№ 21223
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110160093 по описа за 2022 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба, са приложени писмени доказателства, които съдът намира за
относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва
да бъде допуснато събирането им по делото.
Ищцата е направила искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените
неимуществени вреди, което съдът намира за основателно и следва да уважи.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-психологична експертиза, съдът намира,
че следва да се остави без уважение, като ненеобходимо.
Ответникът е направил искане за допускане на медицинско-психиатрична експертиза
на ищцата, което следва да се остави без уважение като неотносимо.
С разпореждане № 119159 от 05.12.2022 г. съдът е дал указания на ищцата в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи размер на иска за мораторна
лихва върху главница за причинени неимуществени вреди за периода от 12.06.2019 г. до
02.10.2022 г., като изрично е указал на същата, че при неизпълнение на дадените указания в
посочения срок и в цялост, исковата молба ще бъде върната в частта, в която са предявен
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва от датата на увреждането до деня
преди депозиране на исковата молба. Видно от материалите по делото разпореждането е
получено от ищцата, указания от съда срок е изтекъл и указанията не са изпълнени, поради
което съдът следва да върне исковата молба в тази част.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.10.2023 г. от 15:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ВРЪЩА исковата молба в частта, в която е предявен иск с правно основание чл. 86
ЗЗД за мораторна лихва за забава за периода от 12.06.2019 г. до 02.10.2022 г., поради
неизпълнени указания. В тази част определението подлежи на обжалване от ищцата с частна
1
жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца
документи.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да представи по делото Присъда от 13.09.2022 г. на Софийски апелативен
съд, НО, 6 състав, ведно с мотиви, доколкото същата не е приложена към исковата
молба, а единствено е описана сред приложените документи.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане в първото открито
съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебно-
психологична експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на медицинско-
психиатрична експертиза на ищцата.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото е предявеният от Д. Г. Г. срещу Х. О. Б. осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, душевни и емоционални болки и
страдания, вследствие на това, че на 12.06.2019 г. за времето от 14:30 часа до 15:00 часа в гр.
С., на ул. „Б. К.“, ответникът е причинил лека телесна повреда на ищцата – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с присъда от 13.09.2022 г., постановена по ВНОХД №
69/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав, ответникът е признат за
виновен в извършването на престъпление от частен характер с правна квалификация чл. 130,
ал. 1 НК, от което ищцата пострадала. Сочи се, че на основание чл.78а НК ответникът е бил
освободен от наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание
глоба. Твърди се, че в посочената присъда, съдът, е приел за установено, че на 12.06.2019 г.,
за времето от 14:30 часа до 15:00 часа в гр. С., на ул. „Б. К.“, ответникът е причинил лека
телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като е бутнал
ищцата в ограда, след което я бутнал по лице на тротоара, нанесъл й три удара с крак в
областта на корема докато седяла на седалката на колата, нанесъл още два удара с крак в
областта на корема и накрая скочил два пъти върху тялото й. Твърди, че в хода на
наказателното производство не е предявила граждански иск. Сочи, че в резултат на
нанесените удари, са й причинени подкожен хематом, в областта на дясното слепоочие,
охлузвания в областта на челото в дясно, в областта на горната устна в дясно, в областта на
дясното коляно и дясна подбедрица, по дланта на лявата ръка, кръвонасядания в областта на
челото в дясно и дясното слепоочие, по клепачите на дясното око, в областта на дясната
буза на лицето, по горна устна в дясно, по предната повърхност на гръдния кош срединно и
в ляво, по гърба двустранно, по дясно рамо и дясна мишница, по лява мишница, по дясно
коляно, дясна подбедрица и по лява подбедрица. Ищцата твърди, че след случката е била
2
отведена в „МБАЛ С.“ ЕООД, където след извършен преглед й обяснили, че следва да бъде
хоспитализирана. Настанили я в болница, където прекарала пет дни от 12.06.2019 г. до
17.06.2019 г. В медицинското заведение й поставяли системи и давали обезболяващи, т.к.
изпитвала интензивни болки в областта на гърдите и дишала затруднено, което продължило
три месеца. При изписването от болницата имала сини сенки под очите и синини и белези
по цялото лице и ръце. Най-дълбока била раната над горната устна, имала белег в дясната
част на челото, синина на скулата и отток, движението й било затруднено. Имала множество
натъртвания, от които усещала болка в продължение на повече от месец. С оглед
изложеното се налагало постоянно да пие обезболяващи. Освен физическите болки, ищцата
изпитала и душевни такива. Твърди, че в деня на събитието е починала баба й, но с оглед
случилото се, не успяла да присъства на погребението. След изписването от болницата, била
настанена в Кризисен център „С. П.“ на фондация „Асоциация А.“ към Столична община,
поради риск за живота и здравето. През първите дни на престоя, ищцата не желаела да
разговаря с никого, премисляла случилото се, чудела се с какво е провокирала ответника,
изпитвала страх и ужас, че той ще я намери и причини същото. Притеснявала се за близките
си. Не излизала сама, непрекъснато имала усещането, че някой я преследва, страхувала се да
не срещне ответника. Загубила съня си, а в малкото време през което успявала да заспи
сънувала кошмари. Била апатична, нямала желание за нищо, чувствала се унизена.
Събитието се случило по сред бял ден, на оживено място, където имало инсталирани
устройства за видеонаблюдение, записите от които изтекли в интернет и станали публично
достояние. Поради събитието станала недоверчива и притеснителна в контактите си с лица
от мъжки пол. Изпитвала страх и по време на съдебните заседания в хода на наказателното
производство. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Претенцията се оспорва и по
размер. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. В отговора се
навеждат твърдения, че ищцата страда от маниакална привързаност към ответника, както и
че същата се опитва да се домогне до ответника, включително и до днес. Описаното се сочи,
че е в разрез с твърденията на ищцата, за изпитване на страх от среща с ответника.
Аргументира, че не може да се направи категоричен извод, че представените медицински
документи са относими към описаните в исковата молба факти и обстоятелства. Не оспорва,
че му е наложено наказание глоба на основание чл. 78а НК и аргументира, че е освободен от
наказателна отговорност. Подробно излага, че ищцата от 2019 г. с поведението си го е
предизвиквала, причаквала го на работното му място, постоянно търсила контакт с него.
Сочи също и че от 2020 г. с ищцата работили в РС С., и се засичали постоянно в зала, по
коридорите, като ответникът не бил забелязал ищцата да се страхува от него, а напротив –
търсила визуален контакт. В обобщение излага, че не са налице всички елементи от
фактически състав на деликта. Евентуално моли обезщетението да се присъди в минимален
размер. Претендира разноски.
3
За основателността на иска чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти: 1/
противоправно деяние /действие/, извършено от ответника; 2/ претърпените вреди, както и
техния размер; 3/ причинната връзка между противоправното деяние и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да
обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2
ЗЗД.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже и наличието на факти и обстоятелства, при настъпването на които законът
предвижда спиране/прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че с присъда от 13.09.2022 г., постановена по ВНОХД № 69/2021 г. по описа
на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав, ответникът е признат за виновен в извършването
на престъпление от частен характер с правна квалификация чл. 130, ал. 1 НК, от което
ищцата е пострадала; че на основание чл.78а НК ответникът е освободен от наказателна
отговорност, като му е било наложено административно наказание глоба.Съгласно чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която е приравнено и
решението по 78а от НК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4