Решение по дело №590/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 октомври 2023 г. (в сила от 13 октомври 2023 г.)
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20237060700590
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

гр. Велико Търново, 13.10.2023г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, III-ти касационен сътав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

                                                                 ДИАНКА ДАБКОВА

 

разгледа докладваното от съдията Дабкова адм. дело № 590/2023 г. по описа на АСВТ, проведе тайно съвещание и съобщи на страните в о.с.з., че ще бъде обявено в зала в 12:00 часа.  При това, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 88, ал.1, изреч. 2-ро, във вр. с чл.58 от Изборния кодекс ИК/.

Образувано е по жалба вх. № 4652/10.10.2023г. в АСВТ, подадена от С.Г.И. от гр. В. Търново.

Оспорва се  Решение № 152/04.10.2023г. на Общинска избирателна комисия/ОИК/ –В. Търново, потвърдено с Решение № 2618-МИ от 09.10.2023г. на Централна избирателна комисия/ЦИК/, както и изрично самото решение на ЦИК.са издадени при неизяснена фактическа обстановка

С Решението на ОИК-ВТ е заличена регистрацията на С.Г.И. от гр. В. Търново като кандидат за общински съветник в листата на МК „Глас Народен“ на  предстоящите на 29.10.2023г. избори за кмет и общински съветници. Освен това е анулирано издаденото Удостоверение за участието й като кандидат в тези избори.

Жалбоподателят излага съображения, че оспорените решения са незаконосъобразни, т.к. са издадени при неизяснена фактическа обстановка. Упълномощеният адвокат твърди, че Св. И. не е уведомена за започнала процедура по заличаване на регистрацията й, нито за издадената Заповед в тази връзка. До извършване на регистрацията й като кандидат за общински съветник, Св. И. не знае за заповедта с която е заличена адресната й регистрация на ***. Едва на 26.09.2023г. е уведомена като й е връчен екз. от Заповедта от началник отдел ГРАО в Общината. И. незабавно е обжалвала заповедта пред Адм. Съд-В. Търново. ПП на жалбоподателя подчертава, че С.И. отговаря на изскването на ИК за уседналост, т.к. живее постоянно във Велико Търново с регистрация от 14.07.2016г. до 06.07.2023г., когато е регистрирана на адрес: ***. Представя писмени доказателства, че де факто доверителката му притежава имот и живее във В. Търново от 2011г.

По тези съображения, както и по съображения, отразени в протокола от о.с.з. ПП иска от съда да отмени посочените две решения – на ОИК и ЦИК. Претендира разноски по представен ДПЗС. Жалбоподателката лично поддържа защитата на адвоката си и обръща вниманието на съда върху факта, че повече от десетилетие живее и работи във Велико Търново, тук е родено детето й. Смята, че като  не е била уведомена за заличаване на адресната й регистрация се постига нарушаване на конституционното й права да бъде избирана за общински съветник. Моли съда да отмени Решението на ОИК-ВТ.

Ответникът - Общинска избирателна комисия В. Търново, представлявана от председателя на същата, в о.с.з. ангажира становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на мотивите, изложени в оспореното Решение на ОИК, за което представя писмена защита. Изтъква, че доказателстават сочат, че кандидата за общински съветник С.И. не покрива изискванията на чл.397, ал.1 от ИК, във вр. с §1, т.5 от ДР на ИК, т.к. има период, в който не е имала постоянен и настоящ адрес *** 6 месеца преди датата на провеждане на изборите. По тези съображения и тези, отразените в протокола от о.с.з., ответникът иска от съда да отхвърли жалбата като недоказана.

Жалбата срещу Решение № 152/04.10.2023г. на ОИК е депозирана в 3-дневния срок от обявяването на решението на ЦИК/09.10.2023г./. Подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта, чиито правни последици го засягат пряко и неблагоприятно. Предмет на контрол е ИАА, подлежащ на оспорване.  Поради това жалбата в тази й част  е допустима за разглеждане по същество.

Жалбата насочена срещу Решение № 2618-МИ от 09.10.2023г. на ЦИК е недопустима, т.к. същото не може да бъде годен предмет на съдебния контрол. По аргумент от чл.98, ал.2 от АПК и на основание чл.88, ал.1, изречение 2-ро от ИК, предмет на съдебен контрол се явява Решението на ОИК – първоначалният ИАА, когато същото е потвъредно от ЦИК, както в случая. Поради това, жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане и производството в същата прекратено.

Заинтересованата страна - Местна коалиция „Глас Народен“ В. Търново  не изпраща представител и не ангажира становище.

Съдът разпредели доказателствената тежест между страните с проекта на доклад, инкорпориран в Определението от 11.10.2023г. за насрочване на делото. В тази връзка указа на жалбоподателя че следва да ангажира писмени доказателства за положителния факт, от който би почерпил благоприятни последици, а именно: че отговаря на условието на чл.397, ал.1 от ИК да е живяла най-малко през последните 6 месеца на територията на съответното населено място, във вр. с легалната дефиниция по §1, т.5, б“а“ от ДР на ИК  - да има адресна регистрация по  ПА или НА в Общината 6 месеца преди датата на провеждане  на изборите, т.е. считано от  28.04.2023г., вклч.

Ответникът представи з.к. от административната преписка, което включва Удостоверение от отдел ГРАО на Общината, със съдържание актуално към 26.09.2023г. ПП на жалбоподателя поиска разпит на свидетел, за да установи от кога и на какви адреси е живяла във Велико Търново Св. И.. Искането бе отхвърелно от съда като недопустимо, на основание чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, т.к. касае опровергаване съдържанието на официален документ.

         Съдът прие като доказателства по делото представените от ПП на жалбоподателя писмени документи, а именно: Договор от 15.11.2010г. за строителство и продажба на апартамент на адм. адрес ***; Нотариален акт № 1922, том10, рег.№9390, дело №1215 от 2021г., за сделка изповядана на дата 13.09.2021г. от нотариус с район на действие ВТРС, вписан под № 283, касаеща самостоятелен обект в сграда на същия адрес; декларация на домоуправител за пребиваването на С.И. на този адрес, считано от 01.01.2011г. и до днес и копие на здравно-осигурителна книжка на лицето за избор на личен лекар във В. Търново.

         От приетите по делото доказателства, представени с административната преписка, се установи следната фактическа обстановка:

1.По делото не е спорно, че жалбоподателката е била регистрирана в кандидатската листа за избор на общински съветници  на МК”Глас Народен” под №12.

2.На 03.10.2023г. ЦИК с Писмо изх. № МИ-15-628 уведомява ОИК-В. Търново, че кандидата за общински съветник Св. И. не отговаря на изискванията за уседналост, поради което са дадени указания за заличаване на регистрацията й.

2.1.Костатацията на ЦИК е извършена по представено от началника на отдел „Гражданска регистрация” при Община В. Търново удостоверение от 26.09.2023г. Според отразеното в същото адресната регистрация оп ПА и НА на същото лице до 05.07.2023г. е била в гр. Силистра.

3. На 04.10.2023г. е проведено редовно заседание на ОИК, видно от Протокол № 14 от същата дата. Гласувано е Решение под № 152,  с което е постановено заличаване на регистрацията на Св. И. като кандидат за общински съветник. Против е гласувал само един от членовете на комисията.

3.1. Като фактическо основание на това Решение на ОИК е посочено обстоятелстовто, че лицето не отговаря на изискването за уседналост по чл.397, ал.1 от ИК, т.к. видно от представеното Удостоверение от 26.09.2023г./вж. л.38/, адресната регистрация на лицето по ПА и НА в Община В. Търново на адрес: *** е била заличена служебно за периода от 16.06.2023г. до 05.07.2023г.

3.2. Като правно основание е посочена нормата на чл.397, ал.1 от ИК, във вр. с §1, т.5 от ДР на ИК. Правомощията на ОИК да разпореди заличаване на регистрацията са основани на чл.87, ал.1, т.15 от ИК.

4. Служебното заличаване на адресната регистрация е станало със Заповед № РД-1134/09.06.2023г. на кмета на Община Велико Търново. Същата е  издадена на основание чл.99б, ал.3 от ЗГР по писмен сигнал на собственика. В тази връзка адресната регистрация на И. служебно е върната на предходен адрес в гр. Силистра.

5. Съдът ивърши справка в Деловодната ситема на съда и установи, че Заповед № РД-1134/09.06.2023г. на кмета на Общината е оспорена пред АСВТ и е образувано АД № 583/2023г. Постановено е Определение № 462/11.10.2023г., с което жалбата е оставена без разглеждане като просрочена. Същото понастоящем не  е влязло в сила.

5.1. Във връзка с горното  не е налице произнасяне по искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповедта, предвидено в чл.92, ал.14, изреч. 2-ро от ЗГР.

6. Постановеното от ОИК-ВТ Решение № 152/04.10.2023г.  е обжалвано пред ЦИК и потвърдено с Решение № 2618-МИ от 09.10.2023г. на ЦИК. Именно Решение № 152/04.10.2023г.   на ОИК-В. Търново е предмет на на съдебен контрол в настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Приложим към спора материален и  процесуален закон е Изборния кодекс/обн. ДВ бр.19 от 2014г., в сила от 05.03.2014г., с посл. изменения и допълнения/. Относими са и норми на Закона за гражданската регистрация/обн. ДВ бр.67 от 1999г./.

Според чл. 87, ал. 1, т. 15 от ИК, Общинската избирателна комисия заличава регистрацията на кандидата, когато установи, че същият не отговаря на условията на чл. 397, ал. 1 от ИК. Поради това съдът намира, че оспореното решение на ОИК е постановено от орган с необходимата материална компетентност и в изискуемата форма. Приложен е протокол, удостоверяващ взетото решение, подписан от председателя на комисията и от нейния секретар.

Спазен е редът за оспорване на решението за заличаване на регистрация, като горестоящият административен орган, какъвто в случаят е Централната избирателна комисия, е разгледала жалбата на Св. Г. и със свое решение е отхвърлила оспорването. При това положение, предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 88 от Изборния кодекс, на оспорване пред административния съд подлежи първоначалният административен акт, т. е. решението на ОИК-Велико Търново.

 Съдът не установи при постановяване на обжалваното Решение на ОИК-ВТ да има нарушение на процедурата, регламентирана в Изборния кодекс. Решението е взето от колективен орган, с изискуемия кворум. Само един от вс. членове на ОИК, присъствали на заседанието  е гласувал против решението за  заличаване на регистрацията на кандидата. Поради това е налице мнозинството, необходимо по силата на чл.85, ал.5 от ИК – 2/3 от присъстващите.

Оспореният акт е мотивиран – съдържа фактически и правни основания за издаването му. В този смисъл, нарушения на процесуалния закон съдът не установи.

Материалният закон е приложен правилно. Заличаването на регистрацията е постановено, поради несъответствието на обстоятелствата, относно конкретния кандидат за общински съветник, с нормативните изисквания.

Заличаването на регистрацията е постановено, поради несъответствието на обстоятелствата, относно конкретния кандидат за общински съветник, с нормативните изисквания. Сторено е въз основа на ново обстоятелство, настъпило след регистрацията му като кандидат за общински съветник, а именно служебно заличаване на адресната му регистрация в гр. Велико Търново.

Условията, на които трябва задължително да отговарят българските граждани - кандидати за кметове и общински съветници са уредени в чл. 397, ал. 1 от ИК.

Едно от изискванията е да са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място.

Понятието "Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" по смисъла на чл. 397, е легално дефинирано в § 1, т. 5 б. "а"- "в" от ДР на Изборния кодекс/ ИК/.

Според първата хипотеза, това е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство към дата 6 месеца преди датата на провеждане на изборите- в случая 28.04.2023 година.

Втората хипотеза, се отнася за случаите, когато български гражданин, има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на Република България. Третата  хипотеза/т. 5 буква "в"/- касае граждани на друга държава- членка на ЕС, поради което е неотносима в случая.

При това положение, за да се приеме, че жалбоподателят отговаря на изискванията на чл. 397, ал. 1 от ИК, следва да бъде установено, че тя е български гражданин, навършила е 18 години към изборния ден включително, не е поставена под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живяла най-малко последните шест месеца преди датата на изборите в съответното населено място. Законът изисква цитираните по-горе условия да са налице кумулативно, а не алтернативно. В случая е спорно само дали е спазено последното изискване на ИК. Тоест има ли жалбоподателката адресна регистрация и по постоянен и по настоящ адрес ***, като поне един от тях е на територията на населено място от Община Велико Търново, считано от 28.04.2023г.

Настоящият адрес е понятие различно от постоянния адрес. Двете понятия са предмет на изрична уредба в Закона за гражданската регистрация/ЗГР/. В чл. 93 от ЗГР, постоянният адрес е определен, като адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Настоящият адрес по чл. 94, ал. 1 от ЗГР е адресът, на който лицето живее. Съгласно чл. 91 от ЗГР адресната регистрация съдържа отразяване на постоянния и настоящ адрес на всяко лице в регистъра на населението. ПА и НА  на лицето може да се установи чрез удостоверение въз основа на регистъра на населението, издадено от общинската администрация - чл. 24, ал. 2 ЗГР.

Ответникът представи с АП такова удостоверение. Същото е официален удостоверителен документ по см. на чл.179 от ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същата не бе оборена от жалбоподателя. Представената от ПП на жалбоподателя декларация с изявлението, че е на домоуправителя не е допустимо доказателствено средство пред съда, т.к. всъщност представлява форма на прикрити свидетелски показания, а освен това няма данни, че това лице е действително домоуправител. Представеният Договор от 2010г. и НА от 2021г. не са от естество да докажат, че лицето фактически е живяло на този адрес, а само че е придобило собственост там. Ако изискването на ИК бе просто да се докаже, че лицето фактически е живяло на територията на съответната община, то това биха били доказателства косвено подкрепящи такъв извод. Но  ИК дава легална дефиниция на понятието „лицето да е живяло най-малко последните шест месеца преди датата на изборите в съответното населено място. “  Тази легална дефиниция насочва към доказване на адресна регистрация  по предвидения в ЗГР ред, т.е. по заявление на лицето. Такава регистрация за адрес във В. Търново на *** е извършена на 06.07.2023г. от жалбоподателката, което се признава от нея в о.с.з.

От съдържанието на визираното Удостоверение на ГРАО е видно, че считано от 14.07.2016г. С.Г.И. е имала постоянен и настоящ адрес ***. Тази регистрация обаче, е заличена служебно, считано от 16.06.2023г. Това е сторено въз основа на Заповед № РД-1134/09.06.2023г. на кмета на Община Велико Търново. Същата на основание чл.92, ал.14, изреч. 2-ро от ЗГР притежава предварително изпълнение. Поради това при липса на доказателства за спиране на изпълнението от съда или отмяната й от същия тази Заповед е породила правно действие. Поради това от този момент – 16.06.2023г. лицето се счита адресно регистрирано на предходен заявен постоянен и настоящ адрес в гр. Силистра/по заявление от 2006г./. На основание разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗГР сочеща, че "Заличаване на адресна регистрация" е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето. Следва да се посочи, че заявеният в последствие ПА и НА на лицето, считано от 06.07.2023г. е в ***. Тоест, очертава се период между 16.06.2023г. и 05.07.2023г., в който лицето няма адресна регистрация на ПА и/или НА  в община В. Търново. Това обстоятелство води до извода, че лицето не изпълнява изискванията на ИК за уседналост.

При така установените факти съдът намира, че не са налице  доказателства, годни по естество и съдържание да удостоверят, че жалбоподателката като кандидат за общински съветник в МИ 2023г. е отговаряла на изискването на ИК за уседналост, предвидено в чл.397, ал.1 от с.к. С това се потвърждават фактическите констатации на ОИК, изложени в оспореното Решение. За периода от 16.06.2023г. до 05.07.2023г. адресната регистрация на територията на Общината е била заличена, следователно лицето не се счита за живяло  през целия период на последните шест месеца преди датата на изборите в съответното населено място. Това е ново настъпило обстоятелство, което правилно е отчетено от ОИК при постановяване на оспореното Решение.

Следва да се направи и уточнение, че в настоящото производство по оспорване решение на ОИК-Велико Търново за заличаване на регистрация на кандидат за общински съветник, не може да се извършва нито пряк, нито косвен съдебен контрол на Заповедта на кмета на Общината за извършеното спрямо лицето заличаване на адресна регистрация от органите по чл. 92, ал. 1 от ЗГР.

Поради изложеното съдът намира, че оспореното Решение на ОИК-ВТ за заличаване на регистрация на кандидат за общински съветник, е постановено при правилно тълкуване и приложение на законовите норми. Според точният им смисъл, в съответствие с действащата законова уредба. Поради това, подадената жалба против Решение № 152/04.10.2023г. на ОИК - В. Търново, потвърдено с Решение № 2618-МИ от 09.10.2023г. на ЦИК, с което  е заличена регистрацията на С.Г.И. като кандидат за общински съветник в листата на МК „Глас Народен“ на  предстоящите на 29.10.2023г. избори за кмет и общински съветници и е анулирано издаденото Удостоверение за участието й като кандидат в тези избори, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Решението е окончателно, по аргумент от чл.58, ал.3 от ИК. Съдебната практика е констатна, че ИК не предвижда контрола му на втора инстанция, нито препраща към АПК по този въпрос.

При този изход на спора разноски не са поискани  от ответника и поради това не се присъждат.

По изложените съображения и на основание  чл.88, ал.2 от ИК, във вр. с чл.58 от ИК, съдът в посочения състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, жалбата на С.Г.И., в частта й насочена срещу Решение № 2618-МИ от 09.10.2023г. на Централна избирателна комисия и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същата част.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата, подадена от С.Г.И. от гр. В. Търново срещу Решение № 152/04.10.2023г. на ОИК –В. Търново, потвърдено с Решение № 2618-МИ от 09.10.2023г. на ЦИК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: