Р Е Ш Е Н И Е № 46
гр. Пловдив, 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на 20.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16254 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против
Й.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да бъде установено, че ответникът-
Й.А.С. - дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на 839,45 лв.-
главница за период от 01.05.2014 г. до 27.04.2018 г., както и сумата в размер от
119,47 лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 31.07.2014 г. до
30.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 4453/ 17.05.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7684 по описа за 2018 г. на ПРС.
Претендира се и за законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.05.2018 г. до окончателното
й изплащане. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни
разноски, както и разноски в заповедното производство.
Ищецът посочва, че за периода от 01.05.2014 г. до
27.04.2018 г. по партидата на Й.А.С. има натрупани задължения към „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 839,45 лв. - главница, както и мораторна лихва
към главницата за периода от 31.07.2014 г. до 30.04.2018 г. в размер на 119,47 лв. за
обект, находящ се в ***. За потребените за посочения период (от
01.05.2014 г. до 27.04.2018 г.) количества вода са издадени фактури за главници,
подробно описани в исковата молба. Посочва се, че съгласно чл.33, ал.2 и чл.44 от
ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Пловдив, одобрени
от КЕВР на дата 11.08.2014 г., при неспазване на срока за плащане /30 дневен след датата на фактуриране/
потребителите дължат законна лихва по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД, поради което на
ответника са издадени фактури за лихви. Съгласно чл. 198 от Закона за водите предоставянето
на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по
реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Й.А.С. има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази
връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ***. Към настоящия
момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се
уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ,
като същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg. Посочва се, че ответникът
има качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
и ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. Пловдив в качеството му на
собственик и ползвател на водоснабдения недвижим имот. Съгласно изричната разпоредба
на ОУ на ВиК оператор гр. Пловдив чл.2, ал.1, т.2 потребители са собствениците и
ползватели на недвижими имоти. Твърди се, че отчетът в имота на потребителя е извършен
съгласно разпоредбата на чл.23, ал.5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6,
ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-027 от 09.06.2007 г. и аналогичната разпоредба
на ОУ на ВиК оператор гр. Пловдив, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при
условията на неизправно измервателно устройство. Сочи се, че всеки потребител има
задължение да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства
в имотите, които са негова собственост или които ползва. Твърди се, че именно поради
това при условията на неизправно измервателно устройство са начислявани по 5 куб.м.
за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател,
като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението
на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Посочва се, че абонатът многократно
е бил уведомяван устно за необходимостта от монтиране на годно измервателно устройство,
но действия от негова страна не последвали. Сочи се, че в имота на потребителя има
монтирано едно измервателно устройство, което фигурира в картотеката на дружеството
под номер ***. В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Й.А.С. за натрупаните по партидата на
абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, не са заплатени. Заповедта
е връчена при условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило правния интерес от установяване
на задълженията по нея. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се съдебно-деловодни разноски по заповедното и настоящото дело.
Ответникът, чрез особен представител, в законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е подал отговор, с който се оспорват
предявените искове като неоснователни. Оспорват се исковете както по основание,
така и по размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Сочи се, че услугите по доставка на питейна вода, отвеждане на канална вода и пречистване
на отпадни води за посочения по-горе имот са предоствени от ищцовото дружество в
качеството му на доставчик на ВиК услуги. Твърди се, че заплащането на предоставените
от ищеца услуги спада към т.нар. „периодични плащания“ съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Посочва се тълкувателна практика на ВКС, в която се дава отговор за тълкуването
на понятието „периодични плащания“ от чл.111,б. „в“ от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба
периодичните плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност. Сочи се, че периодичните плащания са ежемесечните плащания на толофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества за предоставяните от тях услуги съгласно
посочената съдебна практика, задължителна за всички съдилища. Посочва се, че за претендираните вземания са издадени
съответните месечни фактури от ищцовото дружество за извършените от него ВиК услуги,
обхващащи периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2018 г. Съласно чл.114 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл.116,
б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение,
каквато се твърди да е заявлението по чл.410 ГПК в съда на 01.05.2018 г. Твърди
се, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено в ПРС на 01.05.2018 г., като излиза,
че погасени по давност са всички претендирани вземания от ищеца за главница и лихви
за периода от 01.05.2015 г. назад във времето до 01.05.2014 г. Прави се възражение
за изтекла погасителна тригодишна давност на претендираните вземания в размерите
от 181,44 лв. за главница, дължима за периода от 01.05.2014 г. до 01.05.2015 г.,
както и начислената върху тази сума мораторна лихва за забава за периода от
31.07.2014 г. до 30.04.2015 г. в размер на 13,83 лв. Счита се, че исковата претенция
на ищеца следва да бъде редуцирана до непогасените по давност суми, които се твърди,
че не се признават за дължими, а именно: сумата от 658,01 лв. – главница за периода
от 02.05.2015 г. до 27.04.2018 г. и сумата от 105,64 лв. – мораторна лихва за забава
върху непогасената главница, дължима за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.
Оспорва се, че водомер с *** измерва консумираната вода в имота на ответника в ***.
Твърди се, че същият не е монтиран никога за този имот, не е отчитан по утвърден
график от отчетник и отчетените показания не съвпадат с количествата вода, за които
са издадени процесните 19 бр. месечни фактури. Твърди се също така, че не е ясно
как са определени претендираните количества консумирана вода за заплащане по процесните
фактури – дали на база отчетени показания или са начислени на база методиката в
чл.26, ал.2 във вр. с чл.25, ал.8, т.1 от ОУ на ВиК Пловдив. Оспорва се в имота
на ответника да са доставени претендираните количества питейна вода. Счита се, че
вземането на ищеца не е индивидуализирано по основание и размер и не отговаря на
реално доставени и консумирани количества битова питейна вода. Твърди се, че ответникът
не е ползвател или собственик на процесния имот, за да бъде заведен като клиент
на ищцовото дружество и да заплаща доставените в този имот ВиК услуги. Сочи се,
че не е ясно как ищецът е начислил потребените количества вода в имота и на базата
на каква бройка обитатели на имота. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото
дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите
за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването на
ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен
договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители
на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал.
1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко
основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ
– наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител”
на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор - Пловдив.
Доказателства за това, че ответникът е потребител
на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не се представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно Й.А.С. е материалноправно легитимиран да отговаря
по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или
ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба
имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Не е представен документ, установяващ правото
на собственост върху процесния апартаменти, нито вещно право на ползване или вещно
право на строеж. Обстоятелството, че ответникът е обитавал процесния апартамент,
което не е основание за възникване на облигационно отношение с ищеца, не се установява
и от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. *** – работеща като ***
в ищцовото дружество от 2016 г. се установява, че отразената от нея информация
за броя на обитателите е получена от съседи. Свидетелката с категоричност
заявява, че не е виждала ответника, нито членове на семейството, като по
информация на съседите, те живеели там. За периода, за който тя е начислявала
са начислявани 5 кубика на член на семейството или общо 10 кубика, тъй като тя
водила, че има двама членове на семейството.
Предвид липсата на доказателства за качеството потребител
на ответника, съдът счита, че исковете следва да се отхвърлят на това основание,
без да се разглеждат останалите доказателства, касаещи основателността на предявената
искова претенция.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието
на първата обуславящо останалите предпоставки условие за начисляване на количества
вода, а именно: ответникът да е материалноправно
легитимиран да отговаря за твърдените вземания, поради и което исковете за главница
и законна лихва следва да се отхвърлят на това основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че освен
липсата на първата обуславяща предпоставка за уважаване на исковете, не се
установява при условията на пълно и главно доказване нито основанието, нито
размерът на претенцията.
Както беше посочено по горе от събраните гласни
доказателства не се установява качеството потребител на ответника.
Липсват подписи на ответника или на други представители
на домакинството в приетите по делото карнети, като в същите е отразено, че
през процесния период имотът е отчитат по Тарифа – 10 куб.м. месечно. Липсват
както твърдения, така и доказателства освен поканите за доброволно плащане от
2012 г. и 2015 г. да са връчвани на ответника уведомления за смяна на водомер,
доколкото в исковата молба се сочи, че отчетът е извършван при условията на
„неизправно измервателно устройство“.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че неплатената сума по партидата на
ответника е в размер на 839,45 лв. за
периода от 01.05.2014 г. до 27.04.2018 г., а лихвата за забава, изчислена
отделно по всяка фактура за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2018 г. е в
размер на 119,47 лв. Фактурите са надлежно осчетоводени в счетоводството на
ищцовото дружество (по описания в констативната част начин) и са спазени
изискванията на Закона за счетоводството, дължимото ДДС е внесено от ищцовото
дружество към бюджета. Вещото лице не е
установило извършени плащания по партидата. Изрично е посочено, че сумите по
отделните главници (фактури) са изчислени съобразно приложените копия на
карнети (във връзка с начислените количество вода) и съобразно утвърдените от
ДКЕВР цени на „В и К“ ЕООД гр. Пловдив и действащи през периода м. 05.2014 г. –
м.04.2018 г. Вещото лице е установило, че задълженията за главница и лихви,
които са с настъпил падеж три години
преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
11.05.2018 г. или за периода от 11.05.2015 г. до 27.04.2018 г. са главница в
размер на 675,29 лв. и лихва в размер на 73,02 лв.
По делото са приети като доказателство и действащите към
съответния период общи условия на ищцовото дружество. Според ОУ, количествата доставена вода се отчитат
посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов представител,
който подписва показанията. Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4 от НАРЕДБА №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи (наричана по – нататък за
краткост Наредбата). По делото не се установява в карнета за процесния период да
има подпис на ответника или негов представител.
Не се установяват и твърденията на ищеца, че водомерът в имота
е бил неизправен, при което да са били налице предпоставки за начисляване по тарифа.
В хипотезата на чл. 23, ал. 5 ОУ, ищецът е следвало да процедира по реда, предвиден
в чл.33, ал.2 от Наредбата, според който - при установяване на повреда в индивидуалните
водомери на потребителите, представителят на оператора прави предписание за отстраняването
й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра.
В случая нито се твърди, нито установява, подобно предписание
за смяна на СТИ да е дадено, още по - малко потребителят да е бил уведомяван за повредата и необходимостта
от подмяна. Само след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява
служебни количества вода според броя на обитателите, като в случая следва да се
отбележи, че липсват въобще данни по делото в имота през процесния период колко
обитатели е имало.
В приложените карнети предписание няма, а и те не могат да
обвържат ответника със съдържанието си, тъй като не са подписани от него. Спазването
на предвидената процедура по уведомяване е необходимо от една страна с оглед доказване
при бъдещ спор наличното неизпълнение на задълженията от страна на потребителя,а
от друга е нужно като правопораждащ факт за прилагане на предвидени в ОУ или други
приложими нормативни актове на санкционни последици спрямо потребителя при неизпълнение
на негови задължения,за които последици последният следва да е също надлежно предупреден.
Изпълнението на горната уведомителна процедура спрямо ответника не е доказано по
делото. Липсата на доказателства за надлежно проведена уведомителна процедура възпрепятства
доказването на факта, че през процесния период индивидуалният водомер на ответника
по делото действително е бил повреден; че същият е бил надлежно уведомен за повредата
и не е изпълнил предписание в указан му от оператора срок да отстрани повредата.
Непровеждането на тази процедура лишава ищцовото дружество от правото да „санкционира”
ответника по делото, като му начисли през визирания период служебно консумация на
вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ.ВиК-операторът не може да се възползва от собственото
си неизпълнение на установената в чл.33 ал.2 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ процедура
по уведомяване на абоната за констатирана повреда на водомера,защото с неизпълнението
на същата операторът поставя абоната в неравностойно положение и под угрозата да
бъде санкциониран за неотстранена повреда, за която не е бил надлежно известен.
Според цитираната разпоредба потребителят има задължение да поправи или подмени
повредения индивидуален водомер, но за да изпълни това си задължение той следва
да е надлежно уведомен, да му е предоставен срок да го стори, като едва при налично
информирано неизпълнение в указания срок следва да настъпят неблагоприятните последици
от неизпълнението.
При констатация за липса на надлежно информиране на абоната
за повреда на индивидуалния му водомер и недаване на същия по установения ред на
предписания от ищцовото дружество да отстрани повредата,неговото бездействие не
може да му се вмени във вина,което лишава дружеството от право да начислява служебно
количества вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ и да претендира заплащането им от абоната.
С оглед изложеното,
съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставки за начисляване на
количества вода, без същите да са отчитани през процесния период от време в имота,
съответно не доказва за него да е доставяна и изразходвана вода или да са ползвани
други ВиК услуги от ответника и съответно той да отговаря за твърдените вземания. Не се
установява и с категоричност дали в имота през процесния период има монтиран
водомер и дали същият е изправен или неизправен, както и дали се обитава от
ответника и поне още от едно лице през процесния период.
Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и на
това основание и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва. С
оглед неоснователност на главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и
искът за обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но
същият не претендира и не представя доказателства за сторени такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Й.А.С., ЕГН: **********, с адрес:
*** искове за признаване на установено,
че ответникът- Й.А.С. - дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер
на 839,45 лв.- главница за период от 01.05.2014 г. до 27.04.2018 г., както и сумата
в размер от 119,47 лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 31.07.2014
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.05.2018 г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 4453/ 17.05.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7684 по описа за 2018 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