Р Е Ш Е Н И Е
№81
гр. Велико Търново, 9.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 710 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Д.ЦЦ“ ЕООД – Велико
Търново оспорва заповед за налагане на принудителна административна мярка №10586/6.11.2019
г., издадена от началник на отдел „ОД“ – Велико Търново в ЦУ на НАП. Оплакванията
са, че органът по приходите не е установил предпоставките за прилагането на
принудителната административна мярка. Поддържа се, че при условията на
осъществен контрол не са установени никакви нарушения на ЗДДС, които да
обуславят прилагането на мярката. Неправилно според жалбоподателя за минал
период, необхваната от проверката, му се налага ПАМ за факти, които не са
установени, а само се предполагат. Сочи, че заповедта е издадена в противоречие
със законовата цел, тъй като не става ясно как чрез прилагането и ще се
постигне целта, посочена в разпоредбата на чл.186 от ЗДДС. Най – сетне се
поддържа и, че липсват мотиви, обуславящи размера на приложената
административна мярка, а изложените в заповедта са бланкетни и безсмислени, тъй
като преповтарят текста на закона, а не сочат действителни факти и
обстоятелства от значение за случая. Най – сетне се сочи, че за установеното
нарушение няма издадено наказателно постановление, което прави мярката
недопустимо наложена предвид последиците, предвидени в чл.187, ал.4 от ЗДДС.
В представената по делото писмена
защита на процесуалния му представител тези оплаквания се конкретизират. Сочи
се, че липсват изобщо твърдения за извършени процесуални действия от органа,
издал мярката към момента, в който е
твърдяно извършеното нарушение. В това отношение се поддържа отново, че
е описано предположение за нарушение. В ПАМ без наличие на мотиви /аргументи/
се преписва текста на закона и то при липса на доказателства. Поддържат се и се
конкретизират оплакванията досежно липсата на мотиви относно срока за
продължителността на мярката, като това представлява според жалбоподателя
погазване на принципа, установен в разпоредбите на чл.6 от АПК. Посочено е, че
на адреса на обекта друго дружество има ЕКАФП, като то експлоатира обект за
бързи закуски, който обект има общ вход с обекта, проверен от ответника и
служителите му. Искането е за отмяната на
заповедта и за присъждането на разноските.
Ответникът – началник отдел „ОД“ –
Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез представителя си отрича основателността на
жалбата. В депозираната по делото писмена защита се сочи, че според
доказателствата се установявало, че са налице предпоставките за налагането на
мярката, тъй като при проверката е констатирано, че за изконсумирана поръчка не
бил издаден фискален бон при заплащането и. Това според ответника се
потвърждавало и от свидетелските показания на изслушания от съда свидетел, тъй
като организация на обслужването в обекта и при изготвянето на междинна сметка
била нарушена разпоредбата на чл.7а от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, забраняваща
издаване на служебен бон. Поръчка, отразена д представения по делото системен
бон, не била отразена в КЛЕН за 3.10.2019 г. и затова няма как да е част от
такава система. Горната част на този бон съдържа идентификационни данни за
жалбоподателя, докато долната му част съдържа данни, които не съответстват на
параметрите на устройството, което следва да е регистрирано на жалбоподателя. Всъщност
номера на ФУ е регистрирано на друг търговец, което внасяло объркване и
предположение за фиктивно отчитане на поръчки от заведението, които не се
регистрират в НАП и не оставят следа в регистрираното и действащо ФУ в обета.
Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество. Видно от
съдържанието на самата заповед, същата е връчена на жалбоподателя на 8.11.2019
г., като жалбата е подадена чрез ответника на 14.11.2019 г., т.е. в
преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта,
тъй като в качеството си на търговец е засегнат неблагоприятно от разпоредените
с нея правни последици.
По същество
жалбата е основателна.
С оспорената
заповед ответникът налага на жалбоподателя принудителна административна мярка,
състояща се в запечатване на обект – Механа „Петлето в град Велико Търново,
местност „Пишмана“ №90, който е стопанисван от жалбоподателя и забрана за
достъп до този обект за срок от 10 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“
от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С оглед мотивите на заповедта, ответникът
приема, че на 11.10.2019 година в 13,10 часа е била извършена проверка в обекта
на жалбоподателя, като от извършващия проверката екип е извършена контролна
покупка на обяд на стойност от 7, 60 лв., заплатени в брой с банкнота от 20
лв., като плащането е прието, върнато е ресто и е издадена ФКБ от ФУ на
заведението. В хода на проверката бил изведен междинен отчет от това ФУ и са
преброени паричните наличности в двете сервитьорки, обслужващи заведението,
като е изготвен опис /приложен по преписката/. Изведена е контролна лента
/КЛЕН/ от ФУ за пет дати, сред които е и датата 3.10.2019 г. От тази контролна
лента е установено, че не е отразена продажба на стойност от 13 лв., в 12,47
часа за посочената дата или от по късен час, съответно няма издаден фискален
бон.
