Определение по дело №709/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 907
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20203100500709
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                 /              .03.2020 год.

 гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав,  в разпоредително съдебно заседание, проведено на 11.03.2020 година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

              Насуф ИСМАЛ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №709 по описа за 2020 година,

съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби " АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, ЕИК *********, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия срещу Решение №5424/04.12.2019г., постановено по гр. дело №4854/2019г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което са отхвърлени  предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258 срещу М.К.И., с ЕГН **********, М.К.И., с ЕГН ********** и И.К.И., с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД  за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищцовото дружество сумата от 818.76 лв., представляваща 1/3 от сума в размер на 2456.30 лева, начислена по фактура № **********/08.02.2018г., издадена въз основа на становище за начисление на електрическа енергия по констативен протокол № 1201977/18.09.2017г. за периода от 19.09.2016г. до 18.09.2017г. за потребено, но неотчетено количество ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „Царевец“ №55, вх.Б, ет.7, ап.136, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********, както и сумата от 89.39 лв., представляваща 1/3 от сумата в размер на 268.17 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 2456.30 лева за периода от 01.03.2018г. до 28.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете до окончателно изплащане на задължението. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на корекция на сметката на ответниците чрез предвидената корекционна процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемите количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването ѝ през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищците  електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. В случай, че съдът счита, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложима към конкретната хипотеза, моли искът да бъде уважен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ.   Твърди, че е спазен  редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно,  а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Чрез депозираните писмени отговори, въззиваемите оспорват основателността на въззивната жалба. Считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърдят, че жалбата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция. Не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

           

            ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №94421/17.12.2019г. на „Енерго –Про Продажби” АД срещу решение №5424/04.12.2019г., постановено по гр. дело №4854/19 по описа на Районен съд -гр.Варна.

  НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 22.04.2020г. от 09.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

                                                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: