Р Е Ш Е Н И Е
№ 2332
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от председателя Мариана
Шотева адм. дело № 1247 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д.М.Б., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Т.Ф.,
против Решение № 2153-15-153/26.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е отхвърлена нейна жалба с вх. № 1012-15-182/24.03.2022 г. в частта й
против Разпореждане № 151-00-5244-2/25.02.2022 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив и е потвърдено същото
изцяло.
Жалбоподателката счита, че издаденото решение е незаконосъобразно, поради
което настоява за отмяната му. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото защита. Претендира сторените разноски съгласно представен
списък.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител
юриск. М. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са
изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, VII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това
14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че със Заявление вх. № 4125 от 02.06.2021 г. (рег.
№ 151-00-5244/02.06.2021 г.) Д.Б. е поискала отпускане на ПОБ. В заявлението е
посочено, че е упражнявала трудова дейност в Ирландия от 04.12.2019 г. до
22.05.2021 г. и правоотношението й с работодател „Keelings“ е прекратено,
считано от 22.05.2021 г. (л. 92-93).
Във връзка с така депозираното заявление и след извършена проверка от
органите на ТП на НОИ – Пловдив е констатирано, че към заявлението не са
представени заявление за искане на СЕД U002 и U004 от Ирландия, декларация за определяне
пребиваване, както и документи от Ирландия, удостоверяващи осигурителен стаж,
поради което и с писмо изх. № У-151-00-5244-1/09.06.2021 г., адресирано до Б.,
е поискано същите да бъдат представени в 15-дневен срок от съобщаването (л. 90).
В указания срок лицето е представило с вх. № 1029-15-29574/15.06.2021 г. в
ТП на НОИ - Пловдив Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от
друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 с приложени документи относно упражняваната трудова дейност в Ирландия.
В заявлението като причина за прекратяване на трудовата си дейност Б. е
посочила „Изтичане срока на договора“. Приложена е и Декларация относно
определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент
(ЕО) № 883/2004 г., както и преносим документ U1, издаден от Компетентната институция на Ирландия на 17.06.2021 г., в
който е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на
Ирландия от 04.12.2019 г. до 21.05.2021 г. вкл., месечен доход за периодите от
01.01.2021 г. до 21.05.2021 г. в размер на 1 861 евро, за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 1 835 евро и за периода от
04.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 1 422 евро. Като причина за
прекратяване на правоотношението, в преносимия документ е вписано „Изтичане
срока на договора“ (л. 76 и сл.).
Въз основа на постъпилите документи с Разпореждане №
151-00-5244-1/09.07.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1,
чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004
г., на Б. е отпуснато ПОБ, считано от 22.05.2021 г. до 21.05.2022 г. (12
месеца) в размер от 74,29 лв. дневно (л. 68).
Последвало е подаването на сигнали в ТП на НОИ – Пловдив с вх. № 1030-15-5791/12.11.2021
г., вх. № 1030-15-5791#1/29.11.2021 г., вх.
№ 1030-15-756/08.02.2022 г., вх. № 1030-15-756#2/15.02.2022 г., в които се
посочва, че сигналоподателят е работил в Ирландия с други българи, като са
имали еднакви договори, но другите лица са получили по-голямо обезщетение (л.
60-63), както и писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски
регламенти и международни договори“ в НОИ – София (л. 56), в което се посочва,
че във връзка с получена от компетентната институция на Ирландия информация, че
същата не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите
правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в
състояние да удостовери в издадените СЕД-и, а в ПД U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по
декларираните от лицето обстоятелства, следва при постъпило заявление за
отпускане на ПОБ по българското законодателство с декларирана или удостоверена
с ПД U1 или СЕД 002/СЕД
U017 последна заетост по законодателството на Ирландия, на
основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ и чл. 35 и
чл. 36, ал. 2 от АПК от лицата да бъде изискван и акт за прекратяване на
трудовото правоотношение или друг документ, от който да е видна причината за
прекратяване на правоотношението. Указано е също така, че в случай, че бъде
констатирано несъответствие между посочената в представения документ причина за
прекратяване на заетостта и причината за прекратяване, удостоверена в издадения
ПД U1, за това несъответствие със СЕД Н001 да бъде уведомена ирландската
институция, като от същата бъде поискано при необходимост да анулира издадения
ПД U1 и да издаде нов, като към искането следва да се приложи копие от
представения документ.
В тази връзка е извършен последващ контрол на отпуснати парични обезщетения
на лица с последно освобождаване от работодател в Ирландия, в т.ч. и на
жалбоподателката. Констатирано е, че при преглед на представените от Б.
документи, издадени от работодател „Keelings Retail“
UC, е установено, че същата е била наета на постоянен
трудов договор от 04.12.2019 г., който няма срочен характер, лицето не е
представило документ, от който да става ясно каква е причината за прекратяване
на посоченото трудово правоотношение. По този повод е изпратено запитване с
изх. № 1030-15-889/15.02.2022 г. на Началника на сектор „Краткосрочни плащания“
при ТП на НОИ – Пловдив до М. У. – STAFF LIAISON OFFICER KEELINGS
RETAIL UC на електронен адрес ***@Keelings.com относно причината за прекратяване на трудовия договор на Б.
с времетраене от 04.12.2019 г. до 21.05.2021 г. вкл. (л. 54-55).
В отговор на запитването, е получено по електронен път писмо с вх. №
1030-15-889#1 от 16.02.2022 г., изпратено от М. У., в което се посочва, че Д.М.Б. е
прекратила договора си по собствено желание – подала си е оставката – Resigned
– returned to college (л. 51 и сл.).
С вх. № 3209-15-326/25.02.2022 г. в ТП на НОИ - Пловдив е получен СЕД Н002
- Отговор на искането за информация, ведно със СЕД U002 - Осигурително досие с посочено
основание за прекратяване на заетостта „Напускане на служителя“ (л. 42 и сл.).
В тази връзка и от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Пловдив е издадено Разпореждане № 151-00-5244-2 от 25.02.2022 г., с което
на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е изменено Разпореждане №
151-00-5244-1 от 09.07.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив в частта относно размера и периода на отпуснатото ПОБ
по чл. 54а от КСО на жалбоподателката, като е определен нов размер на ПОБ – 12
лева дневно, считано от 22.05.2021 г. и нов период на ПОБ – от 22.05.2021 г. до
21.09.2021 г. (4 месеца). Мотивирано е, че с оглед на това, че в представения
ПД U1 е вписано като причина за прекратяване „изтичане срока на договора“, която
обаче съгласно получена информация от КИ на Ирландия се удостоверява само на
база декларация от лицата, е изпратено искане до работодателя „Keeling
Softfruits“ UC. В отговор на същото „Keeling Softfruits“ UC уведомява, че Б.
е прекратила трудовия договор по собствено желание, като е подала оставка.
Посочено е също така, че за тези обстоятелства е уведомена и компетентната
институция на Ирландия, от която са получени СЕД U002 и СЕД Н002, с които
институцията на държавата-членка удостоверява като причина за прекратяване на
правоотношението „Напускане на служителя“. Новото основание е прието, че попада
в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО и налага промяна на периода и размера на
ПОБ, определени с Разпореждане № 151-00-5244-1/09.07.2021 г. (л. 37).
Недоволна от така издаденото разпореждане, Б. го е оспорила в срок пред
решаващия административен орган (л. 27-29), който със свое Решение №
2153-15-153/26.04.2022 г. е отхвърлил жалбата й и е потвърдил същото изцяло (л.
20-23).
За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел установеното от ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пловдив, като е изложил подробно
нормативната уредба, регулираща този вид отношения. Мотивирано е, че в случая
безспорно са налице нови документи и доказателства, които имат значение за
определяне на размера и периода на паричното обезщетение, отпуснато с
Разпореждане № 151-00-5244-1/09.07.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив по заявлението на Б.. Посочва се в тази
насока, че първоначално в представения от лицето преносим документ U1 КИ на
Ирландия е удостоверила като причина за прекратяване на правоотношението
„Изтичане срока на договора“, впоследствие, след уточняване с работодателя на
лицето, с получения СЕД U002 КИ на Ирландия е удостоверила като причина за
прекратяване на правоотношението „Напускане на служителя“, като е прието, че
последното попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО и води до определяне на
нов размер и период на обезщетението за безработица, доколкото разпоредбата на
чл. 54б, ал. 3 от КСО регламентира, че лицата, чиито правоотношения са били
прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, получават минималния размер
на ПОБ за срок от 4 месеца. Към датата на постановяване на Разпореждане №
151-00-5244-2/25.02.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив, Разпореждане № 151-00-5244-1/09.07.2021 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, не е съставлявало
стабилен административен акт, тъй като е връчено на лицето чрез лицензиран
пощенски оператор като препоръчана пратка с № PS400002RH20X на 04.04.2022 г., видно от справка от програмния продукт на „Български
пощи“ АД, не е оспорено в законоустановения срок и към датата на издаване на
оспореното в настоящото производство решение, вече е представлявало стабилен административен
акт. В този смисъл и издаване на обжалваното разпореждане преди влизане в сила
на разпореждането, което се изменя, решаващият орган е приел, че не съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Прието е, че установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява
изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера
на ПОБ в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен
доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски. Така
регламентираното изключение е прието, че не противоречи на предвиденото в чл.
62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., тъй като същият не съдържа
забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения
относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието)
за прекратяване на трудовото правоотношение. Отделно от това се сочи, че разпоредбата
на чл. 54б, ал. 3 от КСО не конкретизира хипотезите на прекратяване на
правоотношение в друга държава-членка на ЕС, но с оглед текста „или по други
закони“, според ответния административен орган, следва да се приеме, че
изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно
или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не
е изчерпателно и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи,
при които правоотношението е било прекратено по желание или със съгласието на
безработното лице, какъвто е разглежданият случай.
С тези съображения е обоснован крайният извод за законосъобразност на
оспореното разпореждане.
В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от
жалбоподателката Отговор от Л. Д. –
Началник на отдел „Хора и работна среда Възвръщаемост на инвестициите“ в „Keelings
Retail“ UC от 22.09.2022 г. и Справка за заетост от 22.08.2022 г., изготвена от
Р. О. Н. – Асистент отдел „Хора и работна среда“ (л. 158 и сл.), както и
находящите се по делото документи на чужд език в превод на български език,
представени от ответника (л. 101 и сл.).
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. Действително, следва да се констатира, че Решение № 2153-15-153/26.04.2022
г. е подписано ЗА Директор на ТП от Р.
П., но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от
материално компетентен орган, поради обстоятелството, че титулярят - Р. Д. в
периода 18.04.2022 г. – 29.04.2022 г. включително е бил в платен годишен
отпуск, поради което е била замествана при осъществяване на възложените и от
закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 от КСО от друг служител на същото учреждение, в подкрепа на което е представена
Заповед № 7605/01.04.2022 г. на Управителят на НОИ.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, обаче са постановени при
неправилно приложение на материалния закон, водещо до тяхната отмяна.
Достатъчно в тази насока е да се посочи, че в хода на административното
производството, органът е приел безкритично отговора на „Keelings Retail“ UC,
погрешно посочен в мотивите на разпореждането като „Keeling Softfruits“ UC
(чието съдържание досежно основанието за прекратяване трудовия договор на
жалбоподателката, е първият аргумент на ответната администрация за определяне
на нов размер и срок на процесното парично обезщетение за безработица), без
наличие на доказателства за връзката на М. У. с посоченото дружество, за
качеството, в което е представлявал същото и най-вече имал ли е той
представителна власт, доколкото последната е винаги последица от някакъв
правопораждащ юридически факт.
Съмнения относно достоверността на предоставената информация от „Keelings
Retail“ UC чрез М. У., буди и обстоятелството, че по отношение и на трите,
посочени в отговора лица – Ц. Н. Б. (съпруг на жалбоподателката),
жалбоподателката Д.М.Б. и С. Ц. Б. (дъщеря на жалбоподателката), е налице
следното отразяване – Resigned – returned to college (подал оставка – завърнал
се в колеж), при положение, че Ц. Б. е роден през 1958 г., а жалбоподателката Д.Б.
- през 1966 г. и по делото не се твърди и не се установява, което и да е от
трите лица да се обучава в колеж.
Все в тази насока е необходимо да се посочи, че от данните по делото не се
установява наличие на твърдения като получен от ответника на 25.02.2022 г. СЕД
Н002 - Отговор на искането за информация, с който компетентната институция на
Ирландия уведомява, че изпраща нов СЕД U002 - Осигурително досие с посочена
причина „Напускане на служителя“, което е вторият аргумент на ответната
администрация за определяне на нов размер и срок на ПОБ. Действително, следва
да се констатира, че на л. 42-43 по делото е приложен такъв екземпляр, но
същият е попълнен на български език и по никакъв начин не може да се обвърже с
дата 25.02.2022 г., още по-малко е възможно да се обвърже с работодателя „Keelings
Retail“ UC, доколкото в графи „Подробни данни за работодателя или
самостоятелната заетост“ е вписано единствено „TBC“, което дори не може да се
приеме, че е абревиатура на дружеството-осигурител. Следователно, соченият от
ответника СЕД Н002, за който се твърди да е получен с вх. № 3209-15-326/25.02.2022
г. в ТП на НОИ – Пловдив, не може да обоснове извод в желаната от него насока.
В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че по делото нито се твърди,
нито се представят доказателства, от които да се установи, че компетентната
институция на Ирландия е отнела или обявила за невалиден по смисъла на чл. 5 от
Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, издадения
от нея ПД U1.
Крайният извод на съда е, че по административната преписка, представена по
делото не са налице категорични доказателства, които биха могли да обосноват
безпротиворечив извод, че Б. е прекратила трудовото си правоотношение по свое
желание. Нито административният акт, нито съдебното решение могат да почиват на
предположение. Същите следва да се основават единствено на несъмнено установени
факти и обстоятелства, каквито в случая не се констатират. Впрочем, в тази насока
са и указанията, дадени от Директора на Дирекция „Европейски регламенти и
международни договори“ в НОИ с писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021 г., което е
било повод за извършването на последващ контрол на отпуснатото парично
обезщетение на жалбоподателката.
Само за пълнота следва да се отбележи, че от представената по делото
преписка не се установява на Б. да е предоставена възможността по чл. 34 от АПК
да участва в административното производство, като изрази становище и възражение
по основателността на направените от административния орган констатации.
Допуснатото от административния орган нарушение на чл. 34 от АПК лишава
жалбоподателката от защита пред една инстанция и я поставя в невъзможност да
упражни процесуалните си права и да посочи факти и обстоятелства, които
опровергават констатациите на административния орган.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение
на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане са
неправилни, като постановени в нарушение на закона и следва да бъдат отменени.
Следва изрично да се посочи, че отмяната на оспорения акт, не означава, че
длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е лишено от възможността отново да
инициира производство по чл. 54ж, ал. 2 от КСО при наличие на фактически и
правни основания, съответни на приложените по преписката доказателства,
съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК и при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на
жалбоподателката се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха
в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-153/26.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № 151-00-5244-2/25.02.2022 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, изменящо Разпореждане
№ 151-00-5244-1/09.07.2021 г. в частта относно размера и периода на отпуснатото
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д.М.Б..
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 62-64 да заплати на Д.М.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Решението, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. “б“ от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: