РЕШЕНИЕ
Гр. С., 27.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
състояло се на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА
Ц.
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев ч.
гр.д. № 7377/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. при ЧСИ №
5304/16.05.2019 г. подадена от длъжника по изпълнението – Н.М.Ц., с адрес ***,
чрез пълномощника му – адвокат Л., която има за предмет произнасяне от
23.04.2019 г. на ЧСИ М.М., рег. № 786 КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително
дело № 20177860402589, с което е отказано да се прекрати изпълнителното
производство по горепосоченото изпълнително дело, във връзка с депозирана на
23.04.2019 г. молба от пълномощника на длъжника – Н.М.Ц..
С определение от 18.06.2019 г. състав на СГС е
констатирал, че на 21.05.2019 г. жалбоподателя – Н.М.Ц. е починал, като на
основание чл. 227 ГПК е конституирал на негово място в процеса наследниците му
по закон : Б.Н.Ц. *** Н.Ц. – Д.. Конституираните на мястото на починалия
жалбоподател негови наследници също са упълномощили за да ги представлява в
настоящото производство – адвокат Васил Л., като наред с това с изрично писмено
изявление са потвърдили осъществените от него действия до момента на тяхното
конституиране, като страни в производството.
В жалбата са поместени оплаквания срещу негативното
произнасяне на съдебния изпълнител във връзка с искането за прекратяване на
изпълнителното производство образувано по молба на „Топлофикация С.“ ЕАД.
Позоваването е, че в изпълнителния лист, като длъжник е вписано лице с имена Н.М.П.,
а принудителното изпълнение се провеждало спрямо лице с имена - Н.М.Ц.. Това
обуславяло прекратяване на изпълнителния процес и вдигане на наложените в
рамките на същия запори и възбрани върху имуществото на Н.М.Ц., който не бил
засегнат от субективните предели на ИЛ.
Препис от жалбата е редовно връчен на 27.05.2019 г.
на дружеството – „Топлофикация С.“ ЕАД
/взискател по изпълнителното дело/, като в дадения срок за излагане на писмено
възражение в кориците на делото няма данни такова да е било упражнено.
В приложените
по делото мотиви от ЧСИ – М. М.по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на поставената за разглеждане жалба. В същите се
посочва, че жалбата е постъпила след изтичането на установения в закона срок за
обжалване на постановения отказ да се прекрати изпълнителното дело. Това било
така, защото ПДИ е удостоверено да е била връчена лично на длъжника на
04.09.2018 г., като от наложения запор върху пенсията му се наблюдавало
ежемесечно постъпване на суми удържани от НОИ. По същество на оспорването се
изтъква, че съгл. чл. 11, ал. 1 на ЗГР единния граждански номер е уникален
номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. В този смисъл видно
от книжата приобщени изпълнителното дело
длъжникът по изпълнението е идентифициран посредством своя ЕГН, име и презиме,
което е достатъчно за неговата индивидуализация. Освен това в чл. 433 ГПК били
изчерпателно изброени основанията налагащи прекратяване на изпълнителното дело.
Допълнено е и това, че сред компетенциите на ЧСИ не е тази свързана с
отстраняването на ЯФГ допусната в представения му ИЛ – а именно объркано
фамилно име на длъжника.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20177860402589
на ЧСИ – М. М., рег. № 786 е образувано на 18.12.2017 г. след подадена молба от
пълномощник на „Топлофикация С.“ ЕАД. За изпълнителен титул е послужил изпълнителен
лист, издаден на 23.10.2017 г. по гр.д. № 57837/2015 г. по описа на СРС, ГО, 24
с-в, с които Н.М.П., с ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на
„Топлофикация С.“ ЕАД, сумата от 2 922,85 лв.- главница и сумата от 375,82
лв. – лихва за забава.
ЧСИ е изготвил и изпратил до длъжника
по изпълнението – Н.М.П. покана за доброволно изпълнение във връзка с плащане
на сумите по приведения в изпълнение ИЛ, както и начислените в изпълнителното
производство разноски. В разписката към поканата е удостоверено, че тя е била
връчена на 04.09.2018 г. на адресата й, чрез Васил Л. – пълномощник на
длъжника.
ЧСИ е предприел и действие по налагане
запор върху получаваната от длъжника пенсия, като с писмо от 15.02.2018 г. ТП
на НОН – С. *** уведомило съдебния изпълнител, че съгласно получено съобщение
за налагане на запор, считано от 01.03.2018 г. започва налагането на удръжки от
пенсията на Н.М.Ц., с ЕГН ********** в размер на 219,30 лв. – месечно в полза
на „Топлофикация С.“ ЕАД.
С молба от 23.04.2019 г. процесуалния представител
на длъжника по изпълнението – Н.Ц., адвокат Л. е поискал образуваното пред ЧСИ-М.изпълнително
дело с № 20177860402589 да бъде прекратено, защото при извършване на справка по
правния субект срещу когото е издаден приведения в изпълнение ИЛ се
констатирало, че същия е адресиран до лице с имена Н.М.П., а субекта спрямо
когото е насочено принудително изпълнение е лицето - Н.М.Ц..
По това искане ЧСИ се е произнесъл с
обжалвания си акт от 23.04.2019 г., като го е оставил без уважение, при липса
на изложени мотиви.
Част от материалите по делото е и
решение, което е постановено на 08.07.2019 г. от СРС, ГО, 24 с-в. по гр.д. №
71830/2015 г., с което е допусната поправка на ОФГ в постановено решение № 171796/14.07.2017 г. и в издадения въз
основа на него ИЛ от 23.10.2017 г., като навсякъде в тези правораздавателни
актове е постановено имената на ответника – Н.М.П. да се четат : Н.М.Ц..
Решението е добило стабилитет на 24.12.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния
срок, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК /обжалваният акт е съобщен на пълномощника
на длъжника на датата – 20.05.2019 г., а жалбата е постъпила пред ЧСИ-М.на
16.05.2019 г., което дори предхожда удостоверения момент на връчването му/, от
надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол
на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.
2, т. 6, пр. 1 вр. с чл. 436 от ГПК длъжникът може да обжалва в едноседмичен
срок от съобщението отказа на съдия-изпълнителя да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение.
В случая съдебният изпълнител ангажиран
с принудителното изпълнение на правото, което е очертано в представения пред
него ИЛ от 23.10.2017 г. е предприел съвсем законосъобразно принудително
изпълнение на правата по представения му изпълнителен титул. Вярно е, че в
представения му с молбата за образуване на изпълнително дело ИЛ длъжника е бил
изписан при допусната фактическа грешка във фамилното му име – вместо
правилното Ц. е фигурирал с посочено име – П., което обаче не води до порочност
на изпълнителния процес, защото субектът спрямо когото е постановено осъждане
да заплати паричните суми в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД и е издаден ИЛ не е
различен от този спрямо когото е стартирало принудителното изпълнение за
удовлетворяване на съдебно признатия дълг. В потвърждение на това са
индивидуализиращите белези на физическото лице, които са достатъчно на брой –
собствено и бащино име, единен граждански номер и постоянен адрес. Прегледът на
същите, категорично навежда на извод, че не е налице хипотеза на двама различни
правни субекта, а напротив касае се до едно и също физическо лице, чиято
индивидуализация е несъмнена с оглед единния му граждански номер имащ функцията
на административен идентификатор на
подлежащите на регистрация физически лица, който ясно показва, че лицето
идентифициращо се под него е Н.М.Ц.. Обяснението е, че в изписването на
фамилното име на лицето е допусната очевидна фактическа грешка, както в
съдебното решение, с което същото е осъдено да заплати определени парични
вземания на „Топлофикация С.“ ЕАД, така и в ИЛ издаден впоследствие след
стабилизиране на решението. Нещо повече тази грешка е била отстранена от съдът
постановил съответните правораздавателни актове по реда на чл. 247 ГПК, където
ясно е посочено, че се осъжда лицето - Н.М.Ц..
По изложените съображения, съдът сезиран с жалбата
намира, че не са налице основания от очертаните в текста на чл. 433, ал. 1 ГПК,
които да обосновават прекратяване на образуваното изпълнително дело, тъй като
страните по същото, и в частност длъжника по изпълнението /до момента на
смъртта му/ са идентични със страните по исковото производство, което е
разрешено с влязло в сила решение ползващо се със СПН, респективно със
субектите посочени в издадения въз основа на това решение изпълнителен лист.
В тази
връзка поставената на разглеждане жалба е неоснователна, което като резултат
изисква същата да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖНЕИЕ жалба с вх. при ЧСИ № 5304/16.05.2019 г. подадена от длъжника по изпълнението
– Н.М.Ц., с ЕГН **********, на чието място поради настъпилата му смърт в хода
на производството на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по
закон : Б.Н.Ц.,*** Н.Ц. – Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника им – адвокат Л.,
срещу произнасяне от 23.04.2019 г. на ЧСИ М.М., рег. № 786 КЧСИ, с район на
действие СГС по изпълнително дело № 20177860402589, с което е отказано да се
прекрати изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело, във
връзка с депозирана на 23.04.2019 г. молба от пълномощника на длъжника – Н.М.Ц..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.