РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 27.07.2020 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                    Членове:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Десислава Минчева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 110 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

             Образувано е по касационна жалба на „****“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****“ № *, ет.*, представлявано от управителя Д.Г.П., против решение № 49 от 13.04.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 380 по описа за 2019 година на Троянският районен съд, с което първи състав е потвърдил Наказателно постановление № 11 -0001210 от 04.10.2019 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, като правилно и законосъобразно.

                 В касационната жалба се излагат доводи, че постановеното решение е неправилно и необосновано. Касационният жалбоподател оспорва преценката на съда за материална законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Счита, че процесното  правоотношение не е трудово. В тази връзка се позовава на попълнената в хода на проверката декларация, както и на събраните по делото доказателства, неправилно интерпретирани от РС. Твърди се, че РС неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите на наказаното дружество, и не е направи анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че административното нарушение не е доказано, тъй като единственото доказателство е декларация, която не е попълнена от работника М.А., а от главен инспектор И.Д., като неграмотната А.не е поставила отпечатък от пръста си, каквото е изискването на чл. 189 от ГПК, а подписите върху декларацията са поставени от служители на ДИТ, които са имали друго процесуално качество, което касаторът счита за несъместимо с това да бъдат свидетели. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление. 

     В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В депозирана по делото молба с вх.№2756/20.07.2020 г. от ПП на касатора, се поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

    Ответникът по делото – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение на РС.

               Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

               Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл.210 ал.1 от АПК, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.      

      Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения:

                Производството пред Районен съд - Троян е образувано по жалба на представляващият „****“ ООД против Наказателно постановление /НП/ № 11-0001210 от 04.10.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-0001210 / 05.08.2019 година, на дружеството е наложено, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, административно наказание имуществена санкция в размер 1500 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от с.к.

               Административнонаказателната отговорност е ангажирана за това, че управителят на дружеството в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е сключил писмен трудов договор с М.М.А., за предоставяната от нея работна сила като „работник” в експлоатирания от дружеството обект „Овощна градина с насаждения от сливи“ в село Врабево, преди датата на постъпване на работа на лицето – 21.05.2019 г., в нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от с.к. 

              За да направи своите изводи по фактите, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно следствие по предвиденият процесуален ред в рамките на което е допуснал събиране на доказателства, установяващи проведеното административно наказателно производство. При осъществения контрол за законосъобразност РС е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, като в административната фаза на производство са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН. Въз основа на събраните доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че в случаят е налице нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ, тъй като възникналите отношения на 21.05.2019г. между дружеството и А.били трудовоправни – в определено от дружеството работно време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, макар и чрез трето лице - свид.И.К., което е натоварено с организацията от управляващия „****“ ООД, риска от извършваната работа е за дружеството и е следвало за предоставената работна сила от М.М.А. с нея да бъде сключен писмен трудов договор. С оглед на което е направил извод, че нарушението е доказано. В заключение е потвърдил издаденото наказателно постановление като законосъобразно. 

               Така постановеното решение е неправилно.

               Процесният казус разкрива специфика в отношенията, изискваща прецизен анализ както по осъществилите се факти в развитие, така и по привеждането им към относимото материално право.                

               В случая, за да е съставомерно вмененото на дружеството нарушение, от обективна страна трябва да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице основните елементи на трудово правоотношение, а именно: работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, характер на извършваната работа, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по правоотношението. Тези елементи не са установени и доказани както в хода на административнонаказателното производство, така и при разглеждане на делото в производството пред районния съд. Актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление се базира само и единствено на декларация от Асенова, която е неграмотно лице, поради което не е попълнена от нея, а от главен инспектор в ДИТ Ловеч И.Д. Б.. В декларацията не е посочено еднозначно чия собственост са средствата, с които работи лицето, не е посочен уговорен срок за извършване на работата, реално ползвани почивни дни и почивки в рамките на работния ден, няма данни кое лице е прочело съдържането на декларацията на глас на неграмотното лице, като е положен само един подпис от свидетел, който е служител на Д“ИТ“ Ловеч, и един подпис на служителя на Д“ИТ“ - Ловеч, който е попълнил декларацията. Въз основа само на тази декларация не може по категоричен и несъмнен начин да се докаже, че е налице прикрито трудово правоотношение. По никакъв друг начин проверяващите не са установили характерните елементи на отношението по предоставяне на работна сила.

                 Анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин, че М.М.А. е престирала работна сила в полза на дружеството без сключен писмен трудов договор между страните. Според показанията на свидетели Х.М., И.К. и А.няколко лица, след които А.са били наети от К., който за своя сметка е осигурил трактор и инструменти (вили) на работещите в овощната градина, тъй като е имал уговорка с управителя на дружеството да почисти овощната градина, като същият заявява, че не е работник на дружеството и никога не е работил за тях. Няма данни при ангажиране на А.за работа в овощната градина св.И.К. да е действал като представител на „****“ ООД, от името и за сметка на търговското дружество, чийто управител е бил извън страната. При това не е изяснено в какво качество И.К. е организирал и възложил почистване на овощната градина на дружеството за преценка характера на създалото се правоотношение. Няма доказателства, че дружеството е осигурило на А.инструменти и превоз. Напротив, всички доказателства сочат, че лицата са били наети от св. И.К., на когото е и връчена призовката от 21.05.2019 г. за явяване в Д“ИТ“ – Ловеч и представяне на документи за проверка на 31.05. 2019 г., и той е осигурил за своя сметка инструменти и транспорт за почистването на овощната градина. Свидетелят К. дава показания, че той е наел пет работника за почистване на овощната градина, сред които К.А., а свидетелката М.А. установява, че е неграмотна, не е учила изобщо, не знае коя е фирма „****“ ООД и не е била в никакви отношения с нея. Същата заявява пред съда, че е ходила да чисти сливовата градина в с.Врабево, за което била извикана от К., както и че не е разбрала за какво е проверката, докато работили дошли някакви хора, поискали личните карти, не са я питали за кого работи в този ден и когато са писали били настрани, подписала се, но не помни дали са й прочели нещо.  

                При тази фактическа установеност необосновано районният съд е приел, че между „“ ООД и М.А. са били налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало да подпишат трудов договор, съответно че А.е предоставила работна сила в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл.66 ал.1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В хода на административнонаказателното производство не са установени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили на 21.05.2019 г. в почистването на дървета в сливова градина и възложителя на работата. Не е изяснено при какви условия работниците са били наети да работят на обекта - за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и кой е бил платец на тези възнаграждения.

               Според доказателствата възложителят на работата св. И. К. не е действал като пълномощник или представител на „****” ООД, а е организирал работата на свой риск и сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта им, осигурил им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, набавил е гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването на сухите клони. Не е имал точно определено време за извършване на работата, а от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина от сливовата градина. Не се твърди и установява дружеството „****” ООД да е предоставило на А.инструменти за извършване на работата й, нито да  е определило работно време и заплата.

               След като не са установени безспорно с доказателствата по делото необходимите за съставомерността на процесното нарушение  елементи на трудово правоотношение, нарушението на трудовото законодателство, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството е недоказано, при което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.                               

               По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за основателна. Решението на районния съд - предмет на проверка в настоящото производство, е валидно и допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон, при което следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото на касатора наказателно постановление.

               Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.1 и ал.2 предложение второ от АПК, във вр. с чл.222 ал.1 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 изреч. второ от ЗАНН, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОТМЕНЯ Решение № 49 от 13.04.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 380 по описа за 2019 година на Районен съд - Троян, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 -0001210 от 04.10.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, с което на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****“ № *, ет.*, представлявано от управителя Д.Г.П., е наложено на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ административно наказание имуществена санкция в размер 1500 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от същия кодекс, като незаконосъобразно.

              Решението е окончателно. 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.