Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр.
Велико Търново, 24.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в открито съдебно заседание на седми август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С.и
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно
НАХД № 10117/2020 г.,
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.Ю.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез ***И.И. от ВТАК, срещу Решение № 129/20.02.2020 г. по НАХД № 2041/2019 г. по
описа на Районен съд – Велико
Търново. С решението на районния съд
е потвърдено Наказателно постановление № 19-1275-001919 от 12.09.2019 г., издадено от Началник
група в Сектор „ПП“ към ОД на
МВР - Велико Търново, с което на Б.Ю.И., за извършено административно
нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от същия
закон, са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и „лишаване ат право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – отменителни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според касатора първоинстанционният съд погрешно е анализирал събраните по
делото доказателства, като е изопачил фактическата обстановка, давайки вяра на
показанията на свидетелите – полицейски служители и е игнорирал показанията на
сочения от него свидетел. Не е съобразил, че пътят е с наклон надолу с близо 45
градуса и асфалтът бил мокър и при такава маневра всеки автомобил би се залюлял
в случая в ляво и за да продължи в желаната посока – направо, на водача на
автомобила ще му се наложи леко да завие надясно. Счита, че от събраните по
делото доказателства не се установява да е нарушил разпоредбата на чл. 104б,
ал.2 от ЗДвП и не става ясно за какви други цели е използвал пътищата отворени
за обществено ползване. По тези съображения иска съдът да отмени изцяло
обжалваното решение. В съдебно заседание чрез ***И. от ВТАК касаторът поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител,
не ангажира становище по жалбата.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище
за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователни твърденията, че
съдът не е установил вярно фактическата обстановка. Намира, че съдът е събрал и
анализирал всички необходими доказателства и в съответствие с тях е обосновал верен
извода за съставомерност и доказаност
на нарушението, поради което правилно е потвърдено НП. Законосъобразно и
обосновано е становището на съда, че производството по обжалването на ПАМ е
различно и не обвързва съда. Споделя становището на съда, че не са налице
пороци на НП, водещи до отмяната му. Предлага решението да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като се запозна
с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че
фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
Установено е, че на 08.09.2019
г. екип от служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново в състав мл.
автоконтрольор А.С.З. и мл. автоконтрольор
Й.Г.Д., са извършвали патрулно постова служба в центъра на гр. Велико Търново.
Около 22.20 часа контролните органи са се движили с патрулния автомобил по ул. „Христо
Ботев“ в посока към Общината. Когато патрулния автомобил се е намирал на
разстояние около 40-
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване
на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила.
При постановяване
на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното
в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като
е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства,
както и всички наведени от жалбоподателя
в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
В производството пред
ВТРС от Б.И. не са били оборени
фактическите установявания
в административнонаказателното производство,
правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената
му компетентност, като за заседанието
е съставен протокол. Не се установява
при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил
като неоснователни. Касационният съд изцяло споделя фактическите и правни
изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност
на нарушението по чл. 175а, ал. 1, предл. 3
от ЗДвП. Правилно въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение въз основа
на показанията на разпитаните свидетели А.С.З. и Й.Г.Д. – полицейски служители в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново. От позицията си на
очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните
свидетели категорично са потвърдили начина
на шофиране на управлявания от Б.И. автомобил – демонстративно, като излизайки от кръстовището го е
поднесъл първоначално вляво, а след това вдясно, като при това автомобилът е
навлязъл в лентата за насрещно движение, като с тези си действия застрашавал останалите участници в движението. Правилно
въззивната инстанция е приела, че показанията на тези
свидетели - очевидци са последователни, логични, изчерпателни и безпристрастни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство. Поради това е неоснователно
твърдението на касатора, че районният съд е изопачил
фактическата обстановка, давайки вяра на показанията на свидетелите –
полицейски служители и е игнорирал показанията на сочения от него свидетел. Цитираните показания
на свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса
на заинтересованост, при което правилно
са били кредитирани
от съда, при липса на
оборващи ги доказателства. Нещо повече, соченият от касатора свидетел Д.И.Й. допълва установените от З. и Д.
факти, като сочи, че при завиването на автомобила, управляван от И. е чул
изсвирване на гуми. Твърдението на Й., че не е видял автомобила на И. да се
поднася не опровергава показанията на свидетелите – очевидци З. и Д. и може да се
дължи на различни обстоятелства, вкл. и с обстоятелството, че е продължил към „Марно поле“ да си вземе колата и не е наблюдавал постоянно
управлявания от И. автомобил.
При така установените факти не може да
бъде споделена тезата на нарушителя,
че става въпрос за случайно
деяние, тъй като пътят, по който се е движел бил с наклон надолу
с близо 45 градуса и асфалтът бил мокър и при такава маневра всеки автомобил би
се залюлял в случая в ляво и за да продължи в желаната посока – направо, на
водача на автомобила ще му се наложи леко да завие надясно. По делото липсват
каквито и да е доказателства, че асфалтът е бил мокър или пък с неравности, или
пък пътната обстановка е била усложнена. Движението по път с наклон /който според свидетеля Й. бил нормален/ не предполага поднасяне на автомобила
първоначално вляво, а след това вдясно и навлизане в лентата за насрещно
движение, поради
което е изключена възможността описаното в АУАН движение на автомобила
в посока наляво и надясно да е по
непредпазливост или да се дължи
на особеностите на пътя. Но
дори и да се приеме, че
водачът първоначално е загубил контрол върху управляваното от него МПС, това
обяснение е нелогично при описаното поведение, съпроводено с „изсвирване на
гуми“, за което свидетелства соченият от касатора
свидетел Д. Й.. Свидетелите З. и Д. са категорични в оценките си, че не
става въпрос за случайно поднасяне
на автомобила, а за умишлена маневра, като дори
Д. твърди, че поднасянията на автомобила наляво –
надясно са били две – три и при последното поднасяне задната част на автомобила
е навлязла в насрещното платно, в което се е движел с колегата си. В тази връзка, правилен е изводът на ВТРС,
че става въпрос за умишлено
и съзнателно демонстративно шофиране, посредством
занасяне на автомобила в различни посоки с навлизане в лентата за насрещно движение. Този начин
на управление на МПС не представлява
използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – за превоз на хора
и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници
в движението, поради което се характеризира
с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е неоснователно
твърдението на касатора, че от събраните по делото
доказателства не се установява да е нарушил разпоредбата на чл. 104б, ал.2 от ЗДвП и не ставало ясно за какви други цели е използвал пътищата отворени за
обществено ползване. Въззивният съд е изложил
подробни мотиви по това твърдение на касатора, които
напълно се споделят от касационната инстанция и е ненужно да се преповтарят.
Правилно въззивният
съд е приел, че деянието на касатора осъществява фактическият състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл. 175а, ал.
1, предл. 3 от ЗДвП и е основание
за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени
съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен
размер. Процесното нарушение
е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на опасност
за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид,
която да обосновава прилагане на чл. 28 от
ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил решението си при правилно
приложение на закона.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда
от визираните в жалбата на Б. Ю.И. пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му.
Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва
да бъде оставено
в сила.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от
ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК, Административният съд – Велико Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129 от
20.02.2020 г., постановено по НАХД № 2041/2019 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.