РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Велико Търново, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в публично заседание на двадесет и седми септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
с участието на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - Д. МАЧЕВА
разгледа
докладваното от съдия ДАБКОВА касационно
адм. дело № 10 226/2019 година по описа на съда. При това, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК /обн.,
ДВ, бр. 39 от 2011 г./.
На касационна проверка е подложено Решение № 1/11.04.2019г., постановено по АД № 1/2016г. на Районен
съд Павликени, с което последният е отменил като незаконосъобразна Заповед №
РД-14-369/17.10.2016г., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“
гр. Велико Търново. Със същата на основание чл.37в, ал.4 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи/ЗСПЗЗ/ е одобрен проект за
служебно разпределение на масивите за ползване на земеделски земи в землището на гр. Сухиндол
за стопанската 2016/2017г.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от името на
директора на Областна дирекция „Земеделие“- Велико Търново, действащ чрез
упълномощения юрисконсулт. В същата се навеждат доводи за неправилност на решението
на РС, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита,
че са изложени противоречиви доводи относно това постигнато ли е споразумение
между ползвателите или не. Спазена ли е процедурата, в т.ч. необходимо ли е
уведомяване на ползвателите за започване на производството. Не приема извода на
РС, че липсват фактически основания на оспорения акт, т.к. такива били налични
в изрично посочените специализирани разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Не било
обсъдено заключението на ВЛ, нито възраженията на страната срещу него. Съдът не
изложил собствени мотиви защо приема, че установените разлики в площите са
извън рамките на допустимото. При положение, че общата площ по декари от
споразумението и служебното разпределение е идентична - 19 297,860дка, а РС
е посочил, че площта по отношение на жалбоподателя почти не се променя по Заповедта
спрямо споразумението. Съдебното решение е постановено три години след
стопанската година, за която се отнася. Това предполагало съдът да възстанови накърненото
право. Всъщност РС посочил кое е грешно, но не предложил тълкуване как трябва
да изглежда един евентуален проект на служебно разпределение на ползването на
масивите. Според касатора целта на съдебното решение била да замести неправилно
формираната воля по отменения АА. В случая административният орган бил
затвърдил земеползването в землището на Сухиндол такова каквото е било
фактически. Дори жалбоподателят е работил като арендатор именно по така
разпределените му масиви за ползване, а не се е съобразил със споразумението.
По тези съображения касаторът иска от касационната инстанция
да отмени решението на РС и да потвърди Заповедта на директора на ОДЗ-В.
Търново като правилна и законосъобразна. В о.с.з. не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба - дружеството „Агро Ловико“ ЕООД с
ЕИК ********* не изпраща представител. Ангажирано е становище по спора от
негово име в представения по делото отговор на касационна жалба. На първо място
счита КЖ за недопустима, защото не е приподписана от адвокат или юрисконсулт и
не е внесена дължимата държавна такса. По същество я намира за неоснователна.
Посочва, че РС обосновано е приел допуснати съществени нарушения на процедурата
по издаване на Заповедта, липса на мотиви като порок във формата на акта както
и незаконосъобразност по същество. Изводът на съда, че не са спазени нормативно
предвидените изисквания за пропорционалност при разпределението на земите за
ползване и на „белите петна“ е подкрепен от заключението на ВЛ. Изразява
несъгласие с тезата на касатора, че отминалата стопанска година предполага
отпадането на интереса им от водене на делото. Настоява, че отмяната на акта
има сила по отношение на всички, а от др. страна предпоставя воденото на
производство за обезщетение по ЗОДОВ. В заключение намира, че РС е постановил
правилно и мотивирано съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила.
В нарочно писмено становище, представено преди о.с.з. претендира разноски за
касационната инстанция за АВ без да сочи
размера им.
Заинтересованите страни/другите ползватели на земеделски земи
в същото землище/ - 23 на брой, посочени
изрично в протокола от о.с.з. не се явяват и не се представляват. Между тях
единствено дружеството „ВАЛЛЕТА МИЛК“ООД с ЕИК ********* е ангажирала становище
чрез упълномощения адвокат. Настоява, че изслушаното при новото разглеждане от
РС ЕЗ е необосновано, а решението на РС в тази връзка неправилно. Посочва, че
заключението на ВЛ при първоначалното разглеждане на делото пред РС е било
обективно и пълно. Претендира за отмяна на решението на първата съдебна
инстанция и за разноски за всяка от инстанциите.
В хода на производството за съвместно разглеждане в пред
настоящата инстанция е съединена и частната жалба на дружеството „Агро
Ловико“ ЕООД, подадена срещу Определение
№ 1/28.05.2019г., постановено по адм. дело №1/2016г. по описа на РС
Павликени, с което е оставена без уважение молбата на същото дружество за
изменение на Решение № 1/11.04.2019г., по АД № 1/2016г. на РС-Павликени, в
частта за присъдените разноски.
Частният жалбоподател - дружеството „Агро Ловико“ ЕООД настоява
за отмяната на Определение № 1/28.05.2019г., постановено по адм. дело №1/2016г.
по описа на РС Павликени. Счита, че неправилно е отказано изменение на
Решението в частта му за постановените разноски като настоява, че списък на
разноските не е необходим и не е предпоставка и условие за уважаване на молбата
за изменение. Ответната по ЧЖ страна –
директор на ОДЗ- В. Търново не взема становище по същата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
заключение за основателност на касационната жалба по съображенията, изложени подробно
в нея.
Оплакванията в касационната жалба ВТАС квалифицира като
такива по чл.209, т.3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът в качеството
на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Като прецени оплакванията в касационната жалба във
връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието
и реквизитите на контролирания съдебен
акт, настоящият състав на съда прие за установено следното относно касационната
жалба:
Касаторът има качеството на страна, участвала в
производството пред РС, за която съдебното Решение е неблагоприятно. Предвид
това, касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против съдебен
акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения:
Подложеното на проверка съдебно Решение №1/11.04.2019г. по
а.д. № 1/2016г. на РС Павликени е постановено в производство по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.226 от АПК – ново разглеждане на делото от първата
инстанция. След като с Решение №135/19.06.2018г., постановено по касац. АД №10038/2018г.
състав на АСВТ е обезсилил първоначално постановеното по същото дело Решение №
1/09.11.2017г. от друг състав на РС. Настоящата инстанция констатира, че в
изпълнение на указанията на ВТАС при новото разглеждане на делото правилно като
ответник е конституиран административният орган, издал оспорената Заповед, а
именно директорът на ОДЗ-В. Търново.
Търговското дружество „Агро Ловико“ ЕООД е депозирало
жалба пред РС-Павликени срещу Заповед № РД-14-369/17.10.2016г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново, с която е одобрен проект за
служебно разпределение на масивите за ползване
на земеделски земи в землището на гр. Сухиндол за стопанската
2016/2017г. Правното основание на същата е чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Във връзка с
това, предмет на производството пред РС е бил изследване на въпроса за
законосъобразността на административен акт, който няма правната природа на общ
АА по смисъла на чл.65 от АПК, поради което за него са приложими правилата за
обжалване на ИАА. При това, преценката дължима от РС в производство по реда на
чл.145 от АПК е в рамките на служебна проверка по чл.168 от АПК, на всички
основания по чл.146 от АПК. При проверката на съдебното решение на РС настоящата
инстанция установи следното:
Решението е постановено от законен съдебен състав, действащ в
рамките на предоставената му правосъдна власт. Решението е постановено в
писмена форма и е подписано от съдията, посочен в протокола от о.с.з., в което
е даден ход на устните състезания, който протокол на свой ред е подписан от
председателя и секретаря на състава. В този ред на мисли, провереното Решение
на РС Павликени не е нищожен съдебен акт по смисъла на чл.209, т.1 от АПК.
Производството пред РС е инициирано от ТД с качеството на
ползвател на земеделски земи в землището на гр. Сухиндол, което е адресат на
оспорената Заповед, поради което притежава право и интерес от заявеното
оспорване. Проведено с участието на надлежните страни по спора. Ответникът е
конституиран съобразно указанията на ВТАС, а ЗС са тези, за които актът създава
права, т.е. е благоприятен. Заявените оплаквания в хипотезата на служебно
разпределение на ползването са такива, че оказват влияние върху целия предмет
на Заповедта, поради което не е налице недопустима част от заявеното оспорване.
Съдът не се е произнесъл по незаявено оспорване или плюс петитум. Спазена е и
родовата и местна подсъдност на спора. Във
връзка с горното се налага изводът, че Решението на РС не е недопустимо по смисъла на чл.209, т.2 от АПК.
Не се установиха и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при събирането и преценката на доказателствата. Фактическите
констатации на РС са основани на писмени доказателствени средства и съдебна
техническа експертиза/изслушани са основно и допълнително ЕЗ/, приети по
предвидения процесуален ред. Същите съответстват на тези непротиворечиви
доказателствени източници. В този смисъл от фактическа страна решението е
обосновано с приложените по делото доказателства. РС е обсъдил становището на
ВЛ по СТЕ и е формирал самостоятелен извод, че визираните принципи по чл.37в,
ал.3, т.1 и т.2 от ЗСПЗЗ не са спазени. Това, че е кредитирал заключението на ВЛ/вж.
л.459 от том втори от делото/, с което на практика е отхвърлил възраженията по същото
ЕЗ, направени от ПП на ОД“Земеделие“ не прави извода му опорочен. Ответникът не
е оспорил ЕЗ и не е поискал назначаване на тройна експертиза. От друга страна
ВЛ е предупредено за наказателната отговорност по чл.291 от НК и е обещало да
даде вярно и безпристрастно заключение. Изводите на ВЛ инж. Ч. се подкрепят и
от изслушаното заключение на СТЕ при първото разглеждане на делото/вж. л.266 от
том първи от делото/. В тази връзка е спазено правилото на чл.202 от ГПК,
приложим във вр. с чл.144 от АПК, съдът да обсъди заключението ведно с другите
доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената
от районния съд фактическа обстановка. Доказателствената съвкупност е
анализирана по правилата на процесуалния закон- ГПК. Изводите на РС са подчинени на логиката и причинните
връзки между явленията. Решаващият извод на първостепенния съд за отмяна на
оспорената Заповед е правилен и се
споделя от касационната инстанция. Поради изложеното, изводите на РС по фактите и правото не следва да се преповтарят,
по аргумент от чл.221, ал.2, изреч. последно от АПК, във вр. с §19, изреч второ
от ЗИД АПК/ДВ бр. 39 от 2011г./.
Видно от мотивите на съдебния акт, РС е приел, че не е
постигнато споразумение между всички 24 ползватели, посочени като страни по
споразумението за ползването на земеделски земи в землището на Сухиндол за
стопанската 2016/2017г. Поради това Заповедта е издадена в хипотезата на ал.4
на чл.37в от ЗСПЗЗ- служебно разпределение на ползването, при наличие на
предпоставките за това. Възприел е като съществено процесуално нарушение това,
че ползвателите не са уведомени по реда на чл.26 от АПК за започване на
производството. Установил, че председателят на Комисията, натоварена с проекта
за служебно разпределение на ползването
- П.Ж./началник на ОСЗ-Сухиндол/ е роднина по права линия на съдружниците във
„ВАЛЛЕТА МИЛК”ООД/един от ползвателите на земеделска земя в същото землище/. Но
приел това нарушение за преклудирано, т.к. заповедта за обявяване на състава на
Комисията не била обжалвана, а освен
това никой не поискал отвод на председателя. Като друго съществено процесуално
нарушение РС зачел липсата на фактически основания в оспорената Заповед,
Доклада към същата и проекта за извършеното разпределение. Установил, че от съдържанието
й не става ясно дали са разпределени всички земи в землището, защо конкретен
масив е разпределен именно на определен ползвател, дали на ползвателите е
разпределено количество земя съобразно подадените декларации или не, спазени ли
са установените в чл. 37в ал.3 ЗСПЗЗ изисквания при разпределяне на земите. Не
се съдържат мотиви относно извършеното разпределение на т.нар. „бели петна. Не
са изложени мотиви за причините за различията между заявените и разпределени
площи относно 4-ма от ползвателите, в т.ч. „ВАЛЛЕТА МИЛК”ООД/в
повече с 10%/. В допълнение РС изложил мотиви, че счита Заповедта и за
незаконосъобразна по същество, т.к. установил от
неоспореното заключение на СТЕ, че е нарушен основния принцип за
пропорционалност при разпределението на земите за ползване. По тези съображения
РС е отменил оспорената Заповед като незаконосъобразна.
Част от изводите на РС настоящият състав не
споделя, както е видно от изложението по-долу,
но същите не променят извода, че решението е правилно по резултата си.
Касационната инстанция намери за неоснователно
оплакването в КЖ, че РС имал противоречия в мотивите относно това постигнато
лие поразумение между ползвателите. Действително този въпрос е от ключово
значение за спора и предопределя дали АО е упражнил валидно предоставените му
по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ правомощия. Не е спорно, че 24 са собствениците,
съответно ползватели, заявили изрично желание по реда на чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ
да участват в процедурата по създаване на масиви за ползване на земеделски земи
за същата стопанска година. Видно от данните по делото, споразумението с вх. №
5/30.08.2016г. в ОСЗ-Сухиндол е подисано само от 21 от ползвателите. Предмет на
споразумението са 17 156,814дка от обща площ на
землището19 297,412дка. Макар да обхваща 2/3 от площите не е налице
споразумение между всички
ползватели, т.к. според ал.2 на чл.37в от ЗСПЗЗ едно от условията, за да влезе
в сила споразумението е да бъде подписано от всички участници, което в случая
не е сторено. Както основателно се сочи в КЖ не е налице отделно споразумение само за тези 2/3 от площите, което да е
оформено по предвидения ред, за да бъде извършено служебно разпределение от Комисията само на остатъка от площите.
Видно е от данните по административната преписка, че Комисията не е посветила
съществени усилия да изпълни задължението си да ръководи процеса по сключване
на споразумение между собствениците/ползвателите. Въпреки това, при липсата на
постигнато споразумение между участниците основателно е пристъпено към служебно
разпределение на ползването. Като е направил тази обоснована фактическа
констатация, РС е извел правилен правен извод, че са налице предпоставките за
служебно разпределение на ползването.
За разлика от РС, настоящата инстанция не намира, че е налице
съществено нарушение на чл.26 от АПК. Действително не е осъществено уведомяване
на ползвателите за започване на производството, но при отчитане действието на
чл.22 от АПК е видно, че специалният ЗСПЗЗ предвижда отпочването на процедурата
и развитието й по различен начин с инициативата на самите ползватели на
земеделски земи. Те трябва да заявят желанието си да участвата в процедурата за
създаване на масиви за ползване, като подадат заявление по чл.37б, ал.3 от
ЗСПЗЗ. Дори да приемем, че неизпълнението на задължението за уведомяване представлява
нарушение, то същото не е съществено именно защото участниците са ползватели,
подали декларации и взели участие в производството, на които са разпределени и
масиви за ползване.
Налице е обаче друго и то съществено процесуално нарушение,
което не е оценено правилно от РС. Председателят на Комисията, натоварена с
проекта за служебно разпределение на
ползването - П.Ж. е роднина по права линия на съдружниците във „ВАЛЛЕТА
МИЛК”ООД. Обстоятелството дали е обжалвана заповедта за назначаването й, дали е
поискан отвод е без значение. Същественото вслучая е това, че е нарушен
принципа на безпристрастност, визиран в чл.10, ал.2 от АПК в рамките на
производството по издаване на процесната Заповед. Желязкова е следвало да се
отведе сама от участие в тази процедура.
При липса на мотиви за разпределението в оспорената Заповед и при установено с
помощта на ВЛ с 10% повече площ при служебното разпределение за същото
дружество, без да са налице посочени законови предпоставки за това, е налице
съществено процесуално нарушение. То е обусловило акт именно с това съдържание
по отношение на това дружество. Ако не бе допуснато резултатът от
производството би могъл да е различен. Действително Комисията е помощен орган и
то колективен, но директорът на ОДЗ-В. Търново е възприел безкритично
предложеното от Комисията, без да го съобрази по същество и да отчете наличието
на конфликт на интереси по отношение на председателя на същата. Видно е, че първоначалният докладчик по
делото на РС се е отвел при аналогична хипотеза. Няма основание за председателя
на Комисията в такава хипотеза да важат други правила или да не важат същите.
Обоснован и правилен е изводът на РС,
че липсват фактически основания на оспорения акт. Действително нито в Заповедта,
нито в предходни/подготвителни документи
от административната
перписка се съдържат мотиви защо и как точно се разпределят масивите за
ползване между земеделските стопани. Няма мотиви защо конкретен масив е разпределен именно на определен ползвател, кое
налага различие между размера на заявените и разпределени земи на ползвателите.
Не е посочено как конкретно се изпълнява принципа на разпределение на масивите
спрямо концентрацията на собствена или наета земя. Нито този за
пропорционалното разпределение на т. нар. „белите петна“ и кога и защо не е
възможно спазването му, както сочи ВЛ. Няма посочени никакви конкретни факти,
които да подкрепят волеизявлението на АО да определи конкретния масив за
съответния ползвател. Не са изложени мотиви за причините за различията между
заявените и разпределени площи относно 4-ма от ползвателите, в т.ч. „ВАЛЛЕТА
МИЛК”ООД/в повече с 10% от служебното разпределение/, а за „Фамилия Д.“ООД с
15,10% по-малко. В тази връзка вж. приложение към СТЕ на л.268 от том I-ви от делото.
В заключение във връзка с оплакването, че касаторът
не приема извода, че липсват мотиви на акта, следва да се подчертае следното. Дълбоко
погрешното е схващане на ПП на касатора, че всъщност фактите, от значение за
Заповедта били посочени чрез изрично записаните специални норми на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. Това изявление не отчита, че юридическият факт, посочен в хипотезата
на съответната правна норма е една абстракция/формула/, с която следва да се
сравняват/да се подведат/ фактите, осъществили се в реалността/физическа или
психическа/, за да се прецени притежават ли те правнозначимите признаци на
факта, посочен в хипотезата на ПН. В този смисъл фактите, послужили на АО да
направи своето волеизявление винаги са част от обективната действителност/нещо
случило се реално/, винаги са нещо конкретно,
притежаващо индивидуализиращи го белези, по които се различава от абстракцията,
визирана в правната норма. Именно тези факти, конкретно настъпили са дали повод
на АО да направи един или друг извод, да упражни правомощието си. Те трябва да
бъдат посочени като част от мотивите на
акта, защото срещу тези факти другата страна в спора ще организира защитата си,
а съдът ще следва да извърши проверка. Настъпили ли са точно тези факти.
Релевантни ли са те, т.е. с тези юридически факти законодателят какви правни
последици е свързал и т.н. Както е имал повод да посочи ВАС в практиката си, индивидуалният
административен акт изисква индивидуално мотивиране – конкретно посочване на
фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на сочената
правна норма. Липсата на конкретни факти, които да се отнесат към визираното в
сочената от органа правна норма не позволява на съда да провери
законосъобразността на волеизявлението му. Това процесуално нарушение винаги е
съществено и самостоятелно основание за отмяна на оспорената Заповед.
Вече бе обсъдено по-горе в абзац 4-ти на стр.4 от настоящото,
че заключението на ВЛ е обсъдено по
правилата на чл.202 от ГПК. Макар ВЛ по втората СТЕ да е проверило само
материалите по делото, то същото е съобразило изключително подробната и
добросъвестна проверка на необходимата информация, направена от инж.Кадиева при
първоначалното разглеждане на делото пред РС. Възражението на ПП на ответника,
че ВЛ в допълнителното ЕЗ е сравнявало несравними величини /разликата в площите
по служебното разпределение и проекта за доброволно такова/ е основателно. Но
такива въпроси на ВЛ е поставила страната инициирала производството пред съда. Това
е избраният от нея подход на защита. Такова сравнение не е предвидено в
нормативния акт, като изискване за законосъобразност на извършеното служебно
разпределение. Ако ползвателите са искали да бъде обвързана Комисията от начина
на разпределение, предложен в
„доброволното споразумение“ е следвало да оформят това споразумение за
2/3 от площите по начин и ред, предвиден в чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, а Комисията
да разпредели служебно остатъка от площите. По аргумент от нормата на чл.37в,
ал.3 от ЗСПЗЗ- за земите, които споразумението не обхваща.
