РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. И.
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Ив. Г. Ив.
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600294 по описа за 2022 година
С Присъда №12 от 23.02.2022г постановена по НОХД №470 /2021г,
Районен съд Несебър е признал П. К. Х., роден на *********г. в гр.*******,
постоянен адрес: гр. ******, ул. *******№ ** и настоящ адрес: гр. *******,
кв. ******, ул. ****** № **, ******, ******* гражданин, с *****
образование, ******, *******, *****, ЕГН:**********, за виновен в това, че
на 01.08.2020г., около 20:15ч., в к.к. Слънчев бряг, в мъжко тоалетно
помещение на хотел „Ривиера Блу“, находящо се във фоайето на хотела, до
входа на ресторанта, извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Ж. Г.
Ц., ЕГН:********** от гр.******, изразяващи се в опипване и стискане на
гърдите й, след като я прегърнал, силно я придърпал към себе си, като с двете
си ръце насилствено я хванал през детската й рокличка за седалищните части
/дупето/, поради което на основание чл. 149, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го осъдил
на „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА,като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определил
първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“.
Осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД, П. К. Х., роден на ********г. в
гр.******, постоянен адрес: гр. ****, ул. ***** № ** и настоящ адрес: гр.
*******, кв. *******, ул. ******* № **, ******, ******* гражданин, с *****
1
образование, ******, *******, *******, ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на
Ж. Г. Ц., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен
представител — М. Х. Г.., ЕГН **********, сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по
чл. 149, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието - 01.08.2020г. до окончателното изплащане.
Осъдил на основание чл. 189 ал. 3 от НПК П. К. Х., роден на
*********г. в гр.******, постоянен адрес: гр. *****, ул. ***** № ** и
настоящ адрес: гр. ******, кв. ********, ул. ******* № **, *******, *******
гражданин, с ******* образование, *****, ********, *******,
ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Г. Ц., ЕГН:**********, действаща
чрез своята майка и законен представител — М. Х. Г., ЕГН **********,
сумата от 1000 лева, представляваща направени в хода на производството
разноски.
Осъдил П. К. Х., роден на *******г. в гр.******, постоянен адрес: гр.
*****, ул. ***** № ** и настоящ адрес: гр. ******, кв. ******, ул. ******* №
**, ********, ******** гражданин, с ******** образование, *****, ********,
********, ЕГН:**********, да заплати по сметка на Районен съд Несебър
сумата от 400 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
Осъдил на основание чл. 189 ал. 3 от НПК П. К. Х. /със снета
самоличност/ да ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР Бургас сумата в размер
на 1957.20 лева, представляващи направените в хода на ДП разноски, а по
сметка на РАЙОНЕН СЪД НЕСЕБЪР - сумата от 591,93 лв., представляваща
направени в хода на съдебното производство разноски.
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК върнал на Ж. Г. Ц., действаща чрез
своите законни представители - родители й М. Х. Г. и Г. Ц. Ц., вещественото
доказателство по делото - 1 бр. детска рокличка без ръкави, с бяла горна част,
бродерия от пеперуда отпред, изпълнена с разноцветни капси и долна част на
широки хоризонтални ленти от виненочервен, бял и черен цвят, с етикет в
областта на врата - Tommy Hilfiger.
Постановил веществените доказателства - 1 бр. сравнителни образци -
епителни клетки от устната кухина на Ж.Ц. и 1 бр. сравнителни образци -
епителни клетки от устната кухина на П.Х., да останат по делото в срока на
съхранението му.
Недоволен от постановената присъда останал подсъдимият П.Х.,който
в законоустановеният срок я обжалва чрез защитникът си-адв.Л.А. от
ШАК.Излага съображения за недоказаност на обвинението,както от
обективна така и от субективна страна.Сочи на неправилност и
необоснованост на приетата от съда фактическа обстановка,като същата била
възприета изцяло върху показанията на пострадалото малолетно дете
Ц.,които показания били недостоверни и противоречиви.Прилага се
допълнително писмено изложение от адв.А.,в което се сочат доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и
съдебното производство,неправилен анализ на събрания доказателствен
2
материал,което довело съда до незаконосъобразни фактически и правни
изводи.Молят съдът алтернативно да отмени присъдата и да признае подс.Х.
