Р
Е Ш Е
Н И Е
№ III-36 07.04.2021г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
- Бургас трети въззивен граждански състав На девети март година 2021
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:1. Йорданка Майска
2. Радостина Петкова
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
в.гр.дело номер 239 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба вх.№ 262426/09.11.2020г. на НРС от Етажната
собственост на комплекс „Г.Х.”, с адрес в к. к. „Слънчев бряг“, местност „Б.“, представлявана
от управителя Мартин Чолаков, заявена чрез пълномощника адв.Станимир
Стоичков от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Възраждане № 28, ет.2 против Решение № 260053/15.10.2020г. по гр.д.
№ 1276/2019г. на РС-Несебър.
С обжалваното решение са изцяло отхвърлени обективно и
субективно съединените искова по чл.38, ал.1 от ЗУЕС, вр.чл.86 ЗЗД против А.В.Ш., род. на ***г., С.Д.Ш., род. на ***г. и Е.С.Ш., род. на ***г.,
тримата граждани на Руска Федерация и с постоянен адрес: България, гр. Н., к-с
Г. Х., вх.*, ет.*, ап.* за осъждането на всеки един от тях в качеството им на
съсобственици при квоти от по 1/3ид.ч.,
да заплати на ищеца сума от по
165,60 евро, представляваща 1/3 част от цялата сума в размер на 496,79 евро - такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекс „Г.Х.” за 2016г., съобразно правото на собственост
върху апартамент В.1.2, с идентификатор 51500.22.3.1.15, находящ
се във вх.
В, на първи етаж, ап. 2, в комплекс „Г.Х.”, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба – 30.12.2019г. до окончателното
изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от по 50,18 евро, представляваща 1/3 част от сумата
от 150,55 евро - законна лихва върху главницата за периода 01.01.2017г. – 29.12.2019г..
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, поради което се моли да бъде отменено, като исковете бъдат изцяло
уважени. По-конкретно се навежда, че съдът неправилно е тълкувал решенията на
ОС на ЕС от 09.09.2014г., поради което е и извел незаконосъобразен извод, че
въззивникът не е материално правно легитимиран да предяви субективните права,
предмет на делото, тъй като с решение на ОСЕС е делегирал правомощията по
управление на трето юридическо лице. Навежда, че в случая не е налице
хипотезата на чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС,
тъй като липсва взето решение за
конкретно възлагане, правомощията по което да са ясно и точно индивидуализирани
и изброени, поради което и от решението на ОСЕС не може да се изведе заключение
за формирана обща воля в такъв смисъл. Не ангажира нови доказателства.
Претендира за присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от името на въззиваемата А.Ш. от назначения
особен представител адв. Дичко
Янев от БАК, който въззивната жалба също се намира
неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Позовава се на изтекла погасителна давност за
претендираната сума. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени
искания. Претендира възнаграждение за особен представител.
За въззиваемия
С.Ш. е депозиран в законоустановения срок писмен отговор от назначения особен
представител адв.М.Трифонова от БАК, който въззивната жалба се намира неоснователна и се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Счита, че правилно, законосъобразно и в унисон със събраните
доказателства съдът е заключил, че етажните собственици са взели на общи
събрания решения, с които са избрали, сключили договор и възложили на
юридическо лице, което не е етажен собственик да осъществява дейност по
управление и поддръжка на комплекса срещу възнаграждение, поради което и ЕС не
е материално легитимирана да търси такси за поддръжка и управление от етажните
собственици.Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира възнаграждение за особен представител.
За въззиваемата
Е.Ш. в законния срок не е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител адв.Стоян Петров от БАК, на когото
препис от въззивната жалба е редовно връчен на 11.01.2021г..
По
допустимостта на производството.
Въззивната
жалба е подадена в законния срок от страна, която има правен интерес от
обжалване на решението в атакуваната от нея част. Отговаря на изискванията на чл. 261
и 262
ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима, поради което делото следва да се
разгледа по същество.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, въз основа на приложимите разпоредби на закона приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са и
разгледани от НРС обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.38, ал.1 ЗУЕС- относно
претендираната главница срещу всеки от ответниците и искове по чл.
86, ал. 1 ЗЗД- относно претенцията за обезщетение за забава.
Несебърски районен съд
е сезиран с искова молба от въззивната етажна собственост са осъждане на
тримата ответници, в качеството им на съсобственици при равни части на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост да заплатят
дължимата от тях, съобразно квотите им в съсобствеността от по 1/3ид.ч. такса
за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Г.Х.” за 2016г. от общо
дължими за целия СОС 496,79евро, както и
по 1/3 част от сумата от общо 150,55 евро, представляваща законна лихва върху
претенцията за главница, дължима за периода 01.01.2017г. – 29.12.2019г..
Не е спорно по делото,
а и се установява от представения нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/2011г.
от 13.04.2011г./вж.л. 16, 17 от гр.д. № 1276/19г. на НРС/, че съпрузите А.В.Ш., С.Д.Ш.
и дъщеря им Е.С.Ш., представлявана от майката са
закупили самостоятелен обект № 51500.22.3.1.15 с административен адрес в
гр.Несебър, м.„Б.”, вх. *, етаж *, ап. № *, комплекс „Г.Х.”, ведно с общи части
в сградата, като площта на апартамента и общите части е от 70,97кв.м..
Собствениците в комплекс „Г.Х.” са учредили етажна
собственост на общо събрание, проведено и заявено като учредително на 09.09.2014г..
Съгласно приложения протокол по т. 3 от дневния ред била разгледана оферта на
„Компания Хотелски Мениджмънт” ЕООД за управление и поддръжка на комплекса на
цена от 7 евро на к. м., без ДДС. Общото събрание приело решение посоченото
дружество да се избере за управляваща компания, при годишна такса в размер на 7
евро на кв. м., без ДДС, като таксата да се начислява от 2015г.. ОС е приело
решение избраният на същото събрание управител на ЕС Мартин П. Чолаков
да
бъде упълномощен да сключи договор с избраната компания за управление и
поддръжка при посочените в офертата параметри. Такъв договор по делото не е
представен. Няма и данни решенията на това ОС на ЕС да е обжалвано, поради
което правилно НРС е приел, че решението е влязло в сила и е породило своите правни
последици. Представен е и протокол от ОСЕС, проведено на 08.09.2017г. по т.4 от
което управителя на ЕС отново е упълномощен и му е възложено от ОС да сключи
договор с управляваща компания за поддръжката на общите части на сградата срещу
възнаграждение и по т.6 е възложено на управителя и управляващата компания да
предприемат мерки за принудително събиране на вземанията от собственици , които
не са заплатили дължимите такси за 2015, 2016 и 2017г. в съответните срокове. Тук
следва да се отбележи, че претенцията е основана на решения на ОСЕС взети през
2014г. и касае вземане за 2016г., поради което протоколът от проведеното през
2017г. ОСЕС е относим, доколкото от него е видно, че
са констатирани задължения за предходни години, вкл. и за 2016г. на етажни
собственици.
При тези данни първостепенният съд е приел, че етажната собственост
не е материално легитимирана да претендира такси за управление и поддръжка от
етажните собственици, тъй като общото събрание е приело оферта и е избрало
управляваща компания при предложена от нея цена от 7 евро на кв.м. да извършва
дейностите, описани в протокола от ОС на ЕС от 09.09.2014г. по поддръжка и
управление на общите части на ЕС.
Въззивникът обжалва
решението, като счита, че този извод е незаконосъобразен, съобразно изложеното
по-горе.
При
служебната проверка на обжалваното решение въззивната инстанция намира, че
същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Същото е постановено от законен състав на съда, в законоустановената форма и
съдържа реквизитите по чл.
236, ал. 1 ГПК. Решението е постановено по допустим иск.
По
същество обжалваното решение е правилно, по следните съображения:
Не се спори, че
ответниците са съсобственици на самостоятелен обект № 51500.22.3.1.15, находящ се вх. *,
етаж *, ап. № * в к-с „Г.Х.“ , с административен адрес в
гр.Несебър, м.„Б.” с площ на апартамента и общите части е 70,97кв.м..
Не е спорно и че на 09.09.2014г. е проведено учредително
общо събрание на етажната собственост, на което е избран управител, избрана е и
външна управляваща компания, като ОС е приело офертата на
„Компания Хотелски Мениджмънт“ ЕООД, при предложената по нейната оферта годишна
такса в размер на 7 евро на кв. м., без ДДС, като се направено уточнение, че
таксата ще започне да се начислява от 2015г. Събранието е упълномощило
управителя на етажната собственост Мартин Чолаков да сключи договор с избраната
компания за управление и поддръжка при посочените в офертата параметри. Както
се посочи по-горе такъв договор не е наличен по делото, но на съда е служебно
известно разрешението по в.гр.д. № 1355/19г. на БОС, по което именно избраната
от ОСЕС управляваща „Компания Хотелски Мениджмънт“ ЕООД на основание сключения
договор съгласно т.3.и т.4 от ОСЕС проведено на 09.09.2014г. е предявила и са уважени претенциите й по реда
на чл.422 ГПК срещу друг етажен собственик за незаплатени за 2015г. и 2016г.
такси по поддръжка и управление на процесната ЕС. Независимо от горното
настоящият съдебен състав намира правилен и обоснован извода на НРС, че в
конкретния случай общото събрание е одобрило оферта на конкретна външна
компания на която е делегирало дейностите по управление и поддръжка на общите
части срещу предложената от нея цена от 7евро на кв.м. без ДДС. Ето защо няма
основание да се приеме твърдението във въззивната жалба, че решението
представлява такова по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски
за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата, дължими към етажната собственост. Напротив ОСЕС е взело
решение за избор на поддържаща компания,
при дължима такса от етажните собственици, но в полза именно на избраното
юридическо лице. Следователно правилен е извода в обжалваното решение, че
ищецът в случая не е материално легитимиран да получи таксите от 7 евро на
кв.м. без ДДС, поради което претенцията резонно е отхвърлена.
При
така установената фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че
предявените осъдителни искове са неоснователни и правилно отхвърлени с обжалваното
решение. Въззивната инстанция споделя фактическите и правни изводи на районния
съд, които съответстват на събраните по делото доказателства и закона, поради
което препраща към тях на основани ечл. 272 ГПК
без да е необходимо да ги преповтаря.
Тъй
като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат, решението на РС-Несебър
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С
оглед изхода на делото въззивната страната следва да заплати на въззиваемата страна разноските за съдебното производство
пред въззивната инстанция, което в случая е с оглед на това че разноските за
особените представители са предварително внесени от въззивника.
На
въззивната страна не се дължат разноски, тъй като жалбата й е оставена без
уважение.
На
основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260053/15.10.2020г. по гр.д. № 1276/2019г. на РС-Несебър.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.