№ 983
гр. Варна, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110112749 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№
28416/01.09.2021 г. от П. Д. М., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с. Б. срещу
П. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., с която е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3800,00 лв., на осн. чл.55, предл.1 от ЗЗД, в
евентуалност на осн. чл.55, предл.2 от ЗЗД, в евентуалност на осн. чл.55, предл.3, от
ЗЗД, в евентуалност на осн. чл. 59 от ЗЗД, както и мораторната лихва върху тази сума в
размер на 394,55 лв., считано от датата на постъпване на всяка от сумите до датата на
подаване на настоящата искова молба.
В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:
Ищецът П. Д. М., ЕГН: ********** се познавал с ответника П.П. от повече от 12
години, като до миналата година били добри познати, дори приятели. Интересите им
съвпадали по отношение на страстта им към лова - ходили са много пъти заедно на
лов. През 2020 год. ищецът бил на рейс, тъй като е моряк. На 29.03.2020 год.
ответникът поискал от него, ако може да му помогне с 1000.00 лева, тъй като им
бавели заплатите в жандармерията. На същата дата г-н М. превел по банковата сметка
на ответника исканата сума от 1000.00 лева. След като се завърнал от рейс ищецът
поканил ответника да му върне парите. Тъй като ответникът бил наясно, че ищецът си
търси дворно място, където да си постави сглобяема къща или да си построи малка
такава, на 08.10.2020 год. му предложил ½ от дворно място, находящо се в с. Г. - само
незастроена част, цялото собственост на ищеца по негови думи за продажна цена от
6000.00 лева. Сумата от 1000.00 лева щяла да се приеме за капаро, но на ответника му
трябвали спешно и още пари. Поради тази причина ищецът дал в брой на ответника
1
200.00 лева и се разбрали ищецът да му преведе още 2800.00 лева по банков път, което
ищецът направил на 08.10.2020 год. Уговорката била на 12.10.2020 г. да отидат при
нотариус, където или да сключат предварителен договор с нотариална заверка на
подписите, или да сключат окончателната сделка, като ищецът имал готовност за
заплащане на остатъка от 2000.00 лева пред нотариуса. Ден преди договорената дата
ответникът се обадил на ищеца и му казал, че го командироват спешно в София във
връзка с протестите, а после започнал да отлага под един или друг предлог ходенето
при нотариус. Дори ходили да мерят мястото. Ответникът обаче не желаел сделката да
стане чрез покупко - продажба с обявена по малка цена - цена по данъчна оценка, а
държал на дарение, което учудило ищеца, който държал на покупко - продажба с
обявена реална цена на купената 1/2 идеална част от дворното място След този случай
въпреки многобройните обаждания от страна на ищеца до ответника, последният не
пожелал да отиде при нотариус и заявил на ищеца да прави каквото си иска.
Твърди, че е превел по банков път на ответника въпросните пари /общо 3800.00
лева/ без основание, предвид факта на императивните изисквания относно писмената
форма като средство за доказване на предварителния договор за покупко-продажба на
имот или идеална част от него, респективно ответникът дължи връщането на сумата
поради отпаднало или неосъществено основание.
Предвид горното, счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск по чл.55 ЗЗД и съответно осъждане на ответника да върне заплатената
сума.
Претендира и заплащане на мораторната лихва върху сумата от 1000.00 лева за
периода 30.03.2020 год. до 27.08.2021 год. и върху сумата от 2800.00 лева за периода
от 09.10.2020 год. до 27.08.2021 год., в общ размер в размер на 394.55 лева.
Ответникът в предоставения му срок по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор
на исковата молба. В отговора излага следното: Счита, че исковата молба е нередовна
и недопустима, а предявеният с нея иск е неоснователен, като излага следната
фактическа обстановка:
Двамата с ищеца действително били ловни другари, като ловували главно в
района на Дуранкулак, като отсядали в къщата на ответника, находяща се в с. Г.,
където ищецът винаги бил приет без да заплаща каквото и да е за нощувки и храна. По
решение на ответника въпросната къща предстои да бъде превърната в къща за гости,
за осъществяване на което си намерение ответникът влагал всяка налична сума.
Трансформирането на къщата извършвал от почти 5 години и никога не е било нещо
твърде спешно. На няколко пъти лицето П.М. му е казвал, че може да му даде пари на
заем, за да довърши обновяването на къщата по-бързо. През март миналата година,
ищецът отново отправил предложение към ответника да му даде пари, като ответникът
приел с уговорката да ги върне в удобен за него момент. Получил по банков път 1000
2
лв. от П. Д. М. и ги използвал по предназначението им.
Предвид пандемиологичната обстановка се оказало, че намерението му за
отдаване на къщата за селски туризъм през летния сезон на 2020г. е твърде рисковано и
нерентабилно. С това работните дейности по нея останали на заден план. На база
непредвидените ситуации в края на летния сезон на 2020г. решил да продаде част от
двора на имота си в село Граничар, като веднага се появили желаещи да го закупят.
Негови съселяни заявили, че искат да купят имота за 8000,00 лв. Преди да се съгласи,
ответникът се сетил, че П.М. му е споменавал, че иска да си закупи имот, в който да
постави малка къща, затова решил като на приятел да му каже, че продава част от
мястото. За това на 08.10.2021 г., в късния следобед, лично посетил дома на ищеца и
му разказал за решението си. Ищецът веднага проявил интерес и отново като на
приятели, ответникът дори му направил не малка отстъпка от цената. Разбрали се,
продажбата да бъде за 6000 лв., с 25% по-ниско от сумата, която ответникът можел да
получи от другите си купувачи. Щом ищецът разбрал, че ответникът има и други
кандидати за сделката и то на по-висока цена, веднага му предложил да му даде пари,
които в едно с дадените преди това 1000 лв. да бъдат капаро за сделката, като още на
момента му дал 200 лв. Проверил каква му е наличността в банковата сметка и решил
колко от нея да преведе и колко да остави, тъй като му предстояло скоро да се качи на
рейс. Като на същия ден с представено платежно нареждане в 16:47 часа, превел още
2800 лв. като казал: „Адаш, купувам го. Моля те, не го продавай на друг. Давам ти сега
200лв., които имам в брой. Мога да ти пусна и по банка 2800лв. и общо с предните 1000
лв. стават 4000 лв., които ще бъдат за капаро, за да не предлагаш повече имота и да го
продадеш на мен. Сега нямам повече, но веднага след като се върна от рейса, ще имам
да ти дам другите 2000 лв. Тогава ще минем през нотариус за изповядване на право на
продажбата". След тази уговорка ответникът изпълнил своята част от уговорката и
казал на своите съселяни, че ще продаде имота на свой приятел.
Оспорва твърденията на ищеца, че се криел и не е пожелал да отидат пред
нотариус за предварителен договор и никога не е казвал на ищеца да прави каквото си
иска. Напротив, винаги бил на разположение и откликвал на неговите молби да отидат
до мястото, като в същото време продължавали да ходят и отсядат там по време на лов.
Когато бил изпратен в командировка в София, дал ключа от къщата на ищеца, за да я
посещава, когато иска, да живее там и ако иска да почиства и обработва неговата част
от двора, която купува. Ищецът от своя страна се възползвал от поканата и обитавал
къщата. При завръщането на ответника от София в къщата имало багаж на ищеца,
който в последствие натоварил и върнал до жилището му в гр. Варна. Напълно оспорва
твърдението, че ищецът П. Д. М. е дал процесната парична сума без основание. Счита
напълно за неоснователно тя да бъде трансформирана от доброволно дадено
капаро/задатък за сделка по покупко-продажба на имот в неоснователно обогатяване
по чл.55 от ЗЗД. Твърди, че паричната сума, предмет на исковата молба, е дадена във
3
вида на капаро/задатък по тази сделка. Продажбата не се състояла поради отказ от
страна на купувача - П. Д. М., с което по силата на чл.93 от ЗЗД дадения задатък може
да бъде задържан от страна на ответника и да не подлежи на връщане.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, не се представлява,
депозира молба по хода. Ответникът редовно призован представлява се от адв. П. П.,
като излага по същество становище, че всички претендирани суми били дадени като
заем, че няма доказателства за противното.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От ищеца са предявени при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо, в евент. предл. второ, в евент.
предл. трето от ЗЗД и в евентуалност чл. 59 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът
не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл.
212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
С отговора на исковата молба ответникът е изрично е заявил, че не оспорва, че
на 29.03.2020 год. ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата от 1000.00
лева с уговорката, че му я дава в заем; че на 08.10.2020 г. ответникът предложил да
продаде на ищеца ½ от дворно място, находящо се в село Граничар обл. Добрич - само
незастроена част, цялото собственост на ищеца по негови думи за продажна цена от
6000.00 лева, като дадената сума от 1000.00 лева щяла да се приеме за капаро, че на
тази дата ищецът дал на ответника и още 200.00 лева като капаро и му превел още
2800.00 лева по банков път, като уговорката била да отидат при нотариус, където или
да сключат предварителен договор с нотариална заверка на подписите, или да сключат
окончателната сделка, като ищецът следвало да заплати остатъка от 2000.00 лева пред
нотариуса; че и до момента няма сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижимия имот, респ. окончателен договор под формата на нотариален акт; че
ответникът не е върнал на ищеца процесните суми, поради което съдът е приел тези
факти за безспорни и ненуждаещи се от доказване с проекто-доклада по чл. 146 от ГПК
по делото.
С доклада по чл.146 от ГПК съдът очертава спорния предмет на делото, с оглед
фактическите твърдения на страните, като им указва кои факти и обстоятелства не
се оспорват от страните, кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване и кои
факти и обстоятелства подлежат на доказване и върху коя страна лежи
4
доказателствената тежест по отношение на подлежащите на доказване факти, или
спорният предмет се определя от страните, с оглед на твърденията, които се
навеждат и оспорват.
Съгласно чл.146, ал.3 от ГПК съдът предоставя възможност на страните да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
Съгласно разпоредбата на чл. 147 от ГПК, до приключване на съдебното дирене
страните първо могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно и
второ могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото,
и да посочат и представят доказателства за тях.
С доклада по делото съдът е очертал спорния предмет по делото, кои факти и
обстоятелства приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване, като и е
предоставил възможност на страните да вземат становище по доклада, и да ангажират
доказателства. Съдът е дал възможност на страните да изложат становище по доклада,
преди приемането му за окончателен, като никоя от страните до даване на ход по
същество на делото не е оспорила доклада, не е оспорила заявените от другата страна
факти и обстоятелства, приети за безспорни с доклада, респ. не е навела нови факти и
обстоятелства. Така докладът е приет от съда за окончателен.
Едва в изказването си по същество ответникът навежда твърдения, че
претендираните в процеса суми са били дадени изцяло в заем, като не е имало никаква
уговорка между страните, че тези суми се считат като дадени като капаро по бъдещ
договор за покупко-продажба на имота в с. Г.. Поради изложената по-горе
процесуална преклузия съдът намира, че тези твърдения са преклудирани, доколкото са
наведени едва след даване на ход по същество, поради което не могат да бъдат
разгледани от съда. Така Решение № 179 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 163/2018 г.,
I г. о., ГК, Решение № 382 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2014 г., IV г. о., ГК,
Решение № 83 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2013 г., III г. о., ГК и др.
В настоящия случай се твърди, че страните са постигнали съгласие да бъде
прехвърлена ½ ид. част от дворно място в с. Г. за сумата от 6000,00 лв. Не е спорно
между тях, че сумата от 1000,00 лв. е била дадена първоначално като заем (на
29.03.2020 г.), като е постигнато съгласие впоследствие тази сума да се счита за дадена
като капаро по сделката за покупко-продажба след постигнатото съгласие за
сключването ѝ. На 08.10.2020 г. са дадени още 200,00 лв. на ръка и 2800,00 лв. са
преведени по банков път. Като доказателство за горните плащания по делото са
представени две преводни нареждания, с които са преведени от ищеца на ответника
5
сумите, както следва: от 29.03.2020 г. за сумата от 1000,00 лв. с основание
„захранване“ и от 08.10.2020 г. за сумата от 2800,00 лв. с основание „захранване“. Така
или иначе плащанията не се оспорват от страните. От ищеца се претендира връщане на
сумата от 4000,00 лв. като дадена без основание, тъй като липсва предписаната от
закона форма за сключване на предварителен, респ. на окончателен договор за
покупко-продажба на недвижимия имот.
Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на
собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва
да бъдат извършени с нотариален акт, а съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗД
предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се
изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена
форма. Или доколкото между страните няма сключен в предписаната от закона форма
нито предварителен, нито окончателен договор, постигнато съглашение за покупко-
продажба е нищожно на осн. чл. 26, ал.2, предл. трето от ЗЗД, съгласно която
разпоредба нищожни са договорите, при които липсва предписана от закона форма.
Според разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Доколкото за сумата от 2800,00 лв., преведена по банков път на 08.10.2020 г. се
твърди от ищеца и признава с отговора от ответника, че са дадени като капаро във
връзка със сключването на договора за покупко-продажба на ½ ид.част от дворното
място в с. Г. и с оглед на изложеното по-горе за нищожност на договорката за
продажба поради липса на предписаната от закона форма, съдът намира, че тези суми
са дадени без правно основание, поради което подлежат на връщане, на основание
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Не така стои обаче въпросът по отношение на сумата от 1000,00 лв., за която се
твърди, че първоначално е била дадена като заем, а в последствие задължението за
връщането й е новирано като капаро по договора за покупко-продажба на ½ ид.част от
дворното място в с. Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 107 от ЗЗД задължението се
подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Или за да се новира
задължението, то следва да бъде заменено с друго, което в настоящия случай не е
налице, поради нищожност на новото задължение, тъй като липса предписаната от
закона форма, както беше изложено по-горе. След като задължението по сключения
договор за заем не е новирано, то следователно между страните същото е останало
действащо. Поради това връщането на сумата от 1000,00 лв. се дължи на основание чл.
240 от ЗЗД. Доколкото е налице основание за даване и връщане на сумата, то
неоснователни се явяват всички предявени в евентуалност искове с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД, тъй като не е налице нито една от визираните в тази разпоредба
хипотези, т.е. сумата не е дадена нита на несъществуващо, нито с оглед на
неосъществено, нито на отпаднало основание. Не е налице и хипотезата на чл. 59 от
6
ЗЗД, доколкото тя е субсидиарна и правото да се търси сумата като неоснователно
обогатяване възниква, само когато няма друг иск, с който обеднелият може да се
защити - чл. 59, ал.2 от ГПК, а в случая ищецът може да търси дадената в заем сума на
осн. посочената разпоредба на чл. 240 от ЗЗД, уреждаща договора за заем.
За пълнота на изложението, тук следва да бъде отбелязано и, че съдът е дал
указния към ищеца по чл. 129, ал.1 от ГПК, във връзка с посочване на основанието, на
което претендира връщането на тази сума, като съобрази твърденията си, че не
съществува друго основание за предаването на тази сума, освен даването ѝ като заем,
като ищецът изрично е посочил, че я търси на осн. чл. 55 от ЗЗД.
На основание изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен за сумата от 2800,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен за тези суми, а
за сумата от 1000,00 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5 от
21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г., на ВКС, ОСГТК при връщане на дадено при
начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. По делото не бяха събрани
доказателства за отправена покана до ответника да върне дадените без основание суми,
поради и което за такава следва да се счита исковата молба. С оглед на така прието
съдът намира, че претенцията за заплащане на лихва за забава на сумата от 2800,00 лв.
се явява неоснователна, поради липса на покана. По отношение на претенцията за
заплащане на лихва за забава върху сумата от 1000,00 лв. съдът намира, че с оглед на
отхвърляне на иска за тази сума не следва да се дължи заплащане и на обезщетение за
забава върху нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски, съобразно с уважената част
от иска. От ищеца са представени доказателства за направени разноски, както следва:
500,00 лв. – адвокатски хонорар и 167,78 лв. –държавна такса. С оглед уважената част
от иска от ответника следва да бъде заплатена сумата от 447,71 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът също следва да заплати на
ответника направените от него съдебно-деловодни разноски съобразно с отхвърлената
част от иска. От ответника са представени доказателства за направени разноски, както
следва: 500,00 лв. – адвокатски хонорар, от която сума съобразно с отхвърлената част
следва да бъде заплатена сумата от 165,00 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника П. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ДА
7
ЗАПЛАТИ на ищеца П. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Б. сумата от 2800,00 (две
хиляди и осемстотин) лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане на исковата молба – 01.09.2021 г. до окончателното изплащане, на осн.
чл.55, предл.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2800,00 лв. до
предявените 3800,00 (три хиляди и осемстотин) лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 394,55 лв. (триста деветдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща мораторна лихва върху сумата от 3800,00 лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на П. Д.
М., ЕГН: **********, с адрес: с. Б. сумата от 447,71 лв. (четиристотин четиридесет и
седем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща направени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Б. ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. В. сумата от 447,71 лв. (четиристотин четиридесет и
седем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща направени от ответника
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването му в прпеис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8