Р Е Ш Е Н И Е
№ 1400/1.8.2018г.
гр.В., 01.08.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
2102 по описа за
2018 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН въз основа на жалба предявена
от „Т.Б.”ЕАД против НП № В -0044969/23.04.2018 г. на Директора в Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т. и С. към
Комисията за защита на потребителите, с което
на основание чл. 222а
от ЗЗП на юридическото лице е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.
114, ал.3 от ЗЗП.
В жалбата си въззивникът
излага твърдения, че НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни
норми. Сочи се, че неправилно е посочена като дата на извършеното нарушение
датата 28.03.2018 г., на която потребителят е подписал акт за удовлетволяване на рекламацията като се е съгласил с начина
на удовлетворяването й. Излага се
становище, че с посочването на различна дата от действителната се засяга
възможността за контрол върху изтичане на сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Твърди се, че в НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и доказателствата за тях. Излага се становище, че нарушението е
маловажно такова. Твърди се, че не е осъществен съставът на нарушение по чл.
114 ал.3 от ЗЗП, доколкото с потребителя не е сключен договор за продажба, а
договор за лизинг, като неправилно последния се приравнява на договор за
продажба. Твърди се, че наложената имуществена санкция наз
установения от закона минимум е несъразмерна с тежестта на извършеното
нарушение, предвид пазарната стойност на устройството, предмет на договора за
лизинг. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност, да бъде
намален размерът на административната санкция до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание въззивникът , редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител – юк
Н., която поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено, доколкото в хода на съдебното производство безспорно е установено
извършено нарушение на чл. 114 ал.3 от ЗЗП.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
През мес.март 2018
г. в КЗП - В. постъпила жалба с вх.№ В-03-710/20.03.2018 г. от потребителя Т.Д. А., във връзка с договорни
отношения между същата и дружеството- жалбоподател.
В хода на
проверката е установено, че на 11.07.2017 г. потребителя Т.А. е подписала
договор за лизинг с „Т.Б.“ЕАД за мобилен апарат марка Huawei,
модел Honor 8 Lite Dual Black с телефонен номер 35989863220 с
ИМЕИ 864463032301165 в обект,
стопанисван от дружеството – офис, находящ се в гр. В.,
бул. В. В. № ** . Установено е, че за устройството са предявени следните
рекламации:
1/ На 22.02.2018
г. апаратът е приет и гаранцията е призната с посочен и констатиран проблем с
клавиатурата – неработещ сензор. Апаратът е ремонтиран и върнат на потребителя
на 27.02.2018 г., след смяна на дисплея.
2/ На 03.03.2018 г. апаратът е приет със заявен проблем с
говорителя, като е посочено, че говорителите се чуват тихо и дисплея не изгася
по време на разговор. Апаратът е отремонтиран и върнат на потребителя на 09.03.2018 г. със
сервизен протокол от посочената дата, в който е посочено, че е преинсталиран
софтуера.
3/ На 11.03.2018
г. апаратът е приет за ремонт с призната гаранция при установен проблем –
изгорели пиксели. На 15.03.2018 г.
апаратът е върнат на потребителя с отстранен проблем, като в сервизния протокол
е посочено, че са почистени контакти в същия.
На 22.03.2018 г. е направена последваща
рекламация от потребителя със заявен проблем – неработещ сензор, който трябва
да изгася по време на разговор. На същата дата Т.А. депозирала до дружеството-жалбоподател
искане за разваляне на договора за лизинги възстановяване на сумата, която е
заплатила по същия.
Искането на
потребителката не е удовлетворена, като на 28.03.2018 г. апаратът е върнат със сервизен протокол от
посочената дата, в което е визирано, че е сменен сензора за близост, като
апаратът е тестван и работи.
На 28.03.2018 г.
до КЗП-В. е изпратено становище от „Т.Б.“ЕАД,
с изх. № 633/24.08.2017 г. , с което дружеството е отказало да възстанови
платената от потребителя сума по процесния договор с
аргумент, че извършеното обновяване на софтуера при втората рекламация не
представлява ремонт по смисъла на чл. 114 ал.3 от ЗЗП.
При така
установените факти, В.С. – ст. инспектор при КЗП – РД-В. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 14 ал.3 от КЗП, за това, че на 28.03.2018 г. не е изпълнил административното си задължение
да удовлетвори искане за разваляне на договор за продажба и да възстанови
заплатената от потребителя сума след като е удовлетворил три рекламации на една
и съща стока и е налице следващо несъответствие на стоката. Въз основа на акта
е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 222а от ЗЗП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – В.С.. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото .
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление № В
-0044969/23.04.2018 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т. и С. към Комисията за защита на
потребителите, съгласно Заповед № 171/09.03.2017 г. на Председателя на КЗП..
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът установи, че
безспорно се доказа в хода на съдебното
производство посочената в НП фактическа обстановка досежно
допуснатото нарушение на чл. 114, ал.3 от ЗЗП. Констатирано бе по несъмнен
начин от доказателствата по делото, които са непротиворечиви, че на 11.07.2017
г. потребителят Т.А. е сключил договор
за лизинг за процесния апарат. С договора се предоставя за възмездно ползване лизингова вещ, а собствеността остава
за лизингодателя и следва да бъде прехвърлена на
потребителя в последващ момент и при уговорени
условия. Същевременно обаче съдебната практика възприема разширителното
тълкуване на разпоредбите на чл.112-115 ЗЗП, при отчитане на общия им
гаранционен характер за недостатъци по възмездно предоставената вещ. В тази
връзка се отчита и легалната дефиниция на пар.13,
т.34 ЗЗП, че „договор за продажба“ по смисъла на ЗЗП е договор, по силата на
който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки
на потребителя, а потребителят се задължава да заплати цената за тях,
включително договорите с предмет едновременно предоставяне на стоки и услуги.
Затова се приема, че договорът за лизинг, по силата на който търговецът – лизингодател предоставя вещта на потребителя за временно и
възмездно ползване срещу месечни вноски, в съчетание с ползване на други
мобилни или комуникационни услуги, се обхваща на отговорността за съответствие
по ЗЗП, при отчитане и че собствеността върху вещта предстои да се прехвърли,
макар и в последващ момент. Така се приема, че лизингополучателят е потребител по смисъла на ЗЗП и има
право да претендира гаранционната отговорност на търговеца в същия обем, както
и ако би бил купувач (в този смисъл - Решение от м.11.2016г. на ВОС по в.т.д.
№975/2016г. на Окръжен съд – В. и други). Ето защо съдът приема, че правата на
потребителите, които произтичат съгласно разпоредбите на ЗЗП от договори за
продажба са относими и към договорите за лизинг,
какъвто е настоящия случай. .
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба,
което се прояви до 6 месеца
след доставянето на стоката, се
смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже,
че липсата на съответствие се дължи на
естеството на стоката или на
характера на несъответствието.
Нормата на чл. 114 ал. 1 от КЗП сочи , че при несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е
удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има право на избор
между една от следните възможности: 1. разваляне на договора и възстановяване
на заплатената от него сума; 2. намаляване на цената. Разпоредбата на чл. 114
ал.3 от ЗЗП предвижда задължение за търговеца да удовлетвори искане за разваляне на договора
и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е
удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и
съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща
поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.
Нормата на чл. 115 от ЗЗП предвижда,
че потребителят може да упражни правото
си по този раздел в срок до две години, считано от доставянето на
потребителската стока.
Въз основа на събраните по делото доказателства в т.ч. от вписаните в гаранционната карта на
телефона данни и отразеното в приложените към АНП протоколи за ремонт е видно,
че потребителят Т.А. е предявила общо
четири рекламации в рамките на срока по чл. 115 от ЗЗП.
Спорен за страните е въпросът дали
са основателни направените рекламации, съотв. дали е
извършен ремонт на телефона след предявените рекламации.
Съдът намира, че от приложените по делото доказателства е видно, че дружеството-жалбоподател
е удовлетворило четирите предявени от потребителя рекламации, доколкото за
всяка от тях е съставен и връчен акта за удовлетворяване на рекламацията. Съдът намира за неоснователни и доводите на въззивника, че преинсталирането на софтуерен продукт не
представлява ремонт по смисъла на чл. 114 ал.3 от ЗЗП . Мобилният апарат
представлява устройство с android операционна
система , преинсталирането на която има за цел да отстрани проблем във
функционирането на същата. Доколкото ремонтът представлява дейност по
отстраняване на съществуващи проблеми, които възпрепятстват функционирането или
употребата на стоката по предназначение, всяка дейност насочена към
отстраняване на посочения проблем следва да се квалифиира
като ремонт. Друг е въпросът, че видът на извършената дейност
по отстраняване на заявения и установен при рекламацията проблем в
устройството, се удостоверява от документ, изходящ от въззивника,
поради което вписаните в него обстоятелства не могат да бъдат оценени в процеса
със съответната степен на достоверност, доколкото посочените факти са обслужващи процесуалния му интерес.
При така установените факти, съдът намира, че при наличие на съетветните предпоставки , визирани в чл. 114 ал.3 от ЗЗП,
а именно три удовлетворени рекламации на процесния
телефон чрез извършване на ремонт и последващо
възникнало несъответствие на стоката с договор, което е заявено от потребителя
на 22.03.2018 г. за въззивника е възникнало
задължението, визирано в посочената норма да удовлетвори искането за разваляне
на договора от потребителя и да върне
платените по същия от лицето суми. Като
не е сторил това, въззивникът е нарушил нормата на
чл. 114 ал.3 от ЗЗП. Правилно е посочена като дата на извършване на
нарушението, датата на която въззивникът е върнал на
потребителя процесното мобилно устройство след
извършен ремонт, съотв. датата , на която е изразил
несъгласие с искането на потребителя за разваляне на договора в писмено
становище , адресирано до КЗП, доколкото именно на посочената дата, въззивникът е обективирал волята
си да не изпълни направеното на основание чл. 114 ал.3 от ЗЗП искане от
потребителя.
При така установените факти, съдът намира, че правилно е приложен
материалния закон като нарушението е квалифицирано съгласно нормата на чл. 114
ал.3 от ЗЗП, сътов. правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството за нарушение на чл.
222а от ЗЗП, доколкото посочената санкционна норма предвижда цитираното
нарушение в диспозицията си.
Доколкото с извършеното нарушение безспорно за засегнати правата на
потребителя - засегната е възможността
му безпрепятствено да ползва закупената вещ, а същевременно не са му върнати
заплатените по договора за лизинг суми, съдът намира че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и деянието не е маловажно такова по смисъла на посочената норма.
Съдът намира, че правилно е наложената административна санкция в определена
в максималния предвиден в закона размер, предвид липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства и предвид броя на влезлите в сила НП срещу дружеството
за идентични нарушения, което се установява от приложените към АНП съдебни
актове, с които са потвърдени издадените в този смисъл наказателни
постановления.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В -0044969/23.04.2018 г.
на Директора в Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т. и С.
към Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 222а от ЗЗП на „Т.Б.”ЕАД е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 114, ал.3 от ЗЗП.Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- В.: