№ 2510
гр. София, 16.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110167988 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – нищожност на съдебно решение и на споразумение по
чл.51 СК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 365886/14.11.2024
г., уточнена с молба с вх. № …../….. от С. Г. С., С ЕГН ********** срещу Х.
Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б*, ап. ляв (лицето живее в
чужбина на следния адрес: *, email: *, c адрес по месторабота: *, с която се
предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни исковете с правна квалификация, както следва:
1. чл.270, ал.2 ГПК, с който да се прогласи нищожността на Решение №
1749 от 11.11.2008 г., постановено по гр. д. № 3889/2008 г. по описа на
Районен съд - гр. Бургас, I граждански състав, поради:
противоречие с правния ред на РБ и общоприетия правен ред на ЕС
противоречие с чл. 330, ал. 1-2 от ГПК – страните не са се явили лично в
о.с.з. и неявяване, поради уважителни причини
противоречие със закона - бившият съпруг Г* С.ов С. не е давал
съгласието си за подписване на искова молба за развод, както и че изобщо
не е знаел за това дело и не е упълномощавал адвокат да го представлява,
не е знаел за хода на провелото се дело за развод, както и за
постановеното от Районен съд - гр. Бургас решение
2. чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД, с който да се прогласи нищожността на
Споразумение по чл.51 СК, сключено между * Г. С., ЕГН ********** и
Г* С.ов С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Б* по гр. д. № гр. д. №
3889/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, поради липса на форма,
споразумението не е подписано от Г* С.ов С.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото са
наследници – син и дъщеря на * Г. С., ЕГН ********** и Г* С.ов С., ЕГН
**********. Твърди се, че последните двамата сключили споразумение за
прекратяване на брака при взаимно съгласие по чл.51 СК. Споразумението
било утвърдено с Решение № 1749 от 11.11.2008 г., постановено по гр. д. №
3889/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, I граждански състав.
Излагат твърдения, че това решение е нищожно, тъй като решението
противоречи на правния ред на РБ и на ЕС, бившите съпрузи не са
присъствали по делото, Г* С. не е давал съгласието си за подписване на искова
молба за развод, както и че изобщо не е знаел за това дело и не е
упълномощавал адвокат да го представлява, не е знаел за хода на провелото се
дело за развод, както и за постановеното от Районен съд - гр. Бургас решение.
Излагат твърдения, че споразумението е нищожно, тъй като не
подписано от Г* С.ов С. и * Г. С..
Като правен интерес от водене на настоящото дело, ищецът извежда, че
ако се уважи иска ще се променят квотите на съсобственост за Апартамент №
80, находящ се в гр. Б*.
Ищецът подробно излага цитира учебници за това какво представлява
нищожно съдебно решение, за това кой е компетентен съд, затова какъв е
редът да се обяви едно решение за нищожно (дали трябва да е налице
инстанционен контрол или не). Излага твърдения, че искът е неоценяем и
установителен. Излага съображения кой е компетентен съд. Обяснява на съда
какво означава правов ред и нищожно съдебно решение. Разяснява на съд
какво представлява производството по чл.270, ал.2 ГПК. Улеснява съда като
цитира многобройна съдебна практика и я прилага като доказателствен
материал.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Моли да бъдат приети като доказателства: 1. Пълномощно. 2. Решение № 1749
от 11.11.2008 г., постановено по гр. д. № 3889/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, I
граждански състав. 3. Графологична експертиза. 4. Копие от лична карта на * С.. 5. Копие
от лична карта на Г* С.. 6. Акт за смърт на Г* С.. 7. Акт за смърт на * С.. 8.
Удостоверение за наследници на * С.. 9. Удостоверение за наследници на Г* С.. 10.
Удостоверение за раждане на С. С.. 11. Удостоверение за раждане на Х. С.. 12.
Нотариален акт от 10.10.2022 г.
Моли съда да изискате и приеме като доказателство по делото гр. д. №
3889/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, I граждански състав.
Моли съда да допусне графологична експертиза, която да отговори на
следните въпроси: 1. На пълномощното по делото за развода положен ли е подпис от *
С. и от Г* С.? 2. Подписите на исковата молба и на споразумението по чл. 101 от СК
(отм.) положени ли са от Г* С. и от * С. и идентични ли са с подписите на тези лица върху
личните им карти?
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
2
ПО ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВЛАСТ
Ищецът се представлява от адв. К. Н. Й., със съдебен адрес: гр. София,
п. к. 1142, бул. „Е-*, Еднолично адвокатско дружество „К. Й.", тел.: *, имейл:
********@**************.***, която представителна власт важи за всички
инстанции (л.9 от делото).
Ответникът на този етап не се представлява.
ПО ДЪРЖАВНАТА ТАКСА
Предявени са два иска – иска за прогласяване нищожност на съдебно
решение и иск за прогласяване нищожност на договор (споразумение по чл.51
СК).
Искът по чл.270, ал.2 ГПК е неоценяем, поради което държавната такса е
в размер а 80.00 лева, на основание чл.3 ТДТССГПК. Липсва документ по
чл.128, т.2 ГПК.
Искът по чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД е неоценяем. Съгласно чл.69, ал.1, т.4,
предл.2 ГПК, цената на иска е предмета на споразумението, а чл.69, ал.1, т.6
ГПК – сборът от всички платежни нареждания.
Видно от представеното решение, страните са се споразумели, че:
1. семейното жилище, находящо се гр. Б*, с площ 76,84 кв. м, ап. 80, ще
остане в обикновена съсобственост между страните.
2. Г* С.ов С. е осъден ежемесечно да заплаща на * Г. С. по 150 евро като
компенсация за лишаването от пълноценното ползване на семейното
жилище.
3. придобитият по време на брака Апартамент № 20, в жилищен блок № * с
площ от 47,54 кв. м, находящ се в град М*, ж. к. „*“ се поставя в
изключителен дял на * Г. С..
4. Имот, находящ се гр. Ц*, Бургаска област, и представляващ 56,50/273
идеални части от дворно място застроено и незастроено, съставляващо
урегулиран ПИ VIII/12 в кв. 34, целият с площ от 273 кв. м, при граници:
от северо*: УПИ VII-4, юго* - улица, югозапад - УПИ IX-11 и
северозапад - УПИ ХП/9, ведно с апартамент - жилище, съставляващо
втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с гаражен
етаж, построена в южната част на описаното дворно място, който
апартамент е с площ от 87 кв. м, става изключителна собственост на * Г.
С..
Споразумението има за предмет право на собственост върху три
недвижими имота и обезщетение по чл.32 ЗС. При това положение към делото
липсват представени данъчни оценки за трите имота, а въз основа на тях се
определя държавната такса, на основание чл.69, ал.1, т.4, предл. 2 ГПК..
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
Споразумението има за предмет парични вземания. За да се определи
държавната такса по тях, следва ищецът да посочи колко е периодът за
плащане - датата на влизане в сила на решението/дата на започване на
3
ползване/ до датата на ползване на жилището от Г* С.ов С., последният ден,
когато го е ползвал. Това е било предмет на споразумението, т.е. стойността на
договора – периода на заплащане на обезщетение, съгласно чл.69, ал.1, т.4,
предл.1 ГПК. Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
ПО РЕДОВНОСТТА НА ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Първо, съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват
исковите молби, които имат за предмет вещни права и исковите молба за
делба. В процесния случай решението и споразумението имат за предмет
вещни права. Представената искова молба не е вписана в Служба по
вписванията. Съгласно приетото в ТР № 3/2010 по тълк. д. № 3/2009г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно в рамките на проверката по чл.127 –
128, чл.130 ГПК за наличие на вписана искова молба по исковете по чл.114 ЗС.
Неизпълнението на указанието за вписване е основание по чл. 114 ЗС за
връщане на исковата молба чл. 129 ал.3 ГПК, поради нередовност на ИМ.
Второ, липсват представени данъчни оценки за имотите, въз основа на
които да се определи държавната такса. Трябва да се посочи цена на иска
Трето, не е ясно за кой период Г* С. е заплащал обезщетение за ползване
на имота, съгласно уговореното в споразумението, за да се определи цената на
иска, съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК. Трябва да се посочи цена на иска –
стойността на договора.
В този смисъл, на основание чл.129, ал.4 вр. чл.127, ал.1, т.3,4,5 ГПК
искова молба с вх. № 365886/14.11.2024 г., следва да бъде оставена без
движение, като се укаже на ищците, че в едноседмичен срок от получаване на
настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстрани
нередовностите на исковата молба, както и да представи доказателства за това
в същия срок, като за целта:
1. да впишат искова молба с вх. № 365886/14.11.2024 г. в Агенция по
вписванията
2. на основание чл.127, т.3 ГПК да посочи цена на иска за обявяване на
нищожност на споразумение за жилище, находящо се гр. Б*, с площ 76,84
кв. м, ап. 80. Да представи актуална данъчна оценка за него, съгласно
чл.69, ал.1, т.4 ГПК;
3. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 4 % (четири процента или четири на сто) от
1/4 (една четвърт) от цената на иска, а именно от данъчната оценка на
имота от предходната точка, съгласно чл.71, ал.2 вр. чл.69, ал.1, т.4 ГПК;
4. на основание чл.127, т.3 ГПК да посочи цена на иска за обявяване на
нищожност на споразумение за Апартамент № 20, в жилищен блок № * с
площ от 47,54 кв. м, находящ се в град М*, ж. к. „*“. Да представи
актуална данъчна оценка за него, съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК;
5. основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 4 % (четири процента или четири на сто) от
4
1/4 (една четвърт) от цената на иска, а именно от данъчната оценка на
имота от предходната точка, съгласно чл.71, ал.2 вр. чл.69, ал.1, т.4 ГПК;
6. на основание чл.127, т.3 ГПК да посочи цена на иска за обявяване на
нищожност на споразумение за Имот, находящ се гр. Ц*, Бургаска
област, и представляващ 56,50/273 идеални части от дворно място
застроено и незастроено, съставляващо урегулиран ПИ VIII/12 в кв. 34,
целият с площ от 273 кв. м, при граници: от северо*: УПИ VII-4, юго* -
улица, югозапад - УПИ IX-11 и северозапад - УПИ ХII/9, ведно с
апартамент - жилище, съставляващо втори жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда с гаражен етаж, построена в южната част на
описаното дворно място, който апартамент е с площ от 87 кв. м ведно с
1/2 идеална част от общите части на сградата, включително и 1/2 идеална
част от таванското подпокривно пространство и от стълбищната клетка и
от правото на строеж върху терена, ведно с цялото гаражно помещение
със застроена площ 40,88 кв. м, находящо се в югозападната част на
гаражния етаж на сградата. Да представи актуална данъчна оценка за
него, съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК;
7. основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 4 % (четири процента или четири на сто) от
1/4 (една четвърт) от цената на иска, а именно от данъчната оценка на
имота от предходната точка, съгласно чл.71, ал.2 вр. чл.69, ал.1, т.4 ГПК;
8. на основание чл.127, т.3 ГПК да цената на иска за обявяване на
нищожност на споразумение, с което Г* С. се е съгласил да заплаща
обезщетение на * С. за ползваната от него част от апартамент 80, какъв
размер общо е изплатил на * С., да посочи началото и края на периода, в
който Г* С. е заплащал обезщетение на * С., съгласно чл.69, ал.1, т.4,
предл.1 ГПК;
9. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 4 % (четири процента или четири на сто) от
от цената на иска, а именно от посочената цена (периода на плащане по
цената на месеца) от предходната точка, на основание чл.71, ал.1 вр.
чл.69, ал.1, т.4 ГПК;
10. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 80.00 лева за иска за обявяване на нищожност
на съдебно решение, съгласно чл.71, ал.1 вр. чл.3 ТДТССГПК;
Следва да се укаже, че при неизпълнение на указанията в срок исковата
молба ще се счита за нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3
ГПК.
Следва да се укаже на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма,
а по отношение на искането за издаване на заверени преписи от исковата
молба, то същото е основателно, както и за издаване на проекти за съдебни
удостоверения.
ПО МЕЖДУНАРОДНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ
5
От гледна точка на международното правно сътрудничество по
граждански и търговски дела, следва да се обясни, че Англия има столица
Лондон и представлява самостоятелна държавна с правосубектност. Заедно с
Уелс и Шотландия (големия остров) образуват Великобритания.
Великобритания (Great Britain) (Англия, Уелс, Шотландия) и Северна
Ирландия образуват Обединеното кралство (United Kingdom). Република
Ирландия е самостоятелна държава от гледна точка на международното
публично право и е член на ЕС. Обединеното кралство и Република Ирландия
образуват т. нар. Британски острови.
При това положение на първо място следва да се приложат в следната
последователност критериите за определяне на компетентен съд:
1. Право на ЕС – Регламенти
2. Двустранни договори с Англия или Обединеното кралство
3. КМЧП
Право на ЕС
От изисканата служебно от съда информация от МВР, Гранична
полиция, ДМОС, НОИ, НАП и направени справки за трудови договори, се
установи, че ответникът няма обичайно местопребиваване в България.
Същият идва за няколко дни – максимум от 7 дни в България, след което
заминава за Англия. Следователно ответникът има обичайно
местопребиваване в Англия – центърът за жизнени интереси е там. Както
посочва ищецът в исковата молба, ответникът работи в Англия. Получава
доход от тамошен работодател.
Въпреки това ответникът е гражданин на ЕС, доколкото е гражданин на
РБ и за него се прилага първичното и вторичното право на ЕС - Регламент
Брюксел IIb или 2019/1111 и Регламент Брюксел Iа или 1215/2012.
С предявените искове, ищецът цели да върне семейноправния статус на
бившите съпрузи, преди прекратяването им на брака. Иска да докаже, че
същите не се прекратили брака, т.е. иска да установи, че бракът не е
прекратен, да не се зачетат материалноправните последици от развода, т.е. да
се обяви нищожността на развода.
Регламент Брюксел IIb или 2019/1111 разглежда дела по анулиране на
брака („брачни дела“), включително анулирането на брак, предявен от трето
лице след смъртта на един от съпрузи. В този смисъл е С-294/15. Но съгласно
съображение 9 от този Регламент решенията за отказ за развод, законна
раздяла и анулиране на брака са изключени от материалния обхват по
отношение на разпоредбите относно признаването (вж. съображение 9). В
този смисъл е уточнението в European Commission: Directorate-General for
Justice and Consumers and Musseva, B., Practice guide for the application of the
Brussels IIb Regulation, Publications Office of the European Union, 2023,
https://data.europa.eu/doi/10.2838/426843.
Доколкото ищецът иска да установи недействителност на прекратяване
6
на брака, то следва да се обхваща от понятието отказ по смисъла на
съображение 9 от Регламент 2019/1111. При това положение цитираният
регламент не е приложим.
По отношение на приложение на Регламент Брюксел Iа или 1215/2012:
С процесното дело, ищецът иска да се обяви за нищожен договор и
решение между страни, с които се прехвърлят вещни права върху недвижим
имоти, доколкото със споразумението бившите съпрузи определят кой е
изключителен собственик на имота и кой има правото на ползване.
Следователно делото има за предмет вещни права, съгласно чл.109 ГПК –
обявяване на нищожност на договор с вещни права. Съгласно чл.24, пар.1 от
Регламента, националният съд, в който е разположен имота има изключителна
компетентност. Следователно, компетентен е националния съд, на основание
изключителна компетентност. Само на това основание българският съд е
компетентен по този въпрос.
Въпреки това съдът трябва да изследва и привръзката с обичайното
местопребиваване. В процесния случай, ответникът е гражданин на държава
членка, но живее извън ЕС. Приложима е разпоредбата на чл.6, пар.1 от
Регламент 1215/2012, а именно компетентността се определя от националното
право. В този смисъл е бил чл.4, пар.1 от Регламент 44/01. По отношение на
този критерии е приложимо националното ни право.
Двустранни договори с Англия или Обединеното кралство
Съгласно част III от Споразумението за търговия и сътрудничество
между ЕС и Обединеното кралство, сътрудничеството се осъществява само по
наказателноправни въпроси, но не и по гражданскоправни въпроси. При това
положение правните инструменти на ЕС не са приложими.
Такива договори няма
Съгласно КМЧП
Съгласно чл.12 КМЧП, българският съд има изключителна
компетентност за вещни дела по чл.109 ГПК. Съгласно чл.109 ГПК вещни са
делата, които имат за предмет обявяване на нищожност на договор с вещно
право.
Доколкото се иска обявяване на нищожност на договор и решение с
предмет вещни права и ищецът само на това се позовава за правен интерес, то
съдът приема, че българският съд има изключителна компетентност, на
основание чл.12 КМЧП.
По отношение на общата компетентност, отново българския съд има
компактност, на основание чл.4, ал.1, т.2 КМЧП – екзорбитантна
(разрешителна) компетентност. В този смисъл е Решение № 208 от 25.02.2010
г. на ВКС по т. д. № 635/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария
Славчева и Определение № 50430 от 7.10.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2147/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова,
Определение № 50016 от 7.02.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2022 г., I т.
7
о., ТК, докладчик съдията Васил Христакиев.
ПО НАЦИОНАЛНАТА ПОДСЪДНОСТ
Съгласно чл.105 ГПК искът се предявява, под постоянния адрес на
ответника. След служебно направена справка в НБД, съдът установи, че в
процесния случай ответникът има постоянен адрес в гр. Бургас, следователно
той е компетентен по този въпрос. Но съгласно чл.119, ал.119, ал.4 ГПК може
да се прави само ответника в срока по чл.131 ГПК, но не и служебно от съда.
Ответникът има известен адрес и чл.107, ал.1 ГПК не е приложим. Има
данни по делото, че ответникът не живее в РБ. Дори сам ищецът я посочва.
Следователно е приложима разпоредбата на чл.107, ал.2 ГПК – компетентен е
съда по постоянния адрес на ищеца, на основание чл.107, ал.1, предл. 2 ГПК.
Това е така, защото не се знае постоянния адрес на пълномощника или
представителя на ответника. Но съгласно чл.119, ал.119, ал.4 ГПК може да се
прави само ответника в срока по чл.131 ГПК, но не и служебно от съда.
Съгласно служебно направена справка в НБД, ищецът има постоянен
адрес: гр. Бургас, а настоящ в гр. Швейцария. Следователно чл.107, ал.3 ГПК
не е приложим и СРС не е компетентен. Следва да се посочи, че
процесуалният представител на ответника злоупотребя с права и иска да купи
съда - избор на съда. Същото е нарушение на чл.3 ГПК и следва да му бъде
наложена глоба за забавяне на процеса.
Съгласно чл.109 ГПК, когато делото има за предмет обявяване на
нищожност на договор за вещни права, компетентен е съда по
местонахождение на имота. В процесния случай, и с иска за нищожност на
решението и с иска за нищожност на споразумение, ищецът цели да промени
дяловете за собственост, вследствие на наследяване от лица, които са били или
не били разведени. Ето защо исковете имат за предмет вещни права.
С решението и споразумението се разделя имущество за три имота – гр.
Ц*, гр. Бургас и гр. М*. Следователно един от тях е компетентен, на
основание чл.109 вр. чл.116 ГПК. Или всеки един от тях е компетентен по
трите различни иска.
На основание чл.119, ал.2 ГПК съдът следи служебно за тази
компетентност. На това основание делото следва да се прекрати.
По свободна преценка делото следва да се изпрати на РС – Бургас, като
същият да съобрази своята родова подсъдност, както и местната
подсъдност - дали следва да се раздели производството по отношение на
трите имота – за Ц*, Бургас и М*, както и да редовност на ИМ по чл.129
ГПК и дали са налице условията на чл.63 ГПК.
По допустимостта
Видно от изисканото за послужване гр. д. № 3889/2008 г. по описа на
Районен съд - гр. Бургас, I граждански състав и Решение № 1749 от 11.11.2008
г. към него. Лицата са се явили лично и лично са заявили пред съдията, че имат
сериозно и непоколебимо желанието бракът им да бъде прекратен.
8
Видно от писмото от РС – Бургас, делото е архивирано през 2009 г. и е
нищожно, като само е запазено решение № 1749/11.11.2008 г. По него липсва
представено споразумение, липсва представен договор, протокол и т.н.
Следователно само на това основание няма предмет на изследване и чието
унищожаване се иска. Няма как да се съберат доказателства.
Подписите съвпадат с представените данни. Няма оттегляне на
пълномощие, поради което е приложима разпоредбата на чл.41 ЗЗД.
Доколкото няма оттегляне на пълномощния по реда на чл.41 ЗЗД адресирано
от съда, то страните са се представлявали надлежно от техните процесуални
представители. Освен това извършените от тях представителни действия са
във висяща недействителност, на основание чл.42 ЗЗД. В този смисъл е ТР №
5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Липсата на съгласие представлява липса на воля, т.е. страната не е
искала изначално да сключи споразумението и да заведе дело, а не както
ищецът твърди липса на подпис. Подписите, положени от страните съвпадат с
просто око (Решение № 710 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2008 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова) с подписите на
страните, поради което няма как да има липса на форма – липса на подпис. В
този смисъл е Решение № 121/17.11.2021 г. по гр. д. № 430/2019 г. на ВКС.
След като има подпис, няма как да е налице порок.
На следващо място, ищецът излага твърдения, че неговият родител не се
е представлявал надлежно от адвокат, бил лишен от възможност да обжалва
решението (защото не е упълномощил адвокат), подписът не е бил негов, не се
явил лично в съдебно заседание, не е завел той делото. Това са все твърдения,
които водят до нарушение на правото на защита на страната – основание
чл.303, ал.1, т.5-6 ГПК, както и за неприсъствено решение, тъй като не се явил
лично. Нещо повече, липсва протокол, липсва договор за правна защита и
съдействие по бракоразводното дело, за да се установят тези неща.
При този ред, така въведените от ищеца твърдения, очертават основания
за отмяна по реда на чл.303 ГПК и за защита срещу неприсъствено решение
по чл.240 ГПК. Това е друг ред на защита и не се осъществява по реда на иска
по чл.270, ал.2 ГПК или иска по чл.26 ЗЗД. Следователно, предявените искове
не са допустими, защото има друг ред за защита. С предявените искове не се
преследва легитимна цена, а се цели заобикаляне на закона за изискванията на
чл.303 ГПК и чл.240 ГПК. Липсва предмет за обявяване на нищожност, както
и доказателства, които да подкрепят иска.
Освен това до датата на смъртта на бившите съпрузи същите са се
представяли и подписвали като разведени. Недопустимо е с оглед правната
сигурност, със задна дата да се приеме, че лицата не са прекратили брака си от
2008 г., при положение ще сега е 2025 година – 17 години от решението, въз
основа на което са съставяне актове за гражданско състояние, декларации,
сделки и други документи. Разглеждането на такъв иск ще противоречи на
общия принцип за правната сигурност.
9
Ето защо производството е недопустимо, на основание чл.130 ГПК и
следва да се прекрати.
В ОБОБЩЕНИЕ
На основание чл.119, ал.2 ГПК съдът следва да прекрати производството
по настоящото дело и да го изпрати на РС – Бургас.
По свободна преценка делото следва да се изпрати на РС – Бургас, като
същият да съобрази своята родова подсъдност, както и местната
подсъдност - дали следва да се раздели производството по отношение на
трите имота – за Ц*, Бургас и М*, както и за редовност на ИМ по чл.129 ГПК
и дали са налице условията на чл.63 ГПК, както и за допустимост по чл.130
ГПК.
Следва да се отбележи, че дори и прекратяване на делото, съгласно
дадения отговор в Определение № 126 от 15.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1193/2013 г., II г. о., ГК, ищецът дължи държавна такса за двата иска и ако
такава не е събрана, следва да се осъди по чл.77 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 67988/2024 г. по
описа на СРС и ИЗПРАЩА делото на РС – БУРГАС за продължаване на
съдопроизводствените действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт,
на основание чл.118, ал.2 вр. 119, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10