Р Е Ш Е Н И Е
№ 260053
гр. С., 14 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети май 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 659 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „А.” ЕООД твърди, че страните сключили договор за продажба на стоки, описани във фактура № 1570 от 08.05.2018 г. срещу продажна цена в размер на 32227,91 лв., с падеж на задължението на 08.05.2018 г., която ответникът заплатил частично, като останала дължима сума в размер на 13412,58 лв. Този остатък бил формиран след като от извършеното от ответника частично плащане на 05.08.2019 г. на сумата от 22879,63 лв. била приспадната начислена за периода от 09.05.2018 г. до 05.08.2019 г. лихва за забава в общ размер от 4064,30 лв. Ищецът моли съда да го осъди да му заплати сумата от 13412,58 лв. по фактура № 1570 от 08.05.2018 г., обезщетение за забава върху нея за периода от 06.08.2019 г. до 07.07.2020 г. в размер на 1255,57 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски заедно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното им плащане.
Ответникът ЗК „Ц.” оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че е заплатил стойността на процесната фактура чрез два парични превода – от 08.02.2019 г. на сумата от 9248,28 лв. и от 05.08.2019 г. на сумата от 22879,63 лв. Възразява против извършеното от ищеца отнасяне на част от платената на 05.08.2019 г. сума за погасяване на законна лихва в размер на 4064,30 лв., като твърди, че той не го е уведомил за такава счетоводна операция. Твърди също така, че между страните било подписано споразумение от 14.04.2020 г., чрез което те се съгласили да не се начислява мораторна лихва върху забавени плащания за 2019 г., в случай че задълженията на кооперацията бъдат заплатени в тридневен срок след получаване на субсидията през м. април 2020 г. Счита, че предпоставките за прилагане на споразумението са се осъществили, поради което кооперацията не дължи лихви за забава върху сумата по процесната фактура. Заявява също така, че вземане за лихва по фактура № 1570 от 08.05.2018 г. в размер на 4745,34 лв. било предмет и на дебитно известие № 1829 от 01.02.2019 г.
Твърди също така, че закупил от ищеца стоки по следните фактури: фактура № 1505 от 01.10.2017 г. на стойност 1480 лв., фактура № 1507 от 01.10.2017 г. на стойност 8334,48 лв. и фактура № 1511 от 13.10.2017 г. на стойност 14208,48 лв. За заплащане на цената по фактурите той превел на продавача сумата от 6000 лв. чрез банков превод от 03.04.2018 г. и сумата от 31921,24 лв. чрез банков превод от 14.04.2018 г., които преводи общо надхвърляли задълженията по трите фактури със сумата от 13899,28 лв. Счита, че тази сума е недължимо платена, поради което прави възражение за прихващане на задълженията си, предмет на настоящото производство, с така посочената недължимо платена сума. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски заедно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното им плащане.
Ищецът счита, че възраженията за прихващане направени от насрещната страна са неоснователни, тъй като че не са налице надвнесени от негова страна суми.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
От еднозначните становища на страните става ясно, че между тях са налице договорни отношения, възникнали на основание договор за продажба на конкретни стоки, описани във фактура № 1570 от 08.05.2018 г., на обща стойност 32227,91 лв. с ДДС, по който ищецът участвал в качеството на продавач, а ответникът – в качеството на купувач. Счетоводният документ е подписан и от двете страни по делото и същият удостоверява получаването на стоката на същата дата - 08.05.2018 г., както и уговорката им относно падежа на задължението за заплащане на продажната цена, който също е определен за 08.05.2018 г. Не е спорно също така, че търговските отношения между страните датират от продължителен период от време и във връзка с доставките помежду им са издадени множество фактури и извършени многобройни плащания; съконтрахентите не оспорват сделките, по които са издадени отразените в счетоводствата им фактури, нито извършените помежду им плащания, като става ясно, че разногласията помежду им касаят начина, по който са отнасяни плащанията към конкретните задължения на купувача в счетоводствата на двете страни.
От изготвената по делото ССЕ се установява, че задълженията, за чието погасяване са налице разминавания в счетоводствата на страните, касаят следните фактури:
-фактура № 476 от 01.12.2011 г. на стойност 7208,28 лв.;
-фактура № 1230 от 01.10.2015 г. на стойност 2130 лв.;
-фактура № 1451 от 01.05.2017 г. на стойност 4560 лв.;
-фактура № 1505 от 01.10.2017 г. на стойност 1480 лв.;
-фактура № 1507 от 01.10.2017 г. на стойност 8334,48 лв.;
-фактура № 1511 от 13.10.2017 г. на стойност 14208,48 лв.;
-фактура № 1555 от 02.04.2018 г. на стойност 34148 лв.;
-и фактура № 1570 от 08.05.2018 г. на стойност 32227,91 лв.
Стана ясно също така, че за погасяване на задълженията си ответникът е извършил следните плащания:
-на сумата от 6000 лв. на 03.04.2018 г. с посочено при превода на сумата правно основание „фактури 1505, 1507, 1511/2017 г.“. Според вещото лице в счетоводството на ищеца това плащане е отнесено за погасяване на част от задължението по фактура № 1507 от 01.10.2017 г. на стойност 8334,48 лв., а в счетоводството на ответника – за погасяване на задължението по фактура № 1505 от 01.10.2017 г. на стойност 1480 лв. и на част от задължението по фактура № 1507 от 01.10.2017 г. (по която е погасена сума в размер на 4520 лв.).
-на сумата от 31921,24 лв. на 11.04.2018 г. с посочено при превода на сумата правно основание „фактури 1505, 1507, 1511/2017 г.“. В счетоводството на ищеца това плащане е отнесено за погасяване на следните задължения:
-7208,28 лв. по фактура № 476 от 01.12.2011 г. на стойност 7208,28 лв.;
-2130 лв. по фактура № 1230 от 01.10.2015 г. на стойност 2130 лв.;
-4560 лв. по фактура № 1451 от 01.05.2017 г. на стойност 4560 лв.;
-1480 лв. по фактура № 1505 от 01.10.2017 г. на стойност 1480 лв.;
-2334,48лв. по фактура № 1507 от 01.10.2017 г. на стойност 8334.48 лв.;
-14208,48 лв. по фактура № 1511 от 13.10.2017 г. на стойност 14208,48 лв.
В счетоводството на ответника с това плащане са погасени следните задължения:
-4550 лв. по фактура № 1451 от 01.05.2017 г. на стойност 4560 лв.;
-3814,48 лв. по фактура № 1507 от 01.10.2017 г. на стойност 8334.48 лв.;
-14208,48 лв. по фактура № 1511 от 13.10.2017 г. на стойност 14208,48 лв.;
-9348,28 лв. по фактура № 1555 от 02.04.2018 г. на стойност 34148 лв.
-на сумата от 34148 лв. на 08.02.2019 г. с основание на плащането „фактура № 1555 от 02.04.2018 г.“. В счетоводството на ищеца плащането е покрило задължението по така посочената фактура, а в счетоводството на ответника е отнесено за погасяване на остатък от сумата по фактурата в размер на 24799,72 лв. (тъй като една част от нея в размер на 9348,28 лв. в това счетоводство е погасена с плащането от 11.04.2018 г.), а останалата част от преведената сума в размер на 9348,28 лв. – за погасяване на процесната фактура № 1570 от 08.05.2018 г. на стойност 32227,91 лв.
-на сумата от 22879,63 лв. на 05.08.2019 г. с посочено основание за плащането „фактура № 1570 от 08.05.2018 г.“, която е отнесена от ищеца за погасяване на лихва за забава върху сумата по тази фактура за периода от 09.05.2018 г. до 05.08.2019 г. в общ размер от 4064,30 лв., както и на част от главницата в размер на 18815,33 лв., а ответникът – за погасяване на главницата по същата фактура, като с това плащане закрил и цялото задължение по нея.
-на сумата от 653 лв. на 26.05.2020 г. с посочено основание на плащането „законна лихва за периода от 20.05.2015 г. до 25.05.2020 г.“ и на сумата от 2130 лв. на 26.05.2020 г. с посочено основание фактура 1230 от 01.10.2015 г., като при ищеца тези плащания били отнесени за погасяване на лихви по фактура № 1451 от 01.05.2017 г., а при ответника сумата от 2130 лв. покрила задължението по фактура 1230 от 01.10.2015 г.
