№ 5238
гр. София, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110169437 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2500 лв.,
представляваща цена за водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр.
***********************, кл. № **********, за периода от м.01.2010 г. до м.11.2018
г.
Ищецът – М. Й. П., твърди, че не дължи на „*************” АД посочената
сума, тъй като задължението се явава погасено по давност. Не оспорва факта, че е
потребител на водоснабдителни услуги в имота, както и че е предоставена
водоснабдителна услуга в имота с цена в размер на процесната сума. Претендира
разноските по производството.
Ответникът – „*************” АД, не оспорва обстоятелството, че процесната
сума е погасено по давност, като твърди, че задължението за процесния период е в по-
голям размер. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила
на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от
съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумата в размер на 2500
лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр.
1
***********************, кл. № **********, за периода от м.01.2010 г. до м.11.2018
г. Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение
за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен
факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното
твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото
производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, положителни факти, които опровергават
твърдението за несъществуване на задължението, а именно - съществуване на
облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на
задължението да предостави на ответника водоснабдителна услуга за процесния
период с цена в размер, не по-малък от размера на отричаното задължение,
изискуемост на вземането, че от настъпване на изискуемостта на вземането са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че между страните
е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на водоснабдителни
услуги в имот, намиращ се в гр. ***********************, кл. № **********, че за
периода от м.01.2010 г. до м.11.2018 г. ответникът е предоставил в процесния имот
водоснабдителни услуги с цена, която е в размер, не по-малък от отричаното
задължение в размер на 2500 лв. Последното обстоятелство се установява и от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
начислената цена за водоснабдителна услуга за периода от м.01.2010 г. до м.11.2018 г.
възлиза на 5425,34 лв., като ответникът е извършил намаляване по партидата със
сумата в размер на 2747,10 лв.
Безспорно е обстоятелството, че потребителите на водоснабдителни услуги
заплащат цената им на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на изразходваната водоснабдителна услуга представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно
дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „*************“ АД към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният
срок, посочен в чл. 111, б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „*************“
АД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Ответникът не е ангажирал доказателства за настъпили
2
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че
всички задължения на ищеца за заплащане на водоснабдителни услуги, настъпили до
м.11.2018 г., са погасени по давност.
Посоченото обстоятелство освен това се признава от страна на ответника.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника процесната сума,
поради което искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД се явява основателен.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца се явява основателно. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, поради което разноските за адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца следва да бъдат намалени до минималния
размер, съгласно НМРАВ, а именно – сумата в размер на 405 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 605 лв., представляваща разноски по
производството, от които – 405 лв. за адвокатско възнаграждение, 100 лв. за държавна
такса и 100 лв. за съдебно-счетоводна експертиза.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че М. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
******************************, не дължи на „*************“ АД, ЕИК *********,
с адрес: гр. *************************************, сумата в размер на 2500 лв.,
представляваща цена за водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр.
***********************, кл. № **********, за периода от м.01.2010 г. до м.11.2018
г., поради погасяване на задължението по давност.
ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
*************************************, да заплати на М. Й. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 605 лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
3
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4