О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
ІV-2237 Година 2018, 16 ноември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДИМАНА КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 1376/2018г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Произнасянето е по реда на чл.629,
ал.3 от ГПК, вр. чл.267 ДФЕС.
Производството по в. гр. д. №
1376/2018г. е образувано по въззивна жалба на Х.С.С. *** чрез мл. адвокат Г.Д.
против решение № 1337/21.06.2018г., постановено от Районен съд – Бургас по
гр.д. № 1243/2018г. С процесното решение съдът е отхвърлил предявения от С. иск
с правно основание чл.7, т.1, б. „Б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 295/91г.
против „Уиз Еър Унгария Кфт“, дружество регистрирано в Будапеща, Унгария с
номер на регистрацията Сg.
01-09-964332, действащо на територията на България чрез „Уиз Еър Унгария КФТ –
клон България“ КЧТ. Претенцията на С. е в размер на 400 евро, представляващи
обезщетение за закъснял полет № W6
4552,
изпълнен на 23.10.2013г. по маршрут от летище Лондон Лутън (LTN), Великобритания до летище Бургас
(BOJ)
с време на излитане по разписание 12:25 часа и време на кацане 17:50 часа.
Решаващият мотив на районния съд за отхвърляне на иска е изтекла в полза на
ответното дружество погасителна давност по чл.111, ал.1, б. „б“ от ЗЗД за
вземания от неизпълнен договор.
Въззивната страна твърди, че
отговорността на превозвача е деликтна и приложение следва да намери нормата на
чл.110 от ЗЗД, според която правото на иск се погасява с изтичане на 5-годишна
давност. В подкрепа на твърдението си въззивната страна се позовава на решение
по С-139/11г. на Съда на Европейския съюз и прави искане за отправяне на
преюдициално запитване със следните въпроси:
1. Какво е естеството на исковете,
предявени срещу въздушните превозвачи, в случаите на отказан достъп на борда,
отмяна и голямо закъснение на полети по Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91– искове, основаващи се на деликт / непозволено увреждане или искове,
основаващи се на договорно неизпълнение?
2. Какъв е видът на отговорността на
въздушните превозвачи по Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91– договорна
или деликтна ?
3. Може ли да се приеме, че поправянето
на неимуществените вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство и неудобство,
както и загуба на време, равняваща се или повече от три часа, произтичащи от
отказан достъп до борда, отмяна или голямо закъснение, са резултат от нарушение
на договор за въздушен превоз, въпреки че съгласно чл.13 от Регламента
опериращият въздушен превозвач плаща обезщетение, произтичащо именно от
Регламента и съгласно чл.15 от Регламента задълженията по отношение на
пътниците съгласно Регламента не могат да бъдат ограничавани или отменявани,
по-специално дерогиране или рестриктивна клауза в договора за превоз?
4. Може ли да се приеме, че държава –
членка е спазила заложените в Регламента цели за гарантирано високо равнище на
защита на пътниците, повишени стандарти за защита на пътника и увеличени права
на пътниците, в случай че в съдебни производства в държавата членка се прилага
кратка погасителна давност за искове, предявени по реда на Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 295/91?
На основание чл.631, ал.1 от ГПК е
направено искане за спиране на въззивното производство до произнасянето на Съда
на Европейския съюз.
Въззиваемата страна – „УИЗ ЕЪР Унгария“
Лтд твърди, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно.
Позовава се на решение от 22.11.2012г. на СЕС по С-139/11, в което съдът приема,
че по въпроса за погасителната давност приложение намира националното право на
държавата – членка, чийто съд разглежда конкретния правен спор. Позовава се и
на решение по С-204/2008г., в което обезщетението по чл.7 от Регламент (ЕО) №
261/2004 се свързва с наличието на договор за въздушен превоз.
Съгласно разпоредбата на чл.628 от ГПК
когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването
на валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за
правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на
Европейските общности. Според чл.629 от ГПК запитването се отправя от съда,
пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната. Съдът, чието
решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се
отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Съдът,
чието решението не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване,
освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение
на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или
акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Съдът винаги отправя
запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт по чл.628. Анализът
на цитираната правна норма обосновава извод, че за да е основателно искането за
отправяне на преюдициално запитване, трябва да са налице следните предпоставки:
1. неясна разпоредба от правото на Европейския съюз или акт на органите на
Европейския съюз, чиято валидност е поставена под съмнение и 2. тълкуването или
валидността на акта да са от значение за правилното решаване на делото. Изключенията
от това правило са разписани в чл.629, ал.3 от ГПК и се отнасят за случаите, в
които: 1. отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно
решение на Съда на Европейските общности или 2. значението и смисълът на
разпоредбата, респ. акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
В конкретния случай, поставените от
въззивната страна въпроси не се отнасят до тълкуване на общностна разпоредба, а
до предмета на делото, чието решаване е в компетентността на националния съд.
Поради това не е изпълнена първата предпоставка от фактическия състав на чл.629
от ГПК и искането за отправяне на преюдициално запитване, е неоснователно. Налице
е и първото от двете изключения, визирани в чл.629, ал.3 от ГПК, тъй като
отговорът на поставените въпроси се съдържа в решенията на СЕС по С- 139/11 (Joan Cuadrench More срещу Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV)
и по съединени дела С- 274/16 (Flightright GmbH срещу Air Nostrum Lineas Aereas del Mediterraneo SA),
С-447/16 (Roland Becker срещу Hainan Airlines Co Ltd) и С- 448/16 (Mohamed Barkan, Souad Asbai, Assia Batkan, Zakaria
Barkan и
Nousaiba Barkan срещу Air
Nost Air Nostrum Lineas
Aereas del Mediterraneo SA). В първото от тези решения Съдът на Европейския
съюз приема, че Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 295/91г., трябва да се тълкува в
смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане
на предвиденото в чл.5 и чл.7 от този регламент обезщетение, се определя
съгласно правилата на всяка държава – членка относно погасяването на правото на
иск. Във второто решение Съдът на Европейския съюз тълкува понятието „дела,
свързани с договор“ по смисъла на чл.5, т.1, б. „а“ от Регламент № 44/2001 във
връзката му с иска за обезщетение поради голямо закъснение на свързващ полет,
предявен от пътниците във въздушния транспорт на основание Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕО) №
295/91г. Приложената по делото противоречива съдебна практика на националните
съдилища, касателно квалификацията на иска по чл.7, т.1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004г. не дава основание да се иска тълкуване на тази разпоредба от Съда
на Европейския съюз. Същата е основание за произнасяне на тълкувателно решение
от ОСГТК на ВКС, а не за отправяне на преюдициално запитване по чл.267 от ДФЕС.
По изложените съображения, искането на Х.С.С.
за преюдициално запитване по чл.628 от ГПК е неоснователно и трябва да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.С.С. ***
за отправяне на преюдициално запитване със следните въпроси:
1. Какво е естеството на исковете,
предявени срещу въздушните превозвачи, в случаите на отказан достъп на борда,
отмяна и голямо закъснение на полети по Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91– искове, основаващи се на деликт / непозволено увреждане или искове,
основаващи се на договорно неизпълнение?
2. Какъв е видът на отговорността на въздушните
превозвачи по Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91– договорна или деликтна ?
3. Може ли да се приеме, че поправянето
на неимуществените вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство и неудобство,
както и загуба на време, равняваща се или повече от три часа, произтичащи от
отказан достъп до борда, отмяна или голямо закъснение, са резултат от нарушение
на договор за въздушен превоз, въпреки че съгласно чл.13 от Регламента
опериращият въздушен превозвач плаща обезщетение, произтичащо именно от
Регламента и съгласно чл.15 от Регламента задълженията по отношение на
пътниците съгласно Регламента не могат да бъдат ограничавани или отменявани,
по-специално дерогиране или рестриктивна клауза в договора за превоз?
4. Може ли да се приеме, че държава –
членка е спазила заложените в Регламента цели за гарантирано високо равнище на
защита на пътниците, повишени стандарти за защита на пътника и увеличени права
на пътниците, в случай че в съдебни производства в държавата членка се прилага
кратка погасителна давност за искове, предявени по реда на Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 295/91?
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: