Решение по КНАХД №1578/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район, против решение №539/15.07.2025г. , постановено по АНД № 1828/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас с което е отменено Наказателно постановление № 28/14.04.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на ЕТ „В. - В. Г.“, [ЕИК], за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ, на жалбоподателя ЕТ „Венко - В. Гюзелев“, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. С касационната жалба се сочи, че решението е необосновано, неправилно и е постановено при несъобразяване със събрания доказателствен материал. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище, поддържа жалбата и счита, че е налице ясно и точно фактическо описание на извършеното деяние, правилно е посочена правната квалификация и санкционната разпоредба. Оспорва твърдението за недоказаност. Сочи, че е налице точно фактическо описания на извършеното деяние позволяващо на нарушителя да разбере нарушението за което е санкциониран, правилно посочена правна квалификация и санкционираното лице не е било поставено в невъзможност да разбере вмененото му административно нарушение. Относно размера на определената санкция, сочи, че на база на размера на превишението законодателят в разпоредбата на чл.200, ал.1т.1 б. „а“ от ЗВ е дефинирал че при отклонение от предвидените в разрешителното условия с количество до 1 л. на секунда санкцията е в размер на 150лв. [рег. номер]. и АНО е наложил санкция в минимален размер предвид спецификата на нарушението.

Ответната страна – ЕТ „В. - ВЕНКО ГЮЗЕЛЕВ, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението на РС Бургас като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Бургас е образувано по подадена жалба от ЕТ „ВЕНКО - В. ГЮЗЕЛЕВ“, против НП № № 28/14.04.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на ЕТ „ВЕНКО - В. ГЮЗЕЛЕВ“, [ЕИК], за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. С решението си Районен съд – Бургас е отменил Наказателно постановление № 28/14.04.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“. За да постанови решението съдът е приел, че е налице противоречие в съдържанието на НП, тъй като е посочено, че са налице превишаване на параметрите на разрешеното водовземане по буква“г“, от разрешителното което касае сезонния воден обем, а след това се говори за превишаване на разрешения годишен обем и това несъответствие във фактическата обстановка води до неяснота във волята на АНО и се отразява на цялостната защита на жалбоподателя. На следващо място въззивният съд е приел, че , не е ясно как е определен техническия критерии за определяне размера на санкцията, а именно количеството вода, което преминава през тръбата за определено време, т.нар. дебит - в случая изчислен на 0,16 л/сек.и така нарушението се явява недоказано по безспорен начин.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение и счита, че същото е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящия състав, намира, че жабата е основателна.

От фактическа страна е установено, че на ЕТ „ВЕНКО –В. ГЮЗЕЛЕВ“ е издадено Разрешително за водовземане на подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2152 0376/27.05.2016г. Видно от представеното разрешително предвиденото съоръжение за водовземане е тръбен кладенец ТК „В. – В. Гюзелев – Камено“ с дълбочина 8.50м. изграден в имот [рег. номер] собственост на ЕТ „Венко – В. Гюзелев“, с краен срок на разрешително – 20.06.2026г.; с разрешен годишен воден обем е 19164 куб.м. посочен в т. „в“, а разрешения сезонен воден обем в т.ч. период на черпене като следва: от 15.04. до 14.10. – 16425 куб.м. и от 15.10. до 14.04. – 2738 куб.м. посочен в т. „г“ ; с разрешен средноденонощен дебит 1,1л/с. разрешен максимален дебит /време за черпене – 3,125л/с. ; с цели на водовземането - за напояване на земеделски култури. Видно от Разрешителното за водоползвателя съществуват много задължения: ежемесечно в последния ден на месеца да отчита показанията на водомера за ползвани водни обеми за разрешената цел на водовземането, да не превишава параметрите на водовземането, да представя на контролиращия орган необходимите документи, данни, сведения, справки и обяснения свързани с резрешеното водовземане и предмета на проверката, да предоставя в срок до 31 януари на следващата година информация за определяне на дължимата такса за водовземане по образец и др.

При извършена контролна проверка по документи на 23.01.2025г. по изпълнение на условията на Разрешително № 2152 0376/ 27.05.2016 г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от Директора на БДЧР, с титуляр ЕТ „ВЕНКО - В. ГЮЗЕЛЕВ“,било е установено, превишаване на параметрите на водовземането, а именно при „разрешен годишен обем“, за 2024г. до 19163 куб.м. ползваните водни обеми са в размер на 24300куб.м. и е налице превишаване с 5137 куб.м., равняващо се на 0.16 л/сек. което е неизпълнение на т.11.2 от Раздел „Други условия , съобразени със спецификата на водовземането“ от Приложение към разрешително. Водоползвателят ЕТ „Венко – В. Гюзелев“, е представил дневник за данните от измервания на водни нива и добити водни количества в който е посочил водовземането по месеци, като за 2024г. то е в размер на 24300 куб.м. Представена е и декларация от ЕТ „Венко – В. Гюзелев“ по чл. 194б от Закона за водите в която е определена дължимата такса въз основа на годишен воден обем – 24300 куб.м. В АУАН е посочено, че превишението е в размер на 5137 куб.м. равняващо се на 0.16л. в сек. Въз основа на така установената фактическа обстановка извършващия проверката старши експерт в Дирекция контрол при БДЧР [населено място] съставил АУАН № 00615/06.03.2025г. в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 48, ал.1 т.11 от Закона за водите – превишаване на разрешения годишен воден обем за 2024г. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП №28 от 14.04.2025г. в което е изложени идентична фактическа обстановка и като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 48, ал.1 т.11 от Закона за водите във вр. с чл. 200, ал.1 т.1 б. „А“ от ЗВ. На основание чл. 201, ал.2 от ЗВ на ЕТ „Венко – В. Гюзелев“, е наложена имуществена санкция в размер на 150лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 т.11 от ЗВ, водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издаденото им разрешителни по реда на ЗВ и комплексните разрешителни изадедне по реда на ЗООС. Съдът не споделя извода за недоказаност на нарушението, като счита, че от събраните доказателства от АНО се налага извод за извършване на нарушението за което е ангажирана отговорността на ЕТ „Венко-В. Гюзелев“. Установено е, че ЕТ „Венко – В. Гюзелев“, е титуляр на разрешително за водовземане от подземни води по което разрешения годишен обем е 19163куб.м. и за 2024г. ЕТ „Венко – В. Гюзелев“, е изразходвал 24300куб.м. т.е. надвишил е разрешеното количество. Установено е, че става въпрос за разрешения годишен воден обем, а не за разрешения сезонен воден обем, като е посочено че е превишен годишния воден обем за 2024г. и никъде в АУАН и в НП не се сочи превишение на разрешения сезонния воден обем. Действително в издадено Разрешително за водовземане на подземни води в т. „в“ е посочен разрешен годишен воден обем, а в т. „г“ е посочен разрешен сезонен воден обем и в НП е посочено „превишаване на параметрите на водовземането, а именно по б. „г“ – разрешен годишен обем. В НП обаче е конкретизирано в какво се изразява нарушението „че в периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. има превишение на разрешения воден обем като са ползвани 24300куб.м вода при разрешен годишен воден обем в размер на 19163куб.м. Именно това описание на нарушението води до недвусмислен извод, че се касае за превишаване на годишния воден обем и посочването на б. „г“ в НП е допусната техническа грешка. Никъде в АУАН и НП не се коментират сезонните водни обеми ползвани от жалбоподателят. Няма спор, че определените сезоните водни обеми също могат да бъдат нарушени, но в конкретния случай санкцията е за нарушения годишен воден обем за 2024г. който е в размер на 19163 куб.м., като през годината е използвано по голямо количество и в НП е посочено, че е „превишил разрешения воден обем за 2024г. с 5137куб.м. /дебит 0,16л/сек./ . Годишния воден обем е точно определен и той не зависи от това кой от сезонните обеми е бил нарушен. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, затова и настоящия състав не споделя извода на районния съд, за съществено противоречие в съдържанието на НП, водещо до неяснота на волята на АНО.

Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства. Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 48, ал.1 т.11 от ЗВ, която разпоредба изисква водоползвателите да изпълняват условията в издадените им разрешения по реда на ЗВ и комплексните разрешителни издадени по реда на ЗООС. Безспорно е установено превишаване на позволения воден обем от 24300куб.м. годишно посочен в разрешителното.

Настоящия състав не споделя и изложените мотиви от районния съд, че единствения материал върху който АНО е изградил своите изводи е направеното „самопризнание“. В АУАН и в НП е посочено, че проверката е извършена по документи. Разпоредбата на чл.48, ал.1 т.12 от ЗВ предвижда задължение за титулярите на разрешителни в срок до 31 март на следващата година да представят пред директора на съответната басейнова дирекция доклад за изпълнение на условията в издадените им разрешителни, а в Приложението към Разрешително № 2152 0376/ 27.05.2016 г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения е предвидено задължение за титуляра на разрешителното да води дневник който да съдържа датата и показанията на водомера, измерените експлоатационни водни нива, да съхранява дневника и да ги предоставя на контролните органи при извършване на проверка. Разпоредбата на чл. 194б, ал.1 от ЗВ предвижда, титулярите на разрешителни ежегодно към 31 януари следващата година определят и декларират дължимата такса която се внася в срок до 15 февруари. Предвидено е задължение за директора на басейнова дирекция да извърши проверка на резултатите и съответствието с резултатите от собствения мониторинг. Така представените от жалбоподателя документи който той е задължен да съставя са послужили за установяване нарушението при извършване на проверката. Така съставените документи дневник за данни от измервания на водни нива и добити водни количества и декларация по чл. 194б ЗВ, послужили за установяване на нарушението, не са самопризнания както е счел районния съд, а частни документи съставени във връзка с предвидено задължение за титуляра на разрешителни в ЗВ. АНО няма пречка да извърши проверка само въз основа на документи и да достигне до извод за извършено административно нарушение.

Неизпълнение на задължението да се спазват разрешените водни обеми е основание за ангажиране отговорността по реда на чл. 200, ал.1 т.1 б. „а“ от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 200, ал.1 т.1, б.“а“ от ЗВ - имуществена санкция от 150 лева до 1 000 лева за юридическото лице, което ползва води в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество до 1 литър на секунда. При ползване на количество над един литър на секунда, санкциите са по високи. В настоящия случай е безспорно установено, че ЕТ "„Венко – Венко Гюзелев“ е превишил разрешения воден обем за 2024г. с 5137куб.м. равняващо се на дебит 0,16 л/сек. и санкцията е наложена законосъобразно. Възражението, че в разрешителното е посочен разрешен средноденонощен дебит и разрешен максимален дебит и той не е нарушен не се споделя, тъй като така сочения в АУАН и НП изчислен дебит касае само за превишения воден обем / 5137 куб.м./ и е правилно изчислен. Освен това следва да се отбележи, жалбоподателят е наказан по най лекия от предвидените в чл. 200,ал.1 т. 1 от ЗВ състави този на б. "а", при който количеството ползвана вода трябва да бъде до 1 л. на секунда без да е поставена долна граница на осъществения обем водоползване.

Не може да бъде споделено възражението, че процесното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажно и да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства обуславящи по ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други от процесния вид. Целта на ЗВ е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обеществото и за опазване здравето на населението, както и да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество е добро качество на повърхностните и подземни води за устойчиво и балансирано водоползване, опазване на повърхностните и подземни води и водите на Черно море; предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здрава, околната среда, културно наследство и стопанска дейност, свързани с вредното въздействия на водите.

Издаденото НП е законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, включително и относно определения размер а наказанието което е предвидения минимален размер. Като е отменил Наказателно постановление № 28/14.04.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде постановено ново решение с което да се потвърди процесното наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №539/15.07.2025г. постановено по АНД № 1828/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас с което е отменено Наказателно постановление № 28/14.04.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 28/14.04.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“с което на ЕТ „ВЕНКО - В. ГЮЗЕЛЕВ“, ЕИК 040315616със седалище и адрес на управление [населено място] , [жк], [адрес] представляван от В. Я. Г. за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв.

Решението е окончателно