Решение по дело №185/2016 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 188
Дата: 25 ноември 2016 г. (в сила от 3 октомври 2018 г.)
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20161840100185
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                     гр. Ихтиман, 25.11.2016 г.                

В ИМЕТО НА НАРОДА

              ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гергана гЕОРГИева

при участието на секретаря Адрияна Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр. д. № 185/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени са искове с правно основание чл.93, ал.2, вр. чл. 86 от ЗЗД и при евентуалност иск по чл. 55, ал.1,пред.3 от ЗЗД и иск по чл. 92, вр. чл. 88, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба,  че е сключил с ответника предварителен договор за покупко продажба на дружествени дялове на ........2013г., по силата на който договор ответникът се е задължил , да прехвърли на ищцата собствеността върху всички дружествени дялове от „С......“ ЕООД, както и притежавания от дружеството недвижим имот, а именно-поземлен имот с площ от 600 кв.м.,  съставляващ УПИ- ......,  в кв. ……. по рег. план на село О......, мах.“ Ш......“,  съгласно нотариален акт №……., том…….,  рег. №……., дело ………../2008година на нотариус Р...... Г......, за обща продажна цена в размер на 70 000 лева.Твърди се в исковата молба, че в изпълнение на договора ищцата  е заплатила на ответника задатък в размер на 5000 лева. Съответно  в чл.5 от договора ответникът е поел съответни задължения. Твърди се в исковата молба, че поради пълно неизпълнение от страна на ответника не е сключен окончателен договор, за покупко продажба на дружествените дялове от капитала на дружеството и за прехвърляне на горепосочения имот. Страните се договорили да сключат окончателен договор в срок до 10 дни от подписване на предварителния договор. Твърди, че процесният договор е пряко свързан с Договор  № ......от 19.05.2011г., сключен между ДФЗ и ответника за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности”, по програма за развитие на селските райони , който е със срок на изпълнение до ……...2013г., поради което крайния срок по предварителния договор е ……...2013г. Съответно на …………2013г. окончателен договор не е сключен. Ишцата търсила многократно ответника за доброволно  уреждане на отношенията им. Като на ………2013 година ищцата е изпратила покана, с която му е предоставила срок за доброволно плащане на дължимите по договора задатък в двоен размер  като тази покана   поради  укриване на ответника, не е получена от него. На ………..2013 година ищцата е изпратила  втора покана, получена от ответника на дата ………..2013 година, с която покана е направила изрично волеизявление, че разваля  сключения между страните договор. Предоставила е на ответника срок от 7 дни за доброволно изпълнение, но в съответния срок, ответникът не престирал посочените в поканата суми. Във връзка с горепосоченото ищцата моли съда, да постанови решение , с което да  осъди ответника да заплати сумата от 10 000 лева на основание  чл.93, ал.2 от ЗЗД, представляваща  двойният размер на получения от Г...... Н......задатък в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано  от ………..2016 година, датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите. Както и на  основание чл.86 от ЗЗД сумата от 2758, 29 лева,  представляваща обезщетение за забавено плащане  на сумата от 10 000 лева,  за периода от 28.06.2013 година  до 14.03.2016 година. При евентуалност предявява иск  по чл.55, ал.1,  предл. 3,  с което моли съда  да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, като дадени  на отпаднало основание, както и иск по чл.92,  вр. с чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД, за заплащане от страна на ответника на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща само част от уговорената неустойка, съгласно чл.12, вр. с чл.4 от предварителния договор, ведно със законната лихва за забава,  считано от 16.03.2016 година до окончателно изплащане  на сумата, както и сумата в размер на 2 758, 29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 10 000 лева, за периода от 28.06.2013г. до 14.03.2016г. Ищецът претендира и разноски на основание чл. чл.78,ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява лично, представлява се от  адвокат Н...... И...... , който изцяло поддържа исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е оспорил същата откъм нейната допустимост и основателност, включително и след уточняване на исковите претенции от ищеца с молба от ……..2016г. с вх. № 2612.

В съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично, като моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От представения и приет по делото предварителен договор за продажба на дружествени дялове от ........2013г. се установява, че между ответника, като физическо лице и ищцата е сключен предварителен договор за покупко-продажба на дружествените дялове на „С......” ЕООД и на гореописания недвижими имот, собственост на дружеството.От представената на л.11 по делото служебна бележка на Нотариус К......Б......, № …… в НК, се установява, че окончателен договор не е сключен. На л.12 по делото е приета покана за доброволно изпълнение от ……..2013г., която не е получена от ответника, видно от приетите по делото известия за доставяне на л.13,14 и 15. На ……….2013 година ищцата е изпратила  втора покана на Нотариус Р...... Г......, с рег. № ......, с район на действие районна на ИРС, с рег. № ......, получена от ответника на дата ………..2013 година, видно от приетата по делото разписка № 8/2013г., и с която покана на практика ищцата е направила изрично волеизявление, че разваля  сключения между страните договор. Предоставила е на ответника срок от 7 дни за доброволно изпълнение, но в съответния срок, ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.

От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като пълна и изготвена в съответствие с така поставената задача, се установява, че размера на мораторната лихва, изчислен върху сумата от 10 000 лева, считано от ……….2013г. до ………2016г. е в размер на 2 758, 29 лева.

По делото е разпитан, на ищцовата страна свидетелят Л....... От показанията му се установява, че е присъствал при срещата между страните с оглед сключване на окончателен договор, както и че лично той е носил част от средствата в размер на 30 000 лева, представляващи част от продажната цена по сделката. До окончателен договор не се стигнало, по вина на ответника, тъй като не осигурил изискуемите, съгласно договора документи. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични и обективни, съотносими към доказателствата по делото, поради което им дава вяра.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Съдът  намира исковете за допустими, тъй като сключеният предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове и недвижим имот е достатъчен за правния интерес на купувача-ищец, и доколкото съгласно договора ищецът е активно легитимиран да предяви иска, а ответникът е пасивно легитимиран да отговоря по него, тъй като именно неговата правна сфера се засяга.

По иска с правно основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД.

Съдът намира иска за основателен, по следните съображения.

За уважаване на иска, ищецът следваше да докаже, че е налице валидно правоотношение между страните; че ищцата е дала задатъка, който претендира в двоен размер;  че е изпълнила задълженията си по договора, а ответникът виновно не е изпълнил своите,  валидно волеизявление за разваляне на договора, размера на задатъка, а ответникът съответно следваше да докаже положителният факт на плащането.

Съдът намира, че  в представения по делото предварителен договор за продажба на дружествени дялове са обективирани два договора, а именно за продажбата на дружествените дялове на „С......” ЕООД  и за продажбата на описания по-горе недвижим имот.

Съдът намира, че договорът в частта по отношение продажбата на дружествените дялове на дружеството не е породил своя ефект, поради следното. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ дружествените дялове от капитала на търговско дружество с ограничена отговорност могат да се прехвърлят и наследяват. Прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на трето лице се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите-чл.129, ал.1, изр.2 от ТЗ. Транслативният ефект на прехвърлянето настъпва след решение на ОС на дружеството за приемане на третото лице-купувач за съдружник, което се извършва с подаване на молба до дружеството, в която приобретателят на дяловете трябва да заяви, че приема условията на дружествения договор-чл.122 ТЗ. Няма пречка страните да сключат предварителен договор за продажба на дялове. Сключеният договор обаче следва да бъде предходен от горепосочената процедура – молба от ищцата, доколкото е трето лице, а не съдружник, решение на едноличния собственик на капитала. Непредхождането му води до недействителност на сделката, поради противоречието и с императивни правни норми. Тъй като ищцата не ангажира такива доказателства, така сключен, ефектът на предварителния договор за прехвърляне на дружествените дялове не може да настъпи, поради което същият не може да бъде предмет на окончателен договор.

В останалата част съдът намира договора за действителен. Имотът е индивидуализиран в договора, покупко-продажната цена не е детайлизирана в чл. 2,1 в договора, но съдът приема, че е определена в чл. 4 от него. Договорът е сключен в писмена форма. По делото не е представено решение на едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал.1,т.7 от ТЗ. Съгласно постановките на ТР № 3/2013г- на ОСГТК  разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ създава правила, касаещи управлението на дружеството, но не засяга правомощията на управителния орган да изразява воля, че липсата на решение на ОС не е противопоставимо на трети лица и не е липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а има значение само в отношенията между дружеството и управителя. Вярно е, че действията на управителя като волеизявяващ орган обвързват дружеството, сключените от него сделки са действителни и липсата на решение на общото събрание съдружниците на ищцовото дружество за извършване на разпоредителната сделка не означава липса на съгласие на страна по нея и не е основание за прогласяването й за нищожна. Вярно е, че ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, обстоятелство, което съдът и служебно констатира след справка в ТР към АВ. По изложеното, съдът тълкувайки волята на страните по реда на чл. 20 от ЗЗД, независимо, че договорът е сключен от ответника, без да е посочено, че е сключен от него като управител и представляващ дружеството, намира, че същият се е задължил валидно по договора именно като такъв. Този факт не се оспори и от ответника. По изложеното сключената сделка е валидна и действителна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира отговор за исковата молба, не оспори така представения договор, не ангажира доказателства срещу исковите претенции, поради което тези негови права се преклудираха.

От договора се установява, даването на задатъка, размера му /чл.3,/1/ от договора/, както и едностранно воляизявление за развалянето на договора, а именно с коментираната по-горе нотариална покана, получена от ответника на 20.06.2013г. Съответно договорът е развален на 27.06.2013г., след изтичане на седемдневния срок за доброволно изпълнение, съгласно изложеното в поканата. Съдът намира, уговореното между страните в чл. 3,1 от договора има характеристиките именно на задатък, и служи като доказателство за сключване на договора и представлява предварително определено от страните обезщетение при евентуално неизпълнение на договора.

Съдът намира, че ищеца доказа твърденията си, че е изправна страна по договора, че е дал уговорения между страните задатък, и е бил в готовност да престира остатъка от покупко-продажната цена, съгласно договореностите на страните. По изложеното и по аргумент от чл. 93, ал.2, изр.2 от ЗЗД ищецът е активно легитимирана страна да иска дадения задатък в двоен размер. Съответно от показанията на свидетеля Л...... се установи неизпълнение на договорните задължения по чл. 5, т.1,2 и т.3 от договора от страна на ответника,  поради което единствено не е сключен окончателен договор.

По изложеното съдът намира, че ищецът по отношение сключения между него и ответника предварителен договор, в частта за покупко-продажба на имота, предмет на договора, доказа кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 93 от ЗЗД.

Доколкото искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2758, 29 лева,  представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 10 000 лева,  за периода от 28.06.2013 година  до 14.03.2016 година, е акцесорен и зависи от уважаването на главния иск, то същият също следва да бъде уважен. Ищецът доказа, че договорът е развален, наличие на главно вземане, изпадането на ответника в забава, периода на забавата, размера на мораторното обезщетение. По изложеното искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД също следва да бъде уважен.

Доколкото съдът уважи предявеният главен иск, то по евентуално съединените искове с правно основание чл. чл. 55, ал.1,пред.3 от ЗЗД и иск по чл. 92, вр. чл. 88, ал.1 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца разноски следва да бъдат заплатени от ответника, от които 100 лева депозит за съдебно-оценителна експертиза, 1254,00 лева, за адвокатско възнаграждение, за което ищецът представи доказателства, че е реално заплатено, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, и сумата в размер на 510,33 лева разноски за държавна такса в производството, или общо сумата в размер на 1864,33 лева.

 

Водим от изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Г...... Т...... Н......, ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С......Г...... К......, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 10 000 лева /десет хиляди/ лева, представляваща  двойният размер на получения от Г...... Н......задатък в размер на 5000 лева, съгласно предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от ........2013г., както и на  основание чл.86 от ЗЗД сумата от 2758, 29 лева /две хиляди седемстотин петдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане  на сумата от 10 000 лева,  за периода от 28.06.2013 година  до 14.03.2016 година,  ведно със законната лихва за забава, считано  от 16.03.2016 година, до окончателно изплащане на сумите.

ОСЪЖДА Г...... Т...... Н......, ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С......Г...... К......, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1864,33 лева /хиляда осемстотин шестдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, разноски в производството, от които 100 лева депозит за съдебно-оценителна експертиза, 1254,00 лева, за адвокатско възнаграждение и 510,33 лева разноски за държавна такса в производството,

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  Районен съдия:

                                                                                              /Гергана Георгиева/