№ 147
гр. Велико Търново , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500791 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от П. Ц. П., въззивна жалба е решение № 260093 /14.08.2020 г.
по гр.д. № 17/2020 г. на ВТРС, с което е прието за установено спрямо него по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, че дължи на ищцата П. С. С. на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД
връщане на сумата 3862 лева, дадена му в качеството на адвокат за подготовка и завеждане
на гражданско дело по ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ , заедно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение / 07.11.2019 г. / до окончателното й изплащане. Съдържа оплаквания/
доводи/ за неправилност на решението поради противоречие/ несъответствие по хипотеза/
между действително съществуващите факти и приложената в случая материалноправна
норма на закона въз основа на погрешно приети за установени твърдения в исковата
молба , както и поради нарушение на процесуални закон , изразено в пренебрегване
/непроизнасяне/ на/ по направени възражения и обстоятелствата на които се основават.
Моли за отмяната му и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан , с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Между страните никога не е
сключван писмен/ какъвто трябва да бъде- чл.25 ЗА/ или устен договор за правна защита и
съдействие , по силата на който жалбоподателят в качеството си на адвокат да е поемал
задължение да подготви и заведе дело по ЗОДОВ от името на ищцата срещу
Прокуратурата на РБ/ макар и да са водени разговори в тази връзка /, а е бил както неин ,
така и на брат й и на дружествата на техния баща , пълномощник по разни съдебни и
досъдебни дела и преписки, по които е извършил необходимите действия, като тази сума е
получена за адвокатски услуги , осъществени по повод на това , че е поел задължение да
я защитава по такива пред органите на съдебната власт –МП, ВСС, Прокуратурата на РБ и
Съда въз основа на договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018 г. и пълномощно ,
едно от които е ДП № ЗМ № 36/2006 г. на ОДМВР В.Търново; тя без основателна причина
се е отказала от сочения договор , поради което няма право да иска връщане на внесеното
възнаграждение / чл.4 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /, а при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на
1
възнаграждение в пълен размер / чл.26 ЗА/; осуетила е изпълнението на задължението му
по чл.284, ал.2 ЗЗД да й даде сметка/ така наречена отчетна сделка/ за извършената работа
по договора за правна защита и съдействие,/ разновидност на договора за поръчка/ като не
се е отзовала на отправени й за целта две покани от 21.11.2019 г. и 17.12.2019 г. /едната от
които е получила а другата е върната като непотърсена / , поради което не може да черпи
благоприятни последици от това свое неправомерно поведение / чл.83, ал.1 ЗЗД/.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК другата страна е подала отговор на жалбата, съдържащ
становище за съответствие на решението с доказателствата по делото , материалния и
процесуалния закон.
В с.з. страните чрез пълномощниците си съответно поддържат/ в писмен вид/ и оспорват
жалбата/ на устните състезания /. Претендират присъждане на направените по
производството разноски.
Съдът, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства, приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Ищцата твърди , че в резултат на устна договореност с ответника в качеството му на
адвокат да заведе от нейно име дело по ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ с предмет -
иск за обезщетение в размер на 100 000 лева / по повод на действия на разследване -
предмет на ДП- ЗМ № 36/2006 г. на ОД на МВР В.Търново, преписка № 427/2006 г. на
ВТРП / и да я представлява/защитава по него , на 03.09.2018 г. му превела предварително
по банков път сумата 3862 лева, предназначена за разноски по подготовката и завеждането
му и адвокатско възнаграждение. Продължително време обаче не извършил обещаната
адвокатска услуга / не завел такова съдебно дело /, поради което с нотариална покана от
31.07.2019 г. , връчена му на 05.08.2019 г. е поискала да й върне сумата. Понеже не
удовлетворил претенцията й , се снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3410/2019 г. срещу него , но той възразил по реда на чл.414 ГПК. Предвид това моли съдът
да постанови решение , с което да установи вземането й , заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, с присъждане на разноските по производството/ уточняваща молба от
07.02.2020 г./.
Ответникът е оспорил иска с възражения , такива каквито са развити в жалбата.
Постъплението на въпросната парична сума по банковата сметка на ответника,
отправената му и връчена нотариална покана да я върне , съдържаща изявление на воля за
оттегляне на дадени му от ищцата пълномощия относно представителство по всички
започнали дела и други поети дейности в нейна полза, са безспорни, признати и
установени с представените писмени документи/ заверени преписи на вносна бележка
издадена от ПИБ АД , нотариална покана и разписка за връчването й / , факти. Спорна е
причината за плащането и съответно възникнало ли е задължение на ответника да върне
еднаква на получената номинална парична стойност? Отговорът е положителен.
Признато е обстоятелството, че между страните все пак е проведен разговор за завеждане
на дело по реда на ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ . Отрича се факта , че в резултат
на този разговор е сключен договор за правна защита и съдействие, още повече , че
валидността му се схваща в представите на ответника като изпълнение на изискването на
закона да бъде облечен в писмена форма. В логическа подкрепа на твърдяното от
ищцата основание за плащането / уговорка с ответника да извърши адвокатска услуга с
посочения предмет / е обстоятелството/ с характер на косвено доказателство / на
битуващото в съдържанието на вносната банкова бележка сведение, че основанието за
внасянето на сумата е „разноски по гражданско дело ЗОДОВ“. Нито се твърди и доказва , че
думата „разноски“ в конкретния случай означава реално направени такива по вече
2
приключило дело в приложното поле на ЗОДОВ , нито е логично да се твърди , че
означава това, доколкото разноските в такива случаи се плащат или в полза на бюджета на
съда или в полза на другата страна/ако бъде загубено делото/ . В логическа подкрепа е и
обстоятелството, че в отправената нотариална покана , ищцата изрично посочва , че
основанието за плащането е „….процесуално представителство относно иска по ЗОДОВ ,
който възнамерявах да предявя срещу Прокуратурата на РБ“, а предназначението му е „
авансово заплатен адвокатски хонорар..“ Откровено казано, онзи , който отправя някому
нотариална покана, не би имал никакъв здравомислен интерес да излага в нея факти , на
които основава някакво искане или предложение , ако те не са настъпили, тъй-като много
лесно би могло лицето адресат, освен да ги отрече, и да установи несъществуването им ,
което пък би компрометирало изначално смисъла от тази покана. Затова обикновено
фактите се представят каквито са , а търсените от тях последици се предполага, че в
преобладаващия брой случаи ще се окажат спорни. Щом плащането е с оглед очаквано и
желано завеждане на дело по ЗОДОВ от името на ищцата , това е обстоятелство ,
свидетелстващо , че между страните е постигнато устно съглашение по смисъла на чл.8,
ал.1, вр. с чл. 280 ЗЗД, вр. с чл.36, вр. с чл. 24, ал.1, т.2, т.3 ЗА, ответникът да предприеме и
извърши потребното завеждането на такова дело и процесуалното представителство по него
да се превърнат във факт , т.е. възложено му е като предмет на възмездно поета
адвокатска услуга , която в практиката се нарича правна защита и съдействие. Да се
отрича постигането му / сключването на такъв договор като разновидност на поръчката/,
би значело да не може да се намери смисъл и основание на плащането, защото никой не
плаща , ако няма разумна причина и интерес да го прави. Законът/ ЗЗД , ЗА/ не поставя с
повелителна норма изискване за писмена форма на този вид договор като предпоставка за
неговата валидност , а само пожелателно предвижда адвокатът и клиентът да я употребят /
насърчава ги да я предпочетат/ с оглед улесняване на изплащане на възнаграждението,
ако възникне положение, при което вторият по някаква причина не го заплати
своевременно или откаже да го заплати/ спорен размер, спорен предмет на уговорена и
изпълнена поръчка , недобросъвестност и т.н./ – аргумент от чл.36, ал.2, изр.1-во, вр. с ал.4
ЗА. Възражението на ответника за липса на поето от него задължение да осъществи правна
защита и защита и съдействие с предмет, който се твърди от насрещната страна , позовано
на правилото на чл.25, ал.1 ЗА , е напълно неуместно от правна гледна точка, защото това
правило се отнася само за формата на пълномощното. Неуместно е и от гледна точка на
резултатите на доказването, защото по делото няма нито един резултат, изведен от
представените писмени документи или от изявленията на ищцата в съдебно заседание ,
убедително установяващ по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК, обстоятелства , показващи , че
получената от ответника парична сума е заради вече извършени в миналото в нейна полза
адвокатски услуги , по повод на това , че е поел задължение да я защитава по разни дела
и преписки пред органите на съдебната власт –МП, ВСС, Прокуратурата на РБ и Съда въз
основа на договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018 г. и пълномощно , едно от
които е било ДП № ЗМ № 36/2006 г. на ОДМВР В.Търново. Разбираемо е защо
представените по делото заверени фотокопия на документи договор за правна защита и
съдействие от 11.09.2018 г. и пълномощно / със същата дата/ , подписани от страните са
негодни да установят обстоятелства на извършени в миналото адвокатски услуги, заради
които е платена сумата и не подкрепят каузата на защита на ответника. . Те са годни да
установят единствено сключена договорна правна сделка и извършена упълномощителна
правни сделка, първата с неконкретен предмет на възлагане на адвокатски действия /
„оказване на правна защита и съдействие , изразяващи се в процесуално представителство
и защита пред Министерство на правосъдието , ВСС , Прокуратура на РБ и Съда“/, а
втората с изцяло общ предмет на учредяване на представителна власт в процесуално
направление / „ да ме представлява и защитава пред органите на съдебната власт , както и
да „води делото до окончателното му свършване във всички инстанции..“, с всички права на
разпореждане с предмета му уредени в ГПК, получаване на изпълнителни листи , заверени
преписи, пари и т.н./. Те очевидно предпоставят евентуално извършване на адвокатски
услуги и упражняване на представителна власт за в бъдеще време, могат да се ценят
3
като доказателство за доверието на ищцата към ответника към онзи момент, но не като
юридически факти, пораждащи сами по себе си , т.е. без добавъчни обстоятелства от
изпълнителен характер, негово право на отказ да върне търсената обратно парична сума,
която е получил . Фактът , че ищцата не е се е явила на негови писмени покани да й даде
сметка / да се „отчете“ / за извършени адвокатски услуги няма никаква правно логическа
връзка с основанието на предявения иск. Длъжникът – довереник по един възмезден
договор за поръчка не може да се освободи от задължението си да върне възнаграждението
, което доверителят му е платил , щом/доверителят/ се е отказал от поръчката и се
установи , че първият не е изпълнил нищо от предмета й , по причина, че вторият не му е
съдействал да изпълни задължението си по чл. 284, ал.2, пр.1-во ЗЗД да му даде сметка
какво е извършил/ами нали тъкмо защото нищо не е извършил / не е доказал да е извършил
е последвал отказ от поръчката?!/. Не е предявен иск за вреди от неизпълнение на
договорно задължение, за да е мислимо приложимо правилото за частично или пълно
освобождаване на длъжника от отговорност при условията на чл.83, ал.1 ЗЗД. Впрочем
възраженията на ответника са вътрешно противоречиви от гледище на правната логика,
приложена с оглед естеството на твърденията му. Най напред той отрича да е сключвал с
ищцата договор за правна защита и съдействие с конкретен предмет завеждане на дело по
ЗОДОВ, заради чието поемане да е получил въпросното плащане , после се позовава на
сключен помежду им на 11.09.2018 г. такъв договор/ 8 дни след плащането на сумата/ ,
наречен основен , въз основа на който и издаденото му пълномощно от същата дата твърди
да е извършвал адвокатски услуги , които обаче отнася далеч назад във времето /!??/ и
накрая оправдава свое право да откаже да върне полученото с позоваване на нормите на
чл.4 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл.26 ЗА, задето тя неоснователно се е отказала от същия този основен
договор и е оттеглила пълномощията си !?
Очевидно е , че до отправяне на нотариалната покана е изтекло време извън всякакъв
разумен срок за завеждане на дело по ЗОДОВ, считано от датата на плащането и е факт ,
че такова не е заведено. Тогава отказът от договора, израз на упражнено право / чл.287,
пр.2-ро ЗЗД / не е неоснователен и правните последици от този юридически факт са две : 1/
прекратяването му и 2/ възникване на законоустановено облигационно задължение на
ответника да върне получената парична сума , тъй-като вече не съществува правно
оправдание, тя като номинален измерител на потребителна стойност да се счита елемент
от актива на имуществото му – чл. 55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД. По тези съображения искът
подлежи на уважаване в своята цялост.
При изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 500
лева, представляваща направени по въззивното производство разноски във вид на
заплатено адвокатско възнаграждение- вземане и съответно насрещно задължение ,
възникнали на основание чл.78, ал.1 ГПК и станали изискуеми в резултат на упражненото
от нея процесуално право да поиска присъждането им.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение №260093/14.08.2020 г. по гр.д.
№ 17/2020 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. Ц. П. , с ЕГН: ********** да заплати на П.
С. С., с ЕГН: ********** сумата 500/ петстотин/ лева, представляваща направени по
въззивното производство разноски .
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5