за невинен,да се отмени присъдата и върне на РС-Несебър за ново
разглеждане,както и да се измени присъдата,като се приложи чл.66 ал.1 от
НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва
жалбата.Счита първоинстанционният съдебен акт за законосъобразен и
обоснован и моли да бъде потвърден.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец-адв.П.Д.
оспорва жалбата.Счита ,че престъплението е доказано по категоричен
начин,съдебният акт правилен и обоснован,поради което моли да бъде
потвърден,както в наказателната,така и в гражданската част.
Защитата на подсъдимия-адв.Г. и адв.А. от ШАК поддържат жалбата и
доводите изложени в нея и в допълнителното писмено изложение.Считат,че
обвинението не е доказано по-категоричен начин,както от обективна така и от
субективна страна.Излагат възражения за наличие на противоречия в
показанията на пострадалото дете-св.Ж.Ц.,които съдът не е обсъдил. Молят
съда да постанови оправдателна присъда,алтернативно ако се приеме,че е
виновен молят наказанието да бъде определено при условията на чл.66 ал.1
НК.Представят писмени доказателства за осъществени и предстоящи
оперативни кардиологични интервенции по отношение на подс.Х.,указващи
на влошено здравословно състояние.
Подсъдимият Х. в последната си дума не се признава за
виновен.Отрича да е извършил деянието и моли да бъде оправдан.
Бургаски окръжен съд след като се запозна с въззивната жалба,становищата
на страните и доказателствата по делото,при осъществяване на правомощията
си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши проверка на правилността на цялата
присъда,като установи следното:
Подсъдимият П. К. Х. е роден на*******г. в гр. ******, постоянен
адрес: гр. ******, ул. ****** № ** и настоящ адрес: гр. *****, кв. ********,
ул. ******** № **, *******, ******** гражданин, с ******* образование,
******, *******, ******, ЕГН: **********. На 01.08.2020г. П. К. Х. се
намирал на територията на к. к. „Слънчев бряг“, като бил на почивка в хотел
„Ривиера блу“. По същото време гости на хотела били малолетната Ж.Ц.,
родена на *******г. (към онзи момент на * години), заедно с брат си и своя
баща - св. Г. Ц.. Свидетелят Ц. се намирал в стаята си в хотела, а свидетелката
Ж.Ц., заедно с други деца, във фоайето на хотела. Към този момент Ц. била
облечена с детска рокличка без ръкави, с бяла горна част, бродерия от
пеперуда отпред, изпълнена с разноцветни капси и долна част на широки
хоризонтални ленти от виненочервен, бял и черен цвят, с етикет в областта на
врата - Tommy Hilfiger. Около 20:15 часа св. Ц. решила да отиде до тоалетна в
хотела, в близост до мястото, където играела. Видяла, че женската тоалетна е
много мръсна, поради което се насочила към мъжката тоалетна. Влязла в
мъжката тоалетна, но тъй като вратата не можела да се затвори я оставила
притворена. Чула, че някой се приближава към тоалетната- мъж с бяла брада
3
и коса, облечен с червено зелена риза и къси панталони под коляното ,след
което подсъдимият Х. бутнал притворената вратата . В тоалетната нямало
други хора. Св. Ц. се извинила и тръгнала да излиза от тоалетната. Докато
минавала край Х. св. Ц. видяла пениса му. Извън кабинката Ц. изчакала с
намерението да отиде до тоалетна след Х., но след като излязъл той започнал
да се приближава бавно към нея. Тя се разтревожила. В този момент Х. се
приближил до нея, казал „Аз бях на твоите години“ и я стиснал през роклята
за едната гърда, придърпал я към себе си и я стиснал в областта на
седалищните части с двете си ръце. След това я гушнал и казал „Аз правех
така на моята внучка“, усмихнал се и излязъл от тоалетната. Ц. се учудила,
помислила си „Какво беше това?“, затреперила и излязла от тоалетната.
