№ 864
гр. Пазарджик, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220101909 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по искане с правно основание чл. 4 във връзка с чл. 8, т. 1 и т.
2 от ЗДДН.
Подадена е молба за защита срещу домашно насилие от АН. П. Ч. от гр. С*** лично от
нейно име и от името на малолетните М*** К*** Ч. и В*** К***а Ч., като тяхна майка и
законен представител, срещу бащата на децата К. К. Ч.. В молбата се твърди, че страните се
разделили поради системен физически и психически тормоз от страна на ответника и че
този тормоз върху майката и децата продължава и след раздялата, децата се страхуват от
баща си, защото той непрекъснато прави опити да ги отвлече и да ги заведе в Б***, където
живее, треперят и плачат, когато трябва да се срещнат с него. На 14.06.2022 г. бащата бил
отвлякъл отново голямото дете М***, което станало след проведена среща между бащата,
детето и социален работник в района на училището на детето в гр. С***. Оттогава го
държал в жилището си без възможност да контактува с майка си и с околните. Така детето
нямало възможност да присъства на последния учебен ден и да си получи лично
свидетелството за завършен клас. Бащата не давал на майката да разговаря с детето, като и
казал да забрави за него и да очаква, че и дъщеря и ще бъде отвлечена. Тя подала жалба в
полицията, но оттам и заявили, че нищо не могат да направят, предвид висящото
производство за упражняването на родителските права. Всичко това се отразило и на В***,
която била изключително привързана към брат си. Тя постоянно плачела за брат си и
изпитвала страх, че бащата ще отведе насила и нея, не искала да ходи на детска градина или
да излиза. Заявява се, че молбата съдържа данни за непосредствена опасност за живота и
1
здравето на майката и децата, и се иска постановяване на мярка за незабавна защита чрез
забрана на ответника да приближава децата, жилището, в което те живеят с майката,
училището, детската градина и местата им за социални контакти. Иска се и аналогична
окончателна мярка за защита за срок от 18 месеца.
Макар да се твърди домашно насилие по отношение и на тримата, искането за останалите
мерки извън тази за въздържане от домашно насилие е формулирано само по отношение на
децата.
Искането за издаване на заповед за незабавна защита е оставено от съда по настоящото дело
без уважение.
В откритото съдебно заседание А.Ч. не се явява, ответникът се явява лично и с
пълномощник – адвокат и поддържа становището си, изразено преди това и писмено
подробно в становище от 04.07.2022 г., че не е извършил физическо насилие върху сина си,
съответно психическо върху дъщеря си и бившата си съпруга, като оспорва всички
твърдения в молбата.
Искането за издаване на окончателна заповед за защита също е неоснователно според този
състав на съда Твърденията в молбата за насилствено отвеждане на детето М*** от бащата в
Б*** не са подкрепени от никакви доказателства – напротив, събраните по делото други
данни оборват твърденията в представената декларация, която иначе на общо основание
следва да се цени като доказателство по същество. Изложеното в декларацията се
опровергава не само от думите на двамата разпитани свидетели, които са приятел брат на
ответника. Детето е заявявало, че предпочита да живее с баща си и само, по свое желание
нееднократно е тръгвало с него към Б***, в разговорите си със социални работници в
намиращите се по делото социални доклади, както и с психолози, изготвяли експертизи по
предходни дела между страните, за които се съдържат данни в представените съдебни
решения по предходни дела (съдът е наясно, че не може да ползва като заключения на вещи
лица писмените заключения, представени по тези дела, но няма забрана в ГПК да основе
решението си на всички останали представени писмени документи, в това число на
предходните решения в мотивната им част, доколкото в нея се установяват факти от
значение по делото). Конкретно за последното заминаване на бащата и сина заедно за Б***
данни се съдържат в показанията на свидетелите Ч. и Десподов и в социалния доклад от м.
юли 2002 г., изготвен от служители на ОЗД – Б*** по другото висящо между страните дело
– № 120/2022 г. на ПзРС. Пред тези служители детето отново е заявило, че майката и
нейният приятел са го удряли, като причина да тръгне с бащата за Б***. В социалния доклад
наистина е отбелязано, че детето било „притеснено, объркано“ и „с нежелание и трудно“
отговаряло на въпросите – от това обаче, при съпоставяне с останалите данни по делото не
следва, че детето дава такива отговори от страх пред баща си – напълно обяснимо е
объркаността да се дължи на самото развитие на отношенията между страните или на
притеснение, че отново, след януари 2022 г., може да бъде отведен и отделен от баща си.
Наистина по делото има и данни, че детето се радва на срещите с майка си и със сестричката
си В***, но това само по себе си не опровергава извода, че то само е пожелало да живее с
2
баща си в гр. Б*** и насилие върху него в тази насока не е оказано. Нещо повече,
свидетелят К*** Ч. заявява, че неговият брат прави опити заради М*** да се свърже по
телефона с А*** и В***, но А*** не отговаря на обажданията му и е блокирала номера му.
Не се потвърждава твърдението бащата да е отправял заплахи, че майката никога повече
няма да види М*** или че ще отвлече и В***.
От своя страна, напълно възможно е и майката и особено сестрата на момчето да са
преживели тежко заминаването му, но това преживяване също не може да се квалифицира
като упражнено от ответника психическо насилие, резултат от упражнено върху М***
физическо такова. Не може да се счете, че вземайки сина си по негово желание, бащата е
извършил укоримо или насилствено действие, още по-малко е причинил виновно
негативните преживявания от отсъствието на М*** у своята дъщеря и у бившата си съпруга.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля молбата на АН. П. Ч., ЕГН **********, от гр. С***, бул. „Б***“ ***,
*** *** ***, лично от нейно име и от името на малолетните и деца М*** К*** Ч., ЕГН
**********, и В*** К***а Ч., ЕГН **********, като тяхна майка и законен
представител, срещу бащата на децата и неин бивш съпруг К. К. Ч., ЕГН **********,
от гр. Б***, кв. С***, ул. „П*** В***“ ***, за защита от домашно насилие, извършено
на 14.06.2022 г. в гр. С***, върху М. Ч., изразяващо се в негово насилствено отвеждане
в гр. Б*** и задържането му там до момента, както и в причинен на А*** и В*** Ч.и
стрес, страх, тъга и безпокойство в резултат на отправени от ответника заплахи на
14.06.2022 г. и на насилствена раздяла с техния син и брат.
Осъжда АН. П. Ч. да заплати на К.С. Г., адвокат от Софийската адвокатска
колегия, възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер 400
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3