№ 847
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500970 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат В.Т., в качеството
й на особен представител на ответника Р. Г. ХР., ЕГН: **********, против
Решение №610/25.02.2022г., постановено по гр. д.№ 16791/2020г. на РС-
Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ
сумата в размер на 696,25 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от застрахователното дружество на собственика на лек
автомобил марка и модел „Киа Карнивал”, с рег. № ***, застрахователно
обезщетение по щета № 43081511800135, за ПТП, настъпило на 05.02.2018 г.
в гр. Пловдив, причинено от ответника, като същият е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва
върху главницата начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.12.2020 г., до окончателното й изплащане както и сумата от 930 лева,
представляваща разноски по делото.
От жалбоподателя са релевирани оплаквания за неправилност на
1
обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, с искане до въззивния съд за неговата отмяна в и
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
В постъпилия писмен отговор въззиваемото „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника си адв. С.М.,
оспорва основателността на въззивната жалба с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД срещу Р. Г. ХР. осъдителен иск с правно основание чл.
500, ал.1, т.3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на застрахователното
дружество сумата в размер на 696,25 лева, представляваща заплатено от
ищеца на собственика на лек автомобил марка и модел „Киа Карнивал”, с рег.
№ ***, застрахователно обезщетение по щета № 43081511800135, за ПТП,
настъпило на 05.02.2018 г. в гр. Пловдив, причинено от ответника, като
същият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 14.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че на 05.02.2018 г. в гр.
Пловдив, ответникът управлявайки лек автомобил марка и модел „БМВ 318
W”, с рег. № ***, не е съобразил правилата за движение по пътищата, а
именно: скоростта на движение с пътните условия, като е ударил паркирания
лек автомобил марка и модел „Киа Карнивал”, с рег. № ***, след което е
напуснал местопроизшествието преди пристигане на органите на МВР. За
настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП № 1666050 от
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в който бил
отразен механизмът на настъпване на ПТП. Към датата на настъпване на
същото, собственикът на управлявания от ответника лек автомобил, имал
2
валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в полица № BG/06/117002971372/08.11.2017
г. със срок на действие от 17:05 часа на 08.11.2017 г. до 23:59 часа на
07.11.2018 г. с ищцовото дружество. Собственикът на увредения лек
автомобил марка и модел „Киа Карнивал”, с рег. № ***, предявил претенция
пред ищеца за заплащане на имуществени вреди, вследствие на настъпилото
ПТП. Повредите по лекия автомобил били констатирани с опис на
увреждания по щетата, като след извършена калкулация, същите били
изчислени на сумата в размер на 696,25 лева. По повод щетата бил съставен
ликвидационен акт, като било определено дължимо обезщетение в размер на
696,25 лева, която сума била заплатена на собственика на увредения
автомобил марка и модел „Киа Карнивал”, с рег. № ***. Ищецът поддържа, че
съгласно чл.500, ал.1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, когато при настъпване на ПТП виновният водач е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
предявения иск като неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната
проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В
изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване
валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално
нарушение на императивна правна норма. При изпълнение на задълженията
си въззивният съд не констатира наличие на порок, обуславящ нищожност
или недопустимост на обжалваното решение, не се констатира допуснато
нарушение на императивна правна норма.
По оплакванията в жалбата: С обжалваното решение РС е уважил иска,
приемайки че ответникът е причинил виновно процесното ПТП, както и че е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, като посещаването на местопроизшествието от
3
последните е било задължително по закон поради което са налице
предпоставките за реализиране на регресната отговорност по чл. 500 ал. 1 т. 3
от КЗ.
С въззивната жалба е оспорен именно последно посоченият извод на
РС. За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпило ПТП по вина
на ответника; 2/ ответникът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3/ да са
настъпили в резултат на същото вреди; 4/ да е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение управлявания от ответника лек автомобил; 5/ да е извършено
заплащане на обезщетение за причинените на третите лица вреди от страна на
ищеца.
Между страните не се спори, а се установява и от събраните пред РС
доказателства, че на 05.02.2018 г. , около 10,30 часа , в гр. Пловдив, ул.“***“
срещу блок 150 , вх.А, ответникът като водач на лек автомобил „БМВ 318 W”,
с рег. № ***, причинил ПТП, от което произтекли вреди за паркирания лек
автомобил „Киа Карнивал”, с рег. № ***, собственост на К.Г., след което
продължил движението си и напуснал местопроизшествието, без да уведоми
органите на МВР. При настъпване на произшествието собственикът на
увредения автомобил не присъствал, установил повредата по-късно, в
отсъствие на ответника, който вече бил напуснал местопроизшествието. След
като събрала данни за индивидуализация на автомобила на ответника от
присъстващите при произшествието свидетели, Г. сигнализирала служителите
на МВР, ответникът бил издирен, снети му били обяснения и бил съставен
Протокол за ПТП № 1666050/05.02.2018 г. Впоследствие във връзка с
произшествието бил съставен и АУАН, въз основа на който с Наказателно
постановление (понастоящем влязло в сила) на ответника била наложена
глоба. Не се спори и относно това, че към датата на настъпване на
произшествието по отношение на увредения автомобил бил сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност“ – със ЗП №
4
BG/06/117002971372/08.11.2017 г. и въз основа на това ищцовото дружество
заплатило на собственика на автомобила обезщетение в размер на общо
696,25 лв.
Спорно е единствено наличието на основание за приложимост
разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, доколкото същата предвижда
напускане на местопроизшествието преди идване на контролните органи като
основание за регресна отговорност за виновния водач, само когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 125, ал. 1 т. 7 от ЗДвП, според
която службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. При анализ на посочената разпоредба РС е
приел, че с факта на самоволно напускане на местопроизшествието
ответникът препятства възможността участниците в процесното ПТП да
установят при съвместен оглед нанесените щети на автомобилите, респ. да
бъде установено водачът, който е отговорен за настъпване на ПТП.
Приемането на противното би означавало ответникът да черпи права от
собственото си недорбосъвестно поведение. Доколкото ответникът не е
изчакал органите на МВР да посетят местопроизшествието, то несъмнено е
налице и последната предоставка за уважаване на предявения регресен иск, а
именно: напускане на местопроизшествието преди пристигане на
контролните органи.
Настоящата инстанция напълно споделя изложените съображения на
РС.
Относима, в настоящия случай е и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, участник в ПТП, е
длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието, както и т. 3, касаеща
случаи, като настоящия, на причинени само имуществени вреди: б. "а" – да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б. "б" – ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
5
констативен протокол за ПТП, и б. "в" – ако между тях няма съгласие, те – без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на МВР и изпълняват дадените им указания. В ал. 2 е предвидено и
задължение за участник в ПТП, при поискване от други участници в
движението, да дава данни за самоличността си и за задължителната си
застраховка "Г. О. " на автомобилистите, а в зависимост от последиците от
произшествието – и да уведоми собствениците на имуществото, което е
увредил.
В настоящия случай, увреденият при процесното ПТП, лек автомобил е
бил паркирани и към момента на настъпването му водачът му не е бил на
местопроизшествието, следователно съгласие от негова страна обективно
няма как да е било дадено, съответно да е постигнато такова между страните,
съответно липсата му обуславя приложението на хипотезата на б. "в" от
същата разпоредба, съгласно която ответникът без да напуска мястото на
произшествието е следвало да уведоми съответната служба за контрол на
МВР. Следователно, липсата на постигнато съгласие между ответника и
собственика на увреденото МПС е равнозначно на наличие на разногласие,
относно размера на вредите и според чл. 125, т. 7 от ЗДвП посещението на
местопроизшествието от контролните органи, с оглед установяване на щетите
и съставянето на протокол за ПТП, е било задължително.
Като е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие, ответникът е предотвратил всяка възможност за контакт с
увреденото лице непосредствено след деянието и за постигане на съгласие
между тях относно обстоятелствата, свързани с произшествието.
Недопустимо е от това си поведение ответникът да черпи благоприятни за
себе си последици. Наред с това, напускането на местопроизшествието (извън
всички допустими причини, които биха могли да бъдат изброени), всякога
допуска съмнение за употреба на алкохол, упойващи вещества,
неправоспособност и пр., доколкото липсата на водача препятства физически
оборването на тази презумпция, а цитираните проверки са задължителни по
закон. По аргумент от чл. 125, т. 5 от ЗДвП, в случай на съмнение за горното,
се изисква задължително посещение на органите за контрол на движението по
пътищата. Поради изложените съображения въззивният съд приема, че са
налице предвидените в разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ основания за
6
реализиране регресната отговорност на ответника, поради което предявеният
иск се приема за основателен.
Като е достигнал до същия извод, РС е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемото търговско дружество направените във въззивното
производство разноски в размер от 660 лева, а в полза на бюджета на
съдебната власт , по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер
от 25 лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №610/25.02.2022г., постановено по гр. д.№
16791/2020г. по описа на РС- Пловдив, VІІ- ми гр. с.
ОСЪЖДА Р. Г. ХР., ЕГН: **********, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата в размер на 660 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. Г. ХР., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт , по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в
размер на 25 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат В. Г. Т.- особен представител на Р. Г. ХР.,
ЕГН: **********, разходен касов ордер за определеното й адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7