Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието
на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 103/2022 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна
жалба на
„ИвеЛина 2015“ ЕООД, *** с ЕИК ***, подадена чрез адв. М.К., против Решение №141/20.06.2022 г., постановено по анд №400/2022 г. по описа на
Районен съд-Кърджали. В жалбата се сочи незаконосъобразност на съдебното
решение, като постановено в нарушение на материалния
закон и необоснованост. Касаторът счита, че при постановяване на решението районният съд не взел предвид
съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода
на административнонаказателното
производство. В тази връзка сочи, че в АУАН и в НП, неправилно била посочена датата 10.01.2022 г., като такава на извършване на нарушението.
Намира за неправилни изводите
в оспореното решение в частта им, с която е отхвърлено
възражението на жалбоподателя за липса на компетентност
за органите на Дирекция „Инспекция
по труда“ да упражнят правомощията
си по чл.404,
ал.1, КТ по
прекратени трудови правоотношения.
Иска отмяна
на оспореното решение. Претендира деловодни разноски. В
о.с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.
Ответникът
по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.
Моли да бъде постановено решение, с което решението на Районен съд - Кърджали, да
бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в писмено становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира касационната жалба за неоснователна. Счита,
че решението на районния съд е законосъобразно, като не са налице сочените от жалбоподателя
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон.
Кърджалийският
административен съд, като извърши проверка на оспореното решение и прецени допустимостта
и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение
районният съд потвърдил Наказателно постановление № 09-2200034 от 11.03.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по
труда”, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.415, ал.1 от КТ, на „ИвеЛина 2015” ЕООД, в качеството
му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв., за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. С последното
решение жалбоподателят е осъден да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
За да постанови решението си, районният съд, вземайки предвид
събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на
разпитаните по делото свидетели е приел, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. В случая работодателят „ИвеЛина 2015” ЕООД не изпълнил,
в определения срок - до 07.01.2022 г., даденото му задължително предписание - да изплати
в установените срокове трудовото възнаграждение за месец ноември 2021 г. на С. М.
С. Неизпълнението на предписанието било констатирано при проверката, извършена от
контролните органи на 10.01.2022 г. При извършената служебна проверка за законосъобразност,
съдът не констатирал и съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават
атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Прието е, че актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
от компетентен орган и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
както и че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация. Във връзка с възражението за неправилно определена дата на извършване
на нарушението е посочено, че в АУАН и в
НП ясно е описано, че процесното нарушение е констатирано
при последваща проверка, извършена на 10.01.2022 г., по
повод изпълнение на дадени предписания. Именно при тази проверка било установено
неизпълнение на предписанието, обективирано в Протокол
№ ПР2139583/10.12.2021 г., обвързано със срок за изпълнение - до 07.01.2022 г. Прието
е, че това описание на нарушението, както и отразеното бездействие на работодателя
в периода от 10.12.2021 г. до 07.01.2022
г., напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя
да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него. Твърдението на жалбоподателя,
че изплатил възнагражденията на работника С. С., но при прекратяване на договора
същата взела втория екземпляр на фишовете, съдът намерил за недоказано. Предвид
сега действащите норми на чл.399, ал.1 и
чл.404, ал.1, т. 12 от КТ, намерил за неоснователно и възражението за липса на компетентност
за органите на Д „ИТ“ гр.Кърджали, да издават предписания
за изплащане трудово възнаграждение на работник по прекратено
трудово правоотношение. По горните съображения съдът потвърдил обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно.
След
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му няма допуснати
нарушения на материалния закон, налагащи отмяната му.
С посочената
като нарушена разпоредба на чл.415, ал. 1 от КТ, е предвидена имуществена санкция
или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. за неизпълнение на задължително предписание
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
В настоящия случай, административнонаказателната отговорност
на касатора е ангажирана за това, че не е изпълнил задължително
за изпълнение предписание, дадено с т.11 от протокол № ПР2139583/10.12.2021 г.,
със срок на изпълнение до 07.01.2022 г., а именно: да изплати в установените срокове
трудово възнаграждение за месец ноември 2021 г., на С. М. С., назначена с трудов
договор № **/*** г., прекратен на 29.11.2021 г. Няма данни това предписание да е
оспорено по реда на чл.405 от КТ, поради което същото е влязло в сила, като е породило
за работодателя, описаното в него задължение. В настоящото производство няма възможност
за упражняване инцидентен контрол за законосъобразността, в т.ч. и за валидността
на даденото задължително предписание. В тази връзка, неотносими
към настоящия спор са доводите в жалбата, свързани с липсата на компетентност за
органите на инспекцията по труда да упражнят правомощията си по чл.404, ал.1 КТ, при прекратени трудови правоотношения. Още
повече, че по силата на чл.404, ал.1, т.12 КТ(нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила
от 22.12.2017 г.), контролните органи на инспекцията по труда са компетентни да
дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения след прекратяване на трудовите правоотношения, каквито съображения
са изложени и в оспореното решение.
При
последваща проверка, извършена на 10.01.2022 г., от служители
на Д ”ИТ”, гр.Кърджали е установено, че работодателят не е изпълнил задължителното
предписание в указания срок, което неизпълнение се явява нарушение на нормата на
чл.415, ал.1 от КТ, както правилно е преценил и районният съд.
Неоснователни
са възраженията на касатора за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП неправилно била посочена датата
10.01.2022 г., като такава на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на
съставения АУАН и издаденото НП, визираната в тях дата - 10.01.2022 г. касае датата
на извършване на последваща проверка, и не е посочена
като такава на извършване на нарушението. Подробни съображения по отношение на това
възражение са изложени в мотивите на оспореното решение, към които настоящата инстанция
препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
Ето
защо, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
на Кърджалийския районен съд – законосъобразно, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави
в сила.
При
този изход на делото и предвид
заявеното от ответната страна искане, на основание
чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, касаторът следва
да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“
- София, разноски за
юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определено съобразно
чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №141/20.06.2022 г., постановено по анд №400/2022
г.
по описа
на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА „ИвеЛина
2015“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***,
да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“
- София, деловодни разноски
в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.