РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Исперих, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Н.
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100701 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 3309/03.10.2023 г. от Н. П. Н. от
гр.Исперих, обл.Разград, действащ чрез адв.С. Д. от АК - Разград, против И.
А. Н. от гр.Л., обл.Плевен, като моли съда да постанови решение, с което да
бъде прекратен брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили брак на 11.04.1985 г., от
който нямали родени непълнолетни деца. Страните са живели като съпрузи
до 1998 г., след което се разделили и вече не съжителствали от 25 години.
През това време не са се чували, не са се виждали и не са се интересували
един от друг, съпругът дори не знаел къде живее съпругата му. Бракът им
съществувал само по документи и към настоящия момент създавал пречки на
ищеца за ползване на социални помощи.
Предвид изложеното счита, че брака му с ответницата е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което моли да бъде прекратен изцяло без
произнасяне по въпроса за вината. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен адв.С. Д.,
която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата И. Н. депозира писмен отговор,
като счита иска за допустим и основателен. Не оспорва изложените в
исковата молба факти, потвърждава, че действително от 25 години съпрузите
не живеят заедно и не се интересуват един от друг. Желае след
прекратяването на брака да запази брачното си фамилно име Н..
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Депозира писмено становище вх.№ 3692/01.11.2023 г., с което изцяло
1
поддържа писмения отговор. Не възразява срещу доказателствените искания
на ищеца, заявява, че ще се ползва от тях.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили
граждански брак с Акт № 14/11.10.1991 г. на Община Исперих. Същото
удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да носи
брачното име Н..
От общото си съжителство страните нямат родени деца. След сключване
на брака заживели в къщата на ищеца в гр.Исперих, като отношенията им
били добри. През 1998 г. съпрузите се разделили, като ответницата напуснала
семейното жилище и повече не са се виждали и чували, не поддържали
връзка помежду си, дори ищецът не знаел къде точно се намира съпругата му.
Тази раздяла продължава и до настоящия момент, вече 25 години. Ищецът
останал да живее в къщата си в гр. Исперих като с годините този брак, който
съществувал само документално, започнал да му пречи – не можел да закупи
автомобил, тъй като съпругата му щяла да стане съсобственик, не можел и да
кандидатства за социални помощи.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания в с.з. свидетел П. Н. П., както и от представените писмени
доказателства по делото. Свидетелят, който е син на ищеца от предходен
брак, е живял заедно с баща си съпругата му през цялото време на тяхното
съжителство и има наблюдения и преки впечатления от семейния им живот,
като излага накратко обстоятелствата, описани по-горе. Потвърждава, че след
раздялата през 1998 г. вече 25 години нито са виждали, нито са чували
ответницата, н еса поддържали отношения с нея. Категоричен е, че решението
на баща му за развод е сериозно.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за
прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл. 49,
ал. 1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
От 25 години съпрузите са разделени и не живеят заедно. След раздялата
не са се търсили, не са се чували и не са се интересували един от друг.
Всичко това е довело до пълно отчуждение между съпрузите и нежелание от
страна и на двамата да продължат брачната връзка, още повече че тя им
създава пречки при функционирането им в обществото. Страните са заявили
категорично в исковата молба и писмения отговор, че желаят брака им да
бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че
съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувствата си един към друг,
отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като
семейство. По този начин необратимо са се разрушили доверието между
съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на
личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма
изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде
прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят заедно като
семейство, за което свидетелства както изключително дългата им раздяла,
така и изрично заявеното от тях в исковата молба и писмения отговор. Бракът
им съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него
закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за
обществото.
2
Страните са заявили изрично, че не желаят съдът да се произнася по
въпроса за вината.
Ответницата е поискала след прекратяване на брака да запази брачното
си фамилно име Н., поради което същото следва да уважено.
Не са предявени претенции за издръжка между съпрузите.
Предвид обстоятелството, че от брака няма родени деца, съдът не дължи
произнасяне по въпроса за родителски права, режим на лични отношения и
издръжка.
При горния изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо от
ГПК, окончателната държавна такса в размер на 50.00 лв. следва да се
възложи на страните по равно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал. 1 СК, сключения с Акт №
14/11.05.1985 г. на Община Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Н. П. Н.,
ЕГН:**********, от гр.Исперих, обл.Разград и И. А. Н., ЕГН: **********, от
гр.Л., обл.Плевен, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 326 от ГПК, че след прекратяването
на брака и занапред съпругата ще носи брачното фамилното име Н. и ще се
именува И. А. Н..
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, Н. П. Н.,
ЕГН:**********, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС -
Исперих сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева - дължима окончателна ДТ по
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, И. А. Н., ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Исперих сумата от 25.00
(двадесет и пет) лева - дължима окончателна ДТ по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3