РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110200256 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на лицето В. В. К., с ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител адв. Л. Б., срещу Заповед за задържане на
лице №************************ издадена от М. И., на длъжност
„инспектор“ при 01 РУ-СДВР.
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че
процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неправилно
прилагане на материалния закон. Твърди се още, че издадената заповед не
съдържала всички изискуеми от закона реквизити и се иска отмяната й.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но
се представлява от адв. К.а. Последната поддържа подадената жалба и иска от
съда да отмени обжалваната заповед като преповтаря аргументите, изложени в
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, но се представлява от юрк.
Георгиева, като последната иска от съда по същество да постанови решение, с
което да остави жалбата без уважение. Сочи, че издадената заповед не
противоречи на материалния и процесуалния закон, твърди, че съдържа
всички необходими реквизити. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че на 13.10.2024 г., около
1
17:00 часа, в гр. София, на ул. „Теменуга“, до спирка на МГТ, е възникнало
сбиване, в резултат на което на лицето М. А., с ЕГН **********, е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости. На
05.12.2024 г. жалбоподателят бил задържан с процесната заповед за
задържане, като тя била издадена от М. И., на длъжност „инспектор“ при 01
РУ-СДВР. А посоченото в нея основание за задържането му е „по ЗМ1941/24 г.
по описа на 01 Ру-СДВР за престъпление по чл. 129 от НК“.
Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е
приложена декларация от 05.12.2024 г., с която задържаният е декларирал, че
е запознат с правата си.
Пострадалият разпознал жалбоподателя като един от извършителите на
престъплението срещу него, като това се случило в нарочно действие по
разпознаване, осъществено четири дни след неговото задържане - на
09.12.2024 г.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на административното
производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие
с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна
полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената
форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този
закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на
въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено
какво е основанието, заради което лицето е задържано.
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му,
както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на
административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
2
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва
и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав намира, че преди момента на задържане на
жалбоподателя е имало достатъчно доказателства, които да водят до извод за
негова съпричастност към престъплението, тъй като от експертната справка
на видеозаписите той е лицевоидентифициран по безспорен начин.
Но заповедта е незаконосъобразна от външна страна, защото
основанието за задържане, което е посочено в нея, не отговаря на
изискванията за неговото съдържание.
Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не
изпълнява целта на закона, тъй като така формулирано, то не е достатъчно.
Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона,
защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически
основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част
от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна
страна.
Тук е моментът да се посочи, че така формулираното основание за
задържане не води до никаква представа защо именно е задържан К., а самото
формално посочване на това, че е задържан за престъпление по чл. 129 от НК
не значи нищо конкретно. Не са посочени място, дата на престъплението,
никакъв механизъм, нито кой е пострадалият, какъв е резултатът от деянието и
т.н.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира,
че следва да ги присъди в претендирания размер, защото претендираното
възнаграждение от 600 лева не се явява прекомерно на осъществената защита
и правната сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на лицето В. В. К., с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. Л. Б., Заповед за задържане на лице №
225зз-1638/05.12.2024 г., издадена от М. И., на длъжност „инспектор“ при 01
РУ-СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на В. В. К., с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на СРС сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4