№ 5387
гр. София, 01.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110100120 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Б. ИВ. Н.
срещу ФИРМА, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с
правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
исковете са редовни и допустими, поради което следва да бъде насрочено открито съдебно
заседание за разглеждане на делото. Никое от релевираните с отговора възражения за
недопустимост не разколебава извода за наличието на правен спор между страните по
делото относно законността на уволнението на ищеца и възникването в патрумониума му на
вземане за обезщетение за оставане без работа, който спор обуславя и наличието на правен
интерес от разрешаването му със сила на пресъдено нещо. Ето защо съдът не споделя
възраженията на ответника и намира, че същите нямат отношение към допустимостта, а към
основателността на предявените искове, поради което подлежат на обсъждане с акта по
същество на спора.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Доколкото с отговора ответникът е представил част от документите, за които се
отнася искането на ищеца по чл. 190 ГПК, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на последния
следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето
определение с писмена молба до съда да уточни дали и за кои документи поддържа същото.
Следва да се издаде на ищеца поисканото съдебно удостоверение.
Ответникът не навежда възражения срещу размера на претенцията по чл. 225 КТ,
поради което и с оглед ангажираните по делото писмени доказателства съдът намира, че не
е необходимо изслушването на поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
1
Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита
на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, при които
твърди, че оттеглянето на предизвестието, Заповед № ЛС (702) от 05.11.2011г. и
съобщението за възстановяване на работа са били връчени на ищеца, следва да се бъде
уважено при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 06.04.2022г. от
14.50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящето определение с писмена молба до съда с препис за
ответната страна да уточни дали поддържа доказателственото си искане по чл. 190 ГПК и за
кои документи, като обясни значението им за спора.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца поисканото съдебно удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, формулирани с исковата молба.
ДОПУСКА при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни доказателства
чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване
обстоятелствата, при които същият твърди, че оттеглянето на предизвестието, Заповед №
ЛС (702) от 05.11.2011г. и съобщението за възстановяване на работа са били връчени на
ищеца.
УКАЗВА на ищеца, че в първото по делото заседание може да представи оригинал на
трудовата си книжка за извършване на оглед и констатации от същата.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. ИВ. Н. срещу ФИРМА,
с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация
по чл.344, ал.1, т.1 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че заемал длъжността „Специалист по физическа и професионална
подготовка“ към Управление №2 на ответника с място на работа гр. София по силата на
безсрочно трудово правоотношение с източник Трудов договор №161/15.06.2020г. и
допълнително споразумение към него. С Предизвестие ЛС № 633/28.09.2021г., получено на
06.10.2021г. работодателят го уведомил, че в 30-дневен срок трудовото му правоотношение
ще бъде прекратено на основание чл. 326 вр. с чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ поради съкращаване в
2
щата, като едновременно с това му предложил да бъде преназначен на друга длъжност и го
поканил да декларира обстоятелства, относими към закрилата му от уволнение. Твърди, че
на 08.10.2021г. напомнил на работодателя, че е трудоустроен, като му предоставил и
трудовата си книжка за надлежно оформяне. На 05.11.2011г. на ищеца била връчена заповед
№ЛС (У)/05.11.2021г., с която трудовото му правоотношение било прекратено считано от
06.11.2021г. поради закриване на длъжността, която заемал, от щатното разписание на
ответника. Твърди, че на 08.11.2021г. бил уведомен устно, че тази заповед е отменена от
работодателя и следвало да се върне на работа на длъжността, заемана преди уволнението.
Поддържа, че след отправена покана до работодателя на 22.11.2021г. получил в оригинал
трудовата си книжка, в която било вписано и впоследствие заличено прекратяването на
трудовото му правоотношение на основание отменената заповед, а след това било вписано
уволнение на друго правно основание - по чл. 325, ал. 1 т. 2 КТ. Получил препис от втората
заповед на 22.11.2021г. Твърди, че уволненията му и с двете заповеди за незаконни, като в
тази връзка развива конкретни съображения, че предизвестието за прекратяване на
трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата е неоттегляемо и същото е
произвело ефекта си с изтичането на срока му. Заповедта за уволнение в тази хипотеза
имала декларативно действие, поради което отмяната й не засягала правните последици на
изтеклото предизвестие. Поддържа, че уволнението му на това основание е незаконно и
поради обстоятелството, че е трудоустроен и че работодателят му не се е снабдил с
предварително разрешение от инспекцията по труда и положително становище от ТЕЛК.
