№ 1198
гр. Варна, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500527 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК. и
е образувано по въззивна жалба на адв. Н., действаща като назначен особен
представител на ответник КР. Г. К. срещу решение №136/19.01.2022г.,
постановено по гр.д. №5061/21г. на ВРС (202131101105061 от ЕИСС), В
ЧАСТИТЕ, с които са били уважени отчасти иск на кредитор за установяване
на дължимостта на части от вземане за главница в размер на 1384.34лв по
потребителски кредит, предоставен по банкова сметка, удостоверено като
изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и евентуален осъдителен
иск за допълнителна горница от 2841.04лв от същата главница и са
определени разноски за исково и заповедно производство.
Жалбата с вх.№9519/11.02.22г. е депозирана по поща в рамките на
преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и е
редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.
261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чуждестранен търговец
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., действащ чрез регистриран в
страната клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез
юрисконсулт П. е упражнил право на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Особеният
представител е легитимиран да упражнява защита във всички инстанции,
включително и да обжалва решение, с което е уважена претенция срещу
представляваното от него лице. Съдът приема, че въззивното производството
е допустимо.
1
По предварителните въпроси:
Дължимата държавна такса не се събира авансово (т. 7 от ТРОСГТК
6/2012г на ВКС). Въззиваемата страна се представлява от надлежно
упълномощен представител с права за всички инстанции( л. 26 от делото на
първа инстанция). Жалбата е надлежно администрирана. Разноски за
покриване на възнаграждението на адвоката за тази инстанция обаче не са
осигурени предварително, поради което въззивният съд следва да отстрани
този пропуск, като укаже на заинтересования въззиваем необходимостта от
авансиране на сума от 250лв за заплащане на минимален размер на
адвокатската услуга на назначения представител по защита срещу въззивната
жалба.
Доклад по жалбата:
Особеният представител, назначен на въззивника(длъжник, останал
ненамерен на постоянен и настоящ адрес), сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в нарушения при събиране на
доказателствата и необосновани изводи по фактите, довели и до неправилно
приложение на закона. Сочи, че съдът неправилно е отказал да провери
истинност на представен от насрещна страна писмен документ, като въпреки
че автентичността на подписано от ответника писмено изявление е била
своевременно оспорена, е отказал да събере първоначално допусната
поискана експертиза за проверка на подписа на потребителя в писмените
документи за сделката. Счита, че в нарушение на процесуалните правила
разходите за тази експертиза са възложени на отсъстващ ответник и така е
осуетена възложената на особения представител защита. Въззивникът излага
и доводите си за непотвърдени с конкретни доказателства твърдения на
кредитора относно начина на предоставяне и усвояване на кредита от
кредитополучателя, като счита че справката за получени плащания не е
противопоставима на длъжника и не отразява изискуеми реквизити на
извлечение от кредитна сметка. Сочи, че кредиторът не е доказал и надлежно
обявяване на предсрочна изискуемост, като изтъква, че връчването на искова
молба на особения представител не представлява достигане на уведомление
до страната, с която адвоката няма връзка. Излага и оплаквания по отношение
на установените по предположение обстоятелства по получено от кредитора
плащане, с което е намалено задължението на клиента, тъй като счетоводните
записи не са били проверени от вещо лице. Моли за цялостна отмяна на
необоснования съдебен акт след събиране на неоснователно отказано в
първата инстанция доказателство по заявеното оспорване на истинност на
документ.
Насрещната страна, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата с
бланкетни доводи за правилно установени факти и прилагане на закона, като
сочи обстоятелства изцяло противоположни на установените от първата
инстанция, поради което съдът ги възприема като евентуална защита по
същество. Позовава се на валидно договорен потребителски кредит и
доказано неизпълнение на присъдените в обжалвания акт парични
задължения.
По доказателствени искания:
В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК въззивният съд
2
съобразява, че част от оплакванията касаят попълване на делото с
доказателства и прилагане на норми с императивен характер, които изискват
предварителна подготовка на съдебното дирене на въззивния съд.
Още в отговора на ответника, който упражнява права чрез назначен
особен представител е било оспорено авторството на писменото
удостоверяване както на договарянето на кредит с конкретно посочени
параметри и погасителен план, така и фактическото предаване на главницата
на кредитополучателя по цитирана в същия договор банкова сметка. В
доклада на първата инстанция това оспорване е правилно квалифицирано като
оспорване на автентичност на писмен документ, обвързващ автора с
материална доказателствена сила за неизгодни за него факти, като съдът е
подготвил и провеждане на специална процедура за проверка на истинност на
документа, като е задължил ищеца да потвърди искане да се ползва от
оспорен документ по реда на чл. 193 ал.2 ГПК. След като особения
представител е заявил и искане за назначаване на експертиза за проверка на
авторството на подписите по представените от ищеца оригинали,
първоинстанционния съд е изложил мотиви за обоснована нужда от
назначаване на графолог и макар и да не е постановил и диспозитив за
откриване на производство по чл. 193 ГПК и не е указал доказателствена
тежест за опровергаване на авторството, е допуснал експертиза по този
въпрос, назначил е вещо лице, посочил е предмета на изследване и безспорен
сравнителен материал и е определил размер на нужните разноски за изготвяне
на заключението, като е приканил ответника за ги внесе. Задължението за
внасяне на разноски било връчено на особения представител, който възразил
че не следва да внася такива на осн. чл. 83 ал.1 т.5 ГПК. В първото заседание
съдът отхвърлил искането за освобождаване на ответника от задължението за
депозиране на разноски за експертизата и тъй като сумата не била внесена,
вещото лице не било призовано и делото приключило без изготвяне на
заключение.
Въззивният съд съобразява, че адвокатът, поел защита на лице с
неизвестно местожителство (ненамерено на обявени в регистър адреси)
упражнява цялостна защита на представляваното лице и може валидно да
сезира съда с искане за проверка на истинност на доказателство,
противопоставено от насрещната страна като основно доказателствено
средство по спора. В случая не се заявява воля от името на представлявания
за пораждане на материално правни последици, а се цели процесуален ефект
на изключване на спорен документ от доказателствения материал по
конкретното дело. Затова, правилно е процедирал съда при допускането на
експертизата, но неправилно са били определени задълженията на
насрещните страни за разноски по нея. Както правилно е посочила адв. Н.,
особеният представител не внася разноски за процесуалните действия по
защита на страната, която представлява и правилото на чл. 83 ал.1 т.5 ГПК се
прилага и когато адвокатът е назначен поради отсъствие на ответника по чл.
47, ал. 6 от ГПК (Определение № 961 от 29.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
685/2012 г., II т. о., ТК). Това обаче не означава, че страната, в чиято полза се
прави доказателственото искане трябва да внесе разноските, а че отпада
изискването за авансирането на разхода(по арг. от мотивите към т.7
ТРОСГТК № 6/2012 г. на ВКС) и събирането му ведно с останалите разноски
3
според изхода от спора. Същевременно съдът отчита, че разноските в
производство, водено с участие на особен представител следва да се понасят
първоначално от насрещната страна (чл. 29 ал.3 ГПК), която е основала
изцяло оспорените си права единствено на писменото доказателство с
оспорена автентичност и със своето процесуално бездействие е осуетила и
проверката на счетоводните записвания, които биха могли да изключат нужда
от ползването на инкорпорирано в договора признание на факта на предаване
на заемната сума.
Въззивният съд намира, че първата инстанция е допуснала
нарушение правилото на чл. 83 ал.1 т.5 ГПК, довело до осуетяване на
проверка по чл. 193 ГПК което следва да бъде поправено като на въззивника
се осигури възможност да докаже неавтентичност на писмен документ ( чл.
266 ал.3 ГПК). Поисканата експертиза следва да бъде допусната, като
разходите за нея се изискат от насрещната страна. Доколкото при събиране на
това доказателство може да се наложи фактическите изводи в обжалвания акт
да се променят, доказване следва да се допусне и на насрещната страна, след
съответно коригиране на указаната доказателствена тежест.
Останалите оплаквания се свързват с интерпретация на съдържание на
закона и следва да бъдат разглеждани при решаване на спора по същество от
въззивния съд.
Извън изложените във въззивната жалба оплаквания, въззивният
съд, с оглед подготовка на разглеждането на спора по същество, констатира и
необходимост на обяви на страните приложимост на установени в
публичен интерес материалноправни норми, които следва да приложи при
своето произнасяне в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК.
Въззивният състав констатира, че в доклада на първата инстанция
липсва каквато и да било индикация за императивната уредба на процесните
отношения, посочени и коментирани от съда като норми, въвеждащи
изисквания относно закрила на длъжници по потребителски кредити,
ограничаващи договорна свобода. Същевременно в обжалвания акт са
обсъдени и приложени правила на специалния закон (чл. 19 ал.1 и чл. 11 т.10
и 11, чл. 22 и 23 от ЗПК) и съдът е отрекъл валидността на договарянето като
основание за събиране на претендирани лихви и застраховки. Тези изводи са
основание за отхвърлителната част от съдебния акт, която не е обжалвана и
съответно вече е стабилизирана между тези страни. Затова и тези въпроси ще
останат извън контрола на въззивният съд и съответно няма да се налага
допълнително на страните да се разясняват служебно правилата за
изключване на валидността на неравноправни по характер на клаузи, които не
са били индивидуално договорени, както и на категорично индивидуално
договорени съглашения, за които обаче съществува нормативна забрана.
По тези съображения и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на адв. Н., действаща като
назначен особен представител на ответник КР. Г. К. срещу решение
№136/19.01.2022г., постановено по гр.д. №5061/21г. на ВРС
4
(202131101105061 от ЕИСС), В ЧАСТИТЕ, с които са били уважени отчасти
иск на кредитор за установяване на дължимостта на части от вземане за
главница в размер на 1384.34лв по потребителски кредит, предоставен по
банкова сметка, удостоверено като изпълняем дълг в оспорена заповед за
изпълнение и евентуален осъдителен иск за допълнителна горница от
2841.04лв от същата главница и са определени разноски за исково и
заповедно производство.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззивника, че разходите по защита на
въззиваема страна от особен представител по реда на чл. 29 ал.3 ГПК се
авансират от насрещна страна като ЗАДЪЛЖАВА „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., действащ чрез регистриран в страната клон в седмичен срок
от уведомяването да представи доказателства за внесени по депозитна сметка
на Варненски окръжен съд в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC: CECBBGSF, IBAN: IBANBG32 CECB 9790 33C8 7843 00,
разноски в размер на 250лв за възнаграждение на особен представител
на въззивника за настояща инстанция, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че
при неизпълнение на това задължение възнаграждението ще бъдат изплатено
от бюджета на съда, като авансирания разход ще бъде принудително събран
от това задълженото лице по реда на чл.77 ГПК(независимо от резултата по
спора) и съдът ще издаде служебно изпълнителен лист в своя полза без да
изпраща допълнително съобщение за доброволно изпълнение, като възложи
на тази страна допълнителна такса от 5лв и законна лихва по чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ.
На осн. чл. 266 ал.3 вр. чл. 193 ГПК:
ОТКРИВА производство по оспорване на истинността на частни
диспозитивни документи, представени от ищеца „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. в оригинал: договор за потребителски кредит с погасителен
план в частите, обозначени като „параметри и условия“ и „удостоверявания“
(стр. 1 и 8 от 9 от договора, представляващи л. 72 и л. 75 от делото на ВРС)
чрез опровергаване на автентичност на подписа на КР. Г. К., положен за
клиент.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-графологична(почеркова)
експертиза с вещо лице Ц.Ц., който след събиране на безспорен сравнителен
материал от образци на подписите на КР. Г. К. налични в заявления и
разписки за получаване, съставени по повод издаване на лични карти и
паспорти в ОД на МВР – Варна да даде заключение за това дали имената и
подписите за клиента кредитополучател на стр. 1 и 8 от Договора за
потребителски кредит от 21.03.2019г. и декларацията за предоставяне на
лични данни (представляващи л. 72, л. 75 и л. 88 от делото на ВРС)са
изпълнени от това лице.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 200лв, вносими от
въззиваемия ищец ( на осн. чл. 29 ал. 3 ГПК) в седмичен срок от връчване
на определението по депозитна сметка на Варненски окръжен съд в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: CECBBGSF, IBAN:
IBANBG32 CECB 9790 33C8 7843 00.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от внасяне на
разноските и краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на
5
основание чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.
На осн. чл. 205 вр. чл.186 ГПК ЗАДЪЛЖАВА длъжностните лица -
служители в поделения “Български документи за самоличност” и „Паспорти и
визи“ в ОД на МВР-Варна, съхраняващи оригинални хартиени носители на
заявления за издаване на лични карти и задгранични паспорти да предоставят
за оглед на вещото лице молби-заявления за издаване на документи за
самоличност на КР. Г. К., ЕГН ********** с л.к. *********, изд. на
11.05.2012г. представляващи предмет на изследване по графологичната
(съдебно-почеркова) експертиза, при поискване от назначеното от съда вещо
лице, легитимиращо се пред длъжностите лица с издадено удостоверение, в
което е посочено настоящото задължение. Предупреждава длъжностните
лица, че при неизпълнение на това задължение, удостоверено с изявление на
вещото лице, ще им бъде наложена глоба по реда на чл.87 ГПК в размер на
100 лв.
ДА се издадат на вещото лице съдебни удостоверения(освободени от
д.т.), които да го легитимират като назначен експерт по експертизата
поставена с настоящото определение на съда, в които удостоверения да бъде
указано задължението към длъжностните лица с предупреждението за
отговорността им, към които да бъдат приложени преписи от определението
от допуснатата задача.
УКАЗВА на насрещните страни, че:
1. при неизпълнение на задължението за внасяна на депозита за тази
експертиза съдът ще приеме че кредиторът осуетява проверка за
автентичност и ще изключи оспорените оригинални писмени документи
от доказателствата по делото.
2. въззиваемата страна носи тежест за установяване на редовност на
оспорени счетоводни записвания и може да посочи доказателства за
обосноваване на посочени в „извлечение“ данни за пораждане на
задължение на клиент(след извършен превод на парична сума за
предоставена по сметка в друга банка главница) и за прието изпълнение
от кредитополучателя(получени нареждания за безкасови трансфери или
касови вноски с удостоверен вносител).
Дава възможност на насрещните страни с писмена молба с препис
за насрещна страна да посочат допълнителни доказателства по
допълнително указаната доказателствена тежест в седмичен срок от
връчване на настоящото определение, като ги предупреждава, че ако
предприемат такива действия по- късно и с това причинят отлагане на
производството съдът може да им възложи отговорност за разноски и глоба
по реда на чл. 92а ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 04.05.2022г от 14.00 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощниците.
На осн. чл. 7 вр. чл. 101 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването, като при пропускане на крайния срок(даване
ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за
искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници
6
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо
Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да се
приложи копие от отговора на въззивната жалба. Съобщението до
въззиваемия да се изпрати на електронен адрес, обявен в заявление на
кредитора и в първа инстанция(л.105) след изискване на потвърждение за
получаването на книжата по телефона.
Делото да се докладва след изтичане на срока за авансиране на
разноските за предприемане на съответните действия по осигуряването
на събирането им в полза на ВОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7