№ 9496
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110144968 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1 088,36 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2016г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
14.09.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 272,30 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 088,36 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2017г. – 02.09.2020г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 30,82 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.08.2017г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 14.09.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,18 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 30,82
лв. за периода 01.10.2017г. – 02.09.2020г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответникът /в
качеството си на собственик/ се явява потребител на топлинна енергия за процесния период,
съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена
топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
1
В срока за подаване на писмен отговор, ответникът е оспорил исковете по основание
и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че по делото липсват
доказателства за наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва
задължението за дялово разпределение, като поддържа, че не са налице доказателства, че
услугата е извършвана в сградата, в която се намира процесният имот, както и че ищецът не
е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение. Оспорва акцесорните
претенции за лихва. Оспорва представените от ищеца доказателства. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да
носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
За доказване принадлежността на правото на собственост на процесния имот, ищецът
представя единствено: Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63 от 17.10.2019г., с
който М. М. прехвърля на Кирил М. имот с адрес: гр. .../процесния/.
Правото на собственост на ответника върху топлоснабдения имот не може да се
изведе от приложения по делото нотариален акт. Той в действителност не служи за
доказване правото на собственост на прехвърлителя М. М., а на приобретателя по него
Кирил М.. Действително, може да се приеме, че нотариусът е извършил проверка и е
установил, че преди прехвърлянето собственик на имота е бил М. М.. Това, обаче, не
означава доказването на този факт в условията на пълно и главно доказване само чрез
2
представянето на нотариалния акт за дарение. По-значимо обаче е, че ищецът следва да
докаже, че ответникът е притежавал правото на собственост, съответно е имал качеството
потребител, за определен период, в случая от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. Този период
предхожда прехвърлителната сделка от 17.10.2019г. Тоест, дори да се приеме, че към датата
на дарението 17.10.2019г. М. М. е бил собственик на имота, от това не може да се изведе, че
същият е бил собственик през процесния период. Теоретично един недвижим имот би могъл
да бъде прехвърлен в същия ден, в който е бил придобит.
Следва също да се отчете, че един от проверените документи, въз основа на които
нотариусът е счел, че М. М. е собственик на топлоснабдения имот – Нотариален акт № 27,
том 23, дело № 2270/1988г. не е открит при проверка в Агенция по вписванията и съответно
не е бил представен по делото.
Действително, по делото са налице и други индиции, че през процесния период
абонат на дружеството е бил ответника М. М. – така напр. приложение към протокол от ОС
на ЕС, където е записан М. М. като собственик на топлоснабдения имот и др.
Въпреки това, тъй като съдът не борави с предположения, намира, че в настоящото
производство ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
притежател на правото на собственост върху топлоснабдения имот, съответно качеството му
на потребител на топлинна енергия през процесния период.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
доказана материална легитимация на ответника.
По разноските:
Разноски на ответника: Заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 400 лв. /л.10/ и в исковото производство – в размер на 450 лв./л.
57/. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. С оглед изключително ниската правната и фактическа
сложност на делото и масовия характер на подобни казуси адвокатското възнаграждение
следва да се намали до минималните предвидени в Наредба МРАВ размери, а именно по чл.
6, ал. 1, т. 5 от Наредбата – 200 лв. за заповедното производство и по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата – 439,77 лв. за исковото производство или общо 639,77 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски на ответника в пълен размер от 639,77
лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо М. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., че дължи на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., заплащането на сумите, предмет
3
на заповед за изпълнение на парично задължение от 21.07.2022г. по ч.гр.д. № 25913/2022г.
по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, а именно:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1088,36 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. ..., за периода от 01.05.2016г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 14.09.2020г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 272,30 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 1088,36 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2017г. – 02.09.2020г., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 30,82 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. ..., за периода 01.08.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
14.09.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,18 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 30,82 лв. за
периода 01.10.2017г. – 02.09.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ..., да заплати на М. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 639,77 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД – „Б.Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4