№ 1012
гр. Пазарджик, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220100334 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът М. Й. Х. чрез пълномощника си адвокат Й. твърди, че на
08.07.2021 г. е сключил с ответника „Сити Кеш“ ООД договор за паричен
заем № 545226 за сумата от 800 лв. с уговорена такса за експресно
разглеждане на кредита в размер на 409.95 лв. Заедно с възнаградителната
лихва общата сума по кредита възлизала на 1 250 лв. и била изцяло погасена.
Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 22
от ЗПК поради неспазване на предвидената в закона форма, както и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК поради непосочване
на компонентите, които формират ГПР по кредита, и поради посочване на
грешен размер на ГПР, в който не е включена таксата за експресно
разглеждане на кредита. Последното определя като заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2 и 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на
правото на ЕС. Намира клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на кредита за нищожна, тъй като ЗПК забранява събиране на
такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита, а в
случая се касаело за такса, свързана с отпускане на кредита. Тази клауза
представлявала скрит начин заемодателят да си набави допълнителни
средства чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Клаузите също така били неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като умишлено въвеждали
потребителя в заблуждение. С оглед на това моли да бъде постановено
решение, с което клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
кредита да бъде обявена за нищожна и да бъде осъден ответникът да му
1
заплати сумата от 10 лв., частично от 409.95 лв., представляваща недължимо
платена сума при начална липса на основание по клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане на кредита, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД чрез
пълномощника си юрисконсулт В. оспорва исковата молба като
неоснователна. Признава сключването на договора за паричен заем с ищеца и
предоставянето на заемните средства на ищеца. Оспорва договорът за паричен
заем да нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като счита, че в
договора не е необходимо да се посочва точната математическа формула, по
която се изчислява ГПР, тъй като същата е законово установена, нито е
необходимо да се посочват изрично всички разходи, включени в ГПР, а
единствено допусканията, използвани при изчисляването му. Намира за
неправилно твърдението, че в ГПР следва да се включи размерът на
неустойката, но в исковата молба не се твърди между страните да е била
уговорена неустойка. Счита за неправилно твърдението, че действителният
размер на ГПР е различен от посочения в договора, като твърди, че
посоченият ГПР от 48.62 % е изчислен по законовата формула към момента
на сключване на договора. Излага съображения за нищожността на клаузата
за възнаградителна лихва, но в исковата молба няма такива възражения.
Оспорва твърдението клаузата за ГПР да е неравноправна по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, като твърди, че същата е част от същественото съдържание на
договора и е ясно и разбираемо посочена в него. Отрича да е налице
заблуждаваща търговска практика, която да е довела до неравнопоставеност
на уговорката за ГПР, тъй като главницата, възнаградителната лихва и
неустойката при непредставяне на обезпечение, каквато не се твърди да е
била уговаряна между страните, били ясно посочени в договора и не била
налице никаква заблуждаваща информация. Излага съображения за
нищожност на клаузата за неустойка, но ищецът не твърди наличие на такава.
Моли за отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Не
сочи доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 08.07.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател и
М. Й. Х. в качеството на заемател е сключен договор за паричен заем
Кредирект № 545226, по силата на който заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя паричен заем в размер на 800 лв., а заемателят се е
задължил да върне заетата сума с една погасителна вноска в размер на 840.05
лв., дължима на 22.08.2021 г., при ГПР в размер на 48.62 % и фиксиран ГЛП в
размер на 40.05 %. Уговорено е заплащане на такса за експресно разглеждане
в размер на 409.95 лв., с която погасителната вноска възлиза на 1 250 лв.
2
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата
експертиза заемната сума от 800 лв. е платена на заемателя чрез „Изипей“ АД.
По кредита е заплатена сума в размер на 800 лв. на 18.08.2021 г., преди
падежната дата 22.08.2021 г., с което заемателят се е възползвал от
уговорения гратисен период, като върне получения кредит при фиксирана
лихва от 0 % и ГПР 0%, без да дължи заплащане на допълнително заявени
услуги. Такса за експресно разглеждане не е заплащана. При кредит в размер
на 800 лв., срок на погасяване – една месечна вноска, ГЛП в размер на 40.05
% и вноска в размер на 1 250 лв., включваща главница, договорна лихва и
такса за експресно разглеждане, ГПР възлиза на 61 459.70 %.
Съгласно справка от третото неучастващо по делото лице „Изипей“ АД
през периода от 01.06.2018 г. до 07.07.2023 г. М. Й. Х. е извършил общо десет
плащания в полза на „Сити Кеш“ ООД, като по договор № 545226 е
извършено едно плащане на 18.08.2021 г. в размер на 800 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е установителен иск за нищожност на клауза от договор за
потребителски кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 , чл. 10а, ал. 2 и 4, чл. 19, ал. 4
от ЗПК и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП във връзка с чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на
основание.
Сключеният между страните договор за паричен заем има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на
клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на
наведените от ищеца основания. В тежест на ищеца е при условията на пълно
и главно доказване да установи наличието на сочените от него основания за
нищожност на клаузата за експресно разглеждане.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да
са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в
съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на заемодателя да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Таксата за експресно разглеждане вменява в тежест на заемателя
3
задължение да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си
представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на кредита от кредитната институция,
било то и „експресно“, е присъщо на дейността по кредитирането,
извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало
да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие
с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От
съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна
услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й
и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази
услуга.
Услугата по експресно разглеждане на кредита е пряко свързана с
договора за кредит, тъй като касае оценката на риска за заемодателя и
свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемателя. Тя е била
известна на заемодателя към момента на сключване на договора за кредит,
най-малкото защото е уговорена в договора. Следователно таксата
представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в
размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято
стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този
начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща
като част от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора
размер на ГПР е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява
действителния размер на разходите по кредита. Заплащането на този
допълнителен разход по кредита води до значително увеличение на тежестта
на задължението на потребителя. В тази връзка е заключението на съдебно-
икономическата експертиза, според което при така уговорените параметри на
кредита, ГПР съгласно формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК
възлиза на 61 459.70 %. Този размер надхвърля драстично максимално
допустимия размер на разходите по кредита и противоречи на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, поради което съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата е нищожна.
Посочването на грешен размер на ГПР и то в значително по-нисък от
действителния размер представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като лишава потребителя от възможността да
извърши реална преценка на действителната икономическа тежест на кредита
и не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на
4
договора. По този начин неравноправно се третира икономически по-слабия
участник в оборота, като се използва недостигът на материални средства на
една от страните в правоотношението с единствената цел несправедливо да се
облагодетелства другата по-силна в икономическо отношение страна, тъй
като срещу заплащането на таксата на потребителя не се предоставя никаква
конкретна насрещна услуга. По делото липсват доказателства клаузата да е
индивидуално уговорена между страните, с оглед на което същата е нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване заплащането на ответника на
сумата от 10 лв., представляваща част от заплатената такса за експресно
разглеждане в размер на 409.95 лв., а в тежест на ответника – да установи при
условията на пълно и главно доказване връщането на сумата на ищеца или
наличието на валидно правно основание за задържането й.
Съгласно приетите по делото доказателства – заключение на съдебно-
икономическа експертиза и справка за извършени плащания от „Изипей“ АД,
единственото плащане по договора за паричен заем, извършено от заемателя в
полза на заемодателя, е в размер на 800 лв. и представлява предсрочно
погасяване на главницата по заема. Липсват доказателства заемателят да е
заплатил уговорената в договора такса за експресно разглеждане в размер на
409.95 лв. или част от нея. Следователно не се установяват твърденията на
ищеца за неоснователно разместване на блага, поради което искът по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание е неоснователен.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане да бъде обявена за
нищожна поради противоречие със закона и неравноправност, а искът за
връщане на даденото без основание следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските по главния иск, а именно заплатената държавна такса по
този иск, внесения депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за осъществената
безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
На основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да
заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение за
кумулативно съединения иск за неоснователно обогатяване в размер,
определен от съда съгласно чл. 37 от ЗПрП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на сключения между „Сити
5
Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„******, представлявано от управителя Н. П. П., и М. Й. Х., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. ****** договор за паричен заем № 545226 от 08.07.2021
г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на
409.95 лв., поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 , чл. 10а, ал. 2 и 4, чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. Х., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. ****** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „******, представлявано от управителя Н.
П. П., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 10 лв., частично от 409.95 лв., представляваща недължимо платена
сума при начална липса на основание въз основа на клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******,
представлявано от управителя Н. П. П., да заплати на М. Й. Х., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. ****** разноски за държавна такса в размер
на 50 лв. и депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******,
представлявано от управителя Н. П. П., да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес: гр. София, бул.
„******, представлявано от управителя Д. М. М., адвокатско възнаграждение
в размер на 480 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК М. Й. Х.,
ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ****** да заплати на „Сити Кеш”
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******, представлявано от управителя Н. П. П., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6