№ 1285
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500855 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4065/17.02.2022 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 67/17.01.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 855/2021 г. по описа на ВОС. С молбата се претендират
разноски в размер на разликата над присъдените 3996.14 лв. до 5023 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, с включено ДДС, за всяка инстанция в размер на 1027.10 лв. –
след редуцирането му в минимума, съгласно Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и съдебни такси, общо 914.60 лв. Твърди се, че са
представени доказателства за плащане на всички такси и разноски за 4 съдебни дела, а
именно: гр.д №9223/2019 г. по описа на ВРС, в.гр.д № 149/2020 г. по описа на ВОС, гр. д. №
1843/2020 г. по описа на ВКС и в. гр. д. № 855/2021 г. по описа на ВОС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна ЦВ. Н. Т., чрез адв. В.Г. e
депозирала отговор вх. № 7154/24.03.2022 г., в който изразява становище за неоснователност
на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Неоснователно е и възражението на насрещната страна за нередовност по
смисъла на чл. 101 от ГПК. За да е ясно и точно искането в молбата, не е нужно да е
посочена конкретна сума. Аргумент в тази насока е, че молбата по чл. 248 от ГПК е
насочена да поправи пропуск на съда да се произнесе по искане, което вече е релевирано,
или в конкретния случай – заявен размер с депозиран списък. Отделно от това, молителят е
описал в обстоятелствената част на молбата претендираните суми, включително
обобщително, а в петитум е направено искане за присъждане съобразно тях.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Производството по настоящото дело се развива след като с постановено решение №
1
54/24.03.2020г., по гр.д. № 1843/2020г. на ВКС е отменено решение № 507/13.04.2020г.,
постановено по в.гр.д. № 149/20г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане. ВОС е
сезиран с въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК103533691 срещу решение №
5086/21.11.2020г., постановено по гр.д. № 9223/19г. на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че ЦВ. Н. Т. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата
от 10863.89 лв., представляваща стойност по електроенергия, начислена по фактура
№**********/04.06.2019 г.
С Решение № 67/17.01.2022 г. ВОС отменя решението на ВРС и вместо него отхвърля
предявеният иск изцяло. В диспозитива на решението е осъден ищецът – въззиваем да
заплати в полза на „Енерго – Про Продажби” АД сума от 3996.14 лв., съставляваща
разноски пред ВРС, ВОС и ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
Съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото, въззиваемата страна
има право да претендира присъждане на разноски и за предходните съдебни инстанции.
Видно от представения по настоящото дело списък с разноски, претенцията включва
четири броя дела по настоящия съдебен спор – гр.д №9223/2019 г. по описа на ВРС, в.гр.д №
149/2020 г. по описа на ВОС, гр. д. № 1843/2020 г. по описа на ВКС и в. гр. д. № 855/2021 г.
по описа на ВОС. По всяко от тях процесуалният представител на страната е депозирал
списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършени разноски (л. 48, от л.70 до л.
73, гр. д. №9223/2019 г., ВРС; л. 3, от л. 20 до л.23, в. гр. д. № 149/2020 г., ВОС; л. 3, 4, 42, 43
и от л. 53 до л. 56, гр. д. № 1843/2020 г., ВКС; л.17 и от л. 75 до л. 78 от в. гр. д. 855/2021 г.,
ВОС). Общата стойност на разходваните съдебни такси и разноски, с изключение на
адвокатско възнаграждене по всяко дело, е в размер на 914.60 лв.
Що се отнася до адвокатското възнаграждение, то е редуцирано до законовия
минимум за всяка от инстанциите. Настоящият състав, след направени изчисления
съобразно материалния интерес и приложимата разпоредба на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, констатира, че хонорара се равнява на 1027.10 лв.
с включено ДДС за всяко дело в настоящото съдопроизводство или общо 4108.40 лв., за
всички съдебни инстанции.
Поради гореизложеното молбата по чл. 248 от ГПК се явява основателна, поради
което решението следва да се измени в частта за разноските, като насрещната страна се
осъди да доплати разликата над присъдените с решението разноски в размер на 3996.14 лв.
до сумата от 5023 лв.
Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 67/17.01.2022 г., постановено по
в. гр. дело № 855/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА ЦВ. Н. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, допълнително сума в размер на 1026.86 лв. /хиляда двеста
седемдесет и пет лева и тринадесет ст./, представляващи разлика от присъдените с
Решение № 67/17.01.2022 г. разноски за производството пред ВРС, ВОС и ВКС , на
основание чл. 248,ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3