Отишла при приятелите си, като се скрила в намиращи се наоколо храсти, тъй
като се уплашила, защото видяла, че Х. се намирал на шезлонг и пиел
алкохол. След това отишла в стаята при баща си - св. Ц.. По пътя видяла, че
Х. минава към асансьора и поради тази причина побягнала. Разказала всичко
на баща си, а впоследствие и на брат си. Заедно отишли на рецепцията в
хотела, от където по описанието разпознали извършителя на действията
спрямо Ц. като подсъдимия Х. и посочили на св. Ц. неговата стая. При опит
Х. да бъде намерен в стаята си никой не отговорил, поради което св. Ц. заедно
с дъщеря си отишъл в полицията - РУ Несебър, за да съобщи за инцидента.
По-късно същата вечер за инцидента била уведомена и майката на Ж.Ц. -
М.Г., която не била заедно с бащата и децата на почивка, тъй като били
разведени. Първоначално св. Ц. й разказал за случилото се, а впоследствие
Ж.Ц. също й разказала какво е станало. При разказите за случилото се св. Г.
възприела, че детето е изплашено, като след инцидента на Ж.Ц. и били
противни всички възрастни мъже с бели коси. В периода след инцидента Ж.Ц.
говорела за тоалетната като „Онова мръсна място“, започнала да спи нощем
със своята майка. Детето се срамувало от случката, като при споменаването й
почервенявало.
След съобщаване за инцидента в РУ Несебър, на място в хотела се
явили полицейски служители след което подсъдимият бил задържан. На
02.08.2020г. св. Ж.Ц. извършила разпознаване (документирано с протокол на
л. 30 - л. 32 от ДП), при което разпознала подсъдимия Х. като извършителя на
посочените действия спрямо нея - по бялата брада, бялата коса, дрехите, с
които е облечен и по тъмната кожа.
Роклята, с която Ц. била облечена, била доброволно предадена на
органите на разследването, като с в протоколи за вземане на образци за
сравнителен материал (на л. 69 - л. 70 от ДП) бил снет сравнителен материал
от Ж.Ц. и П.Х.. Посочените материали послужили за изготвянето на протокол
№ 20/ДНК-276 от 01.09.2020г. на ДНК експертиза (на л. 65 - л. 68 от делото).
В рамките на експертизата били изследвани предната повърхност на роклята -
в горната й част, задната повърхност на роклята - в долната й част, както и
предоставените клетъчни материали от Ц. и Х.. Вещото лице констатирало,
че по роклята е налично ДНК от Ж.Ц., както и от друго лице (или други
лица), вкл. и лице от мъжки пол, поради проявата на Y- хромозомния маркер
(в предната част на роклята), но тези алели не подлежали на интерпретация
4
поради ниския им интензитет - под прага на достоверност, а и поради
обстоятелството, че е възможно в изминалия период от време да са изпаднали
алели.
По ДП е изготвена (приета надлежно и в хода на съдебното следствие)
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (на л. 52 - л. 63
от ДП), в рамките на която е извършено обследване на подсъдимия Х.. Дадено
е заключение, че той не страда от психично заболяване или умствена
изостаналост и не е страдал от такива към момента на инцидента, не е бил в
особени състояния на психиката или под въздействие на външни насоки и е
могъл да разбира извършеното от него и да ръководи постъпките си.
Направен е извод, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е
бил леко повлиян от алкохола, но промените в психичната сфера са били
минимални и в поведението му тогава не са били налице психопатологични
мотиви, така че той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Посочено е, че е годен да участва
пълноценно в наказателното производство, вкл. да отговаря на поставени
въпроси в хода на следствието.