Чл. 76, ал. 1 ЗЗД гласи, че този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява, ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Според ал. 2 на същата разпоредба когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Според тълкуването на тези норми, дадено в т. 1 от ТР № 3/2017 г от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3 от 2017 г. на ОСГТК, когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. В приложение на така регламентираните правила следва да се приеме, че плащанията, извършени от ответника на 03.04.2018 г. на сумата от 6000 лв. и на 11.04.2018 г. на сумата от 31921,24 лв. следва да бъдат отнесени най – напред за погасяване на задълженията му по фактура № 1505 от 01.10.2017 г. на стойност 1480 лв., фактура № 1507 от 01.10.2017 г. на стойност 8334,48 лв. и фактура № 1511 от 13.10.2017 г. на стойност 14208,48 лв., които са посочени от самия него като основание за превода на сумите. Общият сбор на двете преведени суми е 37921,24 лв., а сборът на задълженията по трите фактури – 24022,96 лв., поради което след покриването им остава разлика в размер на 13898,28 лв. Тази разлика следва да се отнесе за погасяване на най - старите задължения на ответника – тези по фактури № 476 от 01.12.2011 г., № 1230 от 01.10.2015 г. и № 1451 от 01.05.2017 г., съответно на стойност 7208,28 лв., 2130 лв. и 4560 лв., чийто общ сбор възлиза на сумата от 13898,28 лв., какъвто е остатъкът от първите две преведени суми след покриване на задълженията по фактури № 1505 от 01.10.2017 г., № 1507 от 01.10.2017 г. и № 1511 от 13.10.2017 г. Поради тези причини съдът счита, че начинът, по който ищецът е отнасял плащанията на ответника за покриване на задълженията му в счетоводството си е съобразен с критериите на чл. 76 ЗЗД, тъй като той е закрил именно задълженията по фактурите, посочени от съконтрахента му като основание за паричните преводи, а остатъкът, преведен без посочено конкретно основание, е използвал за погасяване на най – старите му задължения съобразно изискването на посочената разпоредба. За да стори това, той не е бил длъжен да уведомява насрещната страна, в който смисъл последната направи възражения, а тъкмо напротив – самата тя е следвало да уведоми съконтрахента си относно намерението си да изпълни едно или друго свое задължение, като при липсата на такова изявление кредиторът е бил длъжен да спази регламентираната в закона поредност.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неправилно отнасяне на плащането от 11.04.2018 г. за покриване на задължението му по фактура № 476 от 01.12.2011 г. на стойност 7208,28 лв., тъй като същата към този момент била погасена по давност. Чл. 120 ЗЗД гласи, че давността не се прилага служебно, откъдето следва, че изтичането на давностния срок не погасява автоматично задължението, а ефектът на погасяването би могъл да настъпи едва когато длъжникът се позове на последиците от този факт. В конкретния случай няма данни, че ответникът е сторил това преди 11.04.2018 г., когато е извършил плащането, което по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е отнесено за закриване на най – старото му задължение. Според чл. 118 ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. С оглед на тази норма извършеното на 11.04.2018 г. плащане не би могло да се пренасочва за покриване на друго задължение на ответника, след като той на по – късен етап е решил да се позове на изтеклата по отношение на фактура № 476 от 01.12.2011 г. погасителна давност, поради което възраженията му в тази насока следва да се оставят без уважение.
Отделно от това от изготвената по делото ССЕ стана ясно, че остатъкът от паричните преводи от 03.04.2018 г. и 11.04.2018 г. след изпълнението на задълженията по фактури № 1505 от 01.10.2017 г., № 1507 от 01.10.2017 г. и № 1511 от 13.10.2017 г. – а именно сумата от 13898,28 лв., е бил отнесен както от ищеца, така и от ответника, за погасяване на други задължения на последния, поради което тезата му, че този остатък е недължимо платен и следва да послужи за прихващане на задълженията му по настоящото производство се явява неоснователна, а възражението му за прихващане следва да се остави без уважение.
В тази ситуация третото по ред плащане на сумата от 34148 лв., извършено на 08.02.2019 г., с основание на плащането „фактура № 1555 от 02.04.2018 г.“ следва да се отнесе за погасяване на задължението по тази фактура, както е сторил ищецът, като за съда не става ясно на каква логика се основава тезата на ответника, че съконтрахентът му е следвало да отнесе част от тази сума за погасяване на друго задължение, при положение че не е направил изявление в подобен смисъл, а сумата по превода съвпада изцяло със сумата по фактурата. При тази поредност следващото плащане от 22879,63 лв., извършено на 05.08.2019 г. с посочено основание за плащането „фактура № 1570 от 08.05.2018 г.“ следва да погаси задължението по тази фактура частично, тъй като тя е на по – висока стойност от паричния превод и тъй като с основание кредиторът по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД най – напред е погасил натрупаните до момента лихви върху забавената главница. Чл. 309а, ал. 1 ТЗ гласи, че когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Видно от текста на самата фактура № 1570 от 08.05.2018 г., падежът на задължението за заплащане на посочената в нея продажна цена е 08.05.2018 г., поради което става ясно, че забавата на длъжника датира от следващия ден – 09.05.2018 г. Съгласно заключението на вещото лице законната лихва за периода от 09.05.2018 г. до 05.08.2019 г. възлиза на сумата от 4064,62 лв., поради което извършеното от кредитора приспадане на сумата от 4064,30 лв. от размера на плащането от 05.08.2019 г. се явява основателно и остатъкът от 18815,33 лв. следва да се отнесе за погасяване на главницата, която се намалява до сумата от 13412,58 лв. Размерът на предявената претенция възлиза на именно тази стойност, поради което същата следва да се присъди на ищеца, като се уважи и акцесорния му иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.08.2019 г. до 07.07.2020 г. в размер на 1255,57 лв. (изчислена чрез он лайн калкулатор) и за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2020 г., до окончателното й плащане. Видно от цитираната законова норма обезщетението за забава се дължи по силата на закона и кредиторът не е длъжен да уведомява своя длъжник, нито че е начислил такова обезщетение, нито че е прихванал същото от платените от него суми, още повече че е сторил това отново в определената от закона поредност (чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Начинът на счетоводно отразяване на това санкционно вземане на кредитора няма отношение към основателността на предявения акцесорен иск, тъй като осчетоводяването му само констатира неговото съществуване, а не го поражда, при положението че същото възниква по силата на закона. Евентуалното начисляване на ДДС върху това вземане в счетоводството на ищеца също няма отношение към настоящото производство, тъй като такъв данък не е включен в размера на исковата претенция, и не е начислен като част от погасената към настоящия момент законна лихва в размер на 4064,30 лв. Ответникът представя постигнато между страните писмено споразумение от 14.04.2020 г., по силата на което те са се съгласили да не се начисляват лихви за забава за задълженията му за 2019 г., при положение че същите бъдат изплатени в тридневен срок от получаването на субсидията през м. април 2020 г. Съдът счита, че същото е неприложимо за настоящия случай, тъй като процесното задължение е такова за 2018 г. и следователно не попада в приложното поле на споразумението. Същевременно ако при тълкуване на този акт се приеме, че той визира всички задължения на ответника, съществуващи към 2019 г., следва изводът, че той не е произвел своето действие, тъй като настоящото задължение не е било изпълнено в уговорения между страните тридневен срок (според вещото лице въпросната субсидия е получена от ответника на 15.04.2020 г.).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на насрещната страна направените по делото разноски съразмерно с материалния интерес по прекратената част от производството, а именно: 586,72 лв. за държавна такса, 1044,23 лв. за адвокатски хонорар, 19,43 лв. за държавна такса за обезпечение на иска, 687,09 лв. за адвокатски хонорар по същото производство, 221,47 лв. за държавна такса за изпълнителното производство по обезпечението на иска и 58,28 лв. за адвокатски хонорар по същото производство. Поради уважаването на предявените искове искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Ц.” с ЕИК …………. и адрес на управление: с. Ц., общ. С., представлявано от С. Н. М., да заплати на „А.” ЕООД с ЕИК ……… и адрес на управление:гр. С., ул. „Д.“ № .., ет. ., ап. .., представлявано от С. Й.Е., сумата от 13412,58 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и дванадесет лв. и 58 ст.), представляваща неизплатена част от продажна цена (с включен ДДС) на стоки, описани във фактура № 1570 от 08.05.2018 г., обезщетение за забава върху тази сума за периода от 06.08.2019 г. до 07.07.2020 г. в размер на 1255,57 лв. (хиляда двеста петдесет и пет лв. и 57 ст.), законна лихва върху главницата от 08.07.2020 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски съразмерно с материалния интерес по прекратената част от производството, а именно: 586,72 лв. (петстотин осемдесет шест лв. и 72 ст.) за държавна такса, 1044,23 лв. (хиляда четиридесет и четири лв. и 23 ст.) за адвокатски хонорар, 19,43 лв. (деветнадесет лв. и 43 ст.) за държавна такса за обезпечение на иска, 687,09 лв. (шестстотин осемдесет и седем лв. и 9 ст.) за адвокатски хонорар по същото производство, 221,47 лв. (двеста двадесет и един лв. и 47 ст.) за държавна такса за изпълнителното производство по обезпечението на иска и 58,28 лв. (петдесет и осем лв. и 28 ст.) за адвокатски хонорар по същото производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на Земеделска кооперация „Ц.” с ЕИК ……… и адрес на управление: с. Ц., общ. С., представлявано от С.Н. М., за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/