Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 107,  Дата 25.03.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 11 март 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 64 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 179 от 12.11.2019 г., постановено от К. окръжен съд по т. д. № 11/2019 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА ЗАД ,,Б.В.И.Г.” АД, да заплати на М.И.А. сумата в размер на 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие на 07.10.2018 г. с лек автомобил „Ф.П.” с per. № * **** **, управляван от Н.М.И., със застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил при З. „Б.В.И.Г.” АД, съгласно застрахователна полица № */***/************* с валидност от 19.08.2018 г. до 18.08.2019 г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. ведно със законната лихва върху сумата от 4 000 лв., считано от 11.02.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 4 000 лв. до пълния му предявен размер от 35 000 лв., като неоснователен и недоказан.“

Ответникът „З.Б.В.И.Г.” АД е бил осъден, „да заплати на адв. А.М. – САК, пълномощник на М.И.А., адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. за оказаната безплатна правна помощ“, както и да заплати държавна такса в размер на 160 лева, а ищцата М.И.А. е била осъдена, „да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД направените по делото разноски в размер на 681 лв., представляващи възнаграждение на вещи лица. както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.“.

В отхвърлителната му част и съответно в частта му за разноските, това Решение се обжалва от ищцата М.И.А., с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата „З.Б.В.И.Г.” АД е на мнение, че тя е неоснователна.

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

         Единствените спорни въпроси по делото са:

-        първо, дали и доколко поведението на пострадалата – като пътник на задната лява седалка в колата – е било в причинна връзка с настъпилото увреждане и

-        второ, за размера на обезщетението за претърпените от ищцата вреди, дължимо от застрахователя по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

         І.       По делото няма спор, че по време на катастрофата ищцата е била без поставен обезопасителен колан, няма и нито едно доказателство, че нейните увреждания биха били същите, независимо от непоставянето на колана. Подробната съдебномедицинска експертиза на д-р Н. М. (л. 64 и сл.) е категорична: „уврежданията на пострадалата са в областта на окосмената част на главата и в областта на лицето, което предполага движение на тялото и респ. главата й напред и сблъскването й с части от вътрешността на купето на автомобила“, което се потвърждава и от показанията на разпитания в съдебното заседание от 17.09.2019 г. (л. 69 и сл.) свидетел Н.М.И., който непосредствено след удара намерил майка му „паднала с главата напред, долу между седалките“.

Затова е недоказано, че ударът е бил в лявата вътрешност на купето непосредствено до задната лява седалка, при което хипотетично би могло да се мисли, че и да бе поставен обезопасителния колан, той не би помогнал при настъпил удар непосредствено отляво – вж. и разясненията на вещото лице д-р М., дадени в съдебното заседание от 17.09.2019 г. Същите изводи е направил и вещото лице инж. В. Д., вж. т. 3 от заключението по техническата експертиза (л. 89 и сл.), според него „пострадалата е ударила главата си в интериора от купето, разположен между предните и задните седалки“, това следва и от описанието на повредите по колата, както и от неоспорената Схемата на ПТП (л. 93), от която ясно се вижда, че ударът е бил в ската, но не странично отляво, а в предната част на автомобила.

При това положение и при недоказано в процеса друго нарушение на застрахования водач, освен твърде относителното „несъобразяване с пътната обстановка“ изводът е, че непоставянето на обезопасителния колан от страна на пострадалата е причинило вредата в същата степен, в която тя е била причинена и от водача на автомобила.

Затова Апелативният съд приема, че онази степен на съпричиняване на вредоносния резултат, която поведението на М.И.А. е фактически обусловила и без която този резултат би бил избегнат, наистина е 50 %.

ІІ.      Подробното заключение на съдебно медицинската експертиза на д-р Н. М. (л. 64 и сл.) е установило, че описаните в медицинската документация травматични увреждания са причинили на пострадалата „болки и страдания със среден интензитет през първите няколко дни след инцидента, с постепенно намаляваща затихваща сила“. Според експертизата, „пострадалата е имала нужда от чужда помощ при ежедневните си битови деятелности през първите 2 – 3 дни след инцидента“.

Други обективни данни по делото няма, единственият разпитан в тази посока свидетел Н.М.И. (л. 73 и сл.) е водачът на катастрофиралия автомобил на пострадалата и неин син, затова обосновано окръжният съд е преценил показанията в условията на чл. 172 ГПК. При това положение посоченото от окръжния съд парично обезщетение в размер на крайната и определена в условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, сума от 4 000 лева, дължимо в настоящото производството по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищцата нейни неимуществени вреди, е било присъдено правилно.

Заключението е, че в обжалваната му отхвърлителна част решението на К. окръжен съд е правилен и законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на окръжния съд. На осн. чл. 213, във вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата 100 лева.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179 от 12.11.2019 г., постановено от К. окръжен съд по т. д. № 11/2019 г.

 

         ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН **********, да заплати на дружеството „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 (сто) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.