Тези факти и
обстоятелства са приети от ответника като сочещи на състава на чл.186, ал.1,
т.1, буква „а“ от ЗДДС, като е налице позоваване на официален документ –
протокол за проверка №0015046/11.10.2019 г.
Според
издателя на заповедта е налице нарушаване на разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
/Наредбата за лаконичност/ във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС.
Прието е, че
законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез ФУ,
което е налично и работещо и правилното отразяване на реализираните обороти са
от съществено значение за охраната на държавния бюджет, а в процесният случай
жалбоподателят е допуснал нарушение на данъчното законодателство, касаещо
отчетността, което води до неотразяване на приходи. Мотивирано е, че това води
до заключение за нарушаване на държавен
фискален интерес, налагащо предприемане на мерки за защита на фиска, тъй като
спазването на стриктната финансова дисциплина представлявало важно условие за
защитата на обществения интерес.
Досежно
времетраенето на приложената мярка е прието, че са взети предвид вида и обема на упражняваната в обекта дейност, а
срокът е подходящ с оглед постигане на целите на мярката, състояща се в защита
на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в обекта, както и за осъществяване на
превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика.
Впрочем
както на съда, така и на ответника е служебно известно, че тези мотиви се
изписват на всички подобни мерки.
Оспорената
заповед е валиден акт предвид заповед №ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на ИД на
НАП, който е орган по приходите с обща компетентност.
Какво
показват установените от съда факти и събраните за тях доказателства?
Видно от
протокол за извършена проверка в обект, сер.АА, №0015046, на 11.10.2019 г. в
13.10 часа Н.Д. и И.Е. – служители на НАП, са извършили проверка в обекта на
жалбоподателя, представляващ механа. От констативната част на протокола се
установява, че е извършено наблюдение за спазване на данъчното законодателство.
Преди да се легитимират, тези два органа по приходите извършили контролна
покупка на „обяд“ /очевидно на храна и напитки, които се предлагат в посочения
обект/, за който е била издаден ФКБ от намиращото се в обекта ФУ. Констатирано
е, че това ФУ е свързано с програмен продукт за отчитане на продажбите. Освен
тази консумация, органите по приходите са извели междинен отчет от това ФУ,
преброили са парите, намиращи се в държане на двете сервитьорки /не е посочено
дали в тези суми са влизали и парите, които са собственост на тези лица/, като
те са описани в нарочен опис. Изведена е КЛЕН /контролна лента на електронен
носител/ от това ФУ за пет дати, сред които и дата 3.10.2019 г.и е посочено, че
във ФУ има регистрирана продажба, но не и втори отчет за приключване на деня,
което било нарушение на Наредбата / без посочване на коя именно разпоредба/.
Констатирано е, че обекта е нает от трето лице, в обекта се издават фискални
бонове /за изконсумираната мусака и минерална вода/, но от КЛЕН за 3.10.20109 било видно, че няма отчетена продажба на
стойност от 13 лв. в 12,47 или в по – късен час. Тази продажба се установявала
от служебен бон. Описано е ФУ, което е регистрирано на дружеството на 1.02.2018
г., като при проверка на касовата наличност е установено, че по данни от ФУ за
същата дата има 255, 60 лв., а фактическата наличност на парите е от 243, 80
лв./сумата е поправена в протокола и в приложения опис/ и има разлика от 11,80
лв. /т.е. отчетено е повече като платено, отколкото са наличните пари в касата/.
Това е квалифицирано като нарушение на текста на чл.33, ал.10 от Наредбата,
каквото основание за прилагането на ПАМ липсва. В протокола е записано, че
неиздаването на ФКБ за извършената продажба представлява нарушение на чл.25,
ал.1 от Наредбата.
Именно въз
основа на посочения протокол и събраните КЛЕН, ДФО и и ФКБ е издадена
заповедта. С цел установяването на извършеното нарушение и поради липсата на
съществено доказателство, едва пред съда ответникът представя препис от
фискален бон /л.35 от делото/, видно от който е, че той е издаден от сервитьор
с име К., и отразява стойности на храни и напитки от общо 13 лв. Този служебен
бон е от 3.10.2019 г. и издаден от ФУ с №ZK095960,
който се различава от номера на ФУ, регистрирано в НАП, което е вписано в
протокола за проверка. Видно от този препис е, че служебният бон е издаден от
името на настоящият жалбоподател. Не е установено по какъв начин посоченият
препис от служебен бон е попаднал в държане на приходната администрация.
С оглед
опровергаване на констатациите на органите по приходите, жалбоподателят поиска
изслушване на свидетелски показания, което съдът уважи. От показанията, дадени
при разпита на ***П. се установява, че в момента на извършването на проверката
тя е била на смяна, тя е обслужила органите по приходите, като им е дала
сметка, като след приключването и, те са поискали кафе, след което отново е
дадена сметка /т.е. касов бон/. Сочи и, че на 3.10.2019 г. е била на работа, но
на тази дата не е извършвана проверка. ***сочи, че когато се маркира поръчка,
излиза междинна сметка, която се представя в кухнята и с нея се отчита на бара.
Тази сметка излиза при маркиране на консумация. Едва накрая, след като се
приключи с цялата консумация, се издава фискален бон, който може да обхваща
една или повече междинни сметки за консумация. Сочи, че посочения в сметката К.е
бил на смяна на 3.10., като това е междинна смяна.
При така
констатираните факти се налага извода, че няма съществени нарушения на
административно-производствените правила. Производството е проведено при
запознаване на представители на жалбоподателя с констатираното при проверката,
като протокола е подписан без възражения, като такива не са постъпили и към
момента на издаването на заповедта за ПАМ.
Заповедта
обаче противоречи на материалния закон.
Според
чл.186, ал.1 от ЗДДС Принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В случая
се претендира чрез правните основания, посочени в заповедта, че не е спазен
реда, разписан в разпоредбите на чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС вр. с чл.3, ал.1
от Наредбата.
Според
чл.118, ал.1 от ЗДДС „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.“.
Според
разпоредбата на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят - освен останалите изисквания – и изискванията за издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат.
Най
– сетне, според посочената в заповедта разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредбата „Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.“
Видно
от фактическите състави и на чл.118, ал.1 от ЗДДС, и на чл.3, ал.1 от Наредбата,
общият им знаменател е изискването за регистриране и отчитането чрез ФКБ на
извършени от посоченото лице /регистрирано или не по ЗДДС/ на доставки/продажби
от това лице в или от търговски обект, който то експлоатира.
В
тежест на администрацията е да установи, че тези фактически състави са приложими,
при което не са спазени изискванията им, посочени в закона и в наредбата, което
е основание за прилагането на ПАМ. Впрочем съдът, още с разпореждането за
насрочването на делото изрично указа на ответника, че е в негова тежест да
установи онези факти, от наличието на които се черпи правомощието по чл.186,
ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС.
В
конкретният случай обаче не е установено по никакъв начин, че на 3.10.2019 г. е
била осъществена продажба в процесния обект от посочения търговец на описаните
в служебния бон храни и напитки на клиент на търговеца. Наличието на служебен
бон не означава наличие на действителна продажба /консумация/ на описаните в
този служебен бон храни и напитки на трето лице, различно от служителите на
дружеството. Няма никакво доказателство за това, че този служебен бон е връчен
на клиент на обекта срещу доставката на поръчани от него и получени храни и
напитки. Нещо повече, въпреки, че това не е посочено изрично, и разпоредбата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС и тази на чл.3, ал.1 от Наредбата категорично изискват
освен доставянето на стоки и услуги в съответния обект, наличието и на плащане,
когато това плащане не е извършено внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Посоченото следва както по аргумент от състава на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата,
така и по аргумент от приложимата редакция на чл.118, ал.3, изречение първо от ЗДДС, според което фискалният и
системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,
с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от
одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Най – сетне, посоченият извод се аргументира и чрез разпоредбата
на чл.185, ал.3 от ЗДДС, която предвижда в състава си приемане на плащане от
името и за сметка на съответния търговец срещу доставка/продажба. Посочената
норма следва да се тълкува съвместно с разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС,
тъй като е очевидно, че за да се отмени принудителната мярка извънсъдебно, то
следва да е наложена и платена административна санкция под формата на глоба или
на имуществена санкция, които последици са предвидени в съставите на чл.185 от ЗДДС.
Очевидно е
при това положение, че задължението за издаване на ФКБ възниква при наличието
на два кумулативно проявени факта – наличие на доставка/продажба от лицето по
чл.3 от Наредбата в търговски обект и получено за тази продажба чрез
изчерпателно посочени способи плащане.
Освен липсата
на преки, а и косвени доказателства за наличие на процесната продажба на стоки
и напитки към посочената дата на трето лице, по делото няма буквално никакви
доказателства – нито преки, нито косвени, че на посочената дата за процесните
храни и напитки това трето лице или друго лице е платило вписаната в системния
бон сума по посочените в нормата на чл.118, ал.3 от ЗДДС способи, като
установяването на това обстоятелство е в тежест на ответника, по аргумент от
претендираните за неспазването на правилата на ЗДДС и на Наредбата правни
последици, разпоредени със заповедта. Следва да се маркира, че изслушаните от
съда показания не установяват този факт, тъй като ***сочи само принципно начина
на отчитането на поръчките чрез издаването на системен бон, без да дава
конкретни показания, които да установяват, че посочените в този бон храни и
напитки са доставени на клиенти и още по-малко, че посочената там сума е
заплатена по предвидените в закона начини, при което да е проявено задължение
за издаване на ФКБ.
Следва да се
отбележи и още нещо. Мотивите на заповедта са изградени въз основа на писмено доказателство
– служебен бон, което не е събрано от проверяващия екип нито в момента на
проверката, нито след нея. По делото няма данни кой именно доказателствен
способ, посочен в разпоредбите на чл.39 от АПК е ползван за събирането на това
писмено доказателство, а и в протокола, в частта му, касаеща събраните
доказателства, не е посочено като налично и събрано надлежно това писмено
доказателство.
При това положение
към момента на издаването на заповедта твърденият факт – наличие на системен
бон за продажба срещу заплащане, която впоследствие не била отразена чрез
издаване на ФКБ – се явява недоказан.
Разпоредбата
на чл.142, ал.2 от АПК в този случай е неприложима, тъй като не се касае за
нововеден в хода на съдебното дирене факт, а за недоказан надлежно към момента
на издаването на заповедта факт, за който важи правилото на чл. 171, ал.1 от АПК, тъй като това доказателство не е приобщено надлежно в хода на административното
производство.
Дори и обаче
в противоречие с процесуалния закон посоченото доказателство да се цени, то
това не води до претендирания от ответника резултат. Действително, в
представения препис от системния бон – ако съдът въпреки логиката и опитните
правила и въпреки неяснотата на произхода на това частно неподписано писмено
доказателство счете, че то е релевантно – същото съдържа номер на ФУ, който не
е този, който е вписан в протокола за извършените процесуални действия, като
едновременно в него е вписан жалбоподателя, който се идентифицира и с
меродавния си ДДС номер. Посоченото обаче може да означава или, че
жалбоподателят е въвел в обекта си фискално устройство, което не е въведено в
експлоатация и регистрирано надлежно по реда и условията на Глава Трета от
Наредбата, или, че друг субект чрез такова нерегистрирано устройство издава
системни и други бонове без знанието на настоящият жалбоподател от негово име.
При това
положение, ако хипотетично и условно се приеме, че именно жалбоподателят е
ползвал такова устройство за издаване на системни бонове, респ. на ФКБ, които
не са отчетени пред НАП, то би било налице съвсем друго нарушение, предвидено в други хипотези, като например по
чл.186, ал.1, т.2, 3 или четвърта, за каквото нарушение в процесната заповед не
са изложени релевантни мотиви, нито са събрани доказателства за съответните обстоятелства, посочени в някои от тези
фактически състави.
При
положение, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон няма как
съдът да проверява дали е спазена целта на приложимото право.
Жалбата
е основателна и следва да се уважи.
При
този изход на спора претенцията на жалбоподателя за разноски следва да бъде
уважена. За него разноските представляват 300 лв. ефективно заплатено
адвокатско възнаграждение и 50 лв. за държавна такса.
Водим от изложеното, Административният съд – В.
Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за налагане на
принудителна административна мярка №10586/6.11.2019 г., издадена от началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Д.ЦЦ“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, разноски
по делото в размер от 350 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :