Р Е
Ш Е Н
И Е № 56/20.3.2019г.
Гр. Ямбол, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести състав, в
публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева
и прокурор Ж.Илиев, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 27 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.284 и сл. ЗИНЗС във връзка с чл.203 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ по
искова молба на С.Г.В. от гр.Ямбол, с която се претендира да му бъдат присъдени
7000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди по
време на престоя му в ареста в гр.Ямбол в периода от 26.08.2015 г. до
31.03.2016 г.
Като основание на
претенцията се сочи, че по време на престоя си в ареста ищеца е бил настанен в
помещения с недостатъчна площ, лишени от самостоятелен санитарен възел и се е
налагало да използва кофа за облекчаване на естествените човешки нужди, което е
създавало неудобства за него и останалите задържани; килиите са били без
постоянен достъп до течаща вода и без пряк и директен достъп до слънчева
светлина и чист въздух, като в тях са се развъждали насекоми, чието ужилване му
е причинявало дискомфорт и болки, както и че не му е
предоставян достъп до престой на открито, за да има условия за осъществяване на
достатъчно двигателна активност.
В съдебно заседание ищецът
се явява лично като подържа претенцията си по съображенията в исковата молба,
доразвити в писмена молба, с искане да бъде уважена изцяло, като се присъдят и
направените по делото разноски.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител ст.юрисконсулт С. оспорва иска като неоснователен и
недоказан, като счита че следва да бъде отхвърлен изцяло и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, т.к. не са се доказали
твърденията на ищеца за наличие на настъпили вреди и какви точно са те, както и
да е налице неизпълнение на вменени от закона задължения от страна на
длъжностните лица, респ. по делото няма доказателства за влошаване на
психическото и физическото здраве, напротив–при постъпването в ареста при
първоначалния преглед ищецът е съобщил, че има камъни в бъбреците, а от приложените медицински документи става
ясно, че при получена бъбречна криза в Арест Ямбол са положени необходимите
медицински грижи, а освен това при решаване на делото съда следва да съобрази,
че през голямата част от време ищеца е бил сам в помещението.
Според участващия в процеса
прокурор от събраните по делото писмени доказателства се установява, че са
налице посочените в исковата молба нарушения на разпоредби от ЗИНЗС и претенцията
е основателна, но прекомерно завишена като размер, който следва да бъде в значително
по-ниска стойност, като се отчете обстоятелството, че в действителност не през
целия период на пребиваване в ареста в килията, където е бил ищеца са били
двама човека, , а от друга страна безспорно е установено, че извън обичайните
страдания и неудобства за ищеца не са настъпили някакви други вреди и неговото
здравословно състояние не се е влошило в резултат на тези неизпълнения на
закона, т.к. са били полагани съответните медицински грижи, поради което следва
да се определи размер на претенцията, който да съответства на данните по
делото, а в останалата част да се остави без уважение.
Сред преценка на събраните
по делото доказателства, становищата и процесуалните действия на страните и
приложимия закон, съдът приема следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.284 ЗИНЗС, според който държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, като в случаите по
чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.285 ЗИНЗС искът
на чл.284, ал.1 ЗИНЗС се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, като ответници са органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според чл.205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл.3, ал.1 ЗИНЗС
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, като ал.2 дефинира, че за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Констатирането на цитираните
обстоятелства води до ангажиране на отговорността на държавата, като в тежест
на ответник е с всички допустими доказателства и доказателствени
средства да докаже, че изнесените в исковата молба обстоятелства не
кореспондират с действителността.
В тази връзка, за да се
приеме едно бездействие за незаконосъобразно трябва да бъде установено
неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие.
Видно от приложените по
делото справки ищецът С.Г.В. е задържан в Арест-Ямбол на 27.08.2015 г. и на
01.04.2016 г. е преведен в затвора-Стара Загора, като по време на престоя си е
настанен в помещенията за настаняване на лишените от свобода, които са с
размери 6,38 кв.м., оборудвани с две разположени едно над друго легла, маса и
стол, неподвижно монтирани. За периода от 27.08.2015 г. до 19.10.2015 г. лицето
е било настанено самостоятелно в килия, а за времето от 19.10.2015 г. до
01.04.2016 г. е бил с още едно лице или общо двама задържани в килия, като хигиената
в ареста се поддържала ежедневно - в килиите от обитаващите ги задържани, а в
общите помещения от лишен от свобода, след изрично негово съгласие, за което почистващи
и дезинфекционни материали са били осигурявани ежедневно от бюджета на РСИН-Ямбол,
а на лишените от свобода е предоставяна възможност, по тяхно желание, сами да
закупуват хигиенни материали за лична нужда, както и да получават такива отвън.
Отразено е че килиите нямат самостоятелен санитарен възел и течаща вода; достъп
до общата баня и тоалетна се осигурява по график 4 пъти дневно / в периода на
закуска, обяд, след обяд и вечер/, според натовареността на ареста и за
всичките 14 килии има един общ санитарен възел, оборудван с тоалетна, мивка и
място за къпане, което се извършва два пъти в седмицата, а ежедневно, при
поискване от страна на задържаното лице се осигурява незабавен достъп до
санитарния възел, до течаща, топла вода за задоволяване на хигиенни и
физиологични нужди.
В справката за условията в
Арест-Ямбол по време на задържането на С.Г.В. е записано и че достъпа на дневна
светлина в килията е опосредстван - от коридора на ареста, през отвор,
разположен над вратата на арестантската килия с размери: 120 см. - 60 см., и
чрез прорез в самата врата, който съответно е с размер: 50 см. - 40 см., и
двете отваряеми, като във всяка килия, допълнителното
изкуственото осветление, предоставя достатъчно количество светлина за четене,
но професионално замерване за степента на осветеност в килиите, към момента не
е извършвано; че не са изградени място за престой на открито и самостоятелни
санитарни възли, поради причини от технически характер; разходката е до общата
баня и тоалетна, която се осигурява по график 4 пъти дневно /в периода на
закуска, обяд, след обяд и вечер/, според натовареността на ареста; на
задържаните се осигурява топла, котлова храна от
външен доставчик, която се предоставя три пъти дневно, преди времето за
хранене; чаршафите са сменяни ежеседмично, като прането и дезинфекцията им се
извършва в Арест-Елхово.
Според предоставената Справка
относно здравословния статус на С.Г.В. по време на задържането му в Арест-Ямбол
медицинското обслужване е осъществявано от медицински фелдшер от РСИН-Ямбол и
от личния лекар на задържаните лица, определен служебно от РЗОК, а при нужда са
ползвани услугите на Спешен център към болница „Св. П.” и консултации с лекари
специалисти, като ежемесечно са закупувани лекарства на задържаните лица, а при
специфични нужди от лечение, медикаменти са закупувани по изписани индивидуални
рецепти, които задължително са изпълнявани. Отразено е, че първичният
медицински преглед на ищеца е проведен на 28.08.2015 г. и му е поставена
диагноза „клинично здрав“, като при анамнезата е установено, че има минали
заболявания „н.к.“ и „хипертонична болест“ със стойности 160/90, но не е
приемал редовно медикаменти за контрол на кръвното налягане. При престоят му в
ареста са извършвани редовни медицински прегледи и са установени заболяванията “н.
на десен бъбрек“ и “хипертонична болест“, за което кръвното му е измервано
редовно и рядко е надвишавало стойности от 140/90 и му е изписана по половин таблетка “Хл.“
на ден и е нямал хипертонични кризи, както и. При престоя си задържания е имал
многократни оплаквания от болки в десният хълбок и е направена консултация с
уролог, който доказал диагнозата с ехографски апарат
и допълнителни клинични изследвания и изписал рецепта, която е закупена за
сметка на РСИН-Ямбол и давана по схема. Във връзка със заболяването “н. на
десен бъбрек“ лицето е имало общо две по-силни бъбречни кризи, когато е извикан
ЦСМП гр.Ямбол и са му поставени инжекционни спазмолитици
за копиране на болката, докато при по-леките кризи са му давани медикаменти на
таблетки, които са закупени за сметка на службата. Записано е, че други
оплаквания и заболявания не са констатирани; през време на престоят си в ареста С.Г.В. е нямал оплаквания
за психични проблеми и не е вземал лекарства за неврози и депресии, като същият
е напуснал ареста в добро общо състояние и без настъпели усложнения.
Нормите на чл.43, ал.2 и ал.4 ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от
1.06.2009 г.) действали към момента на задържане на ищеца в Арест-Ямбол предвиждат,
че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица, като количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
В тази връзка чл.20, ал.2 и
ал.3 ППЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от
1.02.2010 г.) регламентират, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, а в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съгласно чл.21, ал.1 ППЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г.) спалните
помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни
тела.
Предвид посочената правна
регламентация и данните по делото, които не са оспорени или опровергани с други
доказателства, може да се направи извода, че по отношение на ищеца са били
нарушени горните разпоредби, т.к. спалните помещения не са били с осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, както и не е
било извършвано професионално замерване за степента на осветеност в килиите, за
да се установи дали степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
отговарят на изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Същото се отнася и за размера
на жилищното помещение, за който не може да се приеме, че отговаря на необходимата
площ за времето през което ищецът е бил настанен заедно с друго лице в килия от
6,38 кв.м., която площ не е достатъчна за денонощното пребиваване на двама
човека, независимо от липсата на конкретни изискуеми размери, като отделно в
помещението е липсвало и предвиденото за обслужване на задържаните оборудване.
Условията в ареста не са осигурявали
възможност и за предвидения постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
доколкото в килиите не е имало самостоятелен санитарен възел и течаща вода, а достъпа
до един общ за 14 килии санитарен възел, оборудван с тоалетна, мивка и място за
къпане, е ставало по график четири пъти дневно, но не и през нощта.
По отношение условията за
настаняване и с оглед носената от страните доказателствена
тежест следва да се посочи, че по делото не се установи за разглеждания период
или във време близко до него да е била извършвана дезинсекция и дератизация на обитаваните помещения, за да се направи
обоснован извод за липса на насекоми или други вредители в тях, което
кореспондира с твърденията в исковата молба в тази насока.
На следващо място се
констатира и допуснато нарушение на уреденото в чл.86,ал.1, т.1 ЗИНЗС право на лишените от
свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден, което по силата
на чл.240 ЗИНЗС е приложимо и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка
за неотклонение задържане под стража.
В посоченото насока липсват
както доказателства, така и твърдения от ответната страна да е била осигурена
възможност за реализиране на въпросното право.
В тази връзка техническата
невъзможност за изграждане на самостоятелни санитарни възли и осигуряването на
място за престой на открито не са основание ответника да не носи деликтна отговорност в настоящия случай.
На база така констатираните
факти и обстоятелства съдът приема, че в мястото за лишаване от свобода не са
били спазени посочените задължителни изисквания, като съобразно носената доказателствена тежест не се обориха твърденията на ищеца,
че поради незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица от
администрацията на ареста необходимите условия са липсвали в пълен обем, което
е в пряка причинно-следствена връзка с негативните му изживявания, изразяващи
се в неудобство, болки, унижение и страдания, и от това са претърпени
неимуществени вреди.
С оглед на горното съдът приема,
че исковата претенция на С.Г.В. срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“, на която закона е възложил осигуряването на условията за
обитаване в местата за лишаване от свобода, е доказана по основание по аргумент
от нормата на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС и при приложение на законовата презумпция
за настъпване на неимуществени вреди по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Довод за неоснователност на
претенцията не може да бъде, съдържащата се в Справка относно здравословния
статус на С.Г.В. по време на задържането му в Арест-Ямбол, информация за
осигуреното на лицето медицинско обслужване и липсата на влошено здравословно
състояние, т.к. от една страна в исковата молба няма наведени доводи в тази насока,
а от друга не се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди
различни от обичайните за аналогични случай.
По отношение на претендирания размер съдът счита, че обезщетението следва да се определи, с оглед
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, по справедливост, спазването на който принцип като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
В тази връзка и като взе
предвид времето на престой в ареста и обстоятелството, че за част от времето
лицето е било настанено самостоятелно в килия, съдът приема, че исковата
претенция следва да бъде уважена в размер на 1000 лева ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 01.04.2016 г.-датата на преустановяване на
увреждането до окончателното й изплащане, като в останалата й част се отхвърли
като неоснователна и недоказана.
Съобразно разпоредбата на
чл.286, ал.3 ЗИНЗС когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати внесената държавна такса, поради което следва да бъде
осъдена Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на С.Г.В.
сумата 10 лева, представляваща внесената държавна такса.
Водим от горното, Я А С,
шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.***да заплати на С.Г.В. ***, понастоящем в Затвор Бургас - ЗОЗТ „Д.“,
VІ група за нарушение по смисъла
на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на неблагоприятните условия за задържане под стража по време на престоя в периода от 26.08.2015 г. до
31.03.2016 г. в Арест-Ямбол, в размер на
1000 (хиляда) лева ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.04.2016
г. до окончателното й изплащане, като претенцията в останалата й част като
неоснователна и недоказана ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.***да заплати на С.Г.В. ***, понастоящем в Затвор Бургас - ЗОЗТ „Д.“,
VІ група сумата
10 (десет) лева разноски по производството.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се чете