Наред с това поддържа, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като трудовите
функции за длъжността „Специалист в служба по организация на охраната и режим“ били
изцяло интегрирани в новата длъжност „Специалист в служба по организация на охраната и
режим“. Твърди, че новото щатно разписание не било отменено по надлежния ред и че
работодателят не изпълнил задължението си да извърши подбор. Поддържа, че уволнението
му с втората заповед от 19.11.2021г. също е незаконно, тъй като трудовото му
правоотношение вече било прекратено с изтичането на срока за предизвестието. Наред с
това твърди, че не е бил надлежно уведомен за възстановяването му на работа и за
последиците от неспазване на срока за явяване. Твърди, че за последният пълен отработен
месец при ответника, а именно м. октомври 2021г. получил брутно трудово възнаграждение
в размер на 2 297,80 лв., както и че след уволнението останал без работа за период от шест
месеца. При така изложените фактически твърдения отправя искания към съда за отмяната
на уволненията му, извършени със заповеди № ЛС (У) 706/05.11.2021г. и №ЛС (У)
707/19.11.2021г. като незаконни и за присъждане на обезщетение за времето от 05.11.2021г.
до 05.05.2022г., през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, в размер
на 13 786,80 лв. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни с конкретни
твърдения, че след законосъобразно проведена процедура по съкращаване на щата и поради
ограниченото време не успял да изпълни фактическия състав по чл. 333 КТ, което го е
мотивирало да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с Б.
ИВ. Н. на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ. Твърди, че изявлението за оттегляне на
3
предизвестието било връчено на ищеца при отказ на 29.10.2021г., но не произвело действие,
тъй като работникът не дал съгласието си за това. Ето защо след изтичане срока на
предизвестието издал първо заповед, с която констатира прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ, а след това с нарочна заповед я
отменил. Твърди, че заповедта за отмяна на уволнителната заповед била връчена на ищеца
при отказ. Отново при отказ на 08.11.2021г. връчил на ищеца и съобщение за
възстановяването му на работа, като в указания му срок за това ищецът не се явил в
предприятието, което мотивирало ответника да издаде друга заповед за уволнение с правно
основание по чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ. Твърди, че действал добросъвестно и неколкократно
предоставял възможност на ищеца да продължи да работи по заеманата от него длъжност.
Оспорва иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 КТ само по основание със съображението, че
уволнението на ищеца било законно. Иска производството по делото да бъде прекратено, а
при условията на евентуалност – предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от незаконното му уволнение от ответника.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
съществуването и съдържанието на твърдяното от ищеца трудово правоотношение между
странте; връчването на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
поради съкращаване на щата и изтичането на срока му; обстоятелството, че за пълно
отработения м. октомври 2021г. Б. ИВ. Н. е получил от ответника брутно трудово
възнаграждение в размер на 2 297,80 лв.; обстоятелството, че ищецът е трудоустроен и че
преди уволнението му със заповед №ЛС (У) 706/05.11.2021г. работодателят не е получил
разрешение от инспекцията по труда и положително становище от ТЕЛК.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
съществувалото между страните валидно безсрочно трудово правоотношение, което е
прекратено с първата от процесните заповеди на основание чл 328, ал. 1 т. 2 КТ.
В тежест на ответника е да докаже спазването на формалната процедура по издаване
на мотивирана писмена заповед за отмяна по негов почин на заповедта за уволнение с
правно основание по чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ преди предявяването на иска за отмяната й пред
съда, връчането й на ищеца, както и връчването на съобщението за възстановяване на
работа и спазването на формалната процедура по издаване на заповедта за уволнение с
правно основание по чл. 325, ал. 1 т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че се е явил на работа, за което не сочи доказателства.
4
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца
е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането му без работа е в
причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение при
ответника, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже погасяването на претендираното обезщетение, за
което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5