Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 153 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Ж.А.А., от с. Салманово, депозирана
срещу Решение № 260145/09.04.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по
ВНХАД № 1988/2020г. по описа на съда в частта му, с която съдът е потвърдил
Наказателно постановление № 20-0869-002986/25.09.2020г. на началник сектор „ПП“
към ОДМВР – гр. Шумен, с-р. „Пътна полиция“ упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР в частта му, с която на Ж.А.А. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за допуснато нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че не е извършил описаното в пункт втори от НП деяние, поради
което отправя искане за отмяна на съдебния акт в частта му, с която е потвърден
пункт втори от НП 20-0869-002986/25.09.2020г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР
– гр. Шумен, с-р. „Пътна полиция“, съответно за отмяна на наложените му на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания. В съдебно
заседание касаторът се представлява от адвокат Е. Г.. Представя и писмени
бележки, в които аргументира тезата за основателност на отменителната
претенция.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва предявената жалба. Претендира разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 01.09.2020г., в
следобедните часове, около 14.30 – 15.00 часа в гр. Шумен по ул. „Адам
Мицкевич“ до кафе бар „Елит“, жалбоподателя управлявал товарен автомобил
„Тойота Хайлукс“ с рег. № *********, собственост на „Райфайзен лизинг“ с
Булстат 1312061200118. Същият предприел маневра движение на заден ход за
влизане между паркирали МПС, като предварително не се убедил, че пътят зад
управляваното от него МПС не е свободен и удря паркирания там лек автомобил
„Нисан Алмейра“ с рег. № *********, собственост на свидетеля Т.Е.. Вследствие
на удара лекият автомобил променя местоположението си, задвижва се назад и се
блъска в дърво, с което става причина за възникване на ПТП с материални щети.
След настъпване на
ПТП-то, водачът на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ не остава на място, за да
установи щетите от настъпването му, а продължава движението си, като напуска
ПТП-то. В 17.30 часа, след приключване на работното му време, до автомобила си
се придвижва свидетелят Е. и вижда, че същият е ударен и не е позициониран на
същото място където го е оставил. Свидетелката Т.М., която работи в бар „Елит“
и става очевидец на станалото, като съобщава на Е. регистрационния номер на
колата, която е ударила неговия автомобил. Предприема се издирване на
собственика на автомобила по регистрационен номер. Междувременно Е. вижда на
чистачката на автомобила си листче с написан телефонен номер, като прави
няколко набирания на посочения номер, но не получава отговор. Обажда се и на
дежурния в РУ-Шумен, като на местопроизшествието е изпратен екип на КАТ.
Пристигналите служители започват да обработват произшествието.
Около 18.00 часа на
местопроизшествието се завръща и водачът на другото превозно средство - Ж.А..
След завръщането му и извършения оглед на автомобилите и установяване какво
точно се е случило на А. бил съставен АУАН серия GA бланкетен № 305205 от
01.09.2020г., като актосъставителят счел, че е нарушен чл. 40 ал. 1 и чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на А., който го подписал без възражение.
Впоследствие се е възползвал от законното си право по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
и депозирал писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок. По така депозираните писмени възражения, била
извършена проверка, материализирана под формата на Докладна записка – рег. №
869р-4479/14.09.2020г. Извършилият проверката приел, че депозираните възражения
са неоснователни и предложил на АНО да издаде НП. За резултатите от извършената
проверка бил уведомен и водачът А..
Въз основа на
съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Извел и
решаващия извод относно безспорната установеност на вменените на Ж.А.
нарушения, поради което потвърдил атакувания правораздавателен акт в неговата
цялост.
Касационната инстанция,
след като съобрази предметния обхват на дължимия съдебен контрол в настоящото
производство, намира, че районният съд неправилно е потвърдил наложеното на Ж.А.
наказание, определено въз основа на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Със
съставения акт и с постановлението в тази му част на касатора се вменява
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, свеждащо се до това, че водачът,
след участие в ПТП с материални щети не спира и не остава на място, за да
установи последиците от произшествието. Задълбоченият прочит на приобщените
доказателства опровергава това разбиране на контролните органи и на районния
съд. Като свидетел-очевидец на настъпилото ПТП в хода на производството пред
въззивния съд е разпитана Т.М., която е възприела както механизма на
причиняване на щетите по автомобилите, така и поведението на жалбоподателя. В
показанията си М. изрично пояснява, че след сблъсъка А. „... явно разбра, че е
станало ПТП, мисля, че слезе от автомобила след удара, явно разбра, че е
станало ПТП. Качи се в автомобила, продължи 5 или 6 паркоместа надолу с колата,
върна се, огледа я, не знам дали сложи телефонен номер за връзка …“ Така
заявеното от нея съответства на твърденията на касатора, че след причиняване на
ПТП-то е преместил автомобила си, за да не пречи на движението и е слязъл, за
да види щетите, като е написал телефонния си номер и го е оставил на стъклото
на другото засегнато превозно средство, след което е напуснал мястото с оглед
данни за настъпил пожар в землището на с. Драгоево. А че на стъклото на другия
автомобил е било налично листче с посочен телефонен номер се установява и от
показанията на неговия собственик – Т.Е.. Именно на този номер Е. е успял да
осъществи контакт с касатора А., непосредствено след като е установил щетите по
автомобила си, като след проверка по телефонния номер в системата на
приложението „Вайбър“ е научил името на неговия собственик – инициаторът на
настоящото производство. Изложеното сочи с категоричност, че касаторът е
разбрал за причинения инцидент и не само, че е спрял /обстоятелството,
несъмнено установено от показанията на свидетелката М./, но е и установил
последиците от поведението си, за което свидетелства поставянето на данни за
телефонния му номер – действие, индикиращо готовност за съдействие за
изясняване на казуса. При това положение се налага извод, че касаторът не е
извършил вмененото му нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото след
настъпване на ПТП е спрял и е установил последиците от ПТП по двата автомобила.
Районният съд неправилно е достигнал до
противен извод, което налага отмяна на съдебния акт в оспорената му част,
съответно отмяна на пункт втори от процесното наказателно постановление.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260145/09.04.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНХАД № 1988/2020г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление №
20-0869-002986/25.09.2020г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – гр. Шумен, с-р.
„Пътна полиция“ упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра
на МВР в частта му, с която на Ж.А.А. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месеца за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-0869-002986/25.09.2020г.
на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – гр. Шумен, с-р. „Пътна полиция“ упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР в частта му, с която
на Ж.А.А. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 месеца за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.07.2021 г.