№ 9116
гр. С., 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110100220 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Т.,
срещу „Архолл“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Архолл“ ЕООД дължи на „Топлофикация
С.” ЕАД следните суми: 5,75 лв., представляващи цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението - 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 21,26 лв., представляващи мораторна лихва за периода 31.10.2021 г. – 07.10.2024
г.; 0,38 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г.
до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението -
16.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 0,26 лв. – законна лихва за
забава за периода 01.07.2022 г. – 07.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61424/2024
г. по описа на СРС, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с
издадена в негова полза срещу „Архолл“ ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 61424/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, срещу която ответникът възразил. По
силата на издадената заповед за изпълнение, длъжникът следвало да заплати на
„Топлофикация С.“ ЕАД сумите, както следва: 5,75 лв. - главница за незаплатена топлинна
енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г.; 21,26 лв., представляващи мораторна лихва
за периода 31.10.2021 г. – 07.10.2024 г.; 0,38 лв. – сума за разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.05.2022 г. до 30.09.2022 г.; 0,26 лв. – законна лихва за забава за периода
01.07.2022 г. – 07.10.2024 г. Излага доводи, че на 27.11.2017 г. между „Топлофикация С.“
ЕАД и „Архолл“ ЕООД бил сключен Договор № **** за продажба на топлинна енергия,
доставяна в топлоснабден имот – апартамент № Б-26, с адрес: гр. С., ж.к. „ О. 1“, бл. ***, вх.
„Б“, с абонатен № ****. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществявала от топлопреносното предприятие въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между дружеството – ищец и потребителя. За
1
процесния период приложение намирали Общите условия (ОУ) за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с
Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. В гл. IV, чл. 40, ал. 1 от ОУ било посочено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до
20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. Ищецът твърди, че ответникът изпаднал в забава за плащане на
задълженията по издадените от дружеството фактури за процесния период. Ищецът поканил
извънсъдебно купувача да му заплати дължимите вземания, като искането му не било
удовлетворено. Сочи, че процесният топлоснабден имот се намира в сграда в режим на
етажна собственост, поради което вземанията за доставената топлинна енергия от
дружеството били начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирма, извършваща услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия (ФДР) – „Бизов Сервиз“ ЕООД. Моли съда да
признае за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61424/2024 г. по
описа на СРС, 167 състав, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди наличието на неправилно
осчетоводяване от ищеца на заплатените от „Архолл“ ЕООД задължения към дружеството.
Счита, че е заплатил надлежно задълженията си към ищеца. При условията на евентуалност
релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на търсените вземания.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач „Бизов Сервиз“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански)
нужди между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално
доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ страни по формалния писмен договор
за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие (ищецът) от една страна и
небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ
определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.
136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се
изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от
Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна
експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
2
техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва
да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което
ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния
топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на
топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна
енергия към присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ). Този договор е срочен, тъй като
съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години, считано от датата
на сключването му или от датата, посочена в договора.
В конкретния случай с определението от 17.03.2025 г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 15.05.2025 г., съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 27.11.2017 г.
между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Архолл“ ЕООД е сключен Договор № **** за продажба
на топлинна енергия, доставяна в топлоснабден имот – апартамент № Б-26, с адрес: гр. С.,
ж.к. „ О. 1“, бл. ***, вх. „Б“, с абонатен № ****.
Освен безспорния характер на гореизложеното обстоятелство същото се установява и
от приетия препис от Договор № ****, видно от който същият е сключен между страните по
делото за процесния имот като е посочено, че същият се сключва за срок от 5 години,
считано от 27.11.2017 г.
Прието е и заявление от „Архолл“ ЕООД от 15.08.2017 г. подадено до изпълнителния
директор на "Топлофикация С." ЕАД, с искане да бъде сключен договор съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за апартамент № 26, находящ
се на горепосочения адрес, с пълен отопляем обект по проект 204 куб. м. – л. 54 от делото.
От препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том I, рег.
№ 2744, дело № 93 от 28.04.2006 г. на нотариус Енчо Енчев, се установява, че на посочената
дата Стефанка Владимирова Благоева, Ангелина Владимирова Филипова и Тодорка
Владимирова Калчинова продали на „Архолл“ ЕООД следния недвижим имот: поземлен
имот, съставляващ имот с пл. № 2063, от квартал 40 по плана на гр. С., местност „О. – 1“, с
площ от 7546 кв.м.
От представеното по делото писмо от Столична община, район „Връбница“ се
установява, че за поземления имот, отразен с идентификатор ********, заедно с построената
в него жилищна сграда със смесено предназначение с два входа, попадаща в кв. 40 по плана
на м. „ж.к. О.-1“ със Заповед № СОА16-РД07-247/19.07.2016 г. на кмета на Столична община
е определен следният административен адрес: СО, район „Връбница“, ж.к. „О.-1“, блок ***,
вх. А и вх. Б.
Приет е по делото и Акт за разпределяне на кубатура за процесния ап. 26, изготвен на
01.08.2017 г., с посочени общо 204 куб. м.
От препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот НОМЕР, том ХI,
рег. № ****, дело № *** от ***** г. на нотариус С.Ф., се установява, че на посочената дата
„Архолл“ ЕООД продало на трети за спора лица процесния недвижим имот: апартамент №
Б-26, с адрес: гр. С., ж.к. „ О. 1“, бл. ***, вх. „Б“.
С оглед гореизложеното съдът намира, че от приетия Договор № ****, както и
заявлението за сключване на договор за стопански нужди, се установява по категоричен
начин, че ответникът е поискал да бъде сключен договор за продажба на топлинна енергия за
притежавания от него процесен имот, както и че такъв договор е бил сключен преди
процесния период, поради което страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като
договорът е бил сключен в законоустановената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, за
3
което при ищеца е била открита и водена партида с аб. № ****, клиентски номер ******.
По отношение на доставката на топлинна енергия в процесния имот съдът намира, че
същата се установява по делото от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза,
както и от приетите по делото документи, представени от третото лице-помагач.
От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява, че: процесният
имот се топлозахранва от две абонатни станции с отделни топломери, показанията на които
се събират и общото количество ТЕ се разпределя между всички абонати; топломерите в
абонатната станция са отчитани по електронен път в началото на всеки месец, като от
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички
потребители; през исковия период сградата е била на ежемесечен отчет, поради което
годишни изравнителни сметки не са изготвяни; в процесната сграда апартаментните
топломери са монтирани в общите части на сградата, като от третото лице-помагач са
представени ежемесечните отчети на апартаментния топломер към процесния имот; за
исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в имота са монтирани 2
броя водомери за топла вода с дистанционен отчет, които са отчитани ежемесечно, а
показанията им са представени от третото лице-помагач; топломерите са преминали
метрологични проверки през 34 месеца, вместо през 24, но при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. От заключението се установява, че
стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот и период е на обща стойност
1564,27 лв. (41,18 лв. – сградна инсталация, 834,13 лв. – ТЕ за отопление на процесния имот
+ 688,96 лв. – БГВ), като в тази сума не са включени лихви за просрочено плащане и суми за
дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице-счетоводител се установява, че след предявяване на
исковете няма данни за извършени плащания от абоната на процесната сума. Вещото лице е
посочило, че платените от ответника преди предявяване на исковете суми са в размер на
1634,45 лв. за погасяване на задължения за процесния период, отразени в Таблица № 1 от
експертизата, от която се установява, че дължимата от ответника сума за топлинна енергия
възлиза в размер на 1564,26 лв., а за дялово разпределение – 76,32 лв., т.е. общо 1640,58 лв.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал. 3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Т. е. продължава
да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на
топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при
условията на горните разпоредби.
Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ "отопляем обем на имот" включва
обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи
се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Легално
4
определение на "сградна инсталация" е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването - "съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии". Посочва, че
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Или
доколкото в етажната собственост се ползва топлинна енергия, топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички етажни собственици, пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти, по проекта на имотите, доколкото отоплителната
система в сградата е с хоризонтално разпределение и захранващите тръби към радиаторите в
съседните помещения се полагат в подовата замазка, поради което и същите не се виждат.
Т. е. в конкретния случай по делото е установено по категоричен начин, че в процесния
имот за процесния период е била ползвана топлинна енергия за отопление и за БГВ по
реален отчет на двата водомера, както и че е начислена топлинна енергия за сградна
инсталация.
По отношение на стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира
заключението на вещото лице-счетоводител, което е съобразило извършените от ответника
плащания за процесния период, поради което приема, че останалата незаплатена стойност на
доставената топлинна енергия в процесния период и имот е в размер на 5,67 лв., до който
размер предявеният иск е основателен, а за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 5,75 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от приетите документи, представени от третото лице-помагач се
установява, че услуга дялово разпределение е била предоставяна през процесния период от
„Бизов Сервиз“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период
незаплатената стойност на услугата дялово разпределение е в размер на 0,46 лв., а ищеца
претендира сумата в размер на 0,38 лв., поради което съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се приеме, че дължимата от
ответника сума за дялово разпределение възлиза в размер на претендираните от ищеца 0,38
лв.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016 г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016
г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането
за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за
плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период.
Съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК дължимата мораторна лихва върху приетия за
5
основателен размер пропорционално на сумата от 21,10 лв., а за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 21,26 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата "дялово разпределение" и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 0,26 лв. за периода от 01.07.2022 г. до
07.10.2024 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016 г., давността започва да тече от
падежа на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК (16.10.2024 г.) не са налице погасени по давност вземания. Това
е така тъй като вземането за най-ранния месец - м.09.2021 г., е станало изискуемо на
14.11.2021 г. с изтичане на 45-дневния срок, считано от 01.10.2021 г. и тригодишната давност
за него не е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски в общ
размер на 1050 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1031,01 лв.
Ответникът не е представил своевременно доказателства за сторени разноски. Само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан
видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС). В настоящия случай по делото въобще не е представен договор за правна
защита и съдействие, респ. не е доказано договарянето на претендираното адвокатско
възнаграждение, както и не е указан видът на плащане. Ето защо на ответника не следва да
бъдат присъждани разноски.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „О.-1“, бул. „П.В.“, до бл. ***, дължи на „Топлофикация С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б,
следните суми: 5,67 лв., представляващи цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № Б-26, с
адрес: гр. С., ж.к. „ О. 1“, бл. ***, вх. „Б“, с абонатен № ****, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението - 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 21,10 лв., представляващи мораторна лихва за периода 31.10.2021 г. – 07.10.2024
г.; 0,38 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г.
до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението -
16.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61424/2024
г. по описа на СРС, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на
вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 5,67 лв. до пълния предявен размер от 5,75 лв.; за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 21,10 лв. до пълния предявен размер от 21,26 лв. и изцяло за сумата от
0,26 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2022 г. – 07.10.2024 г.
ОСЪЖДА „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „О.-1“, бул. „П.В.“, до бл. ***, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1031,01 лв. – разноски за исковото и заповедното производство
пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Бизов Сервиз“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7