Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 10605 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 132631/04.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 52310/2017 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, са
отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу М.С.Й. и Е.С.Й., с правно
основание чл.59 ЗЗД - за заплащане на сумата от общо 5 384, 59 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. -
м.04.2016 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. *******, аб. №
276720, с която техният наследодател се
е обогатил без основание, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за
заплащане на сумата от 870, 17 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 15.09.2014 г. - 18.07.2017 г., както и сумата за дялово разпределение в
размер от 109, 10 лв. за периода м.06.2013 г. - м.04.2016 г. и обезщетение за
забава върху нея за периода 10.08.2013 г. - 18.07.2017 г. в размер на 28, 96 лв.
Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 600 лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски. Решението е постановено
при участието на трето лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното
съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го
обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че между страните в
производството не е подписан писмен договор, поради което ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че наследодателят на
ответника С.Й. не е бил редовно настанен наемател и е обитавал имота пред
исковия период без правно основание. С оглед на това се е обогатил със
стойността на ползваната топлинна енергия. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като уважи изцяло предявения иск, како и да му присъди сторените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Е.С.Й.,
с който оспорва предявения иск. Счита, че предявеният иск, по отношение на
който е постановено обжалваното решение, е процесуално недопустим, тъй като не
е надлежно легитимиран да отговаря по него. Искът следва да бъде насочен срещу
собственика на имота - С.О.. След като между С.О. и наследодателя му не е
налице наемно правоотношение, то не е налице основание да отговаря за
задълженията за отопление на имота. Претенцията за неоснователно обогатяване
има субсидиарен характер и е допустима при липса на друг иск. В случая ищецът
разполага с друг иск срещу собственика на топлоснабдения имот - С.О.. Счита, че
по делото липсват доказателства, че наследодателят му е ползвал имота. Ищецът
поддържа, че наследодателят му е ползвал без правно основание имота, а от друга
страна твърди, че същият е ползвал имота със съгласието на собственика. При
наличие на съгласие от собственика, то би съществувала облигационна връзка, а
не неоснователно обогатяване. В условията на евентуалност поддържа направеното
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да върне въззивната жалба
като недопустима, евентуално - да потвърди обжалваното решение, като му присъди
сторените по делото разноски.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът С.М.Й.
се е самонастанил в следния недвижим имот - апартамент № 44, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******, който е общинска собственост и е негов фактически
държател. Същият не е имал настанителна заповед и редовно наемно
правоотношение. Съгласно изготвеното извлечение от сметки за аб. № 276720
ответникът е ползвал доставената от дружеството топлинна енергия през периода
м.05.2013 г. - м.11.2016 г. В сградата, в която се намира топлоснабдения имот,
е извършвана услугата дялово разпределение. До ответника е отправена покана да
представи настанителна заповед за редовно настаняване в процесния имот и да
потвърди валидността на наемното правоотношение. Ответникът не е сторил това.
Тъй като ответникът е ползвал топлинна енергия, предоставяна от ищеца, без да
заплаща нейната стойност, се е обогатил за сметка на дружеството. С оглед на
това ответникът дължи стойността на онова, с което се е обогатил без основание
за сметка на ищеца, до размера на обедняването. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати общо сумата от 6392, 82 лв., от които:
5 493, 69 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.05.2013 г. - м.11.20 г., сумата от 899, 13 лв. - законна
лихва за забава от 09.08.2013 г. до 18.07.2017 г., в това число: 5 384, 59 лв.
- главница за топлинна енергия и 870, 17 лв. - лихва, 109, 10 лв. - дялово
разпределение и 28, 96 лв. - лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
В хода на
висящия съдебен процес - на 15.12.2017 г., ответникът по делото е починал, като
е оставил за свои наследници по закон: М.С.Й. и Е.С.Й. - синове.
С определение
от 25.04.2018 г., на основание чл.227 ГПК по делото са конституирани на мястото
на починалия в хода на съдебния процес ответник С.М.Й., неговите наследници по
закон: М.С.Й. и Е.С.Й..
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът
Е.С.Й. оспорва предявения иск. Счита същия за недопустим, тъй като надлежно
пасивно легитимиран е собственикът на недвижимия имот, а не наследодателят му.
Задължено лице по претендираните вземания е СО, която от своя страна би могло
да претендира припадащата му се част от дълга. След като неговият наследодател
не е бил в редовно наемно правоотношение, той няма задължения за топлинна
енергия. В условията на евентуалност счита, че предявените искове са
неоснователни, тъй като наследодателят му не е потребител на топлинна енергия и
не е в облигационно отношение с ищеца. Не е приемал общите условия на ищеца, не
е сключвал индивидуален договор с него, не собственик на жилището. Дори да е
налице обедняване в патримониума на ищеца, счита, че собственикът на имота
следва да поеме отговорността за това. Неговият наследодател не се е обогатил с
претендираните от ищеца суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника М.С.Й..
Видно от представения протокол от проведеното на 05.09.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„*******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 24.09.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост
с адрес: в гр. София, ж. к. „*******, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
С писмо от 15.06.2017 г. ищецът е отправил искане до СО за предоставяне
на препис от настанителна заповед и договор за наем за имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******. за периода м.05.2014 г. - 15.06.2017 г.
С писмо от 28.06.2017 г. СО е
уведомила ищеца, че за посочения период жилището се обитава от С.М.Й.. Същият
не е редовно настанен наемател на СО - Район „Възраждане“ и го обитава без
правно основание.
От заключението на вещото лице инж. Б.С.В.-Т.по изслушаната пред СРС
съдебно - техническа експертиза, се установява, че техническите разходи за
топлинна енергия от работата на абонтанта станция са определени по реда на
чл.58, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и са за сметка на топлопреносното
предприятие. Дяловото разпределение на топлинната енергия в жилищната сграда е
извършвано от „Т.С.“ ЕООД, след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата на
етажната собственост. За исковия период фирмата за дялово разпределение е
отчитала уредите в имота с изключение на 2016 г., когато не е осигурен достъп
до имота. С оглед на това за отоплителния сезон 2015 г. - 2016 г. е начислен
служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела. Отчетите са
подписани от потребител. В жилището е имало монтирани 5 отоплителни тела и 5
топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се
изчислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга. В имота се ползва
топла вода и има водомер за топла вода, въз основа на който се отчита разхода. За
2015 г. - 2016 г. поради липса на отчет разхода за топла вода е изчисляван за
един брой потребител при норма 140 литра за денонощие. Стойността на топлинната
енергия за исковия период е в размер на 5 244, 44 лв., от която: 4098, 66 лв. -
топлинна енергия за отопление и 1 145, 78 лв. - топлинна енергия за топла вода.
В тази стойност е включена и сумата от изравнителните сметки, подадени от
фирмата за дялово разпределение като разлика от фактурираните суми по прогнозни
данни е 689, 73 лв. - за доплащане.През разглеждания период отчитането на
топлинната енергия и разпределението й в сградата на етажната собственост, в
която се намира процесният имот, се извършва съгласно ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. На топломера в абонатната станция са извършвани периодични
проверки на веки две години.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице А.Н.Т.. От експертното заключение се установява, че за исковия
период стойността на начислената и незаплатена топлинна енергия възлиза на 5
384, 59 лв. - главница за топлинна енергия и 109, 10 лв. - такса за дялово
разпределение. Общият размер на главниците е на стойност 5 493, 69 лв. Лихвата
за забава върху гумата от 5 384, 59 лв. за периода 14.09.2014 г. - 18.08.2017
г. възлиза на 870, 17 лв., а върху сумата от 109, 10 лв. - 28, 02 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай, предвид заявените фактически твърдения за липсата на
валидно сключен договор за наем от първоначалния ответник за процесния имот. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява,
че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието
на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците
не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу Общите условия на
„Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същите
са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на потребителя, вкл. и относно приемането на
Общите условия.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че при липсата на писмен
договор, сключен с първоначалния ответник, същият се обогатил с доставената до
имота топлинна енергия. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди. В случая обаче не са заявени фактически
твърдения от ищеца, че топлоснабденият имот е използван за стопански нужди. Същевременно
за възникване на договорно правоотношение във връзка с доставката на топлинна
енергия за битови нужди не е необходимо сключването на писмен договор. С оглед
на това собственикът на топлоснабдения имот има качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди и като такъв е страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ). Ето защо собственикът на имота е надлежно материално –
правно легитимиран да отговаря по предявените искове и съответно дължи цената
на доставената топлинна енергия, а не фактическият ползвател на имота, за който
се твърди, че ползва имота без правно основание за това.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между собственика на топлоснабдения имот – С.О. и
„Т.С.“ ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот. Ето защо
не е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
Неоснователни са доводите на ответниците за недопустимост на предявените
искове поради липса на надлежна легитимация. Върху допустимостта на предявения
иск се отразява липсата на процесуално – правно легитимация, а липсата на
материално – правна легитимация води до неоснователност на предявения иск.
Доколкото в исковата молба е очертан фактическия състав на неоснователно
обогатяване на първоначалния ответник за сметка на ищеца, то първоначалният
ответник е страна по очертания от ищеца правен спор, поради което е надлежно
процесуално легитимиран да участва като страна по делото. Доколкото обаче същият
не е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по исковете, предмет
на делото, то същите се явяват неоснователни.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че твърдението на ищеца,
че първоначалният ответник е ползвал топлоснабдения имот през исковия период не
е доказано по делото. При наличие на изрично и своевременно оспорване от страна
на ответниците, конституирани по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалия в
хода на процеса първоначален ответник, относно това обстоятелство, само въз
основа на представеното по делото писмо от С.О. не може да се обоснове извод в
тази насока.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата Е.С.Й. не е ангажирал
по делото доказателства относно размера на реално сторените разноски в
настоящото производство, такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132631/04.06.2019 г., постановено по гр. д.
№ 52310/2017 г. по описа на СРС, ГО,
165 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.