Впрочем тук е мястото да се посочи, че очакванията на
оспорващото дружество, че при служебното разпределение следва да се съобрази
проекта на доброволно разпределение/споразумение/, за да няма „пренастаняване“
на ползватели не са превърнати от законодателя в правила за разпределение, с които
следва да се съобрази АО при служебно разпределение на ползването на земеделски
земи. В този ред на мисли защитата на ответника по касация изпада в
противоречие, като на свой ред привежда доводи, че общата
площ по декари от споразумението и служебното разпределение е идентична - 19
297,860дка, а площта по отношение на жалбоподателя почти не се променя.
В заключение РС е изложил мотиви, че Заповедта е
незаконосъобразна и по същество, за което се е позовал на неоспореното
заключение на СТЕ, че е нарушен основния принцип за пропорционалност при
разпределението на земите за ползване. Пи проверката на касационната инстанция
се потвърди от приложените таблици към допълнителното заключението на ВЛ, че има
разлики както между заявените и реално разпределени земи, така и
разпределените за ползване „бели петна” и че има неразпределени земеделски земи
– част от площта на землището не е
включена в служебното разпределение. /вж. л.481/. ВЛ илюстрира заключението си защо такова разпределение с математическа
точност реално е невъзможно. Действително в тази връзка РС е направил извод, непочиващ върху такъв
на ВЛ, нито на изрична законова
разпоредба, че допуснатата в случая разлика „не е в рамките на допустимото“. Основателно е оплакването на
касатора, че такова законова изискване за допустими разлики
не съществува. Но основание за отмяна на Заповедта като матералнонезаконосъобразна
има въпреки това, защото тези разлики, установени от ВЛ и интерпретирани от
съда сочат на нарушение на принципа на концентрация и този на пропорционалност
при разпределение на масивите за ползване. Нарушено е правилото за
пропорционалност при разпределението, визирано в чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ/вж.
л.459 от том 2-ри и л.266 от том първи/. Нарушен е и принципа за концентрация
по т.1 от с.р./вж. пак там/. Само част от ЗП са настанени в масивите, в които са доказали собственост
или право да ползват земята. Седем от ползвателите са разпределени в масиви, в
които нямат заявени площи на правни основания/вж. заключ. СТЕ том първи/.
Посочените разлики и неразпределената част то землището сочат на разпределение
на ползването, извършено с оспорената Заповед, което противоречи и на
изначалната цел на закона за обработка на земеделските земи и то при
окрупняването им. В тази връзка изводът на РС за наличие на основание за отмяна
на оспорената Заповед като противоречаща на материалния закон е обоснован и по
същество правилен, макар и непрецизно да е използвана посочената от ПП на
касатора формулировка.
Относно съобразяването с фактическото
ползване, което АО изтъква като достойнство на оспорената Заповед. Такова
законово изискване относно служебното разпределение на ползването не
съществува. Ако земеделските производители са искали да съхранят това положение
е следвало да се стремят да го оформят в споразумение, което ще изключи
намесата на администрацията за съответната част от земите. Правят впечатление
множеството жалби до РС, които са ес оказали просрочени. В тази връзка
изначалната идея на законодателя е да даде приоритет на споразумението, което безспорно
е по-добро от всяко служебно разпределение. А Комисията следва да съдейства на ЗП да постигнат и оформят
споразумение за ползване.
При осъществената проверка, касационната инстанция установи,
че РС е приложил правилно материалния закон към безспорно установените факти.
При тези мотиви настоящата инстанция не намери основания за касиране на
решението на въззивния съд. Като е отменил издадената Заповед на директора на
ОДЗ-В. Търново като незаконосъобразна, РС е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
Независимо от непосредствено направеното заключение, настоящият
съдебен състав намери за частично основателно оплакването в КЖ, че РС
посочил кое е грешно при издаване на Заповедта, но не предложил тълкуване как
трябва да изглежда един евентуален проект на служебно разпределение на
ползването на масивите. Категорично не може да бъде споделена тезата на ПП на
касатора, че целта на съдебното решение е да замести неправилно формираната
воля по отменения административен акт/АА/. Безспорно в производството по този
род дела съдът не е инстанция по същество, за да е необходимо да формира воля
вместо тази на административния орган/АО/. Видно от разпоредбите на специалния
закон/чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ/ правомощието да издаде Заповед за служебно
разпределение на масивите за ползване на земеделски земи е възложена в изключителната
компетентност на директора на съответната ОД „Земеделие“, при спазване на
конкретно разписана процедура. В същия специален закон не е предвидено
делегиране на правомощието на др. орган, нито произнасянето на съда вместо АО.
Но касаторът е прав, че така постановено решението на РС не предоставя пълния
обем на търсената защита. Макар да тълкувал приложимия материален закон РС не е
дал указания на директора на ОДЗ в
тази връзка, нито е постановил връщане на
преписката за ново произнасяне. В
рамките на това производство, РС е дължал произнасяне по вид и обем в
хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК, т.к. естеството на
оспорената Заповед не позволява решаването на въпроса по същество. Районният
съд е следвало да постанови изпращането на преписката на съответния компетентен
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. Изпращането на преписката има за правна последица създаване на
висящност на административното производство, започнало по инициатива на
гражданите, което следва да приключи с нов административен акт. Непротиворечивата
практика на АСВТ като касационна инстанция е в този смисъл.
Макар да са минали три години от стопанската 2016/2017г.,
издаването на нова заповед за служебно разпределение на ползването на масивите няма
за цел, а не е и възможно да се промени вече осъщественото фактическо ползване на масивите. Издаването на
такъв АА на този етап ще има за последица разместване на материални блага между
ползвателите на масивите, чрез уреждане на сметни отношения и евентуалната
отговорност за вреди на администрацията. В тази връзка, изтеклият период от
време нито отменя, нито обезсмисля изпълнението на задължението на съда по
чл.173, ал.2 от АПК. Доколкото касационната инстанция достигна до извода, че
Решението на РС е правилно и следва да остане в сила, това налага
преписката да се върне на административният орган от настоящия съд, като бъде
допълнен диспозитивът му. Това правомощие може да го упражни и касационната
инстанция, т.к. не касае произнасяне по
същество вместо РС по спорния предмет, а изпълнение на конкретно по вид и обем
задължение относно движението на преписката.
В тази връзка за
процесуална целесъобразност настоящата инстанция ще синтезира накратко
указанията, които на практика РС е дал, производими от тълкуването и
приложението на материалния закон, което е направил. След връщане на преписката
компетентният АО/директорът на ОД „Земеделие“ –В. Търново/ дължи произнасяне с
акт по същество в хипотезата на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ- Заповед за служебно
разпределение на ползването на масивите на земеделските земи в землището на гр.
Сухиндол за стопанската 2016/2017г. При
това следва да бъде отстранено нарушението на принципа на чл.10, ал.2 от АПК/за
безпристрастност/ при работата на Комисията по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ по
отношение на представителя на ОбСЗ-Сухиндол. Новият акт следва да съдържа
изложение на фактическите основания за разпределение на масивите за ползване,
които да сочат спазване на принципите на концентрация и пропорционалност при
разпределението, визирани в нормата на чл.37в, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСПЗЗ, а
когато това е невъзможно да се постигне с математическа точност да посочи
изрично и конкретно обективните причини и да мотивира евентуалния си избор по целесъобразност.
Относно частната жалба съдът прие следното:
Доколкото ВТАС прие да остави в сила Решението на РС, то
дължи произнасяне по същество по ЧЖ, която е допустима. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
В
производство по чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, РС е оставил без
уважение молбата на „АГРО ЛОВИКО“ЕООД за
изменение на постановеното Решение №1/11.04.2019г. по АД№1/2016г. на РС
Павликени, в частта за присъдените разноски. Видно от диспозитива на Решението,
след отмяната на оспорената Заповед РС е присъдил в полза на същото дружество/с
качеството на жалбоподател/ съдебни разноски в размер на 320,00лв. за
възнаграждение на ВЛ. Същите са с оглед изрично заявеното искане от ПП на
жалбоподателя за този вид разход и в
този размер, отразено в съдебния протокол. Молбата за изменение на Решението в
частта за разноските е депозирана на 23.04.2019г., т.е. след приключване на
съдебното следствие и устните състезания. Това е фазата от процеса, в която
могат да се правят валидно искания и да се прилагат доказателства. В този смисъл е постановеното с т.11 от диспозитива на
ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело №6/2012г.: Претенцията за разноски по
чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Макар
принципно да не споделя виждането на РС, че не дължи произнасяне по разноските
за първоначалното разглеждане на делото пред РС и пред АСВТ, настоящият състав
на касационната инстанция намери за правилен като краен резултат извода на РС,
че молбата следва да бъде оставена без уважение/прецизният диспозитив следва да
е „без разглеждане“/. Съответно на чл.80 от ГПК и тълкуването му, дадено с
посоченото ТР на ВКС, РС е съобразил, че страната, която иска изменение на
Решението в частта за разноските не е представила Списък на същите. Това
обстоятелство не се оспорва от частния жалбоподател. Действително съгласно т.8
от визираното ТР, липсата на представен
списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В случая обаче
съдът се е произнесъл и то по цялото заявено искане/320,00лв. за ВЛ/, поради
което не се касае за допълване на решението в частта за разноските, а за
изменението му. Последното обаче е недопустимо при липсата на представен Списък
на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно
мотивите по т.2 от посоченото ТР №6/2013г. на ВКС, представянето на списък по
чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските. Това ТР е
задължително за органите на съдебната власт, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ и не
е загубило значение. Като не е уважил молбата за изменение на Решението в
частта за разноските, РС е постановил правилно по резултата си определение,
което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията за
разноски на ответника е основателна и своевременно заявена. Видно от отговора
на КЖ и молба с вх. № 4116/26.09.2019г. е заявена претенция за разноски за настоящата/касационната/
инстанция, които включват ДТ и АВ. Платени са 15,00лв. за ДТ по ЧЖ. Няма данни
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и
неговия размер. Поради това се следва присъждане само на направените разноски
между тези, които са поискани.
Макар възраженията в отговора на КЖ относно нейната
недопустимост да са неоснователни това даде повод на съда да констатира,
че не е внесена дължимата държавна
такса за касационната жалба, която възлиза на 70,00лв., съгласно нормата на
чл.227а, ал.1 от АПК, в сила от 01.01.2019г. Следва да бъде осъдена
администрацията, представлявана от касатора да внесе същата в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на АСВТ.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011
г./ и чл.173, ал.2 от АПК, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1/11.04.2019г.,
постановено по АД № 1/2016г. на Районен съд Павликени, с което последният е
отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-14-369/17.10.2016г., издадена от
директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново.
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 1/28.05.2019г.,
постановено по адм. дело №1/2016г. по описа на РС Павликени, с което е оставена
без уважение молбата на „Агро Ловико“ЕООД за изменение на Решение №
1/11.04.2019г., по АД № 1/2016г. на РС-Павликени, в частта за присъдените
разноски.
ИЗПРАЩА делото като преписката на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново за произнасяне, при спазване дадените
от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Областна дирекция „Земеделие“ гр.
Велико Търново да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Административен
съд-Велико Търново ДЪРЖАВНА ТАКСА за
депозираната касационна жалба по делото в размер на 70,00лв./седемдесет лева/.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново да
заплати на дружеството „АГРО ЛОВИКО“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с. Горна Росица, общ. Севлиево, ул. „И. Кичев“№59, представлявано
от управителя И. В. И., съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на
15,00лв./петнадесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.