№ 937
гр. Варна , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина С. Стефанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500988 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр.чл.17 ал.5 от ЗЗДН и е образувано
по ДВЕ ЖАЛБИ:
1.Въззивна жалба вх. № 280490/26.03.2021г. от П. И. Ч., ЕГН **********, чрез
процесуален представител срещу Решение № 261024/23.03.2021г. по гр.д. № 2128/2021г. по
описана ВРС, В ЧАСТТА, с която съда е отхвърлил молба на въззивника за налагане на
мерки по чл. 5 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДН по отношение на И. А. Ч., ЕГН ********** и
съпругата му А. Д. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, жк. Възраждане бл.67,
вх.2, ет.2, ап.3.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, както и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което
молбата да бъде уважена изцяло и по отношение на ответниците да бъдат наложени
исканите от нея мерки по чл.5 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДН, за максимално предвиден в закона
срок.
В срока по чл.17 ал.4 от ЗЗДН е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваната част.Претендират
потвърждаване на решението в обжалваната част.
2. Въззивна жалба вх. № 281634/05.04.2021г. от И. А. Ч., ЕГН ********** и А. Д. Ч.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Решение № 261024/23.03.2021г. по
гр.д. № 2128/2021г. по описана ВРС, В ЧАСТТА, с която съда е задължил въззивниците
да се въздържат от извършване на актове на домашно насилие спрямо П. И. Ч., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, жк. Възраждане бл.67, вх.2, ет.2, ап.31, на основание чл.5,
ал.1, т.1 ЗЗДН и ги е осъдил да заплатят глоба в размер на по 200.00 лева на осн. чл.5, ал.4
1
ЗЗДН.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, както и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, претендират за отмяната му и постановяване на друго, с
което молбата на П. И. Ч. за постановяване спрямо тях на мерки по ЗЗДН да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Оспорват се изводите на съда за проявено от
въззивниците по отношение на въззиваемата на 10.02.2021г. акт на домашно насилие.
Твърдят се влошени междуличностни отношения.
В срока по чл.17 ал.4 от ЗЗДН е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваната част.Претендира
потвърждаване на решението.
В съдебно заседание П. И. Ч. се явява лично и поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, да се уважи молбата й така както е
предявена и на ответниците да се наложат всички искани от нея мерки по ЗЗДН.
В съдебно заседание И. А. Ч. се явява лично. А. Д. Ч. не се явява, като двамата чрез
процесуалния си представител поддържат жалбата си и молят да бъде уважена.При
отхвърляне на въззивната жалба на П.Ч. , правят искане за разпореждане на съда да бъде
извършена смяна на заключващото устройство и допускане на И. и А. Ч.и в собственото им
жилище, на основание чл.8 от ППЗЗДН.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Същото
е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Съда, като взе предвид, че към момента на подаване на молбата – 15.02.2021г.
едномесечния срок по чл. 10 от ЗЗДН не е изтекъл, то настоящото производство се явява
процесуално допустимо относно твърдения акт на насилие над молителката.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът намира, че фактическата обстановка по спора установена въз основа на
събраните по делото доказателства пред първа инстанция е описана в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В хода на въззивното производство е прието писмо от МВР, от което става ясно, че
по преписки № 439000-570/21г., № 439000-3373/21г., №439000-3631/21г. по описа на Трето
РПУ –Варна депозирани от А.Ч. и преписка №439000-3626/21г. . по описа на Трето РПУ –
Варна депозирана от И.Ч.а против П.Ч. е извършена проверка и същите са изпратени в РП –
Варна по компетентност.В открито съдебно заседание,въззиваемите не са поддържали
2
искането си за изискване на същите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна :
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на
чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В настоящия случай, с оглед
наведените твърдения, че молителката и ответниците са били съжителстващи лица, съдът
намира, че страните по спора се явяват процесуално легитимирани да участват в
производството по ЗЗДН като молител, респективно ответници по молбата.
Подари особения характер на производството, както и поради обстоятелството, че
проявите на домашно насилие протичат обикновено с участието на молителя и ответника и
възможните им за доказване са ограничени, законодателя разширява кръга на годните
доказателствени средства в това производство.
В молбата за защита са изнесени данни за отправени на П.Ч. от ответниците обиди и
заплахи: „ луда,мършо,умри,ще те вкарам в психиатрията“, както и нанесен от И.Ч. удар с
юмрук в лявата част на лицето. Твърденията са за изпитани във връзка с думите и
действията на ответниците физическа болка и страх.
Установената от твърденията в молбата и събраните в хода на производството
свидетелски показания фактическа обстановка не разкрива признаците на осъществен акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН по отношение на молителя.
Законът е предвидил доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
както и възможност за издаване на заповед за защита и само на основание на нея, когато
обаче декларацията се явява единственото доказателство по делото, съгласно разпоредбата
на чл.13, ал.3 от ЗЗДН.Материалната доказателствена сила на последната не е абсолютна.
Тя е задължителна за съда само яко няма други доказателства, които да я оборват.
Съдът цени показанията на разпитаните в хода на производството свидетели- Д.И. Ч.
/дъщеря на ответниците ,в условията на чл.172 от ГПК и Б.Б.М./без дела и родство със
страните/. Никой от тях не дава показания, че е видял и чул в посоченото в молбата време и
място да се отправят заплахи, обиди към молителката , както и по отношение на същата да
бъде отправяна физическа агресия,съгласно твърдяно в молбата. Нещо повече, от събраните
по делото писмени доказателства – протокол от разпит на П.Ч. по ДП № 170/2021г. по описа
на Трето РУ ОД МВР Варна, докладна записка рег. № 439р-3532/11.02.2021г. се установява ,
че непосредствено след твърдения акт на физическо посегателство – а именно 10.02.2021г. ,
посетИ. сигнала служител на Трето РУ ОД МВР Варна не е установил видими следи от
насилие над молителката. По делото няма представено медицинско свидетелство или друг
документ установяващ посочените в декларацията по чл.9 от ЗЗДН посегателства. Що се
касае за вербалната агресия и заплахи – самата молителка при разпита си в ДП №
170/2021г. по описа на Трето РУ ОД МВР Варна, касателно релевантната дата – 10.02.2021г.
3
твърди единствено ,че снаха и е казала „нищо не съм видяла“.
Представеното по дело Удостоверение от фондация „SOS-семейства в риск“,изх.№
Ф-2422/09.03.2021г. не може да бъде поставено в основата на обоснован извод за
осъществените спрямо молителката и твърдени от нея актове на домашно насилие. От една
страна в същото е отбелязано само , че са отправени обиди, от друга, както вече беше
посочено относно осъществения акт на физическа агресия, по делото са събрани
доказателства, които опровергават осъществяването му на посочената дата и от посоченото
лице, а именно И.Ч..
Безспорно отношенията между страните в настоящото производство са конфликтни.
С оглед установеното по делото, същите обаче не могат да се квалифицират като актове на
насилие – вербално и физическо по смисъла на ЗЗДН.
С оглед изложеното съдът намира, че молителя не е успял да докаже при условията
на пълно и главно доказване твърденията си за осъществен спрямо него на 10.02.2021г. акт
на домашно насилие от ответниците. Жалбата и е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена, а тази на ответниците – уважена, като основателна.
Така мотивиран съдът намира, че молбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а Решение № 261024/23.03.2021г. по гр.д. № 2128/2021г. по описана ВРС, В
ЧАСТТА, с която съда е задължил И. А. Ч., ЕГН ********** и съпругата му А. Д. Ч., ЕГН
********** да се въздържат от извършване на актове на домашно насилие спрямо П. И. Ч.,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. Възраждане бл.67, вх.2, ет.2, ап.31, на
основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и ги е осъдил да заплатят глоба в размер на по 200.00 лева
на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН, отменено като неправилно, а издадената заповед за защита №
260035/23.03.2021г. - обезсилена. В ЧАСТТА, с която съда е отхвърлил молба на П. И.
Ч., ЕГН ********** за налагане на мерки по чл. 5 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДН по отношение на
И. А. Ч., ЕГН ********** и съпругата му А. Д. Ч., ЕГН **********, решението следва да
бъде потвърдено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ППЗЗДН не съдържа разпоредби
приложими към искането на процесуалния представител на И. и А. Ч.и за разпореждане на
съда, с което да бъде извършена смяна на заключващото устройство и допускане на И. и А.
Ч.и в собственото им жилище .
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, молителя следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 25 лева за първа инстанция и по сметка на Варненския
окръжен съд държавна такса за производството пред настоящата инстанция в размер на
12.50 лв..
Ответниците не са претендирали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 261024/23.03.2021г. по гр.д. № 2128/2021г.
по описана ВРС, В ЧАСТТА, с която съда е задължил И. А. Ч., ЕГН ********** и А. Д. Ч.,
ЕГН ********** да се въздържат от извършване на актове на домашно насилие спрямо П.
И. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. Възраждане бл.67, вх.2, ет.2, ап.31, на
основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и ги е осъдил да заплатят глоба в размер на по 200.00 лева
на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН,както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на П. И. Ч., ЕГН ********** срещу И. А. Ч., ЕГН **********
и А. Д. Ч., ЕГН **********, за постановяване на мерки за защита по чл. 5 ал.1 т.1 по
ЗЗДН,по повод извършен спрямо нея акт на домашно насилие на 10.02.2021г., като
неоснователна.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за защита № 260035/23.03.2021г. издадена въз основа на
Решение № 261024/23.03.2021г. по гр.д. № 2128/2021г. по описана ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261024/23.03.2021г. по гр.д. № 2128/2021г. по
описана ВРС в частта с която съда е отхвърлил молба на П. И. Ч., ЕГН ********** за
налагане на мерки по чл. 5 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДН по отношение на И. А. Ч., ЕГН
********** и съпругата му А. Д. Ч., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П. И. Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 25.00/двадесет и пет/ лева и по сметка на ВОС
държавна такса в размер на 12.50/дванадесет и петдесет/ лева , на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ –ОД- МВР
за сведение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал.6
ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5