По ДП е изготвена (приета надлежно и в хода на съдебното следствие)
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (на л. 39 - л. 50
от ДП), в рамките на която е извършено обследване на малолетната Ж.Ц..
Вещите лица са констатирали, че Ж.Ц. не страда от специфични задръжки и
разстройства, които са характерни за тази детска възраст. В интелектуално
отношение Ц. се е развивала правилно, интелектът й е във високите граници
на нормата за възрастта, образованието и социалния опит. Дадено е
заключение, че малолетната е формирала общочовешки ценности и норми за
добро, зло, правилно и неправилно, разрешено и недопустимо, с лекота
диференцира правилно от неправилно, позволено от непозволено, правомерно
от неправомерно. Посочено е, че инцидентът е оказал сериозно изпитание за
психиката и зрелостта й. Констатирано е, че разказва случилото се в
хронологичен ред, макар и уплашена и притеснена. Според вещите лица
малолетната е преживяла остра стресова реакция, чувство на изненада,
безпомощност, страх и уплаха, ужас от невъзможността да направи нищо и да
се противопостави ефективно на подсъдимия. Вещите лица са установили, че
това са болезнени и неприятни изживявания, за които детето не желае да си
припомня и да говори. При Ц. не е установена склонност към
псевдологофантастни преживявания, което според вещите лица означава, че
тя не е склонна да си измисля определени събития, въпреки възрастта си.
Дадено е крайно заключение, че детето може правилно да възприема фактите,
имащи значение по досъдебното производство и да дава достоверни
показания за тях.
Настоящият съдебен състав споделя изводът на първостепенния съд за
достоверност на показанията на малолетната Ж.Ц.. Тук следва да се има
предвид, че показанията й са приобщени по надлежния ред на чл. 280 ал. 6 от
НПК, тъй като тя е разпитана на досъдебното производство по реда на чл. 223
ал. 1 от НПК пред съдия (в синя стая) - по ЧНД № 10872/2020г. по описа на
Софийски районен съд (протокол на л. 34 - л. 35 от ДП), при спазване на
5
всички изисквания за разпит на малолетни лица, в присъствието на инспектор
ИДПС, психолог и родителите й. Правилно е отчетено, че показанията на
Ж.Ц. са логични, подредени и последователни. Наред с това от заключението
на посочената по-горе експертиза се установява, че тя няма склонност да си
измисля определени факти и обстоятелства, способна е (въпреки възрастта си)
да възприема правилно фактите, формирала е общочовешки ценности и
норми за добро, зло, правилно и неправилно, разрешено и недопустимо, с
лекота диференцира правилно от неправилно, позволено от непозволено,
правомерно от неправомерно. Правилно и обосновано е кредитирано в
пълнота заключението на комплексната експертиза,която е компетентна,
пълна и обоснована.От изключителна важност при този род дела е да се
изясни именно психическата годност на малолетния свидетел да дава
правдиви и достоверни показания, особено като се има предвид,че при този
вид деятелност по принцип няма свидетели. Обикновено на
местопроизшествието са само деецът и жертвата и именно показанията на
пострадалото дете в конкретния случай са от изключителна важност за
разкриване на обективната истина.Приетата комплексна експертиза е дала
действително ясни,конкретни и последователни констатации относно
психичното състояние и способност на св.Ж.Ц. да възпроизвежда факти и
обстоятелства достоверно към момента на деянието.С оглед категоричните
изводи на вещите лица относно свидетелската годност на Ц., съдът правилно
е отчел , че показанията й следва да бъдат кредитирани напълно.От
показанията й се установяват по категоричен начин съществени съставомерни
елементи от обективна страна, като например обстановката, при която са се
случили събитията, посочени в обвинителния акт, конкретните действия,
предприети от Х. спрямо нея - стискане по гърдата, придърпване, хващане и
стискане по седалищните части.Обосновано и правилно съдът е дал вяра и на
показанията на двамата родители на пострадалото дете-св.Ц./баща на детето/
и св.Г./майка на детето/.Въпреки,че техните показания действително са
производни такива,те възпроизвеждат почти в цялост личните възприятия на
тяхната дъщеря ,а също така и нейните чувства,страхове и последствия от
случилото се.Същите са последователни,непротиворечиви и допълващи
показанията на св. Ж.Ц. .От друга страна техните показания са от
съществено значение за изясняване на психичното състояние и
психосоматичната реакция на детето след инцидента ,като последващото
поведение на детето описано от неговите родители ведно с приетата по
делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (на л. 39
- л. 50 от ДП) безспорно е оказало съществено значение за доказване
основателността на предявения и приет за разглеждане в наказателното
производство граждански иск.
На следващо място показанията на св. Ц. се потвърждават от
извършеното от нея разпознаване на лица, при което по категоричен начин
малолетната свидетелка е разпознала подсъдимия като лицето, което я
докосвало по гърдата и седалищните части. Тук е мястото да се посочи,че
възражението на защитата,че това процесуално следствено действие било
опорочено,тъй като бащата на малолетното дете снимал подсъдимия са
6
неоснователни.Детето лично е възприело подсъдимия,като го описва и в
разпита си подробно,цвят на коса,брада,облекло и т.н.,поради което не може
да се приеме,че извършеното разпознаване е опорочено и не е извършено по
надлежния процесуален ред.Показанията на пострадалата в частта,че са се
намирали само двамата с подсъдимия в мъжката тоалетна се потвърждават и
от обясненията на подс.Х.,също описанието на външния вид на Х.
действително индикират извод,че показанията на св.Ц. са достоверни и
същата възпроизвежда правилно възприятията си,въпреки малолетната си
възраст.В този смисъл възраженията на защитата за недостоверност и
противоречивост на нейните показания,които бяха възведени и пред
настоящата инстанция са напълно неоснователни и
необосновани.Показанията на св.Ж.Ц. дадени по съответния процесуален ред
/чл.223 НПК/ ,в синя стая пред съдия,приобщени по надлежния ред
установяват в детайли ,пълнота и конкретика действията на подс.Х. в
инкриминирания момент ,като показанията й са
подредени,последователни,непротиворечиви,не са хаотични и
объркани,съответни на възрастта и интелектуалната зрялост на малолетно
дете,поради което няма индикации за наличие на основание същите да бъдат
подлагани на съмнение.
Правилен е изводът на НРС,че обясненията на подс.Х. следва да бъдат
кредитирани частично ,единствено относно мястото на срещата с
малолетното дете-в мъжката тоалетна на хотела и установен контакт с
нея.Подсъдимият отрича да я е притискал по ерогенните зони/гърда и
седалищни части /,като твърдението му,че я е хванал само за рамената
противоречат на събрания доказателствен материал изцяло,поради което
правилно решаващият съд е приел,че това е проява на защитна версия на
подс.Х..
Доводът на защитата,че липсват установени следи от подсъдимия при
извършената ДНК експертиза не оборват по никакъв начин обвинителната
теза,предвид останалите събрани по надлежния процесуален ред
доказателства,които установяват физически контакт между подсъдимия и
пострадалото дете ,докосвайки и стискайки ерогенни човешки области с цел
възбуждане на полово удовлетворение на подсъдимия .Фактът,че наличните
следи от мъжки алели не могат да бъдат идентифицирани не може да
промени изводите на съда в друга насока.Липсата на ДНК следи не води до
категоричен извод за липса на осъществен физически контакт,още повече,че
вещото лице сочи,че има възможност част от алелите да са изпаднали,поради
което не могат точно да бъдат идентифицирани.
На базата на установените горепосочени фактически положения
правилно и обосновано съдът е достигнал до извод, че подсъдимият е
извършил престъплението по чл. 149 ал. 1 от НК,както от обективна така и от
субективна страна.Безспорно установени по делото са обективните физически
действия на подс.Х.-притискане на детето по ерогенните зони-едната гърда и
седалищните части/дупето/.Всички тези действия извършени по отношение
на едно дете –момиче на 9 години ,безспорно сочат на действия по
възбуждане на полово желание от страна на мъжки индивид без
7
съвкупление.Насочеността на действията на подсъдимия са достатъчна
индикация на специалната му цел.Съдът приема,че това му поведение е
подкрепено и от употребата на алкохол към инкриминирания момент от
страна на Х.,същия е на почивка,на море,употребил алкохол,но всички тези
обстоятелства не оправдават по никакъв начин неговото противоправно
поведение и то насочено към малолетно дете,което обстоятелство придава
специален оттенък на извършената деятелност и я различава от другите
видове престъпления от този вид.
Относно индивидуализацията на наказанието,настоящият съдебен
състав споделя вида и размерът на наложеното от районния съд наказание-
лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца.Правилно и
обосновано,съдът е отчел като смекчаващи вината обстоятелства по
отношение на подсъдимия неговото чисто съдебно минало,напредналата му
възраст -70 години,добрите му характеристични данни,социален и семеен
статус,което безспорно обективира на извод,че същия е личност с ниска
степен на обществена опасност и това е инцидентно противоправно
поведение в дългия му житейски път.
От друга страна предвид обекта на засегнатите обществени
отношения,в частност малолетно дете,действително следва да се отчете ,че
престъплението е със завишена степен на обществена опасност. Въпреки това
обаче първостепенният съд е надценил необосновано тази опасност,което се е
отразило на определяне начина на изпълнение на наказанието.Действително
престъплението засяга крехкото детско здраве, най-вече от психологична
гледна точка,опасността от изживяната стресова ситуация да остави
негативни последици при детето дълго време е факт,но при преценка начина
на изтърпяване на наказанието не следва да се игнорират изцяло законовите
положения,свързани с индивидуализация на наказанието залегнали в
българското законодателство и да се даде неоправдан превес на
европейското такова.Изводът на съда,че в такива случаи на престъпления
насочени към деца в законодателството на европейското право съществена
тежест и превес се отдава на наказанието „Лишаване от свобода“, като в
европейските актове не била предвидена възможност то да бъде отлагано, не
може да бъде споделен от настоящия съд.При определяне вида и начина на
изпълнение на наказанието не може да се сложи еднакъв критерий за всеки
един извършител на престъпление свързано със сексуално насилие,като се
игнорира принципа на индивидуализация на наказанието,преценка степента
на обществена опасност на личността,както и индивидуалните възможности
за постигане целите визирани в чл.36 от НК. БОС счита,че с оглед ниската
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия,за да бъде
превъзпитан същия и да му се попречи да извърши друго престъпление не е
необходимо да бъде изолиран от обществото.Безспорно е,че това е
инцидентно поведение от негова страна ,у същия липсват изградени
престъпни нагласи и навици,отчита се и напредналата му възраст,влошено
здравословно състояние като всички тези обстоятелства обосновават извод,че
целите на наказанието по отношение на Х. могат да бъдат постигнати и с
отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 ал.1 от
8
НК.Недопустимо е съдът да индивидуализира наказания, незачитайки
индивидуализацията на личността,като не отчита степента му на обществена
опасност,семейната и трудова реализация,възраст,криминални нагласи,като
се дава необоснован превес на генералната превенция при незачитане
характеристиките на личността на дееца и преценка кое от предвидените
наказания в най-пълноценна степен ще изпълни целите на
наказанието.Първостепенният съд е дал необосновано приоритет изцяло на
приложението на европейското законодателство, което изисквало
постановяване в случаи на престъпления свързани със сексуално насилие на
деца задължително ефективно наказание.Този подход е неправилен,
необоснован и противоречащ на националното законодателство ,което
регламентира индивидуална преценка за степента на обществена опасност на
личността на всеки един извършител на престъпление ,като следва
наказанието да е определено при съответност и адекватност на степента на
обществена опасност на престъплението,като не се дава приоритет на нито
едно от двете.В конкретният случай липсват изложени мотиви на съда в тази
насока,като се акцентира изцяло на европейската практика.Въпреки
задължението на българския съд да съблюдава и спазва европейското
законодателство,не може да му се дава абсолютен и формален приоритет,
като се игнорират без никакви законни доводи българските закони,само с
мотив „защото за такива престъпления изтърпяването на ефективно
наказание не можело да бъде отложено“ според европейското
законодателство,като такъв довод е недопустим и противоречи на принципа
на индивидуализация на наказанието.
Предвид изложеното присъдата следва да бъде изменена в частта
досежно изпълнението на наказанието,като същото бъде отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.Въззивният съд
намира,че за постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК не е
необходимо подсъдимият да изтърпява наказанието ефективно и да бъде
изолиран от обществото.Условното наказание в достатъчна степен ще
изиграе превъзпитателна роля върху подс.Х. ,ще препятства извършването на
други престъпления и ще осъществи възпитателно и предупредително
въздействие върху другите членове на обществото.
Относно гражданският иск:
Правилно решаващият съд е приел за доказан като основателен
приетия за разглеждане в наказателния процес граждански иск.Безспорно е
установена причинноследствена връзка между деянието на подс.Х. и
настъпилия вредоносен резултат.Пострадалото дете е изживяло
стрес,уплаха,смущение и притеснение в резултат на виновното поведение на
Х..Деянието е противоправно и от него са настъпили вредни последици,в
случая неимуществени вреди,които следва да бъдат обезщетени по
справедливост.Отчита се действително,че обект на деликта е малолетно дете
на 9 години с крехка и уязвима психика.Подсъдимият следва да репарира
нанесените вреди с противоправното си поведение от неимуществен
характер.Този изживян стрес,страх,притеснение от Ж.Ц. изисква определяне
на справедливо обезщетение.Такова според настоящия съд се явява
9
обезщетение в размер на 5000 лв,ведно със законната лихва считано от
01.08.2020г,което в достатъчна степен би възмездило преживените неприятни
емоции от страна на пострадалото дете,като в останалата част гражданския
иск над 5000лв следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.В
тази връзка ще следва да се намали и определената държавна такса върху
уважената част от гражданския иск.
Следва да се посочи, че атакуваният съдебен акт не страда от
пороци,които налагат връщане на делото за ново разглеждане.Съдът е
изпълнил изцяло задълженията си по мотивиране на присъдата ,изложил е
подробни и обосновани фактически и правни доводи,обсъдил е наличието на
противоречия,посочил е кои доказателства не кредитира и по каква
причина,провел е пълно,обективно и всестранно разследване.В този смисъл
възраженията на защитата в тази насока следва да се оставят без уважение
като неоснователни.
С оглед гореизложеното,Бургаски окръжен съд на основание чл.337
ал.1 т.3 НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №12 от 23.02.2022г постановена по НОХД №470
/2021г от Районен съд Несебър,като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага
изтърпяването на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1
година и 6 месеца на подс.П. К. Х., ЕГН:********** с ТРИ години
изпитателен срок.
ИЗМЕНЯ присъдата и в гражданско осъдителната част,като НАМАЛЯ
размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди
,като ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД, П. К. Х., ЕГН:**********, да
заплати на Ж. Г. Ц., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен
представител — М. Х. Г., ЕГН **********, сумата от 5000 лева/пет хиляди
лева/представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението по чл. 149 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършване на деянието - 01.08.2020г. до
окончателното изплащане,като отхвърля иска над сумата от 5000лв до
10 000лв като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта относно дължимата сума,
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск от
400 лв. на 200 лв. /двеста лева/ .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11