РЕШЕНИЕ
№ 3393
гр. София, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20211110166105
по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ............., със седалище и адрес на управление
..........., представлявано от ........... – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
от 08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по описа за 2021 г., като поради подадено
възражение от страна на ответниците счита, че за него е налице правен
интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответниците Т. Б. С. с ЕГН ********** и Н. Ц. С. с
ЕГН **********, двамата от .............., чрез адв. Н. К. от
САК, със съдебен адрес .............., в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК, са подали отговор, в който изцяло оспорват
исковете, оспорват наличието на облигационна връзка,
свързана с предоставяне на претендираната от страна на
ищеца топлинна енергия. Сочат, че топлоснабдения имот е
за стопански нужди, поради което и следва да бъде
наличен писмен договор за продажбмата на топлинна
енергия. Молят иска да бъде отхвърлен, с присъждане на
съдебните и деловодни разноски.
1
Третото лице-помагач ..............., със седалище и адрес на
управление .............., не изразява становище по исковете, не се представлява
по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 18008 по
описа за 2021 г. на СРС, на 30.03.2021 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по описа за 2021 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжниците. Така издадената
заповед била връчена на длъжниците, като същите в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
От страна на ответниците не се оспорва факта, че ищеца е доставил
количеството топлинна енергия до топлоснабдения имот с абонатен номер
2
........, ID № ........., поради което с протоколно определение от 22.11.2021 г.
съдът е отделил това обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от
доказване. Налице обаче е спор относно качеството на потребител на
ответниците, поради което съдът счита, че следва да бъдат обсъдени
представените доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал. 1, т. 2 от
Закона за енергетиката и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за ползване на топлинна
енергия за нежилищни помещения продажбата на топлинна енергия за
небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя. По делото не е представен
такъв писмен договор за продажба на топлинна енергия, от който да се
установи, че е налице облигационна връзка между тях, поради което и
исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло, блез да бъдат обсъждани другите представини
доказателства /които биха били релевантни, ако ставаше дума за
топлоснабден битов имот/. С оглед отхвърляне на главните искове, следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните искове за мораторна и законна лихва.
С оглед този изход от спора право на разноски имат ответниците на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. По заповедното производство възраженията са
подадени лично всеки един от двамата длъжници и не са налице представени
пълномощни и доказателства за сторени разноски, поради което такива не
следва да се присъждат. По исковото производство по настоящото дело всеки
от ответниците е упълномощил адвокат, който да го представлява при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което следва
ответника да заплати на адв. Н. К. от САК сумата в размер на 800 лева –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на всеки един
от двамата ответници в размер на 400 лева (минималния размер по чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .......... със седалище и адрес на
управление ........... представлявано от ...........– изпълнителен директор,
3
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Т. Б. С. с ЕГН
**********, от гр. ........., за сумата от 129, 66 лева /сто двадесет и
девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща главница –
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК –
30.03.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за сумата в
размер на 15, 02 лева /петнадесет лева и две стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода 31.12.2018 г. – 18.03.2021 г., за сумата в
размер на 26, 75 лева /двадесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща главница – стойността на извършена и незаплатена услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 30.03.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 4, 84
лева /четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода 01.07.2018 г. – 18.03.2021 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение от 08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по
описа за 2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .............., със седалище и
адрес на управление .........., представлявано от ................ – изпълнителен
директор, искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Н. Ц.
С. с ЕГН **********, от ............. за сумата от 129, 66 лева
/сто двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 30.03.2021 г., до окончателното изплащане на задължението,
за сумата в размер на 15, 02 лева /петнадесет лева и две стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 31.12.2018 г. –
18.03.2021 г., за сумата в размер на 26, 75 лева /двадесет и шест лева и
4
седемдесет и пет стотинки/, представляваща главница – стойността на
извършена и незаплатена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018
г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК –
30.03.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в
размер на 4, 84 лева /четири лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.07.2018 г. –
18.03.2021 г., съгласно издадената заповед за изпълнение от 08.06.2021 г. по
ч.гр. д. № 18008 по описа за 2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА .............със седалище и адрес на управление
............... представлявано от ........... – изпълнителен директор, да
заплати на адвокат Н. К. от САК, с личен номер ........, със съдебен
адрес ..........., сумата в размер на 800 /осемсоттин/ лева, представляваща
направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за всеки един от
двамата ответници Т. Б. С. и Н. Ц. С., в размер на 400 лева (минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца -..........., със седалище и адрес на управление ............
Банкова сметка на ищеца:
...........
BIC: ..............
........................
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6