РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Бургас, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20242120200571 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Венцислава С. Н. с ЕГН: **********,
с посочен съдебен адрес: *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К №
5379229 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“
в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като се застъпва, че от датата на ЕФ
до датата на налагането на наказанието са изтекли повече от две години.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда са
развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска
неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото ЕФ е бил надлежно
връчен на 24.01.2024 г. (л. 12 гръб), а жалбата е депозирана директно на 26.01.2024 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
1
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 04.10.2021 г. в 14:30 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+850 до магазин „Егло
България“ в посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, техническо средство – мобилна
система за контрол на скоростта с „TFR1-M“ с № 510 разположена в служебен автомобил с
рег. № *, засякла и заснела, движещ със скорост от 83 км/ч., автомобил „Рено Клио“ с рег. №
*. Мястото на контролирания пътен участък попадало в урбанизираната територия на гр.
Бургас и там важало общото ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение
било записано на файл с наименование „Клип № 30374”. По-късно записите от системата за
контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Рено Клио“ с
рег. № * е собственост на жалбоподателката (л. 12), както и че скоростта следва да се счита
на 80 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5379229 на ОДМВР-
гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип „TFR1-M” с № 510, към датата на заснемане на нарушението
било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 14) и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 13).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 15 съдържащ всички
законоустановени реквизити, включително и снимка на разположението на техническото
средство (л. 15 гръб).
По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по
чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
2
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че този участък попада в
границите на населеното място и важи общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и
точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 30 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта.
Съдът счита, че в ЕФ по достатъчно описателен начин е посочено мястото на
извършване на нарушението (чрез неговото описание и посочване на координати в
придружаващата снимка), обстоятелствата по неговото извършване и всички останали
факти, относими към отговорността на нарушителя. Видно от приложената снимка в зоната
на заснемане на техническото средство няма други автомобили, които евентуално да са
повлияли на уреда.
По същество следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен
фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
- електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е
посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов
подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
3
поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната
практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по
к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от
очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателката в срок да сезира
компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото
реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.
Следва да се има предвид и че настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП
(обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са
съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че
използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата
по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на
контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, да се издава НП или ЕФ. В §6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически
средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 13) – мобилната система за видео-
контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо
средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения
видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния
автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия
видеоматериал. Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност на издаденото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г.
Същевременно обаче по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че
в конкретния случай използваната мобилна система за контрол е одобрен тип средство за
4
измерване на скорост.
Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015
г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък – т.е. цялото установяване и
заснемане на нарушението се извършва автономно от техническото средство. Доколкото за
нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно
постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение
№ 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта,
разстоянието до пътния знак и др. По мнение на съда процесуалният документ е изготвен
съобразно изискванията, поради което и е годен да изпълни функциите си. Протоколът е
придружен и със снимка на разположението на техническото средство, въпреки че съгласно
практиката на касационната инстанция, това изискване е задължително само що се касае до
технически средства, разположени на пътното платно, а не за тези монтирани в служебен
автомобил.
Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така,
доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 04.10.2021 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин.
Във връзка с възраженията на жалбоподателката за изтекли давностни срокове по чл.
34 ЗАНН следва да се има предвид, че по силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН - не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
5
една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите
на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният
фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по
отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление,
нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от
ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на
АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното,
нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се
издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл. 34
от ЗАНН не намират приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната
давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от
ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на
04.10.2021 г., до настоящия момент не са изминали четири години и шест месеца / Решение
№ 23/07.01.2022 г. по к.н.а.х.д. № 2637/2021 на АдмС-Бургас/.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на собственика на автомобила. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност
за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от
ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния
представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал
автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която
следва да процедира собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало
автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. Само в този случай издаденият срещу
собственика/представляващия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В
конкретния случай това не е сторено, поради което и правилно е ангажира отговорността на
Н..
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като
такъв е била запозната към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият й по чл. 21, ал. 2 и ал. 1 ЗДвП, да избира определена
6
скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които
задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателката
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.3
ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да
се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за
маловажен (чл. 189з ЗДвП). Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен
риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с
несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5379229 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Венцислава С. Н. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7