Номер 72418.09.2020 г.Град Габрово
Окръжен съд – Габрово
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20204200500306 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез юрисконсулт Н.Л., против разпореждане от 05.03.2020 г. по ч. гр. д. №
353/2020 г. на РС- Габрово, в частта, в която е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК против длъжника Д. Ф. М. за вземанията за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги и за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилността на обжалвания
съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като са развити съображения, че
процесното вземане не произтичат от неравноправни клаузи, поради което неправилно
заповедният съд е постановил отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за тази сума. Претендират се разноските за настоящата
инстанция
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима.
Настоящият състав на съда, след преценка на доказателствата към делото, приема
за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление, по
1
реда на чл. 410 от ГПК, от жалбоподателя срещу Д. Ф. М. , по което с разпореждане,
инкорпорирано в заповед № 1216 от 26.02.2020 г. е указано да се издадена заповед за
изпълнение за част от претендираното вземане, като е отхвърлено частично искането за
сумата претнедираната договорна лихва, възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги от длъжника и такса за извънсъдебно събиране.
За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че
тези вземания се основават на неравноправни клаузи в потребителския договор и
противоречат на добрите нрави. Прието е, че претенциите за възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги от длъжника и такса за извънсъдебно събиране
противоречи на чл. 33 от ЗПК, на добрите нрави и са нищожни.
Настоящият състав на съда намира, че правилно първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като съгласно
изменението на ГПК (ДВ. бр. 100/2019 г.) съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
настоящия договор. В чл. 411, ал. 2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането
произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в
договора или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на изложеното
неоснователен е наведените доводи, че за заповедния съд не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/ или неравноправна клауза, както и
че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по
същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Сочената
съдебна практика в частната жалба, включително и тази на ОС- Габрово, касае период
преди измененията в ГПК, обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, които вменяват
задължение на съда служебно да следи искането да не противоречи на закона и на
добрите нрави, а съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК / нова/ да не го уважи, когато се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
Настоящият съдебен състав приема, че въпросните вземания произтичат от
нищожни клаузи, както правилно е приел заповедният съд. Таксата за извънсъдебно
събиране на вземане по договор за кредит по своето правно естество представлява
задължение за заплащане на извънсъдебните разноски на кредитора по събиране на
вземането. Подобна клауза противоречи на закона, на установения правов ред и е
нищожна. При неизпълнение на вземанията по договора за кредит, длъжникът може да
бъде принуден да изпълни само и единствено чрез средствата на държавната принуда,
като спора следва да се отнесе пред компетентен държавен орган. Ето защо така
наречената „такса за извънсъдебно събиране“, свързана с направата на несъдебни
2
разходи за събиране на едно спорно вземане, чрез способи, различни от законово
установените - настойчиви телефонни обаждания и други подобни, е вероятно
нищожна и не поражда облигационни права и задължения.
Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно заповедният съд е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за
претендираното вземане, за възнаграждение, за пакет допълнителни услуги.
Настоящият съдебен състав споделя извода на заповедния съд, че въпросното вземане
произтича от нищожна договорка. Съглашение, с което се поема задължение за
заплащане на определена сума, за експресно разглеждане на заявление за отпускане на
банков кредит, приоритетно изплащане на потребителския кредит, отлагане на
определен брой вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна дата
на падежа е нищожно поради противоречието му със закона, който забранява да се
заплащат такси и комисионни свързани с услуги по усвояване на кредита (чл. 10а, ал. 2
от ЗПК). Споразумението, освен че в предмета му са включени действия на страните по
управление и усвояване на отпуснатия кредит, заобикаля и закона, а именно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвиждаща максимално допустимия размер на
ГПР, тъй като с представения пакет услуги съществено се увеличава цената на кредита,
което и не е обявено по надлежиня ред на потребителя като лихвен процент и разходи
по кредита, а като споразумение допълнителни услуги.
Предвид гореизложеното разпореждането на първоинстанционния съд, в
обжалваната част, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.02.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 353/2020 г.
от РС- Габрово, в частта, в която е отхвърлено подаденото от „Профи кредит
България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Д. Ф. М. за претендираните суми за
неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и такса за
извънсъдебно събиране на вземането, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4