№ 151
гр. Бургас, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120200092 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на Р. М. И. ЕГН **********, чрез адв. И. Н. от САК,с посочен адрес
гр.София,район „В............... против ЕФ Серия К №10137592, издаден от ОДМВР-Бургас, с който
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21,
ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са формулирани множество възражения относно допуснати съществени
процесуални нарушения , в т.ч. неправилно определено местоизвършване на нарушението, с
приложената в тази връзка тезисна аргументация,маркираща обстоятелства относно
действителното пътуване на жалбоподателя по маршрут Бургас-Созопол и действащото на този
път ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Поддържа се,че липсата на посочване на място на извършване на нарушението по
чл.42,т.3,пр.2 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. М. И., редовно призован чрез упълномощения
процесуален представител, не се явява и не изпраща представител. Представено е писмено
становище от адв.Н., с което се доразвиват аргументите в жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е
подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По
делото са налични писмени доказателства /л.32 / относно датата на връчване на електронния фиш-
23.12.2024 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
1
По отношение на приложеното към ЕФ платежно нареждане, документиращо внасяне на
намаления размер на глобата , съдът в процесуалния аспект на преценката за допустимост на
жалбата, съдът намира,че нормите на чл. 79б ЗАНН /ал. 1 - ал. 4/ касаят единствено хипотези на
издадено наказателно постановление. Ето защо, разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН не може да се
приложи спрямо електронните фишове, не само, защото те не са изрично посочени в нормата, но и
тъй като с тях може да се налага само наказание глоба. Освен това по отношение на фишовете и
възможността за плащане на наложената глоба в законоустановения срок за обжалването им е
налице различна специфична регламентация в разпоредбата на чл. 189, ал. 9 ЗДвП, където е
установена възможност за плащане на 70 % от размера на глобата, наложена с електронния фиш в
14 дневен срок от неговото получаване, а не на 80%, както предвижда нормата на чл. 79б, ал. 1
ЗАНН. Съществено в случая е, че това плащане, за разлика от посоченото в чл. 79б ЗАНН, не е
равнозначно на съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. / в т.см.
виж Определение № 1435 от 20.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. ч. а. н. д. № 161/2024 г./
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на
поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
ЕФ Серия К №10137592 бил издаден във вр. с установено на 20.10.2024 г. в 13:30 часа
управление на лек автомобил "А....", с рег. № ..... в гр. Бургас,ПП I–9 km 249+100 от кв. Крайморие
към пътен възел ЮГ до КПП-3. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място
максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен
знак "В26", но независимо от това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 76 км/ч при
отчетен толеранс – 3 % от измерената скорост, т.е. с превишение от 26 км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 20.10.2024 г. се контролирало
с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип “АRH-CAM S1” , временно разположена на участък път,ПП I-9, км 249+100 в
посока от кв. „Крайморие“ към пътен възел „ЮГ“ до КПП3.Преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1”
представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на
одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност
на 25.09.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.
Въз основа на установеното с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1” бил издаден електронен
фиш Серия К №10137592, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката
на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които
инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на
съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
2
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира
приложената към електронния фиш снимка.
Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана,
убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в
кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство –
снимка на л.10, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както
и измерената скорост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си
убеждение,материализирано в следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както
и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от
компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето,
на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно
лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с
изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае
за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол. В ЕФ е инкорпориран
фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание
на нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана
прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 50 км/ч, въведена
и с пътен знак В-26-50 км/ч, установена стойност на скоростта - 76 км/ч и конкретната величина на
превишението на скоростта - 26 км/ч., при отчетен толеранс минус 3 км/ч.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От писмо от Община -Бургас, ведно със схема за организация на движението, е видно че
в процесния участък гр. Бургас,ПП I–9 km 249+100 от кв. Крайморие към пътен възел ЮГ до
КПП-3 скоростта е ограничена до 50 км/ч в двете посоки на движение, ограничението е въведено и
с пътен знак В26- 50 км/ч в двете посоки на движение. Следователно, в процесния участък, на който
е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория
„В“– 50 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 50 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка намиращо се в
информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната
превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
3
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 79 км/ч. От протокола за
техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост под 100
км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният
диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост
от 79 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост
76 км/ч ( приспаднати са 3 км/ч /
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на
кого е предоставил моторното превозно средство. " С ал.2 на чл.188 ЗДвП е регламентирано
изрично, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В материалите по административнонаказателната преписка не е
приложена декларация от законния представител на собственика „Г....“ ЕООД, Р. М. И., че на
20.10.2024 г. в 13:30 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от
жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Р. И. в качеството му на законен
представител на ЮЛ,чиято собственост е процесното МПС, с което е извършено
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от предвидената в специалната норма
презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в
случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП е да се създаде механизъм, който да позволява в крайна сметка да бъде наказан
извършителят на нарушението. В случая не е спорен установяващият се от справката от
ОДМВР-Бургас, С-р Пътна полиция факт относно собствеността на автомобила, според
която л.а. „А....“ с рег. №..... е собственост на „Г....“ ЕООД от 01.01.2024 г. до настоящият
момент, т.е. и към датата на нарушението 20.10.2024г.
Към материалите по административно-наказателната преписка не се
установява, да е била подадена до ОД на МВР –Бургас декларацията по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, в която освен материализиране на данни за лицето, извършило нарушението, се
изисква да бъде приложено и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
Като не е подал по законоустановения ред информация, кое е физическото лице,
извършило процесното нарушение, Р. И. следва да понесе неблагоприятните последици, с
които законът обвързва такова бездействие. При това положение, правилно
административнонаказващият орган е издал оспорения електронен фиш на законния
представител на собственика на автомобила – „Г....“ ЕООД –Р. И..
В атакувания ЕФ е посочено, че жалбоподателят Р. И. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
чл.21,ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната
разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено
4
място - 50 км/ч. Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл.
21, ал. 1 ЗДвП, ограничението се сигнализира с пътен знак /чл. 21, ал. 2 ЗДвП/. В настоящия случай
максималната разрешена скорост за движение гр. Бургас,ПП I–9 km 249+100 от кв. Крайморие към
пътен възел ЮГ до КПП-3 е била именно указаната в чл. 21 , ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от
категория "В" в населено място - 50 км/ч. Ограничението е сигнализирано и с пътен знак "В26", но
със забранителния знак не е въведено ограничение, различно от общото, посочено в чл. 21, ал. 1
ЗДвП. Поради изложеното фактическото описание на поведението, на жалбоподателя, се
субсумира под разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Допуснатото нарушение на материалния закон обаче не налага отмяна на обжалвания ЕФ, а
единствено неговото изменение посредством преквалификация на нарушението от такова по чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като
всички обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП са изчерпателно и ясно
описани в ЕФ, предявени на жалбоподателя, който е имал възможност да се защитава срещу тях. В
същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на
ВАС, I и II колегия: „(...) районният съд разглежда спора по същество, т. е. представлява инстанция
по същество, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да
измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно. (...)
Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да остане ненаказано
противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното
наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя
наказателното постановление. "
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при пряк умисъл като форма на
вината,обхващащ в своите параметри интелектуален момент,включващ представите- относно
свойствата и общественоопасния характер на деянието - че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място и волеви момент- проекция на
насочеността на волята на субекта, сочеща на това, че е искал да осъществи фактическите елементи
на нарушението.
Преценка, дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен
случай по см. на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност - ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.
н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени
отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието
общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално. В
случая, нарушението по чл. 21,ал.1 ЗДвП е формално, но с оглед значимостта на
охраняваните със ЗДвП обществени отношения – безопасното осъществяване на
транспортна дейност и безаварийното движение по пътищата, осигуряващи съхраняване на
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че
признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
5
ЗАНН, доколкото разкрива обичайна и типична, а не по-ниска степен на обществена
опасност на поведението, което законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения
комплекс на ЗДвП ограничителния режим на разрешена скорост в населено място.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай, съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия
случай се касае за превишение с 26 км/ч, което изключва възможността нарушението да се
преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно разпоредбата на чл.182,ал.1,т.3 ЗДвП, водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване от 21 до 30
km/h - с глоба 100 лв.
Предвид установеното превишение от 26 км/ч, правилно на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да се измени в частта относно правната квалификация на нарушението, а в останалата
му част да се потвърди като законосъобразен и правилен.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия "К" №10137592, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на
основание чл.189,ал.4,вр.чл. 182, ал.1, т.3, от ЗДвП на Р. М. И. ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,
ал. 1 ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия "К" №10137592, издаден от ОДМВР-
Бургас, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6