта на автомобила и рязко се насочил
право към тримата пешеходци. Св. К.Н. забелязала това, бързо се изместила
встрани и извикала на св. М. К., че обв. В.И. щял да
ги прегази. В този момент св. К. се обърнал и видял, че лекият автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 7713 ВВ, управляван от обвиняемия, е в
непосредствена близост до тях и обв. В.И., гледал
право в тях и нямал никакво намерение да го спре. В последния момент св. М. К.
успял да се дръпне встрани, като викнал и на св. П. К. да избяга. Последната
обаче не успяла да се предпази и била ударена от дясно огледало за задно виждане
и предната дясна колонката на автомобила в областта на лявата мишница и гръдния
кош. В този момент св. М. К. успял да издърпа св. П. К. настрани и да я
задържи, при което я предпазил от по-сериозно съприкосновение с автомобила, както
и от падане и получаване на по-сериозни травматични увреждания. От своя страна обв. В.И. не спрял движението на автомобила, а продължил да
го управлява в посока към гр. Русе. Изминал известно разстояние докато намери
място, където да обърне автомобила и след като направил това, пак потеглил към
св. М. К., св. К.Н. и св. П. К.. Конфликтът между лицата от двете фамилии
продължил до пристигането на повиканите екипи на Спешна медицинска помощ и ОД
на МВР - Русе.
От заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза се установило, че в резултат на удара от лекият автомобил св. П. К.
получила кръвонасядане на лява мишница, травматичен периатрит на лява раменна става и контрактура
на лява раменна става, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота или лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Според експертите по назначената
комплексната съдъбномедицинска-автотехническа
експертиза е най-вероятно при процесното ПТП св. П. К.
да е била ударена от дясното странично огледало на процесния
лек автомобил - „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 7713 ВВ, управляван от
обвиняемия, в гръдния кош вляво, където не са останали видими следи от
травматични увреждания и от дясна колонка на процесния
автомобил по лявата мишница, в областта където е установено кръвонасядането.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателства - от обясненията
на обв. И. и показанията на свидетелите (последните
приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.378, ал.2 от НПК). Доказателствените си изводи относно релевантните за процеса
факти съдът изгради и въз основа на заключенията на изготвената и приета по
делото медицинска и комплексната съдъбномедицинска-автотехническа
експертизи и от приобщените към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Законодателното разрешение,
включващо задължение да се постанови присъда след анализ на всички събрани
доказателства, изисква съдът да извърши прецизна и правдива оценка на
обясненията на обвиняемия И.. В наказателния процес обясненията на подсъдимия,
респективно обвиняемия в производството по част V, глава 28 от НПК имат двояка
функция-от една страна те са средство за защита на привлечения към углавна
отговорност деец, а от друга са доказателствено
средство – източник на факти, изхождащи от лице, стоящо най-близо до
изследваните обстоятелства. От тази гледна точка именно същите следва да се преценяват
след задълбочен анализ и съпоставка с всички останали доказателства по делото.
В настоящото производство обясненията на обв. И. се
опровергават изцяло от цялата гласна доказателствена
съвкупност, ведно с установеното като факт телесно увреждане на св. К.. В този
смисъл и съдът в настоящия си състав не възприе изложеното от обв. И. като достоверно отражение на случилото се, а като
негова защитна версия целяща избягване на следващата му се наказателна
отговорност.
Съдът изгради убеждението за
времето и мястото на извършване на деянието въз основа на обясненията на обв. И. и показанията на всички свидетели. При преценка на
тяхната достоверност, настоящият състав прие, че те са логични, непротиворечиви
и последователни. Оценката на тези доказателства беше извършена особено
внимателно, предвид обстоятелството, че приобщаването им към доказателствения материал, стана при изключение от
принципите на непосредственост и устност (макар и
изрично предвидено в закона). Въпреки
това, съдът не намери основания, поради които свидетелските показания да бъдат
изключени от доказателствата по делото.
Конкретните
изводи относно механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие
съдът изгради въз основа на показанията на свидетелите и приетата по делото комплексната
съдъбномедицинска-автотехническа експертиза.
Съдът
възприема изцяло изготвените по делото заключения на съдебномедицинската и
комплексната съдъбномедицинска-автотехническа
експертиза, както и събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК.
Съдът
не констатира съществени противоречия, несъответствия или непоследователност в
събрания по делото доказателствен материал (извън
обясненията на обв. И.).
След анализ на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
отговорност лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка, съдът счете, че от обективна и от
субективна страна обвиняемият В.Н.И. е осъществил състава на престъплението по
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От
обективна страна същият на на 16.11.2013 год. с.
Иваново, обл. Русе при управление на моторно превозно
средство – л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 7713 ВВ е нарушил правилата за
движение – чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Същият с поведението си е създал реална опасност и
поставил в опасност живота и здравето на свидетелите М. К., К.Н.
и П. К., същият не е намалил скоростта си на движение (напротив – увеличил е
същата) и не е спрял при съществувала предвидима опасност за движението –
тримата пешеходци на пътното платно. В тази връзка следва да се отбележи, че
характера на такава опасност (предвид трайната съдебна практика) има сама по
себе си появата на пешеходец “на” и “в” близост до пътното платно манифестиращ
поведение, насочено към преминаване, респективно пресичане. И. не спрял
автомобила, в резултат на което е било реализирано ПТП-.
На следващо място в резултат на
пътно-транспортното произшествие-конкретно вследствие на удара между
управлявания от И. автомобил и тялото на пострадалата, на П. К. са причинени
телесни увреждания- кръвонасядане на лява мишница,
травматичен периатрит на лява раменна става и контрактура на лява раменна става, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК.
Съдът оправда обв.
И. по обвинението на процесната дата и място същият
да е допуснал и нарушения на чл.116 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. По отношение на
тези твърдени нарушения настоящият състав постанови присъда с оправдателен диспозитив съобразявайки и обстоятелството, че същите нямат
самостоятелен характер. Цитираните норми предвиждат общи задължения за водачите
на превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства, както и внимателни и предпазливи към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Посочените норми
спадат към общите правила, съдържащи се в ЗДвП, като отделното въвеждане на
конкретни задължения, свързани с управлението на пътните превозни средства е
детайлно уредено в следващите разпоредби на с.з. Така са въведени редица
задължения в специфициран вид, в отделни раздели, пряко детайлизиращи общите
вменени на водачите задължения. По силата на общото правило Lex
spetiali derogat legi generali квалификацията на
дадено нарушение съобразно общото предписание е допустима, възможна и правно
оправдана единствено и само в случаите, когато извършеното не се субсумира под специален състав. (в тази насока Решение №211
от 11.09.2012 г. по н.д. №414/2012 г., III н.о.; Решение №289 от 09.06.2013 г.
по к.н.д. №936/2013 г., III н.о.).
По
отношение на осъщественото деяние по чл.342, ал.1 НК съдът преценява
субективното отношение на дееца по чл.11, ал.2, пр.2-во, а именно евентуален
умисъл. Няма съмнение, че И. не е целял пряко настъпването на общественоопасните последици-причиняването на телесна
повреда на пострадалата К., но е допускал тяхното настъпване при преследването
на по-далечната си цел – да уплаши тримата свидетели насочвайки се към тях с
автомобила си.
Причини
за извършване на престъплението е незачитането от страна на обвиняемият на
установените в страната норми регламентиращи движението по пътищата.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
Съдът
прецени, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на
обвиняемият В.Н.И. от наказателна отговорност. За извършеното от него умишлено
престъпление се предвиждат наказания лишаване от свобода до две години или с пробация. Обвиняемият не е осъждан. Същият не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
При
определяне на размера на административното наказание, съдът прие наличието на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство-изминалия период от време,
наличието на предходен конфликт и предизвикателното поведение на св. М. К..
След като съобрази тежестта на същите и имущественото състояние на обвиняемият,
съдът и наложи глоба в минималния предвиден от закона размер на 1000 лева.
За постигане
на необходимото поправително и превантивно въздействие върху обвиняемия на
основание чл. 343г НК съдът му наложи наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от датата на влизане
на решението в сила. Този срок е съобразен с тежестта на нарушенията на
правилата за движение и е достатъчен да гарантира сигурността на останалите
участници в движението.
Предвид
изхода на делото съдът намира, че обвиняемият И. следва да бъде осъдена да
заплати в полза на държавата разноските от досъдебното производство - в размер
на 407.00 лева на основание чл.189, ал.3 НК, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: