Р
Е Ш Е Н И Е
№ 171/17.02.2023 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 18.01.2023
г. в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 912
по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба и
уточнение от И.Г.П., ЕГН: **********, понастоящем в Затвор – Стара Загора.
Предявен е иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 375 лв. за претърпени неимуществени вреди през периода
30.01.2022 г. – 20.05.2022 г., които му били причинени от затворническата
администрация на Затвор – Бургас, чрез ограничаване възможността да получава
писма и пощенски пратки, ведно със законната лихва от завеждането на исковата
молба до окончателното й изплащане. В съдебно заседание поддържа иска, на
сочените основания. Представя писмено становище. По искане на ищеца е
предоставена правна помощ и назначен процесуален представител определен от АК –
Бургас адвокат М.М.. Същият поддържа тезата на ищеца за
основателност на иска, за наличие на незаконосъобразни действия/бездействия на
специализирания орган за изпълнение на наказанията и настъпила от това
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца.
Ответникът – ГД „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието, редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт Г., който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция, претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, изразява становище за неоснователност на исковата молба.
Факти:
Исковата претенция е за претърпени
неимуществени вреди през периода 30.01.2022 г. – 20.05.2022 г., които били
причинени на ищеца от затворническата администрация в Затвор – Бургас, чрез
ограничаване възможността да получава писма и пощенски пратки. Твърди, че
двадесет от писмата му били загубени, а останалите били върнати на подателя
като отказани за получаване от адресата, като всички изпратени до него писма
съдържали лична кореспонденция, документи по съдебни дела, периодична преса,
както и други разрешени за притежаване от задържаните вещи. Лишаването му от
възможността да получава писма довела до неблагоприятни последици за него,
изразяващи се в безпокойство, чувство на изолация, незащитеност, уронване на
човешкото достойнство, фрустрация. Затруднено било
участието му във водените от него и срещу него съдебни дела.
По делото са представени копия
на пликове и известия за доставяне на Български пощи, както следва:
л.12 – копие на плик с получател
П., подател Н.Д., с положен печат „малък пакет“ и направено отбелязване
„отказан“;
л.13 – копие на плик и известие
за доставяне чрез Български пощи с получател П., подател Н.Д., с нечетливи
отбелязвания;
л.14 – копие на плик известие за
доставяне чрез Български пощи с получател П., подател Н.Д., с положен печат
„малък пакет“ и нечетиво отбелязване на статуса на пратката;
л.15 – копие на плик известие за
доставяне чрез Български пощи с получател П., подател Н.Д., с положен печат
„малък пакет“ и направено отбелязване „отказан“;
л.17 и 18 – копие на плик известие
за доставяне чрез Български пощи с получател П., подател Н.Д. и направено
отбелязване „получателят отказва да получи пратката“;
л.20 и 21 – разпечатка от
проследяване на куриерска пратка на Speedy и
плик, с посочена причина за неуспешна доставка: „клиентът лишаване от свобода и
няма право да получава пратки, пратката се връща на подател“;
л.22 – копие на плик с получател
П., подател Н.Д. и направено отбелязване „получателят отказва да получи
пратката“;
л.24
– копие на плик и известие за доставяне чрез Български пощи с получател П.,
подател Н.Д., с положен печат „малък пакет“ и направено отбелязване „отказан“;
л.26 от делото копие на плик и
известие за доставяне чрез Български пощи с получател П., подател Н.Д., с
положен печат „малък пакет“ и направено отбелязване „отказан“;
л.27 и 28 от делото разпечатка
от проследяване на куриерска пратка на Speedy и
плик, с посочена причина за неуспешна доставка: „отказана от получателя“.
Представена е справка с изх. № 4677/22.07.2022
г., изготвена от инспектор П.Л.(л.59), в която се
описва процедура за получаване на пощенски пратки в Затвор – Бургас, предназначени
за настанените лица. В изпълнение на
процедурата, упълномощен служител от надзорно охранителния състав, изпълнява
задълженията на куриер, който получава от клон на Български пощи,
кореспонденцията предназначена за лицата, настанени в Затвор – Бургас. За да
бъдат приети от упълномощения служител на Затвор – Бургас, писмата и пратките
следвало да отговарят на определени категории, установени с поставено клеймо от
Български пощи, което определя в коя категория, попада съответната пратка:
писмо, малък пакет или колетна пратка. След приемане на писмата от пощенската
станция, същите се транспортирали до Затвор – Бургас, където се предавали на
съответните инспектори социална дейност за връчване на адресатите. В справката
е посочено, че част от писмата, адресирани до ищеца, били с размери и тегло надвишаващи
регламентираните, което ги поставя в категорията малък пакет или колетна
пратка, неразрешени за получаване от л.св. П., поради което не са приемани от
служителя-куриер и били връщани на подателя.
По данни на ответника ищецът П.
подавал жалби до администрацията на Затвор – Бургас и до Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ с оплаквания за неполучена кореспонденция. От
направените по жалбите проверки се установило, че една от пратките на П.,
доставена чрез доставчик на куриерски услуги „Спиди“
неправилно била върната на изпращача, като по този начин било нарушено правото
му на кореспонденция (л.77). Друга пратка не била приемана три пъти от упълномощения
служител на Затвор – Бургас, тъй като била колетна пратка с тегло близо 2 кг.,
като на 13.04.2022 г. пратката била получена в Затвор – Бургас и предадена на П.,
след като на нея било записано, че съдържа вестници и списания (л.83). При
направена проверка за твърдяно неполучаване на писмо адресирано до П. от адв. К.
се установило, че писмото било получено в администрацията на Затвор – Бургас на
28.02.2022 г. и било предадено на ищеца (л.86). След като били разгледани останалите
жалби било прието, че същите са неоснователни, като администрацията на затвора предприела
действия за стриктно спазване на разпоредбите на чл.256 от ЗИНЗС.
По делото са
ангажирани и свидетелски показания на двама свидетели – И.П.Д., разпитана в
проведеното на 21.09.2022 г. открито съдебно заседание и Н.Д.Д., разпитан в проведеното на 18.01.2022 г. открито съдебно
заседание.
Свидетелят Д.
заявява, че е служебното лице в затвора, което извършва приемането на
кореспонденция от пощите и предаването към съответните лица. Свидетелят Д. твърди,
че е имало случаи на върнати пратки, адресирани до ищеца П., което се налагало
поради обема на тези пратки. В тях имало вещи, различни от хартиен носител и
кореспонденция, каквито ищецът нямал право да получава, поради което били
връщани. Сочи, че само чуждите граждани имат право да получават колетни пратки
по пощата, а адресираните до ищеца били означени от пощенските служби, като
„малък пакет“. В случаите, когато получената кореспонденция представлява малък
пакет или съдържа предмети, дори това да не е означено, също се отказвало
пратката да бъде получена, ако адресатът й няма право да я получи.
Свидетелят Д.
заявява, че е изпращал писма на ищеца, част от които били доставени, а
останалите са се връщали. На
въпроси на ищеца потвърждава, че в две от писмата е изпратил химикали. На
въпроси на процесуалния представител на ищеца заявява, че не е изпращал
химикали и моливи през 2022 г. Посочва брой на писмата, които били върнати или
загубени най-малко 10. Посочва конкретни писма, които били доставени на П..
Правни изводи:
По допустимостта
на иска:
Съгласно чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
Съгласно
чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, исковете за обезщетение се предявяват пред
административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения. В хода на съдебното
производство, на 25.07.2022 г., ищецът е приведен от Затвор – Бургас в Затвор –
Стара Загора. В исковата молба се твърди, че увреждането е настъпило по време
на престоя на ищеца в Затвор – Бургас. В о.с.з., проведено на 21.09.2022 г.,
ищецът изрично заяви, че желае производство да продължи пред Административен
съд – Бургас.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК. Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие
са причинени вредите. С оглед изложеното, съдът счита, че искът е предявен от
лице с правен интерес срещу надлежен ответник ГД „Изпълнение на наказанията” –
юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство
и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите,
съгласно чл.12,
ал.3 от ЗИНЗС.
Предвид
изложеното съдът намира, че искът е допустим,
като предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник. Разгледан по
същество исковата претенция е неоснователна.
Държавата е
отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват
наказанието. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, тези
лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 от ЕКПЧ, че никой не може да бъде
подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Обезщетение по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия
състав на отговорността на държавата, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този
ред.
С разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3
от ЗИНЗС се предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция, а
съгласно ал.3 на посочената разпоредба кореспонденцията на лишените от свобода
не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за
разкриване и предотвратяване на тежки престъпления. Според чл.75, ал.1 от
ППЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без
ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Съгласно ал.2 от същата
разпоредба, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се
контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването
на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Писменото
съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка.
Съгласно чл.86, ал.4 от ЗИНЗС, по
време на свижданията лишените от свобода могат да получават храни и предмети,
които имат право да ползват и държат при себе си.
По делото се
установи, че са налице върнати пощенски пратки, но тези действия на затворническата
администрация са мотивирани с предпоставките на посочените правни норми от ЗИНЗС
и ППЗИНС и не могат да обосноват извод за наличие на нарушение по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС спрямо ищеца П.. От показанията на свидетеля И.Д. се
установи, че връщането на пратките е поради техните параметри и наличието на данни
за вещи, които не са разрешени за получаване чрез кореспонденция, а могат да
бъдат получени единствено при свиждане или да бъдат закупени на територията на затвора.
Посочените като „малки пакети“ са окачествени като колетни пратки, каквито са разрешени
само за чуждите граждани, а така заявеното съответства на законовото изискване,
според което само тази категория лица могат да получават такива колетни пратки.
Ищецът безспорно не е чужд гражданин, поради което не може да получава малки
пратки и колети.
По смисъла на § 1, т.7 от ДР на Закона за пощенските услуги,
„малък пакет” е пощенска пратка, която съдържа предмети със или без търговска
стойност с максимално тегло до 2 кг. Преценката дали пощенската пратка е малък
пакет се извършва от служителите на „Български пощи“ ЕАД и се удостоверява с
положения от тях печат и не зависи от затворническата администрация. Проверката
(без съдържанието на текста) има за цел единствено да предотврати нарушения на
сигурността и внасянето на неразрешени предмети. Законово задължение на
администрацията в конкретния случай е да откаже получаването на каквато и да е
кореспондентска пратка, съдържаща нещо различно от съобщение на хартиен носител.
В този смисъл следва да се приеме, че служителят на затворническата
администрация е действал при спазване правилата установени в ППЗИНЗС, които са
задължителни за него.
Не могат да бъдат
възприети твърденията на ищеца, че дори в пратките да се съдържали химикали,
липсвало основание същите да бъдат връщани, тъй като същите били разрешени за
притежание в затвора. В конкретния случай релевантен е начина на получаването
на вещи от лишените от свобода, регламентиран в чл.86, ал.4 от ЗИНЗС, който не
предвижда химикали да се получават чрез пратки.
Що се отнася до
твърдението, че част от писмата са загубени, съдът счита, че ищецът не успя да
докаже по безспорен начин, че именно затворническата администрация е причинила
загубването на кореспонденцията. Налице са единствено твърдения, че част от
кореспонденцията е изгубена без за това да се сочат доказателства. Показанията
на свидетеля Д. сочат, че някои от изпратените от него писма до ищеца са
загубени. Дори да се приеме, че част от предназначената за ищеца кореспонденция
не е получена от него и не е върната на подателят й, то липсват доказателства по
чия вина е станало това, още повече че ищецът сам посочва, че при отказ от
получаване на пратките от страна на затворническата администрация, същите
остават в „Български пощи“ ЕАД, които нямали задължение да върнат на подателя
пратките, ако са изпратени без известие за доставяне.
По делото не се установи и нарушение
на правото на ищеца да чете вестници, съгласно чл.87 от ЗИНЗС. Това е така на
първо място, защото липсват доказателства, че именно във върнатите пратки са се
съдържали вестници, а на следващо място ищецът сам посочва, че поради забавяне
в получаването на една от пратките му съдържащия се в нея вестник бил изгубил
актуалност, както и посочва, че на 13.04.2022 г. получил вестник „Телеграф“.
Ищецът се позовава и на
гарантираната в Конституцията на Република България свобода и тайна на
кореспонденцията и на другите съобщения, които са обявени за неприкосновени
(чл.34, ал.1). Не без значение обаче е, че по отношение на свободата на
кореспонденцията са предвидените изключения, които се допускат с разрешение на
съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на
тежки престъпления (чл.34, ал.2). Настоящият съдебен състав счита, че контролът
върху контактите на лишените от свобода с външния свят в каквато и форма да се
прилага, е до известна степен необходим и осъществените в тази насока намеси,
не могат да се приемат, че автоматично нарушават разпоредбите на ЗИНЗС и ЕКПЧ.
По своята същност непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата. Под деянието се разбира конкретна външна
проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие, което е
противоправно, когато противоречи на правните норми, каквото в настоящия случай
не се установи.
С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът не успя да докаже наличието на първата предпоставка
обосноваваща основателност на исковата претенция с правно основание чл.284,
ал.1 ЗИНЗС, а именно наличие на противоправно поведение от страна на служители
на ответника, което по своята строгост и суровост да надхвърля изискуемия и
установен от съдебната практика праг на суровост, обосноваващ квалифицирането
на нарушението като такова по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Предвид изложеното, съдът счита,
че искът за неимуществени вреди по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС е недоказан по основание за периода на пребиваване на ищеца в
Затвора-Бургас от 30.01.2022 г. до 30.05.2022 г.
Поради
установената недоказаност на исковата претенция
следва да бъде уважено искането на ГД „ИН“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана исковата претенция на И.Г.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Стара
Загора. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, за сумата
в размер на 375 лв. за претърпени неимуществени вреди през периода 30.01.2022
г. – 20.05.2022 г., които му били причинени от затворническата администрация,
чрез ограничаване възможността да получава писма и пощенски пратки.
ОСЪЖДА И.Г.П.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора Стара Загора да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул. „Ген. Столетов“ №21 съдебноделоводни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може
да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Съдия: