ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 136/28.05. Година
2020 Град Варна
Варненският
Апелативен съд Наказателно отделение
На двадесет
и шести май Година две хиляди и двадесета
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина
Лазарова
Яна Панева
като
разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВЧНД № 137
по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Пред
настоящата инстанция е образувано въззивно производство по жалба на ос.л. М.В.С.
за проверка на определението на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 424/20г. от 07.05.2020г.,
с което на основание чл. 440 ал. 1 от НПК съдът е оставил без уважение молбата
му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата от наложеното
му наказание лишаване от свобода за срок от 20 години по НОХД №458/2009 г. по
описа на ОС- Варна.
В жалбата
осъденото лице моли определението на съда да бъде отменено. Посочва, че съжалява
за извършеното тежко престъпление, пострадалите и техните близки. Твърди, че
през всички тези години на изтърпяване на наказанието осъзнато върви към
по-добро. Счита, че ако бъде освободен условно предсрочно няма да е без
контрол, а ще изпълнява стриктно мерките за пробационен надзор, ще работи и ще
се грижи за семейството и родителите си.
За да
постанови определението си по ЧНД № 424/20г. ВОС съобразил, че формално са
налице основания за постановяване на УПО, но не и категорични доказателства за
трайно поправяне и превъзпитаване на осъдения. Действителното
пенитенциарно третиране касае един по-кратък период, считано от 2016 г., когато
присъдата е влязла в сила. Съдът отчел и препланирането на присъдата от
30.01.2020г. за срок от една година, с установена необходимост от надграждане и
затвърждаване на постигнатите резултати по отношение към правонарушението и
умения за мислене, като към момента са изминали само три месеца. По тези
съображения молбата на осъдения била оставена без уважение.
При
подробното анализиране на материалите по делото, включващи и пълното
затворническото досие на осъдения, настоящият състав подкрепя становището на
ВОС. В допълнение към споделяните решаващи изводи, съставът намира за
необходимо да посочи следното:
С присъдата
по НОХД № 458/2009г. по описа на ОС-Варна, потвърдена с решение по ВНОХД №
141/2015г. на ВАпС, частично отменена с присъда
№ 156/23.06.2016г. на ВКС, ІІ н.о., наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за престъпления по чл. 142 ал. 2 т. 1, 2 и т. 5 вр.
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години, и
по чл. 116 ал. 1 т. 4 пр. 3, т. 6 пр. 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което му
било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осемнадесет години. На основание чл. 23 от НК съставът на
ВКС му наложил общо най-тежкото - лишаване от свобода за срок от осемнадесет
години, за което отчел, че не е достатъчно „за нуждите от ефективно и строго
наказание при данните за извършените две тежки престъпления“, и увеличил на
основание чл. 24 от НК с две години.
От
23.06.2016г. до датата на постановяване на разглежданото определение са
изминали около 3 години и осем месеца, през които в рамките на 111 денонощия осъденото
лице е било в домашен отпуск, от 11.04.2019г. – работи на външен обект без
охрана, и остатъкът от наложеното му наказание е 6 години, 2 месеца и един ден.
При анализ
на книжата се установява, че към 28.09.2016г., около три месеца след
окончателното формиране на наказанието, оценката му риск е възлизала на 15
точки, при спад от 34 точки, реализиран преобладаващо в хода на наказателното
производство и в рамките на действащата презумпция за невинност, докато е траел
периодът на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Реалното
пенитенциарно въздействие, при ползване на всички привилегии на приложената
система при изтърпяване на наказанието, до 21.04.2020 г. – е довело до спад
само от 6 точки.
Ведно с
изводите за движението на стойностите на оценката на риск, съставът констатира,
че в приложената по делото страница – л. 18 от ЧНД № 424/2020г. на ВОС, в
раздел „Настоящо правонарушение“ е коментирано от оценяващия само едно от двете
извършени престъпления – участие в двойно убийство. Непълнотата е проектирана и
в редица становища на служители на затворническата администрация – напр. на л.
3 от ЧНД, в текущите доклади в досието и т.н. се сочи, че осъденият търпи
наказание от 20 години за деяние по чл. 116 от НК – което не е вярно, наказанието
му за това престъпление е 18години. Деянието по чл. 142 от НК е останало извън
вниманието на оценяващия, а и на администрацията – видно от досието – налице е
препис – извлечение само на присъдата на ВКС. Всъщност, макар и кумулирано,
наказанието по чл. 142 от НК е довело до увеличаване на общото с две години.
Видно от
утвърждаващата се доктрина в областта на отрасъла по изпълнение на наказанията,
при формулиране на оценка по раздел „Криминално минало“ следва да намерят място
данни и за документирани случаи бягство от правосъдието от страна на осъдения.
Факт е, че след задържане на един от съпроцесниците на С., на 16.05.2007г. той
се е укрил и е бил издирван до 26.05.2008г., когато е бил задържан от
полицейските служители. В този раздел на оценката е посочена „0“, вероятно с
оглед липсата на предходни осъждания.
Към
настоящия момент съставът не може да изследва дали отразяването на двете
престъпления, начина на извършването им и данните за продължилото повече от
година бягство в хода на разследването, биха довели до промяна на точките,
конкретизирани в оценката на риска, но със сигурност има значение при формиране
на общата оценка за осъдения, дължима по чл. 156 ал. 2 т. 3 от ЗИНЗС.
На следващо
място, при препланиране на присъдата на 30.01.2020г., ведно с другите мерки, е
било предвидено включването на осъдения в програма за обществено въздействие
„Личностно развитие“ в индивидуален формат. В становището на Г. Н.ИСДВР ЗООТ
„Варна“ от 23.04.2020г. е посочено, че
провеждането на тази програма предстои и осъденият е изразил желание да се
включи. В затворническото досие е налице докладна записка от същия ИСДВР ЗООТ
според която в периода 09.03.-02.04.2020г. е била проведена, с приложено
удостоверение за участието на осъдения. В становището на НС ЗООТ от
24.04.2020г. е прието, че програмата вече е била проведена. Извън поредната
неяснота по документацията, правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че
планът е определен за срок от една година, неизтекъл към момента на с.з. по
молбата за УПО, и в отсъствие на данни, че планираните към м. 01.2020г.
резултати са постигнати предсрочно.
В разрез с
твърденията за стабилност на личността на осъдения, при извършване на
експертната оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на
осъдения, психологът е посочил, че резултатите от самооценъчния въпросник БПОА
(Въпросник за оценка на агресивността) бележат „към средна“ оценка на общия
фактор „Агресия“.
Въз основа
на изложените съображения, доказателствата за поправянето на осъденото лице по
чл. 439 от НПК не могат да се преценят като достатъчни. Безспорно от значение,
отчетено и от първоинстанционния съд, е положителното развитие и настъпващи
промени в личността на осъдения, но спрямо обществото са необходими категорични
гаранции за трайно формирани и стабилно проявени, социално вградими нагласи,
цели и насоки за реализация на жалбоподателя при освобождаването му от затвора.
Изложените
фактически обстоятелства са в основата на съображенията, че не са налице
относителните предпоставки по чл. 70 от НК за прилагане на института на УПО
спрямо осъдения М. С. и е необходимо продължаване на специализираната
индивидуална работа с него в хода на изтърпяване на наложеното наказание.
Съобразявайки
изложеното съставът счете жалбата за неоснователна. Определението на ВОС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Поради
изложеното и на основание чл. 440 ал. 2 и чл. 345 ал.1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението
на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 424/20г. от 07.05.2020г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: