Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 08. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на първи юли през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1284
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „К. - И.“ ЕООД *** против „***“
ЕООД гр. П. . В молбата се твърди, че по заявка на ответника през м. септември
2016 година ищецът е извършил доставка на оборудване- комплект главно
токозахранване АКАРР RN4-4-50 с дължина 72 метра. Твърди се, че за доставката е бил подписан приемо-
предавателен протокол, с който е било удостоверено, че доставката е извършена
според поръчаното, качествено и в срок. Твърди се, че на 12. 09. 2016 год.
ищецът е издал на ответника и фактура, по която са били извършени две частични
плащания- на 19 и 27. 07. 2018 год.- на обща стойност 1 797, 08 лв. Твърди
се, че е останала неиздължена сума в размер на 4 000 лв. В заключение
ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати горната сума, както
и сумата от 949, 99 лв., представляваща мораторна лихва върху неплатената част
от главницата от 4 000 лв. за периода от 29. 09. 2016 год. до 15. 01. 2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27. 02. 2019 год.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на дължимата
сума. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенциите на ищеца „К. - И.“ ЕООД намират своето правно
основание в разпоредбите на чл. 327 от ТЗ във вр. с чл.
79 и
чл. 86 от ЗЗД. Твърдението в исковата молба е, че между страните е
било налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
търговска продажба. Безспорно е, че търговската продажба е неформален,
двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор. Продавачът е длъжен
да предаде стоката, а купувачът да плати цената, като по този начин те
изпълняват основните си задължения по него. Всяка от страните получава насрещна
престация, в което се изразява възмездността на продажбата. Поради своя
характер на консенсуален договор търговската продажба се смята за сключена с
постигане на съгласие между сраните относно основните елементи на договора, а
именно предметът и цената. Другите действия- предаване и плащане- са действия в
изпълнение на договора. От присъщата комутативност на търговската продажба
страните по нея са наясно с престациите, които трябва да осъществят още от
момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право
да я получи, освен ако е уговорено друго. Ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата.
При съобразяване на горните правни положения особеностите
на конкретния случай се свеждат до следното:
Безспорно по делото е, че между страните e бил сключен устен договор за
търговска продажба на комплект главно токозахранване АКАРР RN4-4-50 с дължина 72 метра, за
което е бил съставен приемо- предавателен протокол и е била издадена фактура №
**********/ 12. 09. 2016 год.
на стойност 5 797, 08 лв. с ДДС. Не се спори между страните, а и видно от
приложените кредитни преводи от 19. 07. 2018 год. и 27.
07. 2018 год., че ответникът е погасил част от задължението си по горната
фактура, като към момента на приключване на съдебните прения остава дължима
сума в размер на 4 000 лв.
При преценката на така събраните писмени и
гласни доказателства съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 318 ал. 1
от ТЗ във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД, а именно: между страните по делото
съществува облигационно отношение, произтичащо от договор за търговска
продажба, в изпълнение на което ищецът „К. - И.“ ЕООД е продал на ответника „***”
ЕООД оборудване на обща стойност 5 797, 08 лв. и до настоящия момент
ответникът не е изпълнил задължението си като купувач и не е заплатил цената на
доставената стока. С оглед на гореизложеното предявеният осъдителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен за претендираната сума от 4 000
лв., като върху главницата следва да бъде начислена и законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба /27. 02. 2019 год./ до окончателното
изплащане на сумата.
С
исковата си молба ищецът е поискал и присъждане на мораторна лихва за забава
върху главницата в размер на 949, 99 лв. По своя характер мораторната лихва
представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното
изпълнение на парично задължение вреди. В конкретния случай е безспорно, че
между страните по делото са съществували продажбени отношения. Както се посочи
по- горе, разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ предвижда, че купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. Предаването на стоката от
страна на продавача и приемането й от страна на купувача, като фактически
действия, пораждат задължението на купувача да плати цената на стоката. Така
визираното задължение възниква по силата на закона без да е нужна каквато й да
е покана за изпадане в забава на купувача /срв. решение № 2258- 95- V г. о.,
Бюлетин на ВС, бр. 5 от 1996 год./. Предвид изложеното съдът приема, че
ответникът „***” ЕООД е изпаднал в забава от деня, следващ датата на предаването
на процесното оборудване /28. 09. 2016 год./, който момент се явява и падеж на
главното задължение. Ето защо предявеният осъдителен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 949, 99 лв. също следва да бъде уважен.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 210, 00 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** ***, да заплати на „К. - И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***
***, следните суми:
-сумата от 4 000, 00 лв., представляваща
неплатен остатък от главница по фактура № **********/ 12. 09.
2016 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба /27. 02. 2019 год./ до окончателното изплащане
на сумата;
-сумата от 949, 99 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от
4 000 лв. за периода от 29. 09. 2016 год.
до 15. 01. 2019 год., и
-сумата от